Нека проследим пък сега онези думи и изрази от местния говор, в който изпълняват службата на бългаски думи, но достатъчно изопачени, или добили такъв облик, че премного загрозяват речта.
1. Всички показателни местоимения са ужасно нетърпими в своя облик: соо = този, саа = тази, сва = това, туй, сяя = тези, няя = онези, ноо = онзи, оня, нва = онова, наа = оная, онази. Примери: соо чвяк, саа рапта /работа/, сва куче, сяя гърнета, няя телци, ноо ден’ /откъдето наден’ = в оня ден,/ тва дете, наа жена.
68
2. Наречието за място покрай употребата му в облик тука, насам и там среща се най-често в говора на женския пол: цъде = тука, насака = нататък, насцъде = насам.
3. Личното местоимение за ж.р. трето лице, ед. ч. тя се употребява в един невъзможен облик - нехи = нея и хи = я, й; повикайте и нехи, дайте хи да яде : винителния падеж на това местоимение е заместено с га : донесете га, вземи га, сложи га и пр. вм. донесете я, вземи я, сложи я.
4. Личното местоимение мн. ч. трето лице - те и за двата рода е заместено с хни = тем, им : поръчахме хни да ни почакат, напомни хни да побързат.
5. Покрай глагола викам, редовно се слуша и рукам : рукай посилно, дано те чуе, изрукайте това дете и пр.
6. Мижо = чичо, жиже = чина /стрина/. Наистина, днес покрай
тези две думи се срещат и техните равнозначни, особено от по-младите, но
"мижо" и "жиже" са още господари на положението в селския тук говор, а
така също и в околните села Кн. Борисово, Криво поле, Болярски извор, Иваново
и някои още. Това е един доста голям участък от селища, в които и мижо"-то
и "жиже"-та са допирните им точки. Вероятно тези две думи идат от турски
- най-напред "мижо" - от амуджа = чичо, чичов син, а след това,
по прилика, - и "жиже" - по законите на "метатезата" /префърляне срички
и звукове в една и съща дума/.
7. До преди 40-50 години възрастните люде вместо частицата ще
за образуване бъдеще време, употребяваха жда или ждъ. Така
напр. казваха: /д/неска жда ида да ора, утре ждъ ти кажа. Днес тези
жда
и ждъ са заменени с за и же : за дойда, за направя,
же са помисля малко, же ти кака утре.
8. Не ми е чуять /чвять/ "не ми е видеть" сир. не мога да чуя, не мога да видя, или в отрицателен смисъл: не искам да слушам, не искам да виждам /гледам/.
9. "Паратик" ли съм, та да ти слушам приказките, "паратка" работа, "паратка" стая и пр. Тази дума "паратик", ао, и, значи празен, незает. Дали иде от гръцки, както твърди Г-н Аянов от в. "Тракия" бр. 601 или не, не ни е известно. В всеки случай, голяма е употребата и в село.
69
10. "Тръзни" = претегли / в мярка за тегло/. "Тръзни" го колко килограма е. Употребя се, обаче, и в смисъл дръпни, оттегли нещо по-назад, по-далече. В възвратен залог: тръзни се - отдалечи се, отстрани се.
11. Без и през. Тези две думи в местния говор се употребяват една вместо друга в най-лошо построена реч, която дразни и дращи слуха по най-досъден начин. Бедата е там, че онези от селените, които си служат тъй с двете думи, имат в съзнанието си представата, че говорят безпогрешно български и продължават да осаждат в говора на малките това езиково беззаконие. Така например говорят: "като минахме без лозята, стигнахме до реката", или "минете без нас и ме повикайте". Когато ще трябва пък уместна да употребят думата без, тогаз я заместват с през. Напр.: И през тебе тая работа ще се свърши, вм. и без тебе тая работа ще се свърши; или : гостбата е много, яжте я през хляб, вм. без хляб и т.н.
Следните пък думи свидетелствуват за друга, по-голяма бъркотия в езика. Изглежда, че те са местно изобретение, понеже не се срещат в други наречия:
1. Сурни, засурни, досурни = влачи, завлечи, довлечл и техните причастия : засурнал, досурнал, засурнат и пр.
2. Нафиле, не фела, нехвелит = не добре, неструва, негоден и пр.
