Антони Гиза
БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

IV. ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И СЛЕД НЕЯ
 

6. МАКЕДОНСКИ  МЛАДЕЖКИ ОРГАНИЗАЦИИ

 Отделна страница съставлява историята на младежите организации в Македония и България, борещи се за присъединяването на Македония към майката-родина. На първо място сред тях е Македонската младежка тайна революционна организация във Вардарска и Егейска Македония (ММТРО). Нейното ядро възниква през 1921 г. в гр. Щип като отговор на засилените сръбски репресии срещу македонската младеж в Скопие, Велес, Битоля, Охрид, Щип и Кавадарци през периода 1920/21 г. През 1922 г. второ подобно ядро е създадено и в гимназията в Прилеп. През март с.г. в Загреб се провежда нелегално учредителният конгрес на ММТРО, начело на която застава Иван Бояджиев от Велес. Съгласно приетия от конгреса и одобрен от Тодор Александров устав на ММТРО, тя признава върховенството на ВМРО, като насочва дейността си за освобождение на Македония от сръбско и гръцко владичество и присъединяването Ј към българската държава. Почти веднага се създават структури на организацията в Скопие, Велес, Битоля и Охрид, а до края на 1922 г. възникват такива и в Загреб, Белград, Любляна и Суботица. Техни членове стават млади българи ­ студенти и гимназисти от горните класове, готови да се посветят на борбата за свободата на Македония. Ръководството на ММТРО в състав Иван Бояджиев, Кирил Матраков, Петър Хаджиманчов, Георги Чанев и Кирил Кучманов окончателно се установява в Загреб. То е в постоянен контакт както с местните структури на организацията, така и с Централния комитет на ВМРО. През 1925 г. организацията наброява около 200 членове, организирани в конспиративни петорки, които достигат дори и до най-западните краища на Македония -Тетово и Гостивар. Функционират два канала за прехвърляне зад граница на информация за сръбските репресивни действия в Македония: Скопие-Загреб- Виена и Скопие-Любляна-Триест.

 ММТРО развива просветно-патриотична дейност. Тя поддържа в Македония българския дух, култура и фолклор. Организират се вечеринки, на които се пеят български революционни песни, както и български бойни маршове. Разпространява се литература, описваща борбите на българите за национално освобождение, както и живота на големите български национални герои Васил Левски, Гоце Делчев, Даме Груев и др. Организира се прехвърлянето зад граница на подробна информация за действията на сръбските и гръцките власти по македонските земи. Така например от сведенията, предадени от членове на ММТРО на френската Лига за правата на човека и гражданина в Париж и на Обществото на народите в Женева, става ясно, че в периода от 1 януари 1919 г. до 1 януари 1921 г. сръбските власти във Вардарска Македония убиват 263 българи и има 178 опита за убийство. Статистика продължава и с други тъжни констатации ­ 1 324 изгорени къщи, 4 850 арестувани и 5 445 малтретирани души, а с мълчаливото одобрение на властите са извършени грабежи, ощетяващи местното население с 12 456 динара и 44 250 златни турски лири. През същия период гръцките власти в Егейска Македония извършват 104 убийства и 95 неуспешни опита за убийство, арестуват 2 324 души, прогонват от домовете им 1 165 български семейства и извършват грабежи на стойност 1 653 хиляди гръцки драхми и 6 450 златни турски лири. През тези две години от Егейска и Вардарска Македония търсят убежище в България повече от 180 000 души.

 В началото на 1926 г. в Скопие македонските българки Цонка Наумова, Гена Велева, Стойка Стефанова, Параскева Тошева, Славка Кратовалиева, Ленка Панкова, Катя Генова и Невена Анчева създават Женската организация на ММТРО.

