След като руските войски минали Дунава и войната навлиза в стихията си около Плевен, турското население в с. Джефарче се намигало в тревожно душевно състояние. Пред близката неутешителна неизвестност, то се приготвило да тури в дейст-
10
вие зверския си наган за грабеж и издевателства. Предполагайки, че най-заможно домакинство в село е това на свещеника, затова и първото нападение е извършено там, като убиват най-големия му син Тодора, подфърлят на жестоки изтезания цялото семейство, ограбват го до игла, след което се оттеглят по посока на Бей-Бунар. Нямаме за цел да изнесем тук цялата трагедия на преживяното и изстраданото. Това би ни отвлякло много далече. Тутакси ще прибавим, че след Шипченския неравен бой и Старозагорската сеч пътя на руските войски бил открит и те благополучно навлизат в селото на б или 7 януари ст. ст. 1878 година и установяват гарнизон от една пехотна част.
Устройтвото на новото управление в селото е вече на дневен ред и ние виждаме, че начело на това управление застава Георги Цветанов, най-достойния види се, тогава, макар и некнижовен, човек, който поема кметския пост. Първия му помощник и писар бил Петко Панчев, единствения след свещеника книжовен мъж в селото. До къде се простирала неговата книжовност, обаче се вижда от това, че когато началника на "гарнизона" поискал да му представят списък на младежите, годни да носят оръжие, "писарят" Петко Панчев неможал да реши тази тежка задача, та трябвало свещеника да я реши. Но как пък той съставил този списък е видно от следното: немайки друга хартия за целта, той взел къс желта халваджийска такъва и написал: Иван желай буде войник, Стоян желай буде войник и т.н. само със собствените имена бил съставен списъка.
Вземат списъка два пратеници: кмета и Анго Сойтариев и го носят в Хаманлий на околийския началник Белчев, чието управление било в къщата на Хаджи Баню. Като прочел "списъка", Белчев попитал подигравателно кмета: "а ти не желаиш ли будеш войник" и му залепил такава гръмогласна плесница, че от нейния плясък другия пратеник, Анго Сойтариев, който стоял на пътната врата, избягал главоломно надолу към чаршията.
11
НАЧЕНКИ ЗА МЕСТНО ВЪЗРАЖДАНЕ
Плевен-Шипка-Стара Загора е потока на разтопеното олово адски бълвано от гърлата на стотици оръдия и, в бягството си българското население от двата бряга на този оловен поток не избирало посоката на движение, а - кому където видят очите. Бяга и семейството на Богдан Попов от Казанлък като дочаква освобождението в Габрово. Прокуден от родното пепелище, Богдан Попов на 17-18 годишна възраст се отзовава в нашия край. Облечен в бозави потури, хаба и бозев калпак, обут с цървули, намира прибежище в с. Джефарче. Бидейки що-годе книжовен /по собствените му думи - свършил II кл., а по чужда преценка - само IV отд./, та, с такава, макар и първоначална книжовност, той бил условен за учител.
Събира Богдан селските дечурлига, чийто брой не ще е бил голям, защото за училищно помещение послужил беглишкия хамбар, находящ се тогава на петдесетина метра западно от църквата, срещу сегашния двор на Добри П.Фучеджиев, край реката. И започва първия учител с първите ученици в свободна България да сее просвета по методата на сричането: бе-ре-а бра и т.н. Това става, разбира се, през течението на 1878-та година. Богдан Попов като изгнаник е бил под покровителството на свещеника и другите по-първи люде на селото. Те се грижели за него съвсем бащински, като заедно с това свещеника го посветил в черковния богуслужебен ред и пение, та чак до смъртта си Богдан остана истински църковен певец и ... в пътешествията си - за разтуха на ергенския си живот, с който напустна земното си поприще.
Къде е бил Богдан след свършека на училищното "изпитание", както наричаха тогава годишния изпит, не се знае. Чак 1883-84 и 1884-85 година той се явява в село и продължава ,да учителствува през тези две години, за да се яви за трети път 1887-88 година.
