БЕЛЕЖКИ : [1]
Абдул-Хамид /1842-1918/ — „кървавият султан" от 1876 до 1909 г. Получил властта в резултат на дворцов преврат; свален от младотурците.
Алеко паша /1825-1910/ — Александър Богоридес или Богоров, политически авантюрист, син на генерал-губернатора на о. Самос, през 1876-1877 г. е турски посланик във Виена, през 1879-1885 г. е генерал- губернатор на автономната Източна Румелия, през 1886 г. след свалянето на Александър Батенберг поставя кандидатурата си за български княз.
Александър Батенберг /1857-1893/ — български княз /1879-1886/, племенник на Александър II по линия на жена му. Протеже на Русия. Свален е на 9 август 1886 г. от партията на цанковистите по директива на руското правителство заради стремежа му към западна ориентация.
Ангелов — офицер на българска служба, емигрирал в Русия, един от участниците в организираното от царизма убийство на българския министър на финансите Белчев; съратник на Стамболов /вж. N 1 от 15.III.1891 г./
Аргиропуло К.Е. — руски министър, президент на Цетин от 1890 г.
Андреев — участник в силистренския и русчукския заговор от 1887 г. Офицер на българска служба.
Арнаутов — участник в силистренския заговор от 1886 г. и в заговора от 1887 г., военен емигрант.
Арсениев — руски дипломатически представител в България, един от организаторите на свалянето на Батенберг.
Бабеков — капитан на Радомирския полк, участник в бургаския заговор. Военен емигрант, взел участие в подготвяното от Русия сваляне на Фердинанд Кобургски /вж. д. N 168/.
Байчев — сътрудник на вестниците „9 август" и „19 февруарий", издавани в Турну Северин /Румъния/ през 1887 г. е пари на руското правителство.
Балабанов Марко — един от организаторите на партията на цанковистите, впоследствие един от вождовете на Народната партия /на едрите земевладелци и промишленици/. През 1885 г. е подписал заедно с бившия министър-президент Цанков и с Бурмов „клетвеното
1. Инициалите на по-голямата част от българските дейци не ни се удаде да установим.
Имената в показалеца са дадени в пълно съответствие с оригинала. Б.пр.
276
обещание" до руското правителство, че срещу ежегодно възнаграждение в размер на 40 хил. франка ще провежда политиката на царизма в България; нееднократно е влизал в въстава на българския Министерски съвет; собственик на крупни промишлени предприятия.
Банович — участник в бургаския заговор от 1886 г.
Бахчеванов — капитан от българската армия, участник в преврата от 9 август 1886 г. Бил е назначен от временното правителство за командир на I софийски полк, военен емигрант, преминал на руска служба; в качеството си на агент на царското правителство е участвал в подготовката на редица въстания и терористични актове.
Беликов — командир на Търновския полк; напуснал службата вследствие на отказ да изпрати войска за потушаването на свищовското въстание, военен емигрант.
Белинов — офицер на българска служба.
Белов — майор на българска служба, участник в шуменското въстание от 1886 г., военен емигрант, опитал се да организира въстание в Сливен.
Белчев — български министър на финансите; последовател на Стамболов, привърженик на западната ориентация, убит от агент на царизма на 15.III.1891 г.
Бендерев — офицер от българската армия, помощник на военния министър в кабинета на Каравелов, привърженик на руската ориентация, един от организаторите на свалянето на Александър Батенберг; бил е арестуван от българското правителство, освободен по настояване на царската дипломация, след което заедно с Груев заминал за Петербург за инструкции и организирал февруарското въстание от 1887 г.
Бисмарк — канцлер на Германската империя /1871-1890/.
Бобеков — капитан на Радомирския полк; участник в бургаския заговор от 1886 г.; военен емигрант.
Бобчев Стефан — български политически деец; бил е председател на постоянния комитет в Източна Румелия. Привърженик на руската ориентация. Един от основателите на Народната партия, нееднократно е заемал министерски постове, бил е председател на славянското общество в София. Намирайки се в емиграция, заедно с Гемов и други водачи на Народната партия се е обръщал към царското правителство с молба за окупация на България.
Богданов П.М. — изпълняващ длъжността руски дипломатически агент в София от 1886 до 1887 г.; заедно с военния агент полковник Сахаров е непосредствен организатор на свалянето на Александър Батенберг. От 1888 до 1894 г. е секретар на руското консулство в Рио де Жанейро.
277
Борис — български принц, син на Фердинанд Кобургготски. От 1918 г. е български цар.
Бошков — български емигрант; замесен В убийството на Вълкович.
Боянов — офицер на българска служба, един от организаторите на бургаския заговор от 1886 г., впоследствие нееднократно е преминавал българската граница с организирани в Русия чети.
Бракалов — градоначалник на Бургас, крупен земевладелец, член на партията на цанковистите; участник в бургаския заговор от 1886 а., военен емигрант.
Братиану — румънски държавен деец. Министър-президент от 1876 до 1888 г.