 За 5 юни 1926 г. е насрочена обща сбирка (Първи  конгрес) на ММТРО. Само няколко дни преди нея обаче организационният член Йордан Гаврилов, пощенски чиновник в Гевгели, е арестуван от сръбската полиция по подозрение. Той се пречупва по време на разпита и предава останалите членове от петорката си. В дома на един от младежките ръководители Димитър Гюзелев властите намират значителна част от архива на организацията, в т.ч. поименни списъци на конспиративни петорки. Извършените от сръбската полиция в края на м. май 1927 г. арести практически парализират дейността на ММТРО и провалят насрочения конгрес. През есента на с.г. арестуваните активисти на ММТРО са изправени пред съд. Защитата на обвиняемите поема загребският адвокат Анте Павелич, бъдещият създател на независимата хърватска държава. След шумен процес дейците на ММТРО са осъдени на дългогодишен затвор за "терористични действия съгласно директивите на софийските върховисти."

 След процеса срещу ММТРО сръбският държавен терор в Македония още повече се засилва. От 17 хиляди жандарми, с които разполага югославската държава, 12 хиляди (почти две трети!) са разположени в Македония. Ако се прибавят към тях полицията, местните гарнизони и разположените в Македония гранични войски, се получава общо около 35 хил. югославски въоръжени функционери, съсредоточени на една неголяма територия в уж мирно време. Същевременно Белград финансира специална организация с красноречивото название "Съюз против българските бандити" под ръководството на Коста Пекянец и известния сърбоман Йован Бабунски. Контрачетниците на Пекянец и Бабунски особено настървено издирват успелите да се укрият дейци на ММТРО, устройват убийствата на водача на ММТРО в Гевгели Трайко Попов, на дойранския ръководител Никола Чакъров и др.

 Така управлението на сърбите във Вардарска Македония, както и това на гърците в Егейска Македония не може да се нарече иначе, освен управление чрез терор.

 След Първата световна война е създаден още и Македонският студентски съюз в чужбина. Главното представителство на тази организация се намира в Австрия, но съществуват и многобройни дружества в редица западноевропейски градове. В Берлин, където филиалът на Съюза съществува от началото на 1923 г., начело на организацията стоят Тома Христов, Георги Крумов и Борис Марковски. По същото време възниква и дружеството в Лайпциг, начело с Дончо Ангелов, Георги Анев, Кирил Траянов и Иван Бурмов. През април с. г. е създадено дружество в Грац, начело с Владимир Думев и Христо Душков. До края на с.г. възникнат съюзни клонове в Будапеща, Прага, Мюнхен и Брюксел, където особена активност проявяват Александър Граматиков, Тодор Секулов и Димитър Герасимов. Учредителният конгрес на Македонския студентски съюз в чужбина се провежда в началото на януари 1925 г. в Лайпциг. Тук се избира управително тяло, приема се устав и се определя Виена за седалище на Съюза. През същата година възникнат други дружества и в Италия ­ Милано, Торино, Бари. През следващите години клонове на Съюза възникват в Страсбург, Марсилия, Гренобъл, Нанси, Лиеж, Болоня, Рим и Хайделберг. Всички те развиват активна антисръбска, антиюгославска и антигръцка пропаганда.

 Още през август 1919 г. в Софийския университет е създадено Македонското студентско дружество "Вардар", което наброява 517 студенти, родом от Македония. Дружеството поддържа връзка със студентските клонове на Македонския студентски съюз в чужбина, които действат в Западна Европа. През 1923 г. в Русе е създаден Македонският младежки културно-просветен съюз в България (ММКПС). Съюзът обединява македонските младежки дружества от Петрич, Кюстендил, Горна Джумая, Дупница, Радомир, Стара Загора, Варна, Русе, Лом и Видин, като особено активно е варненското дружество "Братя Миладинови". Всяка пролет ММКПС организира в различни градове на страната т. нар. "македонска седмица", по време на която се води усилена пропаганда в подкрепа на присъединяването на Македония към България.

 Благодарение на обединените усилия на македонските младежки организации в България функционират 35 вечерни и 12 неделни училища, в които учат 1 243 млади младежи и девойки, произхождащи от македонските земи под чужда власт.

[Previous] [Next]
[Back to Index]