I. МАКЕДОНСКИТЕ ЗЕМИ В КРАЯ НА ХIХ ВЕК
 

5. РАЗЛОВСКОТО ВЪСТАНИЕ

 В последните години на ХIХ век недоволството по македонските земи получава своя израз в създаването на тайни организации, които си поставят за цел да организират българско националноосвободително въстание. През лятото и ранната есен на 1875 г. избухва голямо антитурско въстание в Босна и Херцеговина, а също и Старозагорското въстание в Южна България. Тези събития активизират съзаклятниците в Македония. Възникват революционни комитети в Охрид, Прилеп, Велес, Щип, Кукуш, Горна Джумая, Воден, а дори и в Солун. Революционни комитети се организират и по селата, като особено активен е този в с. Разловци, разположено по горното течение на р. Брегалница. Най-известните водачи на революционното движение в региона са Димитър Попгеоргиев от Берово, наричан Беровски, учителите Михаил Ковачев и Арсени Костенцев от Щип, Стоян Везенков от Крушево, Иван Хаджиниколов от Кукуш и Исая Радов Мажовски от Пиянечко.

 Най-добре функционира комитетът в с. Разловци. Благодарение на голямата активност на Д. Попгеоргиев и поп Стоян Разловски тамошната организация разширява своето поле на действие. Тя обхваща Пиянечко, Кочанско и Малешевско и успява са събере значителни парични суми за закупуване на оръжие и амуниции. Д. Попгеоргиев пътува до Солун, където привлича нови съмишленици. През април 1876 г., когато той докарва в селото закупеното оръжие, до него достига вестта за избухването на Априлското въстание в България. Попгеоргиев пристъпва към формиране на въстанически отряд. За да вербува повече мъже, годни да носят оръжие, той пътува през Малешевско и Пиянечко като достига до поречието на р. Струма.

 Повишената бдителност на турските власти след избухването на Априлското въстание става причина за неочаквани арести из областта, жертва на които стават някои от съзаклятниците. Опасявайки се, че подготвяната акция може да бъде разкрита от турците, техните другари са принудени да започнат борба, макар и без да довършат организационната подготовка, обучението и въоръжаването. Въстанието избухва в с. Разловци на 7 (19) май 1876 г. Две въстанически чети (около 60 бойци) изтласкват турците от селото, изгарят турските данъчни книги и изготвят възвание за бунт, което разпространяват из околните села. Въстанието, което има четнически характер, се разраства и обхваща през следващите месеци Пиянечко и Малешевско. Въстаническата столица с. Разловци на два пъти минава от ръце в ръце, като и в двата случая е подпалвана от турците. През есента на същата година след изпращането на големи турски сили срещу въстаниците и особено след раняването на Д. Попгеоргиев се слага край на борбата. Част от въстаниците са избити, а други са изпратени в затвори или на заточение. Другият водач на въстанието поп Стоян Разловски след залавянето му от турците се самоубива. Остатъци от въстаническите сили се оттеглят в Малешевската планина, където презимуват. През пролетта на 1877 г., след избухване на Руско-турската война, те с бой си пробиват път до териториите, заети от руската армия.

 След потушаване на Разловското въстание съдбата на Македония остава да зависи от развоя на въоръжените действия на Балканския полуостров, както и от участието на Великите сили в конфликта, известен като голямата балканска (или източна) криза през 1875-1878 г. В нея се включват Херцеговското въстание, двете въстания в България през 1875 и 1876 г., войната на Сърбия и Черна гора срещу Турция през 1876 г. и най-сетне ­ Руско-турската война от 1877/78.

[Previous] [Next]
[Back to Index]