Авантюрите на руския царизъм в България

По документите на царските архиви

 

VII. Въстанието на Набоков през 1887 г.

 

 

През декември 1887 г. в руското министерство на външните работи се обсъждаше молбата на. председателя на петербургското славянско благотворително общество за организирането на втора експедиция на капитан Набоков в България. Набелязаната експедиция влизаше като съставна част в плана, разработен от Драган Цанков съвместно с чиновника от азиатския департамент Хартвиг. Планът предвиждаше въоръжено нападение на българска територия от страната на черноморското крайбрежие, което трябваше да бъде допълнение към предприятията на Новиков и Паница, подготвящи преврата в страната.

 

Министерството на външните работи санкционира представения проект едва след като изслуша личния доклад на своя представител в Букурещ и получи писмено потвърждение от Нелидов за „възможностите за преминаване четата на Набоков" през турска територия. Министерството отпусна на Цанков 15 000 франка за разходи по подготовката на въстанието. При опита да проникнат на българска територия набоковските чети бяха частично разбити, частично взети в плен. Набоков беше убит. Неудачният край на предприятието и разкритото участие на царското правителство в него предизвикаха тревога у руската дипломация. Експедицията на Набоков беше последният опит от страна на царизма да свали българското правителство по пътя на въоръжено въстание под свое непосредствено ръководство.

 

N 86. Телеграма от директора на азиатския департамент И. Зиновиев до посланика в Букурещ М. Хитрово (27 декември 1887)
N 87. Телеграма от посланика в Константинопол А. Нелидов до министъра на външните работи Н. Гирс (4 януари 1887)
N 88. Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса П. Романенко до Н. Гирс (6 януари 1888)
N 89. Телеграма от министър-президента в Цетин Аргиропуло до Н. Гирс (8 януари 1888)
N 90. Телеграма от А. Нелидов до Н. Гирс (9 януари 1888)
N 91. Писмо от А. Нелидов до Н. Гирс (19 януари 1888)

 

N 86.

Телеграма от директора на азиатския департамент до посланика в Букурещ Хитрово

 

27/15 декември 1887 г.

 

127

 

 

Председателят на С.-Петербургското славянско благотворително общество се обърна към министъра на външните работи с ходатайство за отпускане на пушки и боеприпаси за експедицията на капитан Набоков в България. На отправеното към нашия посланик в Константинопол запитване относно възможностите за преминаване на експедицията на капитан Набоков през турска територия и за успеха, очакван от споменатата експедиция, тайният съветник Нелидов уведоми статс-секретаря Гирс, че за експедицията на капитан Набоков, като съставена от българи и черногорци, таен преход през Турция е безпрепятствено възможен; що се отнася до очаквания успех от тази експедиция, то като се основава само на сведенията на живеещия в Константинопол българин Драган Цанков за малобройността на бургаския гарнизон и за неодобрението на населението към настоящото българско правителство, г-н Нелидов разчита на благоприятен изход. Освен отзивите на г-н Драган Цанков нашият посланик в Константинопол няма други сведения от България.

 

При разглеждане ходатайството на председателя на славянския комитет, на благотворителното общество, а също и на телеграмата на ваше превъзходителство с вчерашна дата министърът на външните работи изрази желание първият секретар на императорската мисия да представи лично на статс-секретаря заключенията си по заявлението на майор Паница [1].

 

Като разреших двуседмичен отпуск в Русия на колежкия съветник Виламов, имам чест да моля най-покорно ваше превъзходителство да благоволите да отдадете разпореждане за предоставянето му от сумите на окупационния фонд на куриерско пособие в установения размер до С.-Петербург и обратно до Букурещ, като предложите на г-н Виламов незабавно да дойде в Петербург.

 

Зиновиев

 

 

1. Вж. N 71.

 

128

 

 

 

N 87.

Телеграма [1] от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

 

4 януари/23 декември 1887 г.

 

Je telegraphie Romanenko [2].

 

Благоволете да предадете на Кривцов от Цанков: вчера Боянов с дружината си от над 50 души замина оттук със специален параход и днес трябва да бъде в Бургаски окръг. Дражев със своите трябва да навлезе в България днес или утре. Въздействайте една чета да навлезе в България от страната на Сърбия, за да раздели силите на софийското правителство.

 

Нелидов

 

 

N 88.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до министъра на външните работи Гирс

 

6 януари 1888 г. /25 декември 1887 г.

 

От Константинопол предават: са /3 януари/ 22 декември Боянов с четата си замина със специален парачод с цел и, пристигане в Бургаски окръг. Едновременно четата на Дражев премина българската граница в друг пункт. Кривцов, който заминава утре за Петербург по частни работи, ще представи по-подробни сведения.

 

Романенко

 

 

N 89.

Телеграма от министър-президента в Цетин до министъра на външните работи Гирс

 

8 януари 1888 г./27 декември 1887 г.

 

Князът моли да ви предам съжалението му по повод несвоевременния, жалкия опит на черногорците да вдигнат Бургас. Той безусловно не одобрява подстрекателите на това дело, което, според черногорския агент в Константинопол, уж

 

 

1. На оригинала има забележка от ръката на Александър III: „Боя се, че отново ще ни сполети неуспех."

 

2. Телеграфирам на Романенко.

