ГЛАВА ШЕСТА

1. Междувременно Филип отстрани Олимпиада, тъй като искаше да се ожени за друга, и нареди да се вдигне сватба. Вече празнуваха бракосъчетанието и шумът растеше, когато в царския дворец влезе увенчаният Александър с жезъла на победата в ръка. Отдаде дължимата на баща си почит и той го покани да седне на трапезата. А щом седна, Александър нареди да покажат на баща му победните венци и диадемата на Зевс Капитолийски.

2. А пък Филип, като ги съзря, се навъси и се разкая за това, което беше сторил на Олимпиада. Поканените видяха лицето му и разбраха неговото настроение. И поднесоха чаша на Филип, но той не искаше да пие. Един от сътрапезниците, който беше баща на току-що омъжената за Филип Евримеда [1], стана и рече: „Пий, господарю, и бъди щастлив с Евримеда. Защото с нея ще си родите законни деца." При тези думи Александър се ядоса и скочи от масата. И като грабна с две ръце боздугана, едни уби, други рани тежко, трети отблъсна към стените, а четвърти изхвърли от двореца. Дори и Филип се изплаши и понечи да избяга, но падна, удари си лошо крака и от страх и болка остана да лежи занемял като мъртъв. И можеше да се види как новият Одисей се бие храбро за гибелта на женихите [2]. Сполетя ги нечакана смърт и те трепереха от ужас и някои запяваха, други щяха да умрат, а трети вече лежаха мъртви.

3. Съобщиха на Александър какво се беше случило с баща му и той веднага се оттегли от боя и се отправи в двореца. И като намери баща си паднал, повдигна го с ръце, поведе го към спалнята, положи го на леглото и, естествено, се зае да го лекува. А Филип, макар че го измъчваше болката, като гледаше Александър, започна да се смее и да се радва и каза: „Какво момче надви над толкова много и толкова големи мъже. Малко остана и мен да уплаши." И протегнал ръка, хвана Александър, прегърна го през врата и сладко го целуна.

4. А Александър също му отвърна с целувка и рече: „Нека Олимпиада да царува с теб!" Филип отговори: „Да, нека да царува с мен, чедо мое, и нека да умре с мен без каквито и да е уговорки, а теб определям за мой наследник. Прости на мен, твоя баща, стореното на Олимпиада, твоята майка!" Александър изтича, доведе Олимпиада и се обърна към Филип: „Не се срамувай от мен, защото аз съм твой син, и ако искаш да ме убедиш напълно, легни тази нощ пред очите ми с моята майка!" А Филип отвърна: „Да не отлагаме до довечера, но тозчас ще те убедя, защото изпитвам мъка по нея. И ако живея сто години, тя ще царува заедно с мен!"

ГЛАВА СЕДМА

1. Така стояха нещата и след няколко дни Филип надви болестта. И точно тогава скитите се приготвиха за война срещу Македония. Узнал това, Филип направи преглед на войската и разбра, че тя не е достатъчна, за да излезе срещу тях. Защото скитското пълчище беше многобройно, около петстотин хиляди души. Та Филип бе затруднен и като повика всичките си приятели, се чудеше какво да стори за войната. И Аристотел рече: "Господарю Филипе, възложи на Александър да води войната, добрата съдба ще му помогне."

2. И Филип повика веднага Александър и му каза: „Дойде време да се биеш за родината си, Александре, съдбата отреди войната на теб. Кажи сега какво мислиш за нея, тъй като в мисълта е началото на успеха. Та прецени какво е положението ни в тази война." Александър стоеше и заедно с него стояха всички, и както стоеше, се усмихна и с усмивката доби смелост и със светнало лице продума на баща си: „Защо не ми рече отдавна, ами седиш унил и загрижен заради събирането на куп мравки? Още сега ще тръгна срещу тях, ще ги разбия и ще унищожа тяхната сила. Защото победите и пораженията не зависят от множеството, но се даряват от провидението свише." При тези думи всички се взряха в Александър и му се възхитиха, а той стоеше сред тях като сияйна звезда. И Филип отвърна: „Върви, чедо, извърши това, което провидението влага в душата ти!"

