ПРЕДИСЛОВИЕ
I. Част първа.
ОБЯСНЕНИЯ ОТНОСНО ТАЗИ КНИГА
Тази книга - нарочно съкратена - е произведение от научна дисертация, писана преди 33 години в чужбина. Самата научна дисертация беше една пета от всички други трудове, за да получа научна титла Доктор по философия - исторически науки.
Моята първоначална идея за дисертация беше да изследвам и напиша подробно за отношението на южните славяни към Русия - от времето на цар Иван Грозни от средата на XVI в. до средата на XIX в. Да обясня документално вярата в Дядо Иван. Затова потърсих първоначални документи от Патриаршията в Цариград и също така от Патриаршията в Москва. И от двете места не получих окуражение или съдействие. Това беше през 1966 г. Веднага след тоя неуспех започнах да събирам документи, материали, изследвания на други историци (най-вече руски, български и гръцки) в същото направление. Така до края на 1971 г. вече бях събрал 4 660 документа и научни трудове. От тях около 3 400 бяха библиографически обяснени, анотирани (от латински, което значи кратко изложение на съдържанието) и анализирани. По това време някои от моите колеги - двама професори (единият от Германия и вторият от Унгария) - направиха предложение: вместо да пиша дисертация, само да публикувам събраната библиография.
Писах дисертацията на английски език. Предимно и главно въз основа на българските възрожденски вестници. Използвах и други оригинални документи, които ще бъдат показани в следващите страници. Тая малка книга е от научнопопулярен вид. По-опростотворена и по-съкратена. за да бъде по-лесно възприета от всеки човек, който би я чел. В самата дисертация има 396 библиографични и сравнителни бележки, които обясняват документи от български, руски, гръцки, турски, румънски, немски, френски и английски. Някои от бележките са дълги и сложни - така че няма да бъдат представени в книгата, а други - най-вече тези от възрожденските вестници - ще бъдат приложени.
7
Още едно обяснение относно цитатите в следващите страници. Някои, даже и ловенето от цитатите, няма да бъдат напълно точно изписани, така както са в самия оригинал. Причината за това е следната. Отпреди 140 до 200 и повече години правописът и говорът в българския език са били доста по-различни и в много случаи не лесно разбираеми. Например, ако цитирам Софроний Врачански дословно, мисля, че ще остане почти напълно неразбран (С.В. 1739-1812 год.). Същото бих казал и за някои от писанията на Георги Раковски (Г.Р. 1821-1867 год.).
Споменах по-горе, че тази малка книга е резултат предимно на възрожденските вестници. Преди да представя самия увод. бих желал читателят да се запознае - що-годе накратко - с някои от възрожденските вестници.
II. Част втора
ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ ВЕСТНИЦИ
Българските периодични издания през времето на Възраждането включват 75 вестника и 31 журнала. Болшинството от вестниците - 46 на брой - са издавани в Румъния. От тях 19 излизат в Букурещ, 23 в Браила, 2 в Болград и 2 в Плоещ. В Отоманската империя са издавани 24 вестника. От тях 20 в Цариград и 4 в различни вилаети. В Сърбия излизат 2 вестника, в Австро-Унгария - 2, и 1 в Германия. Някои от вестниците излизат ежедневно, а други полуседмично или седмично. От журналите 12 се издават в Румъния, 12 в Отоманската империя, 5 в Австро-Унгария, по 1 в Русия и в Сърбия. В много случаи вестниците са били първоначално със слаба организационна и финансова поддръжка. Много трудности са понасяли издателите. Някои от тях са пропадали набързо, а други са успявали с години. Във всички случаи вестниците са били скъпи. Вестник Гайда например е струвал 4 гроша, а по него време с 4 гроша може да се купят 16 оки хляб (ока - от турски мярка за тежест, равна на 1 285 грама). За да се справят с високите цени, обикновено някои читатели или даже и цели населени места са се абонирали заедно. (Умна идея, нали. Това и ние правехме в нашето село за периода 1948-51 г). Това начало е основало българската традиция вестник да се чете и разисква от много хора в едно и също време. Разпространението
8
обикновено е било от 250 до 1000 вестника, а вестник Македония е стигнал до 3 600 броя.
