Животът на АЛЕКСАНДЪР, ЦАР НА МАКЕДОНЦИТЕ
 

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

1. Оттам Александър достигна земята на блажените — беше остров. Когато слезе на него, царят не взе със себе си никого освен Филон. На острова растяха различни дървета — някои бяха разцъфтели, по други плодовете бяха вързали, а трети имаха зрял плод. Под листака им лежаха хора. Александър доближи едного, който случайно бе най-отпред, и се обърна към него:

„Бъди здрав, ти там!" А той рече в отговор: „Да бъде здрав цар Александър!" Царят пожела да попита нещо, ала човекът го отпрати с думите: „Иди нататък при нашите старей, те ще те представят на Евант [1], нашия предводител в науките, и той ще ти разясни всичко, що ти е на душата." Александър се отдалечи оттам и нататък прегръщаше всекиго, а те го отпращаха при Евант. Но всички му предсказваха бъдещето със загадки. И царят изслушваше всичко.


2. Когато отиде при Евант, той го откри легнал под дърво, изпод чиито корени извираше вода до главата на Евант, а листата му служеха за покрив. При появата на Александър той поклати глава и каза: „Пристигна владетелят на света Александър. Ела, седни до мен!" Щом царят стори това, Евант го целуна по главата и рече: „Любимо чедо, след като създадеш вселенско царство, пребродил пялата земя, не ще успееш да се върнеш в родината си." Александър се натьжи от неговите думи и понечи да го разпитва: „Защо изрече тези думи?" А Евант отвърна: „Не бива мъж като тебе да пита така, но се задоволи с чутото." Александър му каза: „Заповядай, нека ти донесем от нашите провизии." Евант отговори: "Донесете!" И царят изпрати Филон и той донесе пресни хлябове и вино, и наметала. Евант ги огледа, ала не ги прие, а рече: „Ние не се стремим към такива неща. Задръж си ги, а на мен храна ми дава това дърво, питие - тази вода. Защото земята се напоява отново от майката земя. За облекло ми служат тези листа и умът ми е насочен към небето, без да обръща внимание на земните работи. Нашият начин на живот е небесен и ни поддържа дълги години. А когато дойде краят на живота ни, ние преминаваме в друг безкраен живот, към който се стреми целият ни разум." Александър се заслуша в думите му, покая се, заплака и запита: „Нима наистина има човек с добра съдба?"

3. А Евант продължи: „Вие, нападащи и нападани, заради тези разнообразни храни и дрехи убивате себеподобните си и заради голямото си властолюбие се стремите към измамно царско величие. Тъй като умът ви е все във войни и кланета, когато не сте на война, нападате дивите животни и убивайки ги, се превръщате в ходещи гробове на мъртви животни. Вие умирате, омърсявайки и душата си заедно с тялото. Мислите, че вашите праведници пребивават на Острова на блажените. Ти дойде на Острова на блажените приживе, огледай се, дали ще видиш някой от известните люде?"

4. Александър му рече: „Всичко, което каза, е правилно. Само това ми изясни по-точно: как се раждате? Защото, както виждала, при вас няма жени." А Евант отвърна: „И при нас има жени, но те не са тук, а на на близкия остров. Веднъж в годината ние отиваме там и след като се съберем с тях, се връщаме пак на нашия остров. А като се роди дете, неговият баща повече не ходи там. Ако детето е момче, ние го оставяме там, докато навърши три години, и после го вземаме. Ако пък се роди момиче, бащата може да ходи там всяка година, докато се роди момче, и така до три години." Александър каза: „Бих искал да отида на острова, ако това не ви затруднява." Евант пък отговори: „Можеш да отидеш на острова, по не е възможно да видиш някого. Върви сега и погледни стената, но в никакъв случай не пожелавай да влезеш вътре. Защото човек не може да погледне зад стената и да остане жив."

5. Убеден от тези думи, Александър стигна до острова, но съзря медна стена, висока до небето, и не пожела да влезе зад нея според съвета на Евант. И постави колона на острова с такъв надпис: „Александър дойде тук, след като обиколи земята; той издигна колоната със собствените си ръце, достигнал до Островите на блажените с намерение да види някои богове, както смятат нашите мъдреци. Но Евант ми разказа за тях, че са запратени в ада. А когато някой някога дойде тук, нека отмине стената, без да я докосва — това е постижимо единствено за мен, пазен от Бог, но за хората е невъзможно."

6. След това се върна и оттам отново отиде на Острова на блажените и го обходи целия, прегърна всички и бе благословен от тях. А когато си тръгваше, каза следното: „Ако нямах грижа за македонците и те не ми бяха на сърцето, нямаше да си тръгна от вашите острови."


ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

1. Александър се качи на корабите и намери войниците твърде разтревожени за него и дори опасяващи се за живота му. Та като зърнаха приближаващите кораби, те се изпълниха с голяма радост. След пристигането си Александър приветствува сърдечно цялата загрижена за него войска, седна и им разказа всичко. И като потегли оттам, продължи пътя си.

2. След близо десетдневен поход дневната светлина изчезна напълно, но за кратко, около час, се появяваше зора. И Александър пристигна до едно равно място, а по средата на равнината имаше пропаст, която я разделяше. Дълбочината й не можеше да се измери. Там царят издигна свод, с който съедини пропастта. На свода издълба надпис с гръцки, персийски и египетски букви. Надписът съобщаваше следното:

„Александър издигна тук свод, по който
премина цялата войска отвъд тази пропаст
в желанието си да достигне края на света,
каквато е волята на провидението."


3. Като измина оттам три дена път, вече изобщо не се виждаше дневна светлина. Александър нареди да оставят там цялото снаряжение на войската. И с отбрана войска се опита да навлезе в нощната земя, като взе със себе си току-що родили кобили... [1], и след много дни преход още не искаше да се върне.

4. Две птици с човешки лица го пресрещнаха и му казаха: „Къде искаш да отидеш, Александре? Не си добре дошъл по тези места, върни се! Очакват те Изтокът и царството на Пор, което ти ще победиш."

5. Като ги изслуша, Александър заповяда на войската да се върне, а той пожела да остане сам и давайки знак на войниците, каза на Антиох:

„Всеки да вземе оттук каквото пожелае,
дори и камък или пръст, или пък дърво."
И някои решиха до сторят това, а на други казаното им се стори глупаво.

6. Александър остана там, но вече не видя птици, а се появиха хора, предсказващи бъдното. И казаха: „Иди си, Александре, защото провидението ти даде всичко в ръцете."

7. Александър се запъти към войската и с него беше единствено приятелят му Филон. И царят му рече: „Слез от коня и вземи каквото ти попадне в ръката." Филон слезе, напипа един камък, вдигна го и тръгна с Александър. И те застигнаха войниците, които не бяха в състояние да вървят. Александър заповяда да поставят македонските кобили пред строя, че да ги яхнат и да ги оставят да вървят сами. Като сториха това, кобилите потеглиха, водени от обич към собствените си деца, и така ги изведоха по пътя от нощната земя.

8. Щом пристигнаха на светло и се огледаха помежду си, видяха, че всички са позлатени. Веднага слязоха от конете и като изтърсиха от тях и от себе си златото, го събраха на куп. А Филон занесе камъка на Александър и той се оказа от чисто злато. Тогава тези, които не бяха взели нищо, съжалиха, че не направиха каквото им рече Александър.

9. И като потеглиха от тамошните места, достигнаха до обоза, починаха си, тръгнаха обратно и преминаха пропастта по свода. Птиците с човешки лица, видени от Александър преди, го настигнаха и му казаха: „Който свърне по пътя вдясно, ще съзре чудни неща." И царят стори това.


ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА

1. И след като вървяха цял ден, стигнаха до едно езеро. А готвачът изтича напред, за да приготви необходимото за храна, извади солени риби и отиде при езерото с намерение да измие солта от тях. Рибите тутакси оживяха и избягаха. При тази гледка готвачът побягна и се върна в лагера, но не извести на Александър за случката.

2. А той, като премина тамошните места след целодневен преход, достигна до друго езеро. Там направиха лагер за войската и се разположиха за почивка. А водата приличаше на мед. Александър навлезе в езерото до колене и една риба, видяла го през прозрачната вода, се втурна срещу него. Щом я съзря, Александър веднага изскочи от езерото. А пък рибата, понесена от устрема си, излезе от водата и Александър се извърна и я уби с копието си. Беше невероятно голяма. Царят заповяда да я разпорят пред очите му, за да огледа разположението на вътрешностите й. След като нареденото бе изпълнено, в корема й проблесна камък и на всички се стори, че е светилник. Александър извади камъка, обкова го със злато и го използуваше през нощта вместо фенер.

3. През същата нощ от езерото излязоха жени и като наобиколиха лагера, запяха най-сладка песен, така че всички ги видяха и чуха песните.