3. И Александър потегли с тридесет хиляди младежи и се отправи да воюва срещу скитите [1]. Войската на скитите нямаше чет, но съдбата на Александър бе непобедима. Той взе неколцина със себе си и зае едно било. И като направи преглед на войската, избра най-подходящото място, което беше труднодостъпно и непознато на скитите. Върна се и взе цялата войска, отдалечи се през нощта и заобиколи враговете от разстояние. Той остави пролука в труднодостъпното място и нареди на около две хиляди отбрани войници да се скрият там. После заповяда на всички наоколо да запалят по тридесет и повече огньове. Щом това бе сторено и скитите видяха неизброимото множество пламъци, не можаха да сторят нищо, защото страхът и грижата отслабват разума. И като се огледаха навсякъде, видяха, че на мястото, където Александър бе поставил засадата, няма огньове. И те решиха през нощта да избягат и да се спасят оттам. Начаса изоставиха всичките си вещи и се втурнаха в бяг. А Александър, щом ги видя, последва безшумно по петите им с цялата си войска. Когато скитите достигнаха мястото и навлязоха в теснината. Александър нареди да свирят тревога зад тях и македонците нададоха вик. А скитите се заблъскаха помежду си, отпред изскочиха срещу тях войниците от засадата, нападнаха ги и отзад, а те стояха и не очакваха вече нищо освен смъртта. Нададоха викове за милост и се притиснаха едни към други . Александър се смили над тях и веднага заповяда битката да се прекрати, нареди всички да бъдат оковани и отведени при неговата войска, докато реши какво да прави с тях.

4. Щом отидоха на отреденото им място, Александър заповяда на техните първенци да пристъпят към него. Те пристъпиха разтреперани, а той им рече: „Видяхте, че провидението ви предаде в ръцете на македонците и вие не можахте да се противопоставите на праха от краката ни. Мои роби ли сте, или не?" А те отвърнаха уплашени: „Твои роби сме, господарю, и ще ти робуваме довеки, ако ти е угодно." И те паднаха ничком и целунаха нозете му. А Александър, изпълнен с добро чувство към тях, нареди да ги освободят от оковите и да влязат заедно с него във Филиповия град, за да ги покаже като доказателство за победата, а после да им прости и да ги върне в родината им. Той нареди да плащат ежегодно данък на македонците.

ГЛАВА ОСМА

1. Но щом стигнаха града, настана глъчка и блъсканица и хората посрещнаха Александър и му разказаха какво се бе случило. А то беше следното: когато навремето Анаксарх [1], тиранът на Тесалоника, бил гост на Филип и бил посрещнат гостоприемно, видял Олимпиада и оттогава бил влюбен в нея. А като узнал за скитското нападение срещу македонците, пристигнал в Македония с дванадесетхилядна войска под предлог, че е съюзник, и с намерението да отвлече Олимпиада, ако му се удаде, ако ли пък не —да се върне обратно като съюзник. А съдбата лесно му предоставила Олимпиада. Понеже, щом научил за победата на Александър над скитите, Филип излязъл да го посрещне заедно с Олимпиада. Оставил я в едно предградие, а сам тръгнал напред с войската, която водел, изпълнен с гордост. Анаксарх разбрал това, пристигнал, грабнал Олимпиада и се върнал. А Филип, като узнал, тръгнал да го преследва с малкото си войска.

2. Веднага щом научи за станалото, Александър нареди фалангата и запреследва Анаксарх с около осем хиляди конници и скоро го застигна. Но Филип го беше изпреварил и в завързалото се сражение падна от коня ранен в гърдите. Александър го намери на земята и като видя, че все още диша, го остави, впусна се в сражението, обкръжи противниците си и започна да ги посича безмилостно. Анаксарх и хората му се обърнаха в бягство и оставиха Олимпиада. А Александър залови един от неговата свита и му обеща: „Покажи ми Анаксарх и ще ти подаря живота, кълна се в провидението!" Човекът му го посочи с думите: „Погледни в средата на фалангата и ако видиш едного с бели доспехи и златен шлем на пъстър кон, той е Анаксарх."