Освен организационните и финансови проблеми издателите също така имали проблеми с цензурата в Отоманската империя и Австро-Унгария и в по-малка степен в Румъния и Сърбия. Някои вестници били спирани временно, а други завинаги само по мнението на цензурата. Други пък били спирани временно или завинаги по настояване на чужди дипломати - министри, консули - само защото не им угаждала някоя си статия. Отпреди него време и до ден днешен намесата на Великите сили (Англия, Франция. Германия и Русия - а понастоящем и САЩ) винаги е била намеса за доминиране, а и в много случаи неблагоприятна за нормалното развитие на малките държави. Тази постоянна намеса аз нарекох преди много години (1948-49 г.) "черна, мръсна връв, втъкана в бяло платно".
Независимо от всички трудности и пречки постижението на вестниците е било невероятно голямо. Защо? Защото нашите възрожденци са били заети със защитата и освобождението на българите от “двойното иго" - турско и гръцко.
Следва изброяване в азбучен ред на някои от вестниците, цитирани и разисквани.
1. БРАНИТЕЛ. Вестникът е започнат от Георги Раковски, като продължение на вестник"Будещност“. "Бранител" е библиографична ценност, защото заради “политически и финансови“ причини се явява само един път -19 юли 1864 г., публикуван в Букурещ.
2. БУДИЛНИК. Вестник “сатирически и хумористически“, издаван за кратко време от Христо Ботев през 1873 г. Тоя вестник съдържа поезия и политическа сатира с високо литературна стойност. Издаването престанало според Ботевото обяснение - понеже редакторът не може да седи гладен и защото печатницата иска пари.
3. БУДУЩНОСТ. Вестник на българо-румънското братство. Излиза през 1864 г. в Букурещ на български и румънски. Редактор е Георги Раковски, който създава вестника като “социално-политически, литературен и търговски“. Пише предимно относно Източния въпрос и борбата
9
за независима българска църква. Бил краткотраен - всичко 10 броя.
4. БЪЛГАРИЯ. “Вестник за българските интереси", започнат от Драган Цанков - високообразован и много способен възрожденец. Излиза от м. март 1859 г. до април 1863 г. с помощта на френския католически манастир и училище в Цариград. Води строга и силна борба за “освобождаването от фанариотско иго" и възстановяване на независима българска църква.
5. БЪЛГАРИН. Започва да излиза два пъти седмично през м. декември 1877 г. в Букурещ, и продължава след освобождението в Русе. Бил е "съвременен и нужен" за българските интереси, с русофилско настроение. Издатели-редактори са били по-малко познатите възрожденци И. Кавалджиев, Д. Попов и Хр. Бъчваров. Между многото сътрудници на “Българин" е бил и Ив. Вазов.
6. БЪЛГАРСКА ДНЕВНИЦА е първият вестник на Раковски. Издаден е в Нови Сад през 1857 г. По него време Н.С. е град в Австро-Унгария, а не в Сърбия. Вестникът се издава с помощта на сръбския публицист Др. Данаило Медакович. Много добре списван с националистично и слабо прикрито революционно направление, добре разпространяван. Бил спрян по настояване на турските власти пред австрийските. Това става след издаването на брой 18-и, 23.10.1857 г.
7. БЪЛГАРСКИ ГЛАС е издаван в Болград, Бесарабия от Киро Тулешков, възрожденец, пряко и тайно свързан с Л. Каравелов и Хр. Ботев (К. Т. 1846 - 1904 г.). Издадени са били седмично 63 броя - от април 1876 до юли 1877 г. Априлското въстание и Ботевата чета - голямото революционно движение - са отразени в “Български глас".
8. БЪЛГАРСКИ КНИЖИЦИ е най-голямото и най-важното списание-“вестник”, което е организирано и издавано от “Общината на българската книжнина" в Цариград. Начинанието е дело на Драган Цанков. Списанието излиза от началото на 1858 г. и продължава до юни 1862 г. Много добре финансирано и уреждано, издавано седмично,
10
полумесечно, а в редки случаи и месечно. Редактори са били знаменитите и най-високообразовани възрожденци - доктори по различни науки - Димитър Мутев (1818-1864), Драган Цанков (1828-1911), Иван Богоров (1821-1892), Гаврил Кръстевич (1817-1898), Тодор Бурмов (1834-1906).
9. ДУМА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕМИГРАНТИ се появява през пролетта на 1871 г. в Браила. Това е първият вестник на Хр. Ботев. Седмичник, излиза само в четири броя. Ботев (с псевдонима Чавдар) “заболял от тифус или от глад" и не могъл да продължи, но все пак излязъл и пети брой през август 1871 г. Мотото на “Дума”истинския първи революционен вестник е - "Истината е свята, свободата е мила!"
