Авантюрите на руския царизъм в България

По документите на царските архиви

 

XVI. Смяна на фронта, признаването на Фердинанд Български

 

 

През 1804 в руското Министерство на външните работи беше поставен въпросът за възстановяването на дипломатическите отношения с България.

 

За царизма това означаваше не само признаване на непризнаваното от него в продължение на 7 години правителство на Фердинанд, но и отказ от цялата тази авантюристична политика, която царска Русия провеждаше в България през последните 17 години. Проявяваният от страна на българското правителство стремеж към възстановяване на диплолитическите отношения с Русия означаваше, че у българските управляващи

 

220

 

 

класи е съзряла потребността от създаване на противовес в лицето на русия срещу усилващото се влияние на Австрия.

 

Въпросът за възстановяването на дипломатическите отношения трябваше да получи формално разрешение във връзка с кръщението на принц Борис по православен обряд, при което кръстник трябваше да му бъде руският цар. Преговорите се водеха на неутрална територия — Константинопол. Към края на декември 1895 г. въпросът получи окончателното си решение.

 

N 175. Писмо от министъра на външните работи Н. Гирс до посланика в Константинопол А. Нелидов (21 септември 1894)
N 176. Телеграма от Н. Гирс до А. Нелидов (1895)
N 177. Телеграма от Н. Гирс до А. Нелидов (17 ноември 1895)
N 178. Телеграма от А. Нелидов до министъра на външните работи А. Лобанов-Ростовски (24 ноември 1895)
N 179. Писмо от Фердинанд Български до Н. Геров (27 ноември 1895)
N 180. Извадка от депешата на А. Нелидов до А. Лобанов-Ростовски (17 декември 1895)
N 181. Телеграма от А. Лобанов-Ростовски до А. Нелидов (20 март 1896)
N 182. Извадка от инструкцията на А. Лобанов-Ростовски до дипломатическия агент в София Чариков (20 март 1896)

 

N 175.

Писмо [1] от министъра на външните работи до посланика в Константинопол Нелидов

 

21/9 септември 1894 г.

 

Вследствие на поверителната ви депеша от /30/ 18 август под N 123 [2] считам за необходимо да изложа някои допълнителни съображения по този предмет.

 

Като освободихме България от чуждоземно иго с наша кръв, ние неведнъж сме се изказвали, че нашето отношение към нея се основава изключително на доброжелателството, че ние не преследваме завоевателни цели в нея и че напълно съчувстваме на законното развитие на самостоятелния държавнически живот в нея, който е основан върху началата на здрава политика, съответстваща и на интересите на Русия.

 

Тези наши благи стремежи не могат да не са известни на българския народ, най-малкото в лицето на по-издигнатите му елементи. Макар че след падането на Стамболов последва известно пробуждане на народното самосъзнание, ние все още обаче не виждаме то да е променило съществено предишния ред на нещата, особено в управляващите сфери на княжеството. Тези обстоятелства ни подбуждат да запазим крайна сдържаност в отношението към сегашните събития в България. Вие напълно справедливо казахте на екзарха, че българите имат нужда от нас, а не ние от тях.

 

Може би предстоящите избори ще създадат ред на

 

 

1. На оригинала има знак, че е разгледано от царя.

 

2. В депешата от 30/18 август под N 123 Нелидов се изказва по въпроса за „възстановяване на естествените сношения на България и Русия".

 

221

 

 

нещата, който ще ни внуши по-голямо доверие, и ще определят на българите пътища за възстановяване на нормални сношения с нас.

 

В такъв случай ние няма да им откажем нашето съдействие, още повече, че според нас пожеланията ни относно княжеството се основават върху необходимостта от преуспяване на България.

 

Тези положения са нарушени от седемгодишното управление на княз, неутвърден нито от нас, нито от Европа, от промяната на Конституцията в ущърб на православието за укрепване на католическата династия и накрая от цялата вътрешна и външна политика на стамболовския режим, извратил националните интереси на българите.

 

Настоящото ми писмо до вас ще бъде подложено на височайшото разглеждане на господаря император.

 

Гирс

 

 

N 176.

Телеграма [1] от министъра на външните работи до посланика в Константинопол Нелидов

 

1895 г. [2]

 

По време на престоя на германския канцлер изобщо не стана дума за принц Кобургготски. Що се касае до признаването на българското правителство, то ние въобще считаме за неудобно да поемаме върху себе си каквито и да са обезателства по този предмет, но вие можете да посъветвате екзарха да настоява от своя страна за присъединяването на сина на принц Кобургготски към православието в интерес на България.

 

Прибавям изключително за ваше сведение, че ако това присъединяване се осъществи, въпросът за дипломатическите ки сношения с българското правителство би могъл да бъде решен в благоприятен смисъл.

 

/Лобачов/

 

 

1. На оригинала има забележка от Николай II: „Съгласен съм".

 

2. Отсъства дата.

 

222

 

 

 

N 177.