3. Насоса = настави и причастията насосан, насосал = наставен, наставил. В подигравателна смисъл казват: "насосаха го", сир. подгониха го из пътя.
4. Нимой пита = недей пита, "нимой го фала" /хала/ = недей го закача, дразни и пр.
5. Дъждът "арниса" = дъждът престана, "арнисал " да вижда, да яде = престанал да вижда, да яде и пр.
6. Сколпа = неприятна случка, ненадейна пречка. Намерила го една сколпа; тю, да се не види, "сколпата" му!
7. Пишнах = убодох, боднах. Пишни десния вол да върви по-бързо. Бодни го.
8. Гъкни, гъкай. Имат смисъл на бода, но в по-висока степен.
9. Пихай, пиха = дразни. "Нимой го пиха" = недей го дразни. Какво се "пихате" = какво се дразните.
70
10. Цръст, цръсто = твърд, твърдо, яко. Момче, цръсто дръж въжето! Някъде думата цръсто се употребява з състав: чевръсто, но с значение пъргаво, което е доста различно от "твърдо" и "яко".
11. Наврати, навратен, навратил = наведе, наведен, навел. "Навратил" се и умрял. "Извратиха" дъба и го събориха.
12. Избръсна = изкочи. Един заяк "избръсна" от шумака.
13. Сихнасахме се и довършихме работата = поизбързахме, позасилихме се и ... Сихнасал се, та изял всичко.
14. Чолкам. "Разчолкай" му играчките = разфърлям, катурвам, събарям.
15. Сямзин, нямзин. "Сямзиния" хамбар /житница/ е по-голям от "нямзината" къща = На тези къщата им, на онези хамбаря им.
16. Гъзнем = заднешком, заден ход.
17. Фрът /фрътчека/ = всички. Вероятно не, ами навярно иде от : в ред - вредом - вред - фрет - фрът.
18. Наизрат = наопъки. От извъртяно /извратено/, обърнато. Облякъл антерията "наизрат".
19. Кина = какво, що.
20. Дрън = буца. Буца пръст, сирене един дрън пръст, дрън сирене.
21. Офетало се, офетано = изцапало се, изцапано. Детето се "офетало" = насрало се.
22. Фиркам = гоня. Изфиаркай го навън = Изгони го навън.
23. Пасулка = молец. "Изпасана" дреха = проядена от молци.
24. Бъзгун = майски бръмбар, всички твърдокрили буболечки.
25. Клавтун = кълвун, човка.
26. Енсур = като че ли. Енсур неще да го е видел = Като че ли неще да го е видел.
27. Корсак = Енсур
28. Лял’ка = кратуна.
29. Пъска = семка /от диня, тиква и др./
30. Забелка = запръжка, запържване. "Забелихте ли" фасуля.
71
31. Дробен = къс месо /мръвка/
32. Клин = баница, но и "клин" за риза, сир. триъгълен плат в кройката на риза. "Ни в клин, ни в ръкав".
33. Халтица = малко квадратно късче от плат за риза или друга долна дреха с ръкави. Поставя се на ръкава в основата /под мишницата/.
34. Кешкек = чукана сурова пшеница, после сварена и подсладена или запържена.
35. Куфилек. Вид полска трева с доста меки власинки около едно стълбце.
36. Кънеска. Трирого дръвце с къса дръжка. Трите рогчета съединени с везеница от царевични пуканки, червени пиперки и бръшлянови листа. Две такива "кънески" някога, преди 40-50 години разхубавяваха два хляба /колака/, поставени пред кума на сватбената трапеза.
37. Зоху = мършаво
38. Зуна = слабо, мършаво зърно от сусам.
39. Курсак = Малко помещение в входа на житница. Служи за насипване житни отпадъци за храна на птици.
40. Пъсно = нечисто. Съберете "пъсните" дрехи за пране.
42. Мърва, мърнинка = малко, мъничко /за количество/.
42. Чакалдак = кречатало /воденично/
43. Сунинко, тунинко = много малко /за количество/. С "тунинко" хляб, какво ще правя цял ден.
44. Присладай = Яж по малко от.... Присладай баницата.
45. Келпеден = клещи.
46. Турма = пара, изпарение, пушек.
47. Кадеш = пушек /от кумин/.
48. Смигал. Ситно надробен хляб и запържен с мазнини. Служи за детска закуска.
49. Мрази ми = Студено е.
