Западнитѣ краища на българската земя

 

Проф. д-р Анастасъ Иширковъ

 

I издание: София, 1915

II фототипно издание: УИ „Св. Климент Охридски” / Издателство „СИБИЯ”, 1996 г.

Библиотека „Вечни книги на България”

 

 

Сканирано от Живко Войников

 

  

Съдържание

 Като .pdf файл  (27.6 Мб)

Корица..

 

   Прѣдговоръ

 

1. Когато турцитѣ покорили Македония, тя е била въ етнографско отношение българска страна

 

2. Охридската българска архиепископия

 

3. Скопската областъ е останала българска и подъ духовното владичество на сръбската ипекска патриаршия

 

4. Долинитѣ на Българска Морава, Нишава и Тимокъ отъ края на 14 до срѣдата на 19 вѣкъ

 

5. Наши и чужди списатели за западната етнографска граница на българитѣ въ 19 вѣкъ (1800—1878 г.)

 

6. Българскиятъ църковенъ въпросъ в западнитѣ граници на българскитѣ епархии

 

7. Цариградската конференция и западнитѣ граници на западната автономна область България

 

8. Западнитѣ граници на Санъ-Стефанска България

 

9. Какъ прѣминаха Пиротъ и Враня къмъ Сърбия

 

Материяли

(  Bertrandon de la Broqulère, Voyage d'Outremer (1433)  —  Доротей, Архиепископъ на Първа Юстиниана (1456)  —  Мијаила Константиновића, Историја или љетописи турски (1490)

Felix Petančić i njegov opis puteva u Tursku (1502) 
—  Breve memoria de li discendenti de nostra casa Musachi (1510)  —  Родословїе сербскωе  —  Putovanje Kornellja Duplicia Šepera (1533)  —  Benedetto Ramberti, Libri tre delle cose dei Turchi (1534)  —  Hans Dernschwam, Orientalische Reise 1553—1555  —  Hans Dernschwam, Eine Reise nach Amasia im Jahre 1555  —  Itinerario di Marc' Antonio Pigafetta (1567)  —  K. Rym, Reyse van Bruussele vut Brabant to Canstantinopels in Thracyen (1571)  —  Ioan Sambucum, Рѫкописна карта Vngariae (1571)  —  Philippe du Fresne-Canaye, Le voyage du Levant (1573)  —  Stephan Gerlach, Tage-Buch (1578)  —  Jeaques de Lavardin, Histoire de George Castriot surnommee Scanderbeg, roy d'Albanie (1579)  —  M. Paolo Contarini, Diario del viaggio da Venezia a Constantinopoli (1580)  —  Wolf Andreas von Steinach, Edelknabenfahrt nach Constantinopel, 1583  —  Melchior Besolt, Reyss auff Constantinopol, in 1584 Jar  —  Václav Vratislav, Přihody, jež na cestě do Carohradu a zvlaště v zajeti svém (1591)  —  Loreazo Bernardo, Putopis o putovanju mletačkoga poslanika Lovre Bernarda u Carigrad od god. 1591  —  Fridrich Seidel, Denckwürdige Gesantschaft an die Ottomannische Pforte (1595)

Adam Wenner, Ein gantz new Reysebuch von Prag aus bis gen Constantinopol (1616) 
—  Nicolao Vischer, Orbis terrarum nova et accuratissima tabula  —  Voyage de Levant (1621)  —  George Christoff von Neiczschitz, Sieben Jährige und gefährliche Welt Beschaung ... (1634)  —  Fr. Petri Bogdani Bakšić, La visita della Bulgaria al 1640  —  1655. Kiprovacii. Petri archiepiscopi Sophiensis de episcopato Prizrenensi dissertatio historica  —  Achrida civitas Bulgariae a Petro archiepiscopo Sophiensi describitur (1655)  —  Скопскиятъ архиепископъ Андрей Богданъ (1659)  —  Охридскиять архиепископъ Франческо Соимировичъ (1659)  —  Christian von Wallsdorff, Neue Reissbeschreibung durch Ungarn, Thracien und Egypten (1660)  —  Martin Stier, Landkarten des Königreichs Ungarn ... (1664)  —  John Burbury Gent, A relation of a journey from London to Vienna, and thence to Constantinople (1664)  —  Relatio на Софийския архиепископъ Петъръ Богданъ за състоянието на католишката църква въ България (1667)  —  Stephani Gaspari, visitatoris Serbiae, relatio de statu dioecesium Scopiensis et Prizrenensis (1671)  —  Antonio Benetti, Viaggio à Constantinopoli (1680)  —  Türckisches Hunds Bemarr (1690)  —  Арсений Черноевичъ „архіепископъ Сербскій и Болгарскій, Словенскій и всего Иллирика западнія страны патріархь” о „Сербовъ и Болгаръ и иныхъ народовъ, которые въ его епархій”  —  L. Ferd. de Marsigli, Description de Danube (1698-1725)

