Времето между 1745 и 1762 година може справедливо да се нарече "родилни мъки" на българския историк, чийто родоначалник е Отец Паисий Хилендарски, защото той излъчи от сърцето си онази велика искра да народното осъзнание на българина в многовековното му робство и невежество, че тази искра продължава да свети и до ден днешен и да грее с още по-голяма сила, за да остане вечно неизчерпаем извор за българската народна съвест! Паисий завеща на поколенията най-мощното оръжие, с което се коват и бранят съдбините на един народ. Неговото перо има вълшебната сила на милионна войска, неговото дело няма равно на себе си и по своята величавост то далече надминава всички исторически моменти из недрата на българското племе. Хвала на името му, поклон пред паметта му!
* * *
Думата "история" е гръцка и значи "изследване", а изследването има за цел да установи истината, и да предаде вярно образите на събитията, които се изследват. Прочее, историята като описва всяко събитие и личностите свързани с него, не се задоволява само с простото описание, тъй както е дадено в преданието и документите, а се стреми да долови и установи причините, които са дали тези или онези последици, търсят се причинните връзки между дейци и последствия. По този именно път четеца на коя да е история ще има ясна представа за всяко събитие от живота на даден народ. Защото еднаквите причини пораждат едни и същи последици. При изследването, прочее, изследователят търси да долови истинската причина, която е произвела истинската последица.
Ето от кое гледище и от кое начало ще се ръководим, когато подложим на разбор и преценка онези събития, дела и личности при написване историята на с. Елена, доколкото това ще се окаже необходимо.
2
Сложна и не много лесна ще бъде нашата задача - да се открият и напишат вярно всички данни пряко свързани с едно селище, което е съществувало повече от сто години преди освобождението ни от турско робство и при липсата на какви да е летописи. Главният източник на нашите сведения ще бъде преданието, из което ще търсим по пътя на правилното мислене и лични спомени, да изложим събитията така, както повелява добросъвестното отнасяне към истината за доосвободителната епоха и - по писмени паметници за след нея, доколкото са запазени и могат да ни дадат суровия материал, необходим за скромната ни задача.
Миналото на един народ, на едно общество, както и това на една отделна личност, е изразено от големи или малки постижения, от големи или малки грешки и грехове, сиреч това минало е истинското огледало, в което се виждат образите в онази чиста светлина, която ги прави лесно разбираеми под отделечнния гледищен ъгъл. Напротив, същите тези образи, погледнати през призмата на тогавашното "сегашно", бих ни се представили в по- друг облик и следователно по-друга ще е и преценката.
Прочее от твърде голямо значение за поука на идните поколения е знанието, че веществените и духовни паметници не могат да бъдат вечни, ако човек не се погрижи да ги направи такива. Всичко подлежи на разрушение. Преданието изчезва в най-положителната си част заедно с носителя му. Ето защо съвременното човечество се стреми да умножи числото на тези паметници, за да поддържа тяхното съдържание на вечни времена. Разрешениета на една част от тази задача е предоставена на историческата наука.
Ако преди двадесет или тридесет години се намираше още някой, който с по-голяма вероятност и вещина би ни казъл нещо за основаването на с. Елена, то днес вече това е по-малко възможно, а след други двадесет или четредесет години - и малко, което се знае за това начално заселване ще изчезне и тогаз ще трябва да се задоволим само с догатки и несигурни предположения. За духовния и материален напредък на едно селище, независимо от общия напредък на цялото общество, е необходимо едно съпоставяне на това, което е днес, за да се види подпълно, какъв е ходът на този напредък с поглед към големите народни
3
стремежи. Ето защо, ние с този скромен труд смятаме да запълним една голяма празнина на културния живот на родното си село, с чиито радости и скърби преминахме жизненото поприще до днес.