4. А на сутринта Александър продължи нататък. Като измина един ден път, достигна до едно съвсем голо място. И ето че се появиха човекоподобни животни: от главата до пъпа бяха хора, а надолу коне. Надойдоха на тълпа с лъкове в ръце, а върховете на стрелите им не бяха от желязо, ами от остър камък. И бяха готови за битка. Щом ги видя, Александър заповяда там да разположат лагера, а наоколо да направят огромни окопи. После нареди да ги покрият с тръстика и треви, а отвътре, близо до ръба, разположи малцина на брой стрелци. „На стрелите си — каза — не слагайте желязо, а да са само от дърво. И когато те се приближат в битката, хвърляйте срещу тях стрелите, без да се прицелвате. Като ги улучи стрела и не им стори нищо, тяхната дързост ще нарасне. И щом видите, че се втурват срещу ви, в никакъв случай не оставайте на място, но се престорете, че бягате по-навътре; дано успеем по този начин да заловим някои от тях живи."След като това бе изпълнено, скоро се разсъмна и ето че се показаха мъжете полуконе, наобиколиха лагера и започнаха да го обстрелват отдалече. Македонците също отвръщаха със стрелба и щом хората видяха, че стрелите не им причиняват никакви рани, всички се събраха, сякаш присмивайки се на безсилието на македонците, и като че се наговориха едновременно да нападнат от всички страни. Тогава войниците изпълниха заповяданото срещу тях. Защото там, където човешкият вид не се проявява в цялата си завършеност, и разумът не е съвършен, както у хората. Та това успяхме да установим за хората полуконе. От една страна, като хора, те се изпълниха с упование поради безсилието на стрелите, но като животни, не разбраха човешката хитрост. И се втурнаха необмислено срещу лагера и виждайки, че противниците им, както им се. стори, уж бягат, необуздано се спуснаха и паднаха в изкопа. Щом се случи това, Александър нареди веднага цялата войска да излезе въоръжена пред тях. Тогава заловените разбраха по себе си с колко здрави и смъртоносни мечове си служат хората, Александър пожела да спаси около петдесетина от тях и да ги отведе в обитаваната от нас земя. Извадиха ги от изкопа и царят га запази живи и здрави до двадесетия ден. Но тъй като не познаваше техния начин на живот, всички умряха.

5. Та след като преминаха тамошните области за шестдесет дни, македонците достигнаха обитаемия свят и се съвзеха за кратко от умората.


ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

1. Александър реши да напише писмо до Олимпиада, своята майка, и до учителя си Аристотел в Македония. Написаното гласеше следното:

„Цар Александър изпраща поздрав на майка си Олимпиада и учителя си Аристотел. Вече измина доста време, майко, без да разкажа на теб, обичаната, случилото се с нас. При това зная, че ти се безпокоиш и грижиш за нас, твоята душа страда от различни мисли. Ти си като подмятан от буря кораб, през нощите си с мен и питаш за мен. Сънят ме е показвал често и в щастие и в нещастие. Зная, че понякога, измъчена от моята неволя, ти се събуждаш и ту се радваш, че видението е лъжливо, ту страдаш, че съм далече от тебе, в чужда страна. А се случва и обратното: срещнала ме насън, ти се радваш, изпълнена от щастие при вида на сина си, ала като се пробудиш, се натъжаваш твърде много, макар че си се зарадвала на съня. Аз познавам майчината любов към отсъствуващия син. Защото и в моя сън често се явяват подобни видения и по себе си, майко, съдя за теб. При това бъди милостива към всичките ми прегрешения и прочети в това писмо какво ми се случи.


2. И ето, както по-рано ти разказах за Дарий, победихме го в три сражения [1], а след неговото поражение станах господар на цяла Персия и както казах преди, взех неговата дъщеря за жена и с тази своя постъпка създадох съгласие между персите и македонците.

3. С цялата войска потеглих за Египет. И след като покорих много страни и градове, пристигнах в Юдейската земя. А юдеите се оказа, че почитат живия бог, който ме изпълни с милост към тях, и цялата ми душа се устреми към него. Та нему отстъпих и дарове, и годишни данъци, дори и с трофеите на персите го почетох. След като юдеите ме провъзгласиха за владетел на света, аз напуснах страната.

4. И след доста дни достигнах Египетската земя и след кратко прекараното там време цялата страна ми се подчини. При влизането ми н техния град египтяните също ме провъзгласиха за владетел на света и за някакъв си нов — който има разум, да разбере. Следвайки тяхното предсказание, нарекох един египетски град на моето име. Аз го издишах от основите, украсих го с много колони и статуи и там се отрекох от всички богове, които не са богове, и поовъзгласих за бог носения на серафими бог. В този град издигнах колони на себе си и на приятелите си Селевк, Филип и Антиох.