N. de Fer, ... la Hongrie, la Transilvanie, la Bosnie, la Servie, la Bulgarie, la Republique de Raguse et partie de la Dalmatie, et de l'Albanie, et de la Roumanie (1717) 
—  von Neüberg, Graentz Scheidung des Königreichs Servien (1718)  —  Gerhard Cornel von den Driesch, Reise von Nissa bis nach Sophia (1719)  —  Писма пећских патријарха из другог и трећег деценија XVIII-тог века (1719)  —  Gabriel Bodenelir, Nova et accurata tabula Regnorum Sup. et inf. Hungariae it: Slavoniae, Serviae, Albaniae, Besarabiae ut et Princip: Transylvaniae, Moldaviae, Walachiae, Bulgariae et Romaniae (1718-1739)  —  Андрея Качичъ Миошичъ, Razgovor ugodni naroda slovinskoga (1759)  —  Mappa deren vornemsten Vestungen, und anderen Haltbarsten Ortern an denen Türkischen Grentzen ... (1737)  —  Истоpiя Славѣноболгарская собрана и нареждена Паисіемъ Іеромонахомъ в'лѣто 1762  —  Augusto Gottlob Boehmio, Totus Danubius (1766)  —  Robert de Vaugondy, L'Europe divisée en ses Etats, Empires, Royaumes et républiques (1767)  —  Опис турских области и у њіма хришћанских народа, a нарочито народа Српскога, састављен год 1771 српским патријархом Василијем Бркићем  —  Griechenland, der Archipelagus, Albanien, Macedonien, Romanien und ein Theil von Anadoli nach der Karte des de la Rochette (1796)  —  Karte von den Osmanischen Reiches in Europa (1796)  —  Imperii Osmani sive Turcici europaei tabula (1797)  —  А. Arrowsmith, Europa (1798)

