Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване
Антон Попстоилов
Приложения
2. СНИМКИ НА ЗАРОВО И ЗАРОВЦИ
Църквата на село Зарово. Единствено оцелялата сграда след опепеляването на селото през Междусъюзническата война
Александър Коюмджиев, учител-революционер, борец за освобождението на българския народ. Четник на войводата Христо Чернопеев. Убит в Малешевската планина.
Охридски митрополит Методий (с мирско име Георги Щерев) отровен от гърците през 1909 г. Погребан в двора на черквата „Св. Климент” в Охрид.
Архимандрит Хаджи Методий. Виден родолюбец и благодетел. През 1900 г. е управител на Сярската българска епархия, по-късно игумен на Черепишкия манастир.
Бежанци заровци в Самоков през 1913 г.
Годеници от с. Зарово в традиционна местна носия.
Димитър Канайков, последен кмет на селото със семейството си (снимка от 1915 г.)
Коста Сандев – комунист, член на Окръжния комитет, командир на IV бойна група от Горноджумайския въстанически отряд. Убит в Септемврийското въстание 1923 г.
Ангел Кирков – секретар на градския синдикален съвет на тютюневите работници в гр. Г. Джумая. Убит в Септемврийското въстание 1923 г.
Заровска комисия в Солун пред „Беаз куле” във връзка със спогодбата Молов – Кафандарис
Заровски моми – 8 май 1932 г. с модерно облекло и прически
Заровско хоро по време на събора в гр. Г. Джумая през 1932 г.
Заровци пред къщата на Граменови в гр. Г. Джумая - 1932 г.
Наградени заровци от Г. Джумая на прегледа на художествената самодейност през 1950 г.
Заровска фолклорна група от с. Илинденци, ръководена от Ангел Хотев /1956 г./.
Първата земляческа среща на заровци в Благоевград, 1968 г.