Телеграма [1] от министъра на външните работи до посланика в Константинопол Нелидов

 

17/5 ноември 1895 г.

 

Принц Фердинанд би могъл да съобщи на господаря император за намерението си да присъедини сина си към православието и да помоли негово величество да бъде кръстник. Присъствието на представител на господаря би било най-добрият начин за възстановяване на фактическите сношения. Но е желателно да се избягва преписката, изпращането тук на нова депутация или доверено лице с писмо от принца. Предвид на това изглежда най-удобно да се ускори обрядът на присъединяването и да се ограничим с обръщение към господаря по телеграфа. След височайшия отговор в нашия „Правительственный вестник" ще се появи официално съобщение в благоприятен смисъл.

 

/Лобанов/

 

 

N 178.

Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Лобанов-Ростовски

 

24/12 ноември 1895 г.

 

/...../ Геров [2] пише, че Фердинанд бил неизказано радостен, когато му занесли отговора, и изразил гореща благодарност на господаря император за съгласието му да приеме молбата да бъде кръстник при миропомазването на Борис [3].

 

Нелидов

 

 

1. На оригинала има забележка от Николай II: „Съгласен съм".

 

2. Найден Геров е бившият руски консул във Филипопол /България/.

 

3. С писмо от 22/10 ноември 1895 г. Геров известява Нелидов, че той /Геров/ „е съобщил на княз Фердинанд съдържанието на телеграмата на Лобанов — Ростовски". „Той беше толкова радостен — пише Геров, — че не намираше достатъчно думи, за да изкаже благодарността си на господаря император за милостивото благоволение на негово величество да бъде кръстник при миропомазването на сина му — княз Борис, и неведнъж ме прегръщаше и целуваше."

 

223

 

 

 

N 179.

Писмо от Фердинанд Български до Н. Геров

 

27/15 ноември 1895 г.

 

Скъпи Н. Геров!

 

Вашите съобщения ме зарадваха изключително и ми направиха дълбоко впечатление. С това писмо ви благодаря за патриотичния труд, който вие положихте в този случаи!

 

Това е радостна вест, за която благодаря на негово превъзходителство Г.И. Нелидов.

 

Тъй като в близко време вие пак ще се видите с посланика, аз считам за необходимо да ви кажа следното.

 

Това, което ме опечалява дълбоко, е изказаното от Русия намерение за по-скорошно миропомазване на престолонаследника, т.е. недоверие към мен от страна на нашата освободителка.

 

Това недоверие след всичко, което показвах в делото на славянството в пълно съгласие със схващанията на Русия, е много тежко за мен и особен в сегашните обстоятелства.

 

По моему, ако Русия имаше доверие в мен, не би могло да става и дума за „по-скорошно", защото и с миропомазването, и без него моята политика и моите възгледи са еднообразни с тези на нашата освободителка. Това би трябвало да е известно в С.-Петербург. Бидейки далеч от мисълта да отклоня идеята за миропомазването на наследника, аз обещах и обещавам да приложа цялото си старание за преодоляване на трудностите, които се изпречват, аз ще се боря с тях докрай и се надявам да успея да ги преодолея. Но аз бих желал, вярвайки ми, както моят народ в осемгодишното ми царуване и в блестящите доказателства, които съм дал за пълната си привързаност към светата православна църква, Русия да обяви от свое име, че не изисква от мен други гаранции.

 

Макар князът да е с латинско вероизповедание, аз не само уважавах, но и покровителствах, реорганизирах и издигнах нашата народна православна църква /това ще продължа да правя и занапред/. Нищо повече от това.

 

Изразявам ви предварително искрената си признателност за вашия труд. А с всичките си старания и убеждения вие разяснявате, че предвид сложните събития в Европа, в чието

 

224

 

 

навечерие се намираме, един съюзник, колкото и скромен и малък да би бил, не трябва да бъде презиран особено ако се бори с убеждението за запазване на тъждествени интереси и в защита на тези същите идеи.

 

Бог да благослови вашата мисия в Цариград.

 

Благосклонен към вас

 

Подписал Фердинанд

 

 

N 180.

Извадка [1] от депешата на посланика в Константинопол до министъра на външните работи Лобанов-Ростовски

 

17/5 декември 1895 г.

 

Българският екзарх ме посети по случай Новата година и заедно с пожеланието за господаря император и за августейшата му фамилия изрази надежда, че през настъпилата година ще се преустанови толкова печалният за България разрив с Русия. Цялото население желае това, заключи блаженият Йосиф, и правителството е готово да направи всичко за достигането на тази цел. Аз отговорих на екзарха, като повторих добре известните му уверения за неизменното милостиво разположение на руския цар към българския народ и нашата готовност да възобновим сношенията с княжеството, ако българите оповестят това и се обърнат към нас с молба за възвръщането на нашата благосклонност, но, добавих аз, управляващите в София лица поставят на първо място въпроса за княз Фердинанд и своите лични интереси, с които ние не можем да имаме нищо общо.