F. Pouqueville, Voyage en Morée, à Constantinople, en Albanie ... (1801) 
—  Павелъ Соларичъ, Ново гражданско землеописаніе (1804)  —  Сръбскиятъ съвѣтъ разрѣшава на хайдутъ Велка да събира доброволци изъ неговия роденъ край въ Тимошко, за да вдигне възстание въ областьта на Малки Тимокъ (1807)  —  Попъ Радосавъ иска отъ Кара-Георгя да прати заедко съ тѣхъ българчета, които има въ войската си, за да подигнатъ народа въ Черна-Рѣка противъ турцитѣ (1807)  —  Донесеніе дѣйств. ст. сов. Родофиникина къ генералъ-фельдмаршалу князю Прозорозскому изъ Бѣлграда (1808)  —  F. Pouqueville, Voyage dans la Grèce (1814)  —  Исторія народа србскогъ издана одъ Димитрія Давидовiћа (1821)  —  Вукова преписка (1822-1859)  —  F. Fried, Karte von Servien, Bosnien, türkisch Croatien, der Herzegowina und dem Lande der Montenegriner (1829)  —  E. M. Cousinery, Voyage dans la Macédoine (1831)  —  Ami Boué, La Turquie d'Europe (1836-1838)  —  Ami Boué, Recueil d'itinéraires dans la Turquie d'Europe (1836-1838)  —  A. Griesebach, Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839  —  Д-ръ Ст. Романски, Австрийски документи no Нишкото българско възстание отъ 1841 година  —  M. Blanqui, Voyage en Bulgarie pendant l'année 1841  —  P. J. Satařík, Slavansky národopis (1842)  —  Исидоръ Николићъ, Спомени народа сербскогь y византискимъ списательима (1843)  —  Викторъ Григоровичъ, Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (1844)  —  Jean Bugarsky, Carte de la Principauté de Serbie (1845)  —  И. П. Липранди, Восточный вопросъ и Болгарія (1854)  —  А. Ө. Гильфердингъ, Поѣздка по Герцеговинѣ, Босніи и Старой Сербій (1857)  —  J. G. v. Hahn, Reise von Belgrad nach Salonik (1858)  —  A. Ubicini et P. de Courteille, État présent de l'Empire Ottoman (1850-1876)  —  O. Lejean, Ethnographie de la Turquie d'Europe (1857-1861)  —  H. F. Tozer, Researches in the Highlands of Turkey (1861)  —  G. Muir Mackenzie and A. P. Irby, Travels in the Slavonic Provinces of Turkey-in-Europe (1862-1863)  —  J. G. v. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar (1863)  —  F. Kanitz, Serbien (1859-1868)  —  F. Kanitz, Donau-Bulgarien und der Balkan (1860-1879)  —  Викентій Макушевъ, Задунайскіе и адріатическіе славяне (1867)  —  J. Erben, Мара Slovanského světa (1868)  —  Н. Kiepert, Völker- und Sprachenkarte von Oesterreich und den Untere-Donau-Länder  (1869)  —  C. Sax, Geographisch ethnographische Skizze von Bulgarien (1869)  —  Молба на жителитѣ отъ Вранската каза до Султана да разрѣши бьлгарския черковенъ въпросъ (1869)  —  Ферманъ за учредяване на Българската екзархия (1870)  —  Молба отъ жителитѣ на градь Враня и окрѫга му до великия везиръ да снабди съ бератъ избрания български владика за Скопската епархия (1873)  —  Послание отъ българскитѣ владици до жителитѣ на Скопската епархия да посрѣщнатъ добрѣ новоназначения скопски митрополитъ Доротея (1874)  —  Constantin Jos. Jireček, Geschichte der Bulgaren (1876)  —  Conférence de Constantinople de 1876, Bulgarie. Projet de règlement organique (1876)  —  H. Kiepert, Ethnographische Übersicht des europäischen Orients (1876)  —  Записки графа Н. П. Игнатьева (1876)  —  M. Ф. Мирковичъ, Этнографическая карта Славянскихь народностей (1877)  —  Karl Sax, Etnographische Karte der Europäischen Türkei (1877)  —  Графъ Н. П. Игнатиевъ, Първиятъ членъ отъ основитѣ на условията за миръ съ турцитѣ (1877)  —  Докладная записка кн. В. А. Черкасскаго, представленная Военному Министру въ г. Плоэшти (1877)  —  Докладная записка кн. В. А. Черкасскаго. Нѣкоторыя соображенія по поводу вступленія въ турецкіе предѣлы сербскихь войскъ (1877)  —  Traité préliminaire de San Stefano (1878)  —  Писмо отъ Стефана Верковича до професора Владимиръ Ивановичъ Ламански въ Петроградъ (1878)  —  Жителитѣ на градъ Пиротъ и окрѫга му опълномощяватъ съгражданина си K. С. Григориевъ да прѣдставлява прѣдъ всѣкого и всѣкѫдѣ тѣхната българска народность (1878)  —  Записка, подадена на 11 априлъ 1878 год. до управляющия гражданското управление въ България генералъ Анучинъ отъ пиротския прѣдставитель (1878)  —  Прѣпись отъ протеста на българитѣ отъ Пиротъ и окрѫга му противъ сръбскитѣ жестокости (1878)  —  A. С. Анучинъ, Берлинскій конгресъ 1878 года  —  Traité de Berlin. 13 Juillet 1878  —  B. Тепловъ, Греко-Болгарскій Церковный вопросъ (1881)  —  Алекса С. Јовановић, Врања и њено поморавље  )

 

Бѣлежки за приложенитѣ карти. Карти

 

Показалецъ  —  Поправки

 

[Back to Main Page]