3. Като получи това указание, Александър го позна и се втурна с още четиристотин конници посред строя. Всички отстъпиха пред гибелта и изоставиха Анаксарх. А Александър го залови и не помисли за друто, ами го отведе при баща си. Филип вече едва дишаше. Александър му рече: „Татко мой, стани и отмъсти на врага си със собствената си ръка" — и изтика вързания Анаксарх пред очите му.

4. А Филип, още жив, се надигна, като се подпря на ръце, хвана меча и посече Анаксарх. После поръси с кръвта му Александър и се обърна към множеството македонци: „Нека това да сполети всички, които се опълчат срещу Александър и македонците!" Олимпиада стоеше редом и го оплакваше, а той я погледна и изрече с труд: „И ти си достойна за възхищение, задето си родила такъв син!" И като извърна очи към Александър, увисна в прегръдка на врата му, склони глава и издъхна.

5. Македонците се изпълниха с печал, внесоха го в града на златен одър и го погребаха по своя обичай.

ГЛАВА ДЕВЕТА

1. След като измина времето на траур, скитите отидоха при Александър да го попитат за неговото решение. А той ги отпрати в родината им с думите: „Щом се върнете, пригответе ми около тридесет хиляди изпитани мъже за съюзници; всичките да са стрелци. И когато ви известя, ми ги изпратете. А ако не сте съгласни, ние ще намерим други съюзници, когато дойдем да разорим земята ви." Тогава скитите се поклониха доземи на Александър и го нарекоха бог, а като си тръгнаха, се споразумяха да му се подчиняват робски чак до пето поколение.

2. След смъртта на Филип Александър бе провъзгласен за цар на Македония.

3. Той нареди незабавно да се съберат всички, които упражняват някакъв занаят — железари, медникари, дърводелци. И заповяда на ковачите да направят ризници и шлемове, различни мечове и железни върхове за копията и мачтите им, на дърводелците — щитове, лъкове и дръжки за копия, и ги отпрати, като им рече: „Който от вас престъпи заповедите ми, ще бъде предаден на смърт."

ГЛАВА ДЕСЕТА

1. По това време персийският цар Дарий изпрати на изток вестители до македонците за годишните данъци. Те трябваше да ги вземат и да се върнат веднага назад. Щом стигнаха до Филиповата столица, пратениците поискаха по обичая царят да ги посрещне и да се поклони робски пред царските писма, сякаш се покланя на самия персийски цар, и да приеме с подобаващи почести неговите вестители, но Александър не стори това. Изпрати при тях Антиох, още момче на тринадесет години, и с него някои велможи, всички облечени със златни ризници. Антиох носеше копието на Александър. Когато персийците стигнаха градските порти, Антиох проводи при тях вестител да им каже: „На вас, пратениците на Дарий, ви е заповядано, щом стигнете при нас, да коленичите и да се поклоните на Александровото копие. А ако не го сторите, той ще ви накаже със смърт." Като чуха необичайните и неочаквани думи, хората на Дарий силно се удивиха и изпълниха заповедта, макар и с нежелание. Приближиха се, поклониха се пред копието на Александър и целунаха краката на Антиох. [1] Така стана точно обратното: защото пратениците отдадоха почитта, която очакваха да получат от царя като представители на господаря на целия свят, персийския цар Дарий.

2. А Александър, седнал на една височина, бе заобиколен от македонски момчета, облечени с пурпурни дрехи със златни пояси. Самият Александър носеше дрехи с цвета на изгряващото слънце и имаше на главата си победен венец от злато, скъпоценни камъни и бисер като знак свише, подобно на Зевс. И нямаше човек, който да не го оприличи на Зевс, а свитата му — на небесните светила; и момчетата наистина сияеха като звезди. А от градската порта до Александър се простираше голямо множество люде, всички бяха въоръжени и отвсякъде ехтяха гласове и тропот, тръбни звуци и приветствия, отвсякъде се стичаха тълпи. Кандавъл, Арзембар и свитата им вече навлизаха през портата, когато Антиох нареди да се отправят с него пеш при Александър. Те изпълниха заповедта и га обзе страх и ужас, защото неочакваното изглежда страшно на неопитните. А като преминаваха през града, не знаеха какво първо да гледат — всичко им се струваше удивително. Щом стигнаха при Александър и отправиха поглед към него, им се стори, че виждат някакъв бог. Те паднаха на земята я му се поклониха ничком, а като се изправиха, не искаха да отместят взор от него, пък и да искаха, не можеха. Насилваха се да гледат в земята, но очите им се насочваха против волята към Александър. И не се насищаха на гледката. Пратениците се поклониха три пъти и подадоха писмото от Дарий. Антиох го пое и го прочете на царя.

