ИСТОРИЯ на с. ЕЛЕНА, Харманлийска околия
Александър Попов
 
6. ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ

Религиозното чувство на християнина в с. Джефарче не е било задушавано от никакви инославни секти, от турци или гърци. По тези причини православието е било напълно спазено, както е и до днес.

Скоро след Кримската война, около 1856 година, или следващата, Желязко Тодоров от родът Саръиванови, който произхождал от съседното село "Корашлий", - бил аргатин у хаджи Вълкови в Харманлий, където посещавал вечерно училище, но при кой учител - не се помни. Учил Желязко Тодоров и гръцко четмо и писмо, но Светчето, Часослова и Псалтиря му били неразделни друга-


24

ри дори и когато ходил по "кирия" с дървени въглища чак в Родосто и Деде Агач. По този "учебен план" Желязко Тодоров се приготвил за свещеническия сан и в 1858 год. или 1859 година Одринския гръцки владика, Кирил, го ръкоположил и младия свещеник се завръща в селото си да поддържа будни религиозните чувства у паството си. До това време храм в селото нямало. Християните за причастие ходели в близкото село Корашли. Но мисълта да имат вече и свои храм, след като имат свой свещеник, зреела и още преди освобождението основите на храна били положени. Вероятно поради гръцки интриги откъм Хасково или Одрин, или поради политически усложнения между Високата порта и Петербург, местното турско население се погаврило с "попската къща", за каквато ги уверявали българите, че строят и изпочупили акустичните гърнета в зидарията и с оградата си послужили като с отходно място. В 1879 година вече основите и покривът са довършени, олтаря отделен с басмяна завеса, а женското отделение с дъсчена решетка. Стените измазали с кал, дървена маса е нагодена за престол и две-три икони и ето храмът св. великомъченик Георгий е готов. Трите измерения на храма са били 20x8x2,5 м. Освещаването му и полагане св. дарове било извършено от Одринския владика български Синейий. Иконите на този храм са принесени в новопостроения. И днес още умсвения ми поглед вижда стана на дяда Филипа живописеца пред келията си закрепена като лястовиче гнездо, до южния ъгъл на срутеното вече старо училище в църковния двор на с. Кн. Борисово. Та този самотник дядо Филип живописеца е стария художник българин, чиято четка е рисувала иконите на Джефаченската църква, а вероятно и тези на Кн. Борисовската. Дядо Филип бил от Одрин, от дето дошъл сам и самотно починал в Корашлий.

Старият храм е малък вече да побере богомолците и затова в 1889 година младият и деятелен свещеник Запрян П. Чавдаров, с сътрудничеството на селските парвенци без едного /Т. С./ и с труда на всички благочистиви християни се започва приготвянето .на всякакви градивни материали за постройка на нов храм. И започва трескава работа, не спъвана от никакви интриги и болни честолюбия, които бидоха презрително пренебрегнати от единодушието. Всички тези подготовителни работи стават достояние на Негово Преосвещенство Епископ Гервасий, чието временно седалище


25

бе и гр. Харманлий и той на 4 август 1889 година отправя до Негово благовейство и почитателите Г. Г. Кмет и старел в с. Джефарче следното послание № 588:

 
"Ваше благовейнство и Г-н Кмете,

С отеческо душевно удоволствие се известихме за Бащите благочестиви и набожни чувства, като приех радостната вест, че в Вас са повлияли нашите пасторски съвети и наставления и че проникнало словото Божие от нашите архиерейски духовни проповеди в Вашите христолюбиви сърца, та сте се съгласили братолюбно с кръстно знамение на чело и сте се решиле с помощта Божия да пожертвувате и съградите нов храм чествуем св. великомученику Георгию во Сюаву Божии и в чест Ваша, който Божествен и священ храм ще краси православната християнска община, на което свято, Богоугодно и душеспасително за Вас дело ще бъдете Вий создаделите и приложници, за да се споменуват вечно имената на целите домове.

Ето защо Вий духовни наши чада подбудени от пастирско попечение, за осуществлението за предприетото Ваше свято дело, дохождаме да Ви кажеме, че за по-успешно, редовно и правилно, намерихме да назначиме едно законно настоятелство, което да припознаем и ние, а Вий като го утвърдите и двете страни, на което да се възложи попечението за по-скорошното с ревностна деятелност да се стараят за созиждането церквата, като им се възложи от Ваша страна да събират доброволни пожертвувания, да купуват нужните вещества изискуеми за в случаят и уславянето работниците за направата на църквата Ви. Ний за такива удобрихме следующите лица на които се вярва че ще се грижат с усърдна топлота за доизкарването, направата и освещението светата Ви църква и те са: свящ. Запрян,. Добри Вълков, Митю Георгев, церковните настоятели Пейчо Райчев, Яню Добрев и училищни настоятели Божин Стайков и Тяню Динков. Върху които призоваваме помощта Божия да им спомага в работата и Вам да дарува живот, здраве, изобилие, благополучие, щастие и всяко Ваше добро желание Богоугодно и Вам полезно".

"Призоваваме Божията благодат върху всички Ви, остаяме
Левкийский Епископ: Гервасий".



26

През есента на 1890 година новия храм, построен върху местото на стария, е готов. Резбарските украшения на иконите са работени от македонския майстор Аврам и син му Исак, който почина в село и там е гробът му. Иконите пък са дело на художника Димитър Андонов от Т. Пазарджик, способен мъж, но пиянството бързо го завлече в гроба.
 

НОВИЯ ХРАМ СВ. В.М. ГЕОРГИЙ

Постройката с всичките украси на времето възлезе на 6 000 зл. лева. На 2 ноемврий 1890 год. Пловдивският митрополит Партений го освети в съслужение с свещениците: Атанас Кирчев, х.Петър х.Ангелов от с. Корашлий, Запрян П. Чавдаров и Желязко Тодоров от Джефарче.


[Previous] [Next]
[Back to Index]