 

Блаженият Йосиф се съгласи с мен, че именно в това се заключава и цялото затруднение. Князът иска помиряване с Русия и е готов да принесе всички възможни жертви, но му е необходимо да бъде уверен, че за тази цена той ще купи признание от страна на руското правителство. Тогава той ще разреши и изпращането на депутация, и преговорите за възстановяването на Търновската конституция, за което той без съмнение ще се съгласи. „Мен самия — прибави екзархът — ме помолиха от София да разбера какви условия ще постави

 

 

1. Извадката е направена от съставителя.

 

225

 

 

Русия за признаването на княза, за да могат да бъдат изпълнени."

 

Точно това ние не желаем, възразих аз, става дума не за търг и дипломатически преговори или условия, за които така гръмко приказваше на събранието г-н Стоилов. Българското правителство иска да подхване работата от края — нему е необходимо преди всичко признаването на Кобурга, останалото за него не е важно. А ние мислим, че ако българите искрено съзнават необходимостта от примирие с Русия, те преди всичко трябва да се погрижат за отстраняването на възникналите между нас недоразумения. Работа на самите българи е да търсят изход от това неправилно положение.

 

Приемете и пр.

 

Нелидов

 

 

N 181.

Телеграма [1] от министъра на външните работи до посланика в Константинопол Нелидов

 

20/8 март 1896 г.

 

След завършването на тържествата по обряда на кръщаването на принц Борис императорът ви възлага да съобщите на турското правителство, че с това отпадат главните затруднения, препятствали досега признаването на Фердинанд Сакс-Кобургготски за княз на България.

 

Сега не бихме виждали никакви неудобства сюзеренното правителство да предприеме необходимите стъпки с цел получаване на съгласие за това признаване от всички държави, участвали в сключването на Берлинския договор.

 

Лобанов

 

 

N 182.

Извадка от инструкцията на министъра на външните работи до дипломатическия агент в София Чариков

 

20/8 март 1896 г.

 

Бидейки командирован в София едновременно със свитата на негово величество генерал-майор граф Голенишчев-Кутузов, ваше превъзходителство беше свидетел на народната радост,

 

 

1. Превод от френски.

 

226

 

 

която предизвика в цяла България пристигането на представители на руския цар и възобновяването на официалните сношения на императорското правителство с България.

 

Тези събития, представляващи израз на съществуващото в България дълбоко желание да се сближи с Русия, бяха отдавна подготвени от обстоятелствата. Споменатото желание се проявяваше дори в онова смутно и тежко за княжеството време, когато откритите заявления на българските официални дейци бяха враждебни нам. Не можеше да не се предвижда, че рано или късно настроението на народната маса ще съзрее и ще се прояви в един или друг открит акт.

 

Първата крачка в тази посока беше пристигането на българска депутация в С.-Петербург за полагане на венец пред гробницата на о бозе почившия император Александър III. На ходатайството на тази депутация „да прости на България и да ѝ възвърне предишното благоволение и покровителство" на негово императорско величество беше благоугодно да отговори: „Аз се надявам, че скоро между Русия и България ще се възстановят предишните добри отношения."

 

Тези знаменателни думи оживиха надеждите на всички привърженици на Русия в княжеството. Но нашето правителство, загрижено за изясняването на истинския характер на извършвания в България прелом, внимателно се въздържа от какъвто и да е натиск по въпроса за това в каква форма може да се осъществи помиряването и по какъв начин трябва да бъде доказано взетото от България решение.

 

Съзнанието за високото значение на православната вяра за България като основа на историческия ѝ живот накара българското правителство да засвидетелства безвъзвратността на намеренията си чрез присъединяването на наследника на българския княз принц Борис към православието. Този акт, извършен на 2 февруари т.г. при тържествена и съответстваща на нашия църковен устав обстановка, за нас се явява залог за искреността на българския княз, правителството и народа.

 

Връщайки се сега в София, вие сте призвани от доверието на негово императорско величество да заемете длъжността дипломатически агент в България и да приложите

 

227

 

 

всички ваши познания, опит и такт за поддържането между императорското и българското правителство на възстановените сега правилни и дружествени отношения. Възобновяването на такива трябва да има два рода последствия: 1/ на почвата на международните сношения и 2/ в областта на вътрешния живот на българското княжество.

 

Възстановяването на нормалните отношения между Русия и България трябва да има за последствие значителното развитие между нас на икономически и търговски сношения, за каквито вече свидетелства ходатайството на българското правителство за сключването на търговска конвенция с нас.

 

В заключение ви се възлага във време и форма, които счетете за най-удобни, да настоявате пред българското правителство за изплащане на руското правителство на окупационния дълг, чиято капитална сума бе установена с конвенцията от /28/ 16 юни 1883 г. на 10 618 250 рубли 43 копейки, от които към 13/1 юли 18% г. остава недобор от 5 018 250 рубли и 43 копейки.

 

Приемете и пр.

 

/Лобанов — Ростовски/

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]