В 1879 година бил учител някой си Георги Охланлията, но къде е водил той обучението не се знае положително. В такова размирно още време не е могло да се мисли за училищна сграда. За такъва били приспособени къщата на някой си Милю /бащата
12
на Жеко Милев от село Корен, Хасковско/, чиято къща е блла в сегашния
двор на Стойчо Въков, както и къщата под името Матановата /сегашния двор
на Тръндафил Костадинов/. В коя от двете е водил занятия Георги Охланлията,
не се знае; но понеже той е бил учител още и през 1880/81 и 1881-82, вероятно
е бил и в двете къщи, възможно е да е водил занятия и в дюкянското помещение
на свещеника, което било на мястото на днешната мелница на Д. Г. Попов
и С-ие.
СТАРОТО УЧИЛИЩЕ
В 1881 година се заражда мисълта за постройка на училищна сграда. На сегашен език казано, тя била издигната по стопански начин и в 1882 година обучението се води в новото училище. Две доста големи класни стаи и една за учителите. Учителската стая служела много години и за общинска канцелария. Здрава, чисто каменна сграда, това училище от 1931 година е нагодено за нуждите на Допълнителното Земледелско училище.
В 1882 год. в новото училище започва един по-редовен училищен живот, начело с учителя Георги Охланлията, а следната година вече е Тодор Станчев от Мустафа-паша /Свиленград/. В 1883-84 г., както се спомена по-горе, учител е Богдан Попов, който остава и следната 1884-85 г. В 1885-86 уч.год. става учител Запрян И. Чавдаров, свърдил III кл. на Хасковското класно училище, като остава и през следващата уч. година, след свършването на която той е ръкоположен за свещеник. Третокласното образование за онова време бе вече високо и Запрян П.Чавдаров носи в себе си не само сухата книжовност но и нещо свежо из действителния живот и тая свежест той се стреми да насажда в крехките детски сърца. С четире отделения и един клас /макар и двама ученика в него/ той работи с рядка преданост, в едно време, когато всичко бе жадно за духовна храна. Извънучилищната дейност тогаз не беше едно заповядано задължение, а тя бликаше съвсем естествено из гърдите на младите обществени служители. Всяка сряда вечер и петък вечер Чавдаров водеше вечерното училище и с това закръгляше общественото си доброволно задължение.
1887-88-та учебна година започва с учителя от с.Фердинандово /Оваджик/ Лозйо Добрев, който на 4 януари 1838 г.
13
напуща, за да служи войник и мястото му се заема от някой си Андон Чолака от Хасково. Вероятно през следната учебна година е бил същия Андон, когото писачят на тия редове посети в учебно време и завари образцовия безпорядък в класната стая: сам учителя пушеше тютюн, а около печката насядали 5-6 ергени и режеха също тютюн и пушеха в присъствието на учениците. Спомням си като сега, че на единия прозорец бе разгънат учебник по вероучение. Разхождайки се из стаята с цигара в уста, учителя Андон прочете две-три изречения от урока /беше за сътворението на света/ и ги издекламира на учениците и това се повтаряше до свършека на "часа".
В 1889-90 учебна година Богдан Попов е за четвърти път т учител в селото. До тук учителския състав е бил едноличен и от следващата 1890-91 уч.година той е вече удвоен и учители са свещеник Запрян П. Чавдаров и Александър Попов. Последния едва завършил II кл. в Корашлийското окръжно класно училище, шестнадесетгодишен юноша започна да учи деца и ... сам да се учи. С непосилен умствен труд и безгранична любознателност в самобразованието, той добива средното си образование като частен ученик в Стара Загорската гимназия през 1911 год. През 1913 год. той студира филология и литература в Софийския университет и от 1916 г. той се посещава отново на учителското поприще.