5. След като извърших тези неща, реших да достигна края на земята и превърнах решението си в дело. И щом преминах обитаемата под слънцето земя, се натъкнах по труднопроходими и диви места, но ги преминах с много усилия за четиридесет дена. Та като излязохме от мъчно достъпните места, стигнахме до съвсем голо поле. В него срещнахме диви хора, победихме ги и с труд проникнахме по-нататък. Там открихме колона на някой си Сесонхосис, владетел на света, който ни предсказа тайните. А след това достигнахме до Херакловите стълбове и царския дворец ча Семирамида. Там отдъхнахме няколко дена и като тръгнахме, се натъкнахме на хора с по шест ръце и седем крака. След като ги победихме, поехме нататък. И стигнахме до място край морето, където искахме да си отдъхнем, но от морето излезе рак, грабна един мъртьв кон и го потопи във водата. А нас ни нападнаха пълчища морски зверове, та не бяхме в състояние да надвием един рак. Спасихме се, като запалихме огън — зверовете отиваха до огъня и веднага се връщаха.

6. Отпътувахме оттам и след много дни пристигнахме на друго място, което също беше на брега. И видях остров посред морето. И като построих кораб, отидох на острова и срещнах един гимнософист и хора, говорещи нашия език. И те изрекоха много предсказания и дори произнесоха името ми, преди да го узнаят от мен. Та там, учителю, се оказах на Острова на блажените, но, кълна се в провидението, не видях нито един бог, както вие твърдите. И попитах хората на острова и узнах, че тези богове се намират дълбоко в земята в Хадес.

7. Натъкнах се на много други чудеса, които са описани до едно в писмото. След това, като преминахме през онези места, срещнахме хора с кучи глави. Щом победихме и тях, пристигнахме след доста дни до обширна равнина. А по средата й се простираше пропаст с неизмерима дълбочина. Аз издигнах свод, като съединих двата й бряга, и след преминаване го ни повече не видяхме дневна светлина. И след дълги дни пътуване из нощната земя там ни застигнаха птици с човешки лик, посъветваха ни да се върнем и казаха: „Не ти е по силите, Александре, да минеш оттук."

8. На връщане поръчах на всички да вземат по нещо в ръка. Но малцина изпълниха съвета. А кога го излязохме на светло, всички се разкаяха — и взелите, и невзелите. И действително си тръгнахме оттам и като свърнахме надясно, достигнахме извор с жива вода. На много дни път от това място водихме битка с кентаврите. И ги победихме, и пристигнахме в обитаемия свят, като преминахме през много опасности.

9. А сега се готвим да воюваме срещу Пор, индийския цар, и да става това, което ни готви провидението Божие. Описанието на видяното от нас ще намерите в писмото и като го прочетете, ще узнаете случилото се с нас всяка година. Бъди здрава, майко, и ти, учителю, с Божията милост."


ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА

1. Та след като прекара там около пет месеца, цялата войска отново се съвзе. Като се вдигна оттам, потегли срещу индийците. Достигна страната на Слънцето и влезе в града — говореше се, че в него има храм на Слънцето и някакви свещени крави. Аполон пращаше там своите предсказания. Александър отиде на онова място, седна и чу глас, но не видя никого. Гласът изрече предсказание, а то говореше за Александровата смърт.

2. Голяма мъка обхвана Александър и като излезе оттам, отиде в пусто място. Щом фалангата се разгърна, от съседните храсти се показаха човечета. Имаха по един крак, бяха с овчи опашки, а пък ръцете, главата и единият им крак приличаха на човешки. Когато ставаха, пъргаво отскачаха. А пък войниците с нас, които бяха наблизо, се втурнаха срещу тях, надвиха ги, хванаха неколцина и искаха да ги ядат. Александър заповяда да му ги доведат живи. След като застанаха до него, хората взеха да го молят с жални думи и говореха: „Смили се, господарю, над подобните на тебе хора. Поради нашето безсилие живеем в тази пустош." Александър склони на тези молби и нареди да ги пуснат. А те, щом ги освободиха, се покатериха по върховете на скалите и започнаха отдалеч да се подиграват на Александър, като викаха: „Колко си неразумен и неопитен, заради това се освободихме. Ние сме сладка храна, но ти не си достоен да вкусиш от нашето месо. Понеже тези, на които не им достига разум както на нас, не могат да ни надвият." С такива приказки те скачаха, танцуваха и се присмиваха на Александър. А той, като ги гледаше и слушаше, се освободи от мрачното си настроение и взе да се смее. Откакто беше получил предсказанието, до този ден не го бяха виждали да се смее.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

1. Името означава „красиво цъфнал".


ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

1. На това място текстът е повреден.


ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

1. Вж. бел. 2 към гл. деветнадесета.