 

129

 

 

се осъществило със знанието и благодарение съдействието на турската полиция.

 

Аргиропуло

 

 

N 90.

Телеграма [1] от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

 

9 януари 1888/28 декември 1887 г.

 

Четническите експедиции, както и трябваше да се очаква, завършиха твърде печално. Дражев с другарите си, тръгнали в петък от Адрианопол, е задържан от четирима турски жандарми. По сведения на турците Боянов е разбит и е преминал в Турция, като загубил 11 убити и няколко пленени, между които, по думите на Вулкович, и Набоков. Тук той се криеше от нас, но аз нееднократно заявявах на Цанков и другите, че считам начинанието за безнадеждно и в случай на нещастие, няма да бъда в състояние да се застъпя нито за Набоков, нито за Боянов. Отговаряха ми, че е немислимо да ги удържат, че отиват на собствен риск и на никакви доводи и заповеди не се подчиняват, френският консул, който утре се връща от тук в Бургас, ми обеща в случай на осъждане на Набоков да протестира и след това да съобщи в посолството. Ще бъде трудно да го отървем, защото го хващат втори път, а да се застъпим за него официално ние нямаме основания. Пред турците и чужденците и аз, и емигрантите отричаме каквото и да е участие в това начинание и всякакво касателство с него.

 

Нелидов

 

 

N 91.

Писмо [1] от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

 

19/7 януари 1888 г.

 

Милостиви господине Николай Карлович,

 

Пленените в Адрианополския вилает воини от дражев- ската и бояновската чета са докарани в Константинопол,

 

 

1. На оригинала има забележка от Александър III: „Печално".

 

2. На оригинала има знак, че е разгледана от царя.

 

130

 

 

разпитваш ги строго, води се и следствие за това как морската полиция е могла да допусне безпрепятственото заминаване на толкова голям брой въоръжени хора.

 

Тъй като по сведенията на нашия консул в Адрианопол сред докараните там се намирал и Набоков, аз веднага запитах за това Портата, за да мога, ако той е сред арестуваните, да изискам неговото предаване и да го изпратя в Русия. Върховният везир ми заяви по най-категоричен начин, че сред докараните тук лица не се намира нито Набоков, нито пък други руски поданици. Според сведенията на турците Набоков е бил убит в схватка с българските войски. Раненият Боянов е взет от тях в плен. Първото от тези известия се потвърждава и от телеграмите от София, в които между другото се казва, че у убития са намерени няколко писма от високопоставени руски лица в това число и едно писмо от граф Н.П. Игнатиев.

 

Що се отнася до националността на пленените другари на Боянов и Набоков, то по думите на турците сред тях има петима черногорци, а останалите петнадесет са българи. А в схватката с войските са загинали 11 души.

 

Тези сведения, очевидно, са неточни, тъй като на Цанков е известно със сигурност, че с Боянов са тръгнали до четиридесет души, повечето от които са били черногорци. Той предполага, че част от тях, особено българите, са се разпръснали по пограничните села и се крият там или че поотделно преминават на турска територия.

 

Излишно е да се казва, че всички считат участието на славянския комитет и собствено на г-н Кривцов В тази работа за несъмнено, а в еднаква степен обвиняват Цанков и живеещите тук емигранти в организирането на тази акция. Всячески се старая да представям появяването на четите като естествено следствие от ненормалното състояние на България и отчаянието на изгонените оттам заради благоразположение към Русия жители. Предвид на това ми беше крайно неприятно да разбера, че с приложената тук в копие открита телеграма [1], написана с латински букви и, разбира се, известна

 

 

1. Кривцов телеграфира на Людсканов:-„Телеграфирайте ми подробно в Петербург какво се е случило, дали нашите са живи. Тук се сърдят, упрекват в преждевременност. Стараем се да ги успокоим, да опазим стареца." /Вероятно става дума за Драган Цанков — бел. пр./

 

131

 

 

на Портата, г-н Кривцов не само е потвърдил съмненията на турците относно себе си, но е компрометирал в техните очи и Людсканов.

 

Струва ми се изобщо, милостиви господине, че отделните неуспешни опити за въстание в България достатъчно доказаха несъстоятелността на подобен начин на действие и ако самото правителство не взема участие в тях, то би било уместно да възпрепятстваме организирането на такива предприятия от частни лица и организации. Иначе върху правителството и Русия въобще ще продължи да пада отговорността за всички последствия от безумните нападения, чийто печален завършек постоянно се представя и в Европа, и пред българите както като признак на безсилието на Русия като такава да разреши въпроса с открита употреба на сила, така и да възпрепятства частните опити за това от своя територия. В това време софийските управници тържествуват, властта им се закрепва и раздорите се изглаждат при всеки неудачен опит, направен за свалянето им отвън и особено с помощта на чужденци, т.е. руснаци, черногорци и др. Масата на народа продължава да е недоволна, но управляващите кръгове се укрепват в антируска посока, а предишното благоразположение към нас е така дълбоко погребано в душата на народа, че ще бъде необходима продължителна и последователна работа, за да може отново да се види общата му и искрена проява. По мое мнение тези данни трябва постоянно да се имат предвид при обмислянето на по-нататъшната посока на нашата политика по отношение на българския въпрос.

 

Приемете и пр.

 

Нелидов

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]