Амазонки — митическо племе от войнствени жени. Според Омир те живеели на Понта, а според други автори — в Скития или в Либия.[Previous]Амастрида — гръцки град на пафлагонския бряг на Евксинския понт, разположен на малък полуостров.
Амон — гръцка форма от името на бог Амана, главно божество на египетския град Тива. По-късно се издига до ранга на главно египетско божество и цар на боговете. Изобразяван е в човешки вид с два рога на главата.
Анаксарх — в романа името е на фиктивна личност.
Антиох — Антиох I Сотер, син на Александровия военачалник Селевк I. Цар на Сирия (281 г. пр.н.е). Умира през 261 г. пр.н.е.
Антистен (ок. 455—360 г.пр.н.е.) — ученик на Сократ, основоположник на киническата философия.
Анхиз — митически троянски герой, баща на Еней от богинята Афродита. Еней го изнесъл на раменете си от горящата Троя.
Аполон — бог на изкуствата и светлината, прорицател и лечител в старогръцката митология.
Арес — бог на войната в старогръцката митология.
Арзембар или Арзембан — име на фиктивен персонаж в романа.
Ариобарзан — син на Артабаз, персийски военачалник, участвувал в битката при Гавгамела (1.10.331 г.пр.н.е.).
Аристокьл — перипатетически философ от II в. от н.е., чието съчинение „За философията" е достигнало до нас във фрагменти. В романа обаче името е на фиктивна личност.
Аристотел (384—322 г. пр.н.е.) — прочутият философ е родом от гр. Стагира, син на Никомах. Баща му бил лекар на Филиповия баща Аминтас, а той самият бил учител на Александър през 345—344 г.пр.н.е.
Астролаб — уред в астрономията за определяне на географски ширини и дължини, използуван до XVIII век.
Атрей — митически герой, внук на Тантал, син на Пеплос и Хиподамия. Прочут със своята вражда с брат си Тиест, цар на гр. Аргос.
Ахил — митически герой, прочут с подвизите си в Троянската война, символ на мъжество и добродетелност. Син на смъртния Пелей и богинята Тетида. В романа Александър често е сравняван с Ахил.
Аякс — митически герой, син на Теламон, цар на Саламин Евбея, взел участие в Троянската война на страната на гърците. Най-силният герой във войската след Ахил.
Белерофонт — митически герой, син на Главк и внук на Сизиф. Прочут със своите подвизи и с летящия си кон Пегас.
Бес — сатрап на Бактриана, предводител на войската на Дарий в битката при Гавгамела. Осъден като държавен предател на смърт. След това се провъзгласява за велик цар с името Артаксеркс.
Визант — митически герой, вероятно тракийски, дал името си на гр. Византион (по-късно Константинопол).
Гимнософисти — така гърците назовавали индийските философи аскети.
Дарий — Дарий III Кодоман, издигнат на персийския трон по времето на Александър Велики (336 г. пр.н.е.). Убит от съзаклятници след битката при Гавгамела.
Диоген (V в. пр.н.е.) — най-прочутият кинически фолософ в древността, за когото били разпространени много анекдоти и легенди.
Дионис — бог на растителността и плодородието в старогръцката митология, син на Зевс и Семела. Според мита Хера причинила смъртта на Семела още докато тя била бременна с Дионис. Но Зевс го спасил, като го пришил в бедрото си, докато дошло време да се роди. Тук се визира митическият поход на Дионис в Гърция, чрез който новият бог наложил своя култ.
Дориф — в романа име на фиктивна личност, син на царица Кандака.
Евант — измислено от автора име на старейшината на гимнософистите.
Евримитрас — име на измисления цар на племето берсили.
Еней — митически герой, син на Анхиз и богинята Афродита, прочут с благочестието си. Той изнесъл баща си на гръб от горящата Троя след превземането й от гърците. Смятан е за родоначалник на римляните.
Еномай — митически цар на гр. Писа (в областта Елида), комуто било предсказано, че ще загине от ръката на зет си. Затова той поставил условие на кандидатите за ръката на дъщеря си Хиподамия, че ще я даде на този, който го победи в надбягване с колесници. Накрая го победил Пелопс с помощта на царския колесничар Миртил и го убил.