10. ДУНАВ. Този вестник е бил официален орган в Дунавския вилает (вилает от арабски, в Турската империя - голяма административна област). Излиза в Русе на турски и български от 1865 г. до 1877 г. “Дунав" е бил редактиран от турците Исмаил Кемал, Ахмед Мидхад ефенди и българите Стоил Попов и Иван Чорапчиев. “Дунав" е бил безплатен във вилаета. “Правителствен орган - противореволюционен" и поддържащ реформаторската политика на Мидхад паша.
11. ДУНАВСКА ЗОРА. “Вестник на свободните българи" се явява в Браила от 1867 г. до 1879 г. Редактор в бил известният възрожденец Добри Войников, високообразован, учител, писател (1833 - 1877). Седмичник първоначално, в по-късните години вестникът не е излизал винаги редовно. “Дунавска зора" върви предимно в русофийско направление. Хр. Ботев не одобрява Д.З. и казва, че ако сънуваш редактора на Д.З., “трябва да си обръснеш главата" - значи да се потурчиш.
12. ДУНАВСКИ ЛЕБЕД - вестник “обществен, филологически-литературен и забавен" - това първоначално, според редактора Раковски - фактически Д.П. е политически революционен. Излиза в Белград, всичко 62 броя - от септември 1861 г. до края на декември 1862 г. Раковски силно, строго и убедително третира всички
11
най-важни политически и обществени проблеми по това време.
13. ЗНАМЕ. “Вестник политически и книжовен", излиза седмично, от 8.XII. 1874 год. до 14.IX. 1875 год. Това е един от вестниците на поета-революционер Хр. Ботев, който е и негов редактор. Вестникът фактически става орган на БРЦК - Български революционен централен комитет. “Знаме" спира, тъй като абонатите не си плащали абонамента - просто и ясно в последния брой пише: “ВАЖНО ИЗВЕСТИЕ: Ние г-да не искаме да печелим, а простичко сме благодарни, поне разноските си да покрием. Това е последното напомняне".
14. ЗОРНИЦА - орган на американското евангелистко общество. Излиза от януари 1864 год. до 1948 год. като месечен журнал, а като вестник - от 1876 до 1948 год. - двете издания се публикуват паралелно по различно време в Цариград, Пловдив, Самоков, Пазарджик и София. Редактори са били американци, а също така и българи с американско образование. Главна тема е била - моралните и религиозните принципи на протестантската религия (The Protestant Ethic). Също така през десетилетията на съществуване отделя доста много за новини - обществени, политически и др. проблеми. “Зорница" до ден днешен е най-дълготрайният вестник в България.
15. МАКЕДОНИЯ - политически и литературно-филологичен, излиза в Цариград през 1866 - 1872 год. Редактиран от знаменития писател-поет Петко Славейков. “Македония" е наистина най-сполучливият и най-влиятелният възрожденски вестник. Първоначално излиза седмично, а впоследствие с някои временни промени. Цензурата на няколко пъти силно затруднява и спира вестника, така в края на краищата цензурата го погубва. В своята автобиография Славейков пише: “Мидхад паша прекрати ли не с Македония и моето съществуване. Аз останах жив, но ударът, който ми нанесе, беше тъй силен, щото от него не можах да се дигна и се принудих да
12
се захвана със старото си занятие - учителството, за прехрана".
16. НАРОДНОСТ е вестник на Българския таен комитет - ‘български всеобщ вестник". Седмичник, създаден с помощта на българи търговци от Одеса, най-вече Н.М. Тошков, който помогнал с 200 жълтици. Излиза в Букурещ от 21.Х.1867 г. до 6.VII.1869 г. - всичко 76 броя. Първият редактор е бил (гореспоменатият) Ив. Богоров. Един от редакторите, Иван Касабов, подновява “НАРОДНОСТ" през 1880 г. в София, и то за съвсем кратко време.
17. НОВА БЪЛГАРИЯ излиза в Букурещ и Гюргево през 1876-77 г. Започнат от Хр. Ботев заради Априлското въстание, вестникът не издържа дълго време - Ботев наскоро заминава с четата си в България. Първият брой е редактиран от Ботев със зова за борба, въстание, революция, свобода. След това редактори са били Илия Блъсков (1839-1913) и Стефан Стамболов - бъдещ управник - министър-председател (С.С. 1853-1894). Те са издали след Ботевия брой още 75 броя - до 22.IV. 1877.