50. Каматен = хубавичек, гиздав, ненагледно, приятен.
51. Омала = горещо, тягостно. "Омално е времето - на дъжд". Любовна мъка. Омала му припадна = прилоша му, стана му зле.
52. Кипро = спретнато, напето. Но в най-многото слу-
72
чаи има смисъл за малки уста, тънки устни, които придават прелестния изглед на лицето у младежи и от двата пола. Още по точно - стеснени, стиснати устни.
52-а. Зинкуля. Дойна крава, без теле.
53. Каталясвайсе от тук = махни се от тук. Вероятно от съществителното кът /ъгъл/ е произхода на този глагол: къталясвай се = скрий се в някой кът. Но и "къталясахме"от работа = преуморихме се.
54. Загелпен = забъркан, замесен. И той е загелпен в тази работа. Какво му се гелпиш в сметките.
55. Разгелмясен = загелпен.
56. Врънкам = искам. Стига ме врънка за пари.
57. Степсан = зароден, зародиш.
58. Кляфка = лае. Копоят клявка.
59. Линкам = тичам подир някого.
60. Прикачка = прелез на плетова ограда.
61. Сопвам се = скарвам се някому.
62. Отръшквам = отбивам бозайниче. Вчера го отръшка майка му.
63. Котура = клетка за куче, свиня, теле.
64. Стипца = скъперник.
65. Шущя = правя смет.
66. Шуще = смет.
67. Клавам = слагам, турям, поставям.
68. Откини = оттърва, спаси.
69. Шелмен = охлюв.
70. Изгъзи го = издаде го, изказа го.
71. Чом = буца пръст с тревата си.
72 и 73. Матрахаря се = Развява се, появява се, пречи с присъствието си
74. Вкачи = залови, напипа.
75. Втесах = сгреших, сбърках, наруших.
76. Захуда = състояние у жената, след първите признаци на зародиш.
77. Зунка = цветна ивица за връзка на престилка.
78. Зунка = небесна дъга.
79. Кънка = сопол. Кънките му висят.
80. Мандилка = заключалка
73
81. Надупен = лежи по корем.
82. Сугав-нугав = сегиз-тогиз, от време на време.
83. Уклйоса = ухапа, удари.
84. Уйма = изрез на пазвата на женска горна дреха в миналото.
85. Фаят = предверие, пруст, вход.
86. Хънка = плаче, заплаква се.
87. Хугия = още повече. "Колкото го тавриш, хугия плаче. "Тавриш" = пазиш, галиш.
88. Таври = пази.
89. Чоре = малко дете, пеленаче.
90. Чука = могила.
91. Яс-пус = изпогубиха се, изпоунощожиха се, изпотрошиха се.
92. Вчухри се = сбърчи се, изсъхна.
93. Намигоса = разфърли в безредица, не на място и време сложен предмет или започната работа.
94. Букара = кана. Пръстен съд за вино. Излезнал вече из употреба, а заедно с това - и име му.
95. Внагрихме се = засилихме се. "Внагрихме се и до вечерта свършихме работата си : /дожънахме, доорахме, докопахме, достигнахме и пр./
96. Втасах се = обещах. "Втасахме се да му помогнем". "Втасах се да дойда" и пр.
97. Офлюди = угоди, сполучи. Днес снахата не можа да охлюди хляба = Днес снахата не можа да угоди хляба за пред люде /чужди/, сир. погрешила в месене, в квас, в печене.
98. Кюфкюр = канче - тенекиено, чугунено или медно. Това последното е с дълга дръжка, която завършва с кука за окачване. Изчезнало от употреба.
99. Чардак = / от ст. бълг. "чьртогъ"/ = жилище, дворец, убежище, къща.
100. Баджанак = /от ст. бълг. "башеног"/ = мъжът на една от сестрите или братовчедките - срещу мъжът на другата сестра.
101. Френк = домат.
192. Зъмба = тъпо железно шило, служащо за пробиване на дупка в метални плочи, предимно подкови. Зъмба е единствената дума в която е запазен носовият изговор в старобългарски: зъбъ-
74
зъмба - зъмб - зъмбата. В тоя си облик тази дума е променила рода си от мъжки на женски. В съзнанието на местното население думата "зъмба" стои като турска, както и самите турци я изговарят "зъмба".
103. Муслак = нечист, сополан, оплескан