Ефрат — най-дългата река в Предна Азия (2760 км.). Спомената за първи път в гръцките извори от Херодот (I,180).
Илион — друго име на гр. Троя.
Калистен — името е на фиктивна личност.
Кандавьл — според Херодот това е последният цар от династията на Хераклидите в Лидия.
Капитолий — един от седемте хълма; на които бил изграден древният Рим. На него имало храмове на Капитолийската триада богове — Юпитер, Юнона, Минерва.
Каспийски порти — название на проход в планината Тавър (в Мала Азия).
Кентаври — митическо племе, от кръста нагоре — мъже, а надолу — коне.
Киликия — област в югоизточна Мала Азия, която се намира между Памфилия и Сирия.
Лакедемонци — друго име на жителите на античния град Спарта.
Лаомедонт — в романа име на фиктивна личност.
Лаодикея — име на редица градове, отчасти елинизирани по-древни селища, отчасти построени от Селевкидите. Вероятно в романа се визира Лаодикея в Сирия, на устието н р. Оронт, наречена така в чест на майката на Селевк I, Лаодике,
Леонтей — от митическото племе лапити, предводител на четиридесет кораба в Троянската война.
Мапарий — чиновник, чиято длъжност била да дава сигнал за началото на състезанието, като пускал кърпа на земята. По-късно лично императорът започнал да дава знак с бяла кърпа.
Менандьр (342/341-293/292 г. пр.н.е.) — най-значителният представител на т.нар. „нова антическа комедия". През средновековието се ползува със славата на мъдрец и философ. В романа така е назована несъществуваща личност.
Мидия — втората по важност провинция в Персия, поради което понякога под това име се подразбира цяла Персия.
Нектенабо — или Нектанеб — гръцки вариант на името на египетския фараон от XII династия Нахтархаби II. По негово време персийският цар Артаксеркс III (358-333 г. пр.н.е.) напада и поробва Египет. Това събитие е отразено неточно в романа. Нектенабо избягва в Етиопия, а не в Македония.
Никатория — вероятно в романа става дума за основаната от Селевк I Никатор Селевкия на брега на р. Тигър.
Олимпиада — дъщеря на цар Неоптолем, омъжена през 357 г. пр.н.е. за цар Филип II Македонски, майка на Александър Велики. След втория брак на Филип тя напуска страната, но си отмъщава след възкачването на Александър на престола. Постоянно месеща се в политиката и след смъртта на сина си, тя е заловена от политическите си противници и е убита през 319 г. пр.н.е.
Олимпия — местност в Северен Пелопонес, в областта Елида, където се провеждали Олимпийските игри, посветени на Зевс.
Омир — (IX в. пр.н.е.) — старогръцки епически поет, автор на прочутите поеми „Илиада" и „Одисея". За неговото съществуване и до днес се води спор в науката.
Орфей — митически певец, син на музата Калиопа, живял според преданието преди Троянската война.
Памфилия — област в южна Мала Азия, граничеща на изток с Ликия, на юг - с Пизидия, а на запад - с Киликия.
Парменид (V в. пр.н.е.) — философ от Елеатската школа, използувал формата на учената поема.
Пегас — митическо същество. Крилат кон, роден от кръвта на горгоната Медуза, която била убита от Персей с помощта на богинята Атина. Пегас бил язден от героя Белерофонт, а след неговата смърт се издигнал в небето.
Персида — столицата на Персия Персеполис.
Писинунт — правилната форма на името е Песинунт. Град в Мала Азия на границата между Фригия и Галатия. Първоначално на това място е имало светилище на малоазийската майка на боговете Кибела.
Плутон — бог на подземното царство в старогръцката митология, идентичен с Хадес.
Поликрат — атински политик, пратеник при бащата на Александър Велики, Филип II Македонски. В романа с името на тази историческа личност е назован фиктивен герой.
Пор — гръцка форма на индийското име Пурава. Пор действително е бил цар на част от Индия по времето на Александровите походи. Вж. бел. 1 към глава тридесет и шеста.