Бръчков — участник в преврата от 9 август; военен емигрант.
Бурков — жандармски ротмистър в Силистра; член на партията на Цанковистите.
Бурмов Тодор — български политически деец и публицист, основател на редица крупни финансови и промишлени предприятия. Привърженик на руската ориентация, до 1883 г. — член на партията на консерваторите. От 1883 г. преминава в партията на цанковистите; Впоследствие — един от основателите на Народната партия, нееднократно е заемал поста министър на вътрешните работи и министър-президент. През 188S г. заедно с Цанков и Балабанов подписва „клетвеното обещание" да провежда политиката на царизма в България. В навечерието на свалянето на Батенберг през 1886 г., за да спаси живота си, моли царското правителство да му даде руско поданство.
Бухтеев — завеждащ търговския склад на руското правителство в Букурещ.
Вазов — капитан на българска служба; известен участник в преврата от 9 август; военен емигрант, впоследствие виден деец на Народната партия.
Вазов Иван — член на Народната партия. Член на постоянния комитет в Източна Румелия, емигрант, известен български литератор.
Валов — български емигрант.
Ванков — капитан на I артилерийски полк, участник в преврата от 9 август; военен емигрант.
Вановски П.С. — военен министър от 1881 до 1897 г.
Василев — подпоручик от II артилерийски полк; участник в шуменския заговор от 1886 г.; военен емигрант.
Великов — сътрудник на вестниците „9 август" и „19 февруарий", издавани в Турно Северин в Румелия [1] през 1887 г.
1. Грешка в оригинала: Румелия вместо правилното Румъния.
278
Величков Константин — български политически деец; член на партията на цанковистите. Член на временното правителство от 1886 г. През 1896 г. министър на народната просвета.
Виламов — I секретар на руската мисия в Букурещ от 1886 до 1887.
Влангали А.Г. — помощник на министъра на външните работи до 1891 г. От 1892 г. е руски посланик в Рим.
Вълков — български политически деец.
Вълкович — български дипломатически агент в Константинопол. Привърженик на западната ориентация. Ползвал се с голям авторитет сред дипломатите от западноевропейските държави и в турските управляващи кръгове. Убит от изпратените от Русия емигранти Дражев и Орлов на 8.II.1892 г.
Гешов — български политически деец, крупен капиталист — милионер; основател и лидер на Народната партия. Един от регентите на временното правителство през 1886 г. През 1887 г. е министър на финансите, през 1894 г. е директор на Българската железница. През 1895 г. отново е министър на финансите. Впоследствие като Водач на Народната партия нееднократно е заемал поста министър-президент. През 1887 г. е положил подписа си под обръщението към Русия с ходатайството на българските политически дейци за окупация на България.
Гагарин, княз — директор на руското параходство по Дунав. Съдействал за организирането на въстания и терористични актове в България.
Генович — военен емигрант, участник в антикняжеския заговор от 1887 г.
Георгиев Боне — български емигрант, командирован от Одеса В Белград по ходатайство на Цанков /Вж. N 121/ за преговори с Пашич /вж. докум./ относно установяването на непричастността на Ризов и Ножаров към убийството на Белчев.
Георгов Илия — един от редакторите на Вестник „Търновска конституция", издаван с пари на царското правителство.
Гергинов — капитан на I артилерийски полк, участник в преврата от 9 август, военен емигрант.
Геров Найден — българин, бил е руски консул във Филипопол.
Гирс Н.К. — министър на външните работи на царското правителство от 1882 г. до януари 1895 г.
Големинов — участник в преврата от 9 август, военен емигрант.
Голенишчев — Кутузов A.A. — чиновник от руското министерство на царския двор.
Горанов — български политически деец, член на партията на
279
цанковистите. Главен участник в бургаския заговор, редактор на вестник „Бургаски вестник".
Господинов Пане — български политически деец, ръководител на старозагорския заговор от 1886-1887 г.
Греков Димитър — един от водачите на българската Народна партия, нееднократно е заемал министерски постове.
Груев Петър — български политически деец. Привърженик на руската ориентация. Взел участие в Руско-турската война от 1877-1878 г. и в Сръбско-българската през 1885 г. След завършването на войната е началник на софийското Военно училище. Лидер на българското русофилски настроено офицерство; член на партията на цанковистите. Възглавява преврата от 9 август. След преврата емигрира в Русия, където от 1887 г. е на руска военна служба. По директива на царското правителство е организирал февруарското въстание от 1887 г.
Груич Сава — политически деец. Член на партията на радикалите. Военен министър през 1877 г. През 1879 г. е генерален консул в България; през 1882 г. — посланик в Атина; през 1885 г. — в Петербург. През 1887 г. е военен министър в кабинета на Ристич. След оставката на последния /през 1888 г./ е военен министър в радикалния кабинет, сформиран от самия него. От 1889 до 1891 г. е министър-президент, а през декември същата година отново оглавява кабинета.
Гуджев — офицер на българска служба, командир на Сливенската бригада, военен емигрант.