18. ОТЕЧЕСТВО е бил орган на Партията на Старите на Добродетелната дружина. В Партията на Старите членуват хора със солидно икономическо състояние и затова политически консервативни. От 1855 г. те са Русофили - разрешението на Българския въпрос да стане в съгласие с Руската политика на Балканите. Мотото на “Отечество" е “Работи и се надявай". За редактор е бил нает Л. Каравелов - интересно, но неуспешно поради несъгласия по програмата на вестника. Редактор става Пандели Кисимов (1831-1905), общественик и публицист. Излиза седмично в Букурещ - всичко 98 броя. 1869-1871 г.
19. ПРАВО е бил “вестник за народни, политически и книжевни новини". Появява се в Цариград от 1869 г. до 1873 г. като “продължение" на в. “ГАЙДА". “Гайда“ е бил “сатирически вестник за свестяване на българите", излиза два пъти седмично от юни 1863 г. до април 1867 г. - дело на знаменития Петко Славейков. Фактически “Право"
13
не бива да се смята за продължение на “Гайда", но това го прави издателят-печатар на “Право" Й. Караягдъ - караманлия, от областта Караман, Мала Азия. Умерено-консервативен, “Право"проповядва прогрес чрез реформи и образование. Редактор е бил Иван Найденов (1834-1910) - виден учител, публицист. Много възрожденци са писали статии в “Право". Въпреки че е извънредно противореволюционен, турската цензура го наказва и спира, защото според нея вестникът е “опасен".
20. СТАРА ПЛАНИНА се явява в Букурещ на 7.VIII.1876 г. и излиза два пъти седмично до 21. VI. 1877 г. Тоя вестник е пак орган на Старите, така както е бил в. “Отечество". Според С.П. разрешението на Българския въпрос може да стане не с революция, а само с чужда намеса. България трябва да включва Македония и Тракия (по-късно Санстефански договор). Редактор е бил високообразованият и най-всестранно действащ публицист, възрожденецът С. С. Бобчев.
21. СВОБОДА - “вестник политически и книжевни” “книжовни" в смисъл литературен. Излиза в Букурещ от 7.XI.1869 до 12.Х.1874 г. Прекратяването е по финансови причини - неизплатени абонаменти и книги на стойност 9 000 франка. От 23.II.1873 г. “Свобода" е преименуван - “Независимост“. "Свобода" е първият вестник на знаменития възрожденец Любен Каравелов (1834-1879). Каравеловият вестник е отлично списван, с главните идеи на революционната борба: Освобождение - Балканска федерация - Великите държави по-далеч от нас; същите идеи пропагандира и Г. Раковски. “Свобода" - “Независимост" публикува много литературни художествени произведения от Каравелов и други писатели.
22. СЪВЕТНИК излиза в Цариград от ноември 1862 г. до есента на 1870 г.. но с дълго прекъсване от началото на 1865 г. до 1870 г. Орган на “народните представители по черковния въпрос" и на “умерените дейци". Организатор и постоянен деец е бил Др. Ст. Чомаков (18171893), представител на Пловдив по църковния въпрос. Вестникът е имал трима високообразовани редактори и добро разпространение - с около 1200 абонати.
14
23. ТУРЦИЯ - “вестник за българските интереси“ - навярно донякъде, фактически е вестник на българите-туркофили. Излиза в Цариград от юли 1864 г. до юни 1873 г., два пъти седмично - вторник и събота. Редактор е Никола Генович (1835-1912), получил образоване във френски колеж, турски чиновник - цензор на българските издания. Вестник “Турция" е списван предимно в интерес на турското правителство; строго противореволюционен, силно против Русия, умерено про-България - най-вече по образованието и църковния въпрос. Има данни, че навярно е подпомаган парично от правителството.
Имал е около 4 000 абонати.
Три издания, що се отнасят до възрожденските вестници, са:
1. Георги Боршуков - История на българската журналистика, 1844-1877; 1878-1885. София Н.И., 1965, 578 стр.
2. Димитър Иванчев - Български периодичен печат, 1844-1944. София. Български библиографски институт. 1962-66. В два тома, I-503 стр., II-520 стр.
3. Др. Миньо Стоянов - Възрожденска книжнина в България - 1806-1878 г. София, Н.И. 1957-59. В два тома. I-664 стр. II-958 стр.