До 1890 година никой още не бе помислил, /та затъ нямаше и кой/ за основаване читалище в село. Скромната извънучилищна дейност на учителството до тогаз се изчерпваше с вечерното училище, но неговите последици бяха едва забележими. Требваше се направи нещо по-осезателно, по-очебийно в тази област. Пръв Ал. Попов свиква около себе си връстници и тури началото на това просветно огнище и то плахо, нерешително, защото той долавяше по природен усет неприязненото и враждебно настроение у някои среди, било от завист, било по други просташки прлчини. Без оглед, обаче, на такъв задушлив въздух, учителя покани Делчо Стайков, Делчо Пейчев, Стойно Вълков, Петко Колев и неколцина още, чиито имена не си спомня писачят на тези редове, събират от всекиго по двадесет стотинки и с добитата малка сума се набавя оскъдната "литература" за около 12 лева. Читалния
14
"салон" е учителската стая /канцелария/. Но хлевоустата мълва не седи мирна и пусната от устата на Пейчо Желин-Петков, върви от злобната усмивка до явната клюка: "събрали пари да купуват "сетре" /палто/ на "даскала".
Тъй започна читалищния живот преди четиредесет и пет години в с. Джефарче.
Началото е трудно, но искрата е фърлена и пламъка й ще проследим по-нататък.
СПИСЪК НА УЧИТЕЛИТЕ СЛЕД 1891 година
I. ПЪРВОНАЧАЛНИ
1. Анастас Запрянов от с. Кн. Борисово, Харманлийско
2. Теню Георгиев от с. Малево, Хасков.
3. Стефан " гр. Хасково
4. Димо Станков " с.Елена, Харманлийско
5. Манахил Тенев " с. Кн.Борюово
6. Донка Димитрова " ...............
7. Александър Попов " с. Елена, Харм.
8. Слава Тодорова " г. Хасково
9. Калин Д.Тянков " - " -
10. Марин Георгиев " с. Кн. Борисово
11. Катина Стоянова " ...............
12. Кирила Иванова " гр. Харманлий
13. Янчо Петков " с. Хасабас, Хаск.
14. Генчо Райчев " с. Елена, Харм.
15. Тодор Петров " с. Криво поле, Хаск.
16. Тодор Пеев " г. Ст. Загор.
17. Невена Бояджиева " с. Мъглиш, Казанл.
18. Ана х. Михайлова " с. Пет-Могили, Новозагор.
19. Богдан Попов " гр. Казанлък
20. Руси Стоилов " гр. Ст. Загора
21. Кера Стоилова " - " -
22. Дона Желева " ...............
23. Гана Господинова " гр. Ст. Загора
24. Иванка Русева " - " - - " -
25. Мария Димотрова " ...............
26. Гана Христева " ...............
15
27. Мария Пилева от гр. Стара Загора
28. Райна Славова " - " -
29. Георги Русев " с. Кн. Борисово, Харм.
30. Стефана Пенева " с. Шипка
31. Пенка Пейчева " г. Ст. Загора
32. Дона П. Попова " - " -
33. Надежда Стефанова " г. Казанлък
34. Елена Димова " г. Хасково
35. Недка П. Карабаджакова " с. Шипка
36. Ленко Д. Карабаджаков " с. Елена
37. Делчо Петков " - " -
38. Стоян Колев " - " -
39. Зюмбюля Димитрова " гр. Ст. Загора
40. Mария Жекова " - " -
41. Статю Андонов " с. Елена
42. Мария К. Узунова " гр. Хасково
43. Добра Александрова " с. Елена
44. Петко Атанасов " с. Елена
45. Тръндафил Димов " с. Елена
46. Делю Георгиев " с. Кн. Борисово
II. ПРОГИМНАЗИАЛНИ
От началото на 1921-22 учебна година е открита прогимназията в селото с един клас, за чието обучение е назначена учителката Тона Стамова от Ст. Загора. Следващата учебна година е открит и втория клас и учителският състав е от двамата местни учители - Ал. Попов и Апостол Делчев. По реда на развитието й до пълна прогимназия, учители са били:
1. Тона Стамова ... една година
2. Ал. Попов ... десет години
3. Мария К.Узунова .. една - " -
4. Ленко Д. Карабаджаков - две - " -
5. Георги Колев ... една - " -
6. Ст. Андонов три ... - " –
7. Васил Иванов ..една - " –
8. Ст. Ив. Сапунджиева ... една - " –
9. Ив. Митев ... една - " -
16
10. Тяна Щерева - две години
11. Тодин Митев - три - " -
12. Делчо Петков - две - " -
13. Боянка Ат. Бонева - една - " -
14. Радка П. Шкодрова - една - " -
Днешния учителски състав в прогимназията, останала с два класа е: Апостол Делчев и Тянко Г. Желязков и двамата с институтско образование.
