IV. ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И СЛЕД НЕЯ
 

8. ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ

 В периода между двете войни положението в Егейска Македония не се различава много от времето, когато областта е завладяна от Гърция след Междусъюзническата война. По силата на Версайския договор от 1919 г. Егейска Македония остава в нейно владение с обща територия 34 356 кв. км, населена (по данни от 1913 г.) от 329 371 българи, 314 354 турци, 236 775 гърци, 15 108 албанци, 44 414 арумъни, 25 303 цигани, 68 206 евреи и 8 448 от други националности. Македонските земи, включени в състава на гръцката държава, са поделени в административно отношение на три окръга, с центрове Солун, Кавала и Кожани. Икономическото състояние на Егейска Македония по нищо не се отличава от това на останалите македонски земи. Характерна особеност за региона обаче ­ за разлика от Вардарска или Пиринска Македония ­ са масовите принудителни изселвания на българи, а по-късно и на турци. Десетки хиляди българи от Македония се преселват на територията на българската държава, създавайки Ј сериозен бежански проблем. Фактът, че това население се преселва в България, доказва неговата неоспорима връзка с българщината. Мнозина от преселниците са членове на българската революционна организация или дори бивши четници.

 Съгласно Лозанската спогодба от 17 януари 1923 г. между Гърция и Турция настъпват нови преселения. Гърция изселва в Турция мюсюлмани, а Турция в Гърция ­ християни. Извършваната на база верски критерии размяна на населението става причина от Турция в Гърция да бъдат преселени, освен гърци, и значителен брой представители на други етнически групи. От Гърция в Турция пък са преселени  около 40 хил. българи-мюсюлмани.

 Принудителната миграция през 20-те години на века довежда до сериозни промени в демографската карта на завладените от Гърция македонски земи.

 Властите в Атина с всички сили и по всякакъв начин се стремят да денационализират и елинизират македонското население. Когато това не се постига по мирен път или местното население оказва по-сериозна съпротива, са устройвани истински погроми. След подобен случай на 1 февруари 1928 г. в с. Суровица няколко хиляди души се спасяват с бягство в България. Този процес ще продължи през целия период между двете световни войни, а също и след Втората световна война и особено след гражданската война в Гърция (1946/49), когато голям брой жители на Егейска Македония напускат Гърция, за да търсят убежище в източноевропейските страни, в т.ч. и в Полша. И до ден днешен многобройни македонски емигранти живеят в нашата страна, като най-много от тях се заселват по Западното Поморие.

 Усилената елинизация в Егейска Македония включва дори промяна на имената на населените места с цел премахване на славянската топонимия и заместването Ј с гръцка. Така например, гр. Лерин днес носи гръцкото име Флорина, гр. Кукуш е Килкис и пр. Изкореняването на българския език и неговия македонски диалект, ликвидацията на българските училища и национална култура предизвикват съпротива от страна на местното население. Това не е лесно, доколкото числеността на българите в Гърция непрекъснато намалява. Все пак ВМРО развива дейност и там. През 1930 г. организацията има 700 активни членове в Егейска Македония, предимно в западната Ј част (т.е. окръзите Лерински, Костурски и Воденски). Съществува и местен комитет на ВМРО в Солун под ръководството на Неделко Попнеделков от Кукуш. Други по-известни дейци на ВМРО в Егейска Македония през този период са Андрей Чипов и Лазо Търповски. Местните комитети на ВМРО в областта водят неравна борба против антибългарската политика на гръцкото правителство.

[Previous] [Next]
[Back to Index]