Роксана — дъщеря на сатрапа на Бактрия Оксиарт, първата съпруга на Александър Велики, от когото ражда син след неговата смърт.
Сатрап — управител на провинция в Персия, който на практика разполагал с неограничена власт.
Селевк — Селевк I Никатор (358/354—281 г. пр.н.е) — военачалник на Александър, основател на Сирийското царство на Селевкидите.
Селевкия — град в Киликия (Мала Азия) на брега на р. Калйкаднос, близо до устието й в Средиземно море.
Семирамида — царица на древната Асирия, съпруга на цар Нин. Прочут бил нейният дворец и т.нар. „висящи градини", едно от седемте чудеса на света в античността.
Сесонхосис — или Сесострис. Друго име на египетския фараон от XIX династия Рамзес II (XIV в. пр.н.е.)
Скития — област в Северното Причерноморие, обхващаща стените между устията на реките Дунав и Дон. По-късно название на областта е Сарматия.
Солор — името на този град не е засвидетелствувано в античните извори.
Софокьл (497—406/405 г. пр.н.е.) — прочут гръцки трагически поет, от чието творчество до нас са достигнали седем трагедии. След смъртта си е включван в числото на гръцките мъдреци.
Стадий — антична мярка за дължина, която имала различни стойности. Олимпийският стадий бил 192,3 м.
Старей — в романа началник на гимнософистите, най-вьзрастният и най-мъдрият между тях.
Талант — антична мярка за тежина и същевременно парична единица. През различни епохи е имал различна стойност, най-голямата от които е възлизала на шест хиляди драхми.
Терсит — най-последният от гърците, воювали пред Троя. Омир го представя като страхливец и самохвалко.
Тесалоника — античното име на гр. Солун. Градът носи името на съпругата на своя основател Касандър (IV в. пр.н.е.).
Тетида — дъщеря на морския бог Нерей, самата тя е морско божество и майка на Ахил от смъртния Пелей, а не от Зевс.
Тива — град в Беотия. Според легендата е основан от Кадъм, а предци на тиванците били хора, изникнали от посетите зъби на убития от Кадъм дракон. През 338 г. пр.н.е. Филип II Македонски завладява Тива, а през 335 г. нр.н.е. след потушаването на антимакедонско въстание градът е разрушен почти до основи.
Троада — област в Мала Азия, където се е издигала митичната Троя.
Фаланга — вид боен строй при гърците, обикновено достигащ осем редици в дълбочина. Македонската фаланга имала шестнадесет редици.
Филип — Филип II Македонски (ок. 382-336 г. пр.н.е.) - син на Аминтас и Евридика, македонски цар (359-336 г. пр.н.е.). Разширява значително територията на Македония, прави общогръцки съюз и подготвя царуването и завоеванията на сина си Александър.
Филон — един от десетте пратеници на атиняните при Филип II през 346 г. пр.н.е.
Финеес — вероятно е визиран Финей, митически предсказател, ослепен от бога на слънцето Хелиос или от Аполон, тъй като издавал на хората божествени тайни.
Фригия — област в източната част на Мала Азия.
Хадес — бог на подземното царство. Също Плутон. Понякога и самото подземно царство се нарича Хадес.
Хармид — в романа името е на фиктивна личност.
Хектор — митически троянски герой, син на цар Приам и царица Хекуба, най-силният и благороден защитник на Троя. Убит от Ахил за отмъщение за смъртта на приятеля му Патрокъл, сразен от Хектор.
Херакъл — гръцки митически герой, живял преди Троянската война, известен със своята сила и храброст. Син на Зевс и Алкмена.
Хераклови стълбове — т.нар. Калпе и Абиле, или по друга версия Гибралтар и Сеути, били поставени от Херакъл при днешния Гибралтар.
Хил — митически герой, син на Херакъл и Деянира, който след смъртта на баща си се заселил в Тива.
Хилиарх — командир на хиляда души във войската. С този чин била свързвана особено висока длъжност.
Хоплит — тежко въоръжен войник в гръцката войска. Хоплитите представлявали най-силната част на армията.