Негови създатели и първи ръководители са Коста Хрисимов-Смилец, учител от с. Старчище, Серско, д-р Илия Чулев от Кавадарци и д-р Наум Златаров от Охрид. Демократичният фронт създава свои организации в Скопие, Битоля, Велес, Щип, Охрид и Кавадарци.
В духа на програмите на националноосвободителните борби в Македония до 1941 г. организацията си поставя за цел да брани с всички средства българското име, език и история, отричани и преследвани от новите македонскосърбомански власти. И второ, чрез тайни изложения да осведомява световното обществено мнение за новото варварство, вършено над българите във Вардарска и Егейска Македония, се казва в устава на организацията.
През септември 1945 г. ръководството на Демократичния фронт „Илинден 1903" изпраща обширно изложение до правителствата на СССР, САЩ, Англия и Франция. В него се заявява, че след Втората световна война, която е отнела толкова много жертви, но е донесла свобода на редица народи, въпросът за Македония не е получил своето дългоочаквано и справедливо решение. Българите в Македония, както през турския режим, а по-късно през сръбското и гръцкото владичество, отново са подложени на прогонване, асимилация и унищожаване. Затворите, продължава изложението, са пълни с българи. Няма населено място, в което да не е извършено убийство, а във Велес, Куманово и много други места и масови убийства по най-зверски начин. „Мъченията в затвориге са средновековни."
Изложението съдържа апел към правителствата на великите сили да се застьпят за правото на населението в Македония на самоопределение под международен контрол. По този начин ще му се даде възможност да реши самo своята съдба. „Без свободна Македония, завършва изложението, не може да има мир на Балканите." Изложението е подписано от Коста Хрисимов, д-р Илия Чулев, д-р Димитьр Златаров, инж. Стефан Кузманов и Коста Динев - юрист.
През октомври 1945 г. властите разкриват и арестуват подписалите изложението. В някои от тях те намират списък на неизвестни членове на организацията, които също са арестувани. Независимо от нечуваните насилия и жестокости над арестуваните, властите никога не узнават повече сведения за цялостната мрежа и дейност на организацията. Според сведения на в. „Политика" от 30 март 1946 г. 11 ръководители на Демократичния фронт „Илинден 1903" са изправени пред Върховния съд в Скопие. Те са обвинени по закона за „обида" на „македонската чест", че са изпратили по нелегален път изложение до великите сили, в което се злепоставят югославските власти. Най-сетне прокурорът Никола Вражалски ги обвинява, че са се стремили да създадат терористична организация във Вардарска Македония по подобие на ВМРО. Въпреки достойната защита на ръководителите на организацията, които изтькват, че не са терористи, а се борят с легални и просветни средства за защита на българската националност и за независима Македония, Върховният съд в Скопие осъжда всички от 5до 20 години строг тьмничен затвор. Между осъдените са: Коста Хрисимов, д-р Димитър Златаров, д-р Илия Чулев, Коста Динев, Стефан Кузманов, Петьр Тушанов, Кирил Пецаков, Серафим Лазаров, Атанас Анев, Лука Сукелев и Методи Светиев. В Битоля, Велес, Кавадарци, Гевгели, Струмица и на други места във Вардарска Македония са арестувани, съдени и осъдени няколкостотин души, разкрити като членове на Демократичния фронт „Илинден 1903". След процеса организацията се слива с местните структури на ВМРО и през следващите години те действат заедно.