Е П И Л О Г

 След Втората световна война в съдбата на поделена Македония не настъпват съществени промени. Вардарска Македония влиза в състава на Федеративната народна република Югославия като отделна единица под името Народна (по-късно ­ Социалистическа) република Македония. Там с пълна сила се развихря македонизмът, въздигнат от верните на Тито скопски сърбокомунисти до ранга на държавна доктрина. Веднага след създаване на НР Македония там започват небивали репресии срещу всичко българско и срещу всички лица с българско национално самосъзнание. Те са натиквани в затвори и концентрационни лагери и са избивани без съд и присъда. Чак до началото на 90-те години там действа т.нар Закон за македонската национална чест, предвиждащ затвор за всеки, който се осмелява да се чувства българин. В продължение на десетилетия в Р Македония се развива бясна антибългарска пропаганда, а внасянето и притежаването на българска литература или преса е третирано като престъпление. Усилено се налага изкуственият "македонски" език. Десетки псевдоучени са впрегнати да съчиняват "отделна история на македонския народ" още от времето на... Александър Македонски! Същевременно за развитието на промишлеността, селското стопанство и културата във Вардарска Македония се полагат възможно най-малко грижи. В продължение на десетилетия тя остава "завареното дете" на югославската държава винаги, когато става дума за подялба на федералния бюджет. В резултат на тази политика Вардарска Македония докрай си остава един от най-слабо развитите райони на бивша Югославия. Когато в началото на 90-те години започва разпадането на Югославия, съвсем логично цялото население на Македония ­ както това със запазено българско национално самосъзнание, така и повлияното от десетилетията на тоталитарна пропаганда ­ с ентусиазъм подкрепи центробежните процеси.

След общонароден референдум Македония обяви своята независимост от Белград. Твърдата позиция на България и многократните предупреждения от страна на българските политици и военни, отправяни към сръбския диктатор Милошевич, че в случай на агресия срещу Македония България не може и няма да остане безучастна, принуждават Белград да изтегли войските си от страната без кръвопролития. Първа България, а по-късно и всички демократични страни в Европа и по света, въпреки безсмислената съпротива на Гърция признаха младата държава. Въпреки че тя е всестранно и безрезервно подкрепяна от България, по време на наложената Ј от страна на Гърция и остатъчна Югославия блокада, останалите на власт в Скопие сърбокомунисти в продължение на няколко години се опитваха да продължават политиката на конфронтиране със София. Едва в последно време, след идването на власт в Скопие на ВМРО-ДПМНЕ, изповядваща традиционните идеали на ВМРО, двете братски страни взеха курс към все по-пълно сближаване.

 Отношението на Гърция към новата македонска държава е разбираемо. Гърците след двете световни войни по един или друг начин се освободиха в голяма степен от завареното по македонски земи след 1913 г. славянско население. Македонците още от междувоенния период масово напускат Гърция, бягайки обикновено в България или емигрирайки по света (най-често в САЩ, Канада или Австралия). Голяма част от останалото в гръцка Македония българско население, подложено на непрекъснат натиск и гонения, е поставено в невъзможност да изучава родния си език и да опазва националния си бит, култура и фолклор. То е лишено дори от възможността да се труди, да се развива и издига професионално или да притежава собственост, ако не декларира гръцко национално самосъзнание. Оставени без закрила през изминалите няколко десетилетия и от страна на нихилистичната българска комунистическа държава, коренните жители постепенно започват да губят българската си националната идентичност. Тези “благоприятни” за Гърция предпоставки, създават условия тя окончателно да реши "собствения си" македонски въпр

ос. С разпадане на комунистическата система в Източна Европа обаче настъпиха радикални изменения на Балканите, които объркаха плановете на управляващите среди в Атина. Появата на македонска държава предизвика болезнени опасения и тревоги в Гърция. От друга страна, "обезвредената" от комунистическия режим България постепенно започна да се връща към традиционната си политика и все по-активно защищава националните си интереси. Тези тенденции са на път да превърнат българската държава отново в притегателен център за надеждите и очакванията на населението на македонските земи. В резултат на споменатите процеси сред уж окончателното и безнадеждно погърчени българи от Егейска Македония отново се събужда националното самосъзнание. Появяват се засега полулегални, и често преследвани от гръцката държава ­ български културни дружества, вестници, фолклорни групи, свещеници, които искат да си служат с български език. Гърция, макар и крайно раздразнена от тези прояви, не е в състояние да им отговори както по-рано с безогледни репресии, защото тя е член на Европейския съюз, приела е Хартата за правата на човека и пр. Опитите за репресии от гръцка страна срещу будещия се български национализъм в Егейска Македония веднага предизвикаха негативни реакции от страна на Комисията за правата на човека към ООН, на европейските правозащитни органи, на Хелзинкския комитет. Безумната съпротива на Гърция срещу името на държавата Македония, припознато като "гръцко", предизвика освен раздразнение, и значителна доза насмешка както в Европа, така и в останалата част от света. Оказала се в неизгодна позиция, Гърция засега е особено подозрителна и чувствителна във външнополитическите си отношенията към България относно македонския въпрос. Едновременно с това тя не изпуска възможността да постави София  в неизгодно положение на международната арена, както и да придобива стратегически позиции в българската икономика, комуникации, медии и др. По отношение на Република Македония Гърция практически продължава "студената война", която обаче е придружена с активна политика на икономическо проникване чрез засилена инвестиционна политика.

 Населението на Пиринска Македония максимално използва дадения му от историята шанс да развива без пречки своите български традиции. Там няма никакво "македонско малцинство", нито пък "македонски въпрос". Трудно е да убедиш пиринските македонци или пък потомците на македонската емиграция в България, че са "македонци по народност" ­ всички те се чувстват българи. През 1990 г., само броени месеци след смъртта на Иван Михайлов, в България възстанови дейността си ВМРО, която мнозина смятаха за завинаги погребана в праха на историята. Сегашните ръководителите на организацията принадлежат към по-младото поколение, което обаче познава добре традицията в македонското движение. Днешната ВМРО отрича методите на въоръжената борба в съвременните условия и се бори за пробуждане на българщината в Македония с легални средства. Нейното значение и влияние върху обществено-политическия живот в България непрекъснато нарастват (от няколко години насам организацията е представена и в българския парламент). Сегашното българско правителство от своя страна също полага сериозни усилия за развиване и задълбочаване на отношенията с Република Македония.

 Сериозен проблем за Република Македония представлява живеещото там значително албанско малцинство, характеризиращо се с висок естествен прираст и естествен афинитет към непокорството. През изминалите години Македония неведнъж е арена на остри славяно-албански конфликти. Понастоящем албанците изглеждат поне донякъде интегрирани в политическата система на републиката и участват в управлението на страната като коалиционен партньор. Допълнителен дестабилизиращ фактор в това отношение се явява общата граница с размирната сръбска провинция Косово, населена до голяма степен с албанци. В този размирен район тлее и до днес напрежение, чието успокояване ще повлияе позитивно и върху развитието на обществено-политическата обстановка в Република Македония.

[Previous] [Next]
[Back to Index]