3. Съдържанието на писмото бе следното:

„Тъй като върховната власт е дадена единствено на бога Дарий — а нима има друг бог освен Дарий, който с безграничната си мощ е господар на поднебесната шир? — той властвува над царе и управители. При това да се знае, че на Наше величество е известно за македонците; и макар че до този миг ви бяхме забравили, сега вие ще бъдете поучени за всичко, което се отнася до нас от изпратените от нас велики люде. И след като получим от божието провидение властта над македонците, вие отдайте най-покорно страхопочитанието си пред Наше величество, предоставете на нашите пратеници годишните данъци и нашата божия милост ще ви отстъпи досегашната власт."

4. Щом прочете това, Александър разкъса писмото пред очите на пратениците и го хвърли на земята с думите: „Вървете си, кажете на вашия бог Дарий да се приготви за война, ако не ме умилостиви веднага с дарове заради написаното в незнание. Нека Дарий да знае: докато Александър е цар, македонците не ще плащат данъци. Вървете и постъпете с вашия бог Дарий както ви е угодно." А пратениците се проснаха на земята и се поклониха на Александър и щом излязоха от града, отправиха се на път към Дарий.

5. Като стигнаха Персида, те отидоха при Дарий, застанаха пред него, известиха му всичко и завършиха така: „Господарю, как ни изплаши македонското момче! И като ти предадохме неговите думи, ти стори каквото пожелаеш." Чувайки казаното, Дарий повика други вестители и ги проводи при Александър, като им даде дървен камшик с въженце, пумпал, също от дърво, две сандъчета и им заръча: „Щом отидете, кажете на Александър: вземи този камшик и пумпала да си играеш с македонските деца, а след като сложиш данъците в сандъчетата, бързо ги изпрати и се извини за предишните си грешки. Защото знам, че ти си син на Филип."

6. А като получи камшика и пумпала, Александър нареди да наложат с бич пратениците и им каза: „Защо дръзнахте да ми донесете сандъците? Освен това предайте на Дарий: „Далече си от боговете, а сега доброволно се лиши и от царството си. Защото неволно и противно на желанията си ти ми предрече господството над цялата земя, като ми изпрати пумпала, подобен на кълбо. А камшикът представлява бича на господаря спрямо робите. И тъй като ти се осмели да ми изпратиш сандъците празни, готви се да се браниш. Защото в най-скоро време ще дойда да те потърся и ти ще усетиш македонската сила, за да се научиш да не противоречиш на Александър. Аз не знам дали ти си бог." А вие бързо се връщайте при вашия бог." Царят заповяда така на пратениците и те заминаха при Дарий.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Филип действително сключва втори брак, но не с Евримеда, а с Клеопатра, племенница на цар Атал. След сватбата през 337 г. пр.н.е. Олимпиада отива в Епир, а Александър — в Илирия.

2. Епизод от Омироиата поема „Одисея", в който завърналият се след двадесетгодишно отсъствие Одисеи избива кандидатите за ръката на съпругата си Пенелопа.

1. Всъщност първата самостоятелна война на Александър още като младеж е срещу тракийското племе меди.

1. Целият епизод, както и личността на Анаксарх, са измислени. В другите версии на романа се споменава Павзаний, който бил телохранител на Филип и го убил в театъра на сватбата на дъщеря му през 336 г. пр.н.е. Причините за убийството не са известни.

1. В персийския двоцов церемониал всеки, който влезел при царя, бил длъжен да падне ничком и краката му, без да го гледа в лицето. По този начин на царя се отдават божески почести. Това действие се наричало „проскинеза".