Трябва да се повърнем мялко назад, а именно на учебната 1886-87 год., когато младият третокласник Запрян П.Чавдаров е учител на 4 слети отделения и един клас с двама само ученици. Това обстоятелство вече само красноречиво говори, че нуждата от Прогимназиално образование е била започнала да се съзнава и ние виждаме Чавдарова да се стреми по най-късия път да излъчи знанията си и ги внедри в душата и сърцето на другите. Ето защо виждаме още в 1891-92 уч. година група бащи да разходват частни средства и да открият за децата си частно-домашно училище за първи клас, който е поверен на Чавдарова, тогава вече свещеник. Самото "училищно" помещение е в къщата на Колю Георгев /Гелин Колю/.
Нуждата от прогимназиално образование е била още по-чувствително съзната към 1910 год. За нейното задоволяване се заеха 14-15 родители, чиито деца са били на възраст за прогимнзиално образование. И действително на 1910-911 уч. година частната прогимназия с I и II кл. е открита в дюкянското помещение на Петко Панчев и учител става Ал. Попов, който вече бе водил три години такива ученици в с.с. Брягово и Криво поле, Хасковско. Девет години по-късно нуждата от прогимназия бе призната и от училищните власти, които задоволиха тая нужда с откриването прогимназията на 1921-22 уч. год.
Неще бъде поне относително пълно нашето изложение в този просветен отдел, ако не разгледаме в кръга на възможното извънучилищната дейност на просветните представители в селото. Но нека още тук признаем, че много неприятни са били условията за тази дейност тогава, а, може би, и сега още не са съществено променени. И това е така, защото учителят, свещеникът, или друг представител на напредъка и духовното издигане на народа са
17
били винаги "на око" на онази фаланга от завистници, които в свещената си простотия никакви доводи не са в състояние да ги убедят в искрените намерения на тези духовни представители. "Чорбаджията" може всякога да вдигне юмрук срещу него, овчарят всякога може най-безсрамно и безнаказано да го изпсува и клюката - най-лесно да го опозори. И всичко това е, защото учителя получава "айлък", свещеника и други служители - също, и защото ... другите "работели", а те - не. Но и в такъв задушен въздух, призваните са се стремели правилно да дишат и спокойно да вършат делото си. Този упрек, макар и да няма предвид масови случаи, все пак и еденичните такива дават дълбокия си отпечатък в тази област. И въпреки всичките пречки духовните водачи, съобразно силите си и историческия момент са внесли в Джефарченското общество и неговата съкровищница припадащ се ней дял от сърцето си с благородни наченки и завършени дела.
Ние казахме вече, че искрата бе фърлена още в 1890 година и тя, след като бе светила в първите частни прогимназии, днес още по-силно блести в днешната кооперация, днешното читалище, а още по-рано - в утра и вечеринки и беседи от най-разнообразен характер, за да стигнем до големия брой книжовни младежи от двата пола, с които справедливо се гордее бившия чифлик на Джафер бей.
За да се изгради една каква да е постройка необходими са материали от различен произход и вид, количество и качество и след набирането им - и един майстор, който ще съчетае тези материали по изискванията на здравото строителство, което съдържа в себе си полезното и приятното, за да се наслади целокупния духовен и физически живот на човека. За да се изгради духовната хармонична цялост на човека, потребни са тоже материали, чието набиране е именно задачата на духовните водачи, които подготвят планомерно психологичните предпоставки, върху които ще се изгради цялото. За всички усилия в духовната област остават меродавни само онези последици, които действително отговарят на нуждите на времето и носят практическата полза, като крайна цел на тези усилия. Под знака на така очертаната обществена дейност се предприе на 1907 година основаването кооперация "Райфайзен".