Демович — участник в антикняжеския заговор през 1887 г. Извършил покушение срещу Фердинанд Кобургготски през 1887 г.
Дерманчев — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.; военен емигрант.
Джувара -
Дико — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.
Димитриев Радко — член на партията на цанковистите, участник в свалянето на Александър Батенберг, участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г. Военен емигрант. Заемал командни постове в България по времето на Балканската война 1912-1913 г. и в руската армия в империалистическата война.
Демонтович — генерал на руска служба.
Дончев — български политически деец; емигрант.
Драганов — участник в потушаването на силистренския и русчушкия заговор от 1887 г. Привърженик на Батенберг.
Дражев — член на партията на цанковистите, български емигрант, участник в бургаския и сливенския заговор; един от участниците в убийството на българския агент в Константинопол Вълкович, организирано
280
от руското правителство на 8.II.1892 г.
Драндеровски — офицер на българска служба. Един от участниците в потушаването на силистренското и русчушкото въстание от 1887 г.
Драндаров — участник в антикняжеския заговор от 1887 г. Получавал е помощ от петербургското славянско благотворително общество; военен емигрант.
Дудков — командир на сливенския полк, участник в бургаския и сливенския заговор от 1886 г., военен емигрант.
Дундуков-Корсаков, княз, генерал-адютант — през 1878 г. е руски комисар в България. През 1879 г. е одески генерал-губернатор; през 1880 г. е харковски генерал-губернатор. От 1882 г. до 1890 г. е главнокомандващ гражданската част на Кавказ и командващ войските на Кавказкия военен окръг.
Дурново П.Н. — директор на департамента на полицията от 1884 до 1893 г.
Елисицин А.ф. — руски консул в Призрен.
Емелянов А.Н. — управляващ руското вицеконсулство в Бургас от 1886 до 1887 г. От 1888 е Вицеконсул в Янина.
Живков — български политически деец. Министър на народната просвета от 1890 до 1894 г.
Завадски В.Р. — чиновник в Министерството на правосъдието.
Зеленгоров — участник в силистренското и русчушкото въстание от 1887 г.
Зельони П.А. — градоначалник на Одеса.
Зафиров — капитан на I софийски полк, участник в преврата от 9 август; военен емигрант, впоследствие е заемал командни постове в българската армия.
Зиновиев И.А. — директор на азиатския департамент на руското Министерство на външните работи от 1885 до 1891 г. От 1892 до 1894 г. е руски посланик в Стокхолм.
Златарски — участник в преврата от 9 август; военен емигрант.
Знаменски — председател на одеското славянско благотворително общество през 1891 г.
Иванов — един от изпратените убийци на Мантов през 1887 г.
Игелстром Г.В. — секретар на руското консулство във Филипопол през 1885 г. От 1886 до 1887 г. е генерален консул във Филипопол. От 1894 г. е руски консул в Сараево.
Игнатиев Н.П. — дипломат. Известен с подписването на Сан-Стефанския договор. От 1881 до 1882 г. е министър на вътрешните работи. Впоследствие е председател на петербургското славянско общество.
281
Илиев — участник в силистренския и русчушкия заговор през 1887.
Йосиф Блажени — български екзарх в Константинопол, проводник на царската политика и действителен агент на руското Министерство на външните работи в България.
Казаков — един от изпратените убийци на Мантов през 1887 г.
Кавалов — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887
Казаров — търновски управител; привърженик на руската ориентация, емигрант.
Капнист Д.А., граф — директор на азиатския департамент на Министерството на Външните работи от 1891 г.
Карабаров — участник в преврата от 9 август и русчушкия заговор от 9 февруари 1887 г.; Военен емигрант.
Каравелов Петко — български политически деец, лидер на партията на либералите, отцепила се от цанковистите през 1884 г., глава на кабинета от 1884 до 1886 г. Основател на Демократичната партия /промишлена буржоазия, тясно свързана с дребната буржоазия/ . След преврата от 9 август е един от регентите на България.
Караиванов — офицер на българска служба; участвал в потушаването на бургаския заговор от 1887 г.
Кантакузин — офицер на руска служба; български Военен министър до 1886 г.
Карамихайлов — български политически деец; член на партията на цанковистите.
Кардалев — български емигрант.
Карджиев — офицер на българска служба, ръководител на силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.
Карджиева — вдовица на Карджиев, получавала помощ от петербургското славянско благотворително общество.
Карцов Ю.С. — руски консул във Видин от 1885 г.
Каулбарс Н.В. — генерал на руска служба, военен комисар на руското правителство в София през 1886 г.
Кебабча — адвокат, защитник на убийците на Мантов през 1887 г.; член на партията на консерваторите.
Климент /1841-1901/ — търновски митрополит. Писател и политически деец, оглавявал русофилското правителство, организирано след свалянето на Александър Батенберг на 9 август 1886 г., просъществувало 3 дни.
Киселев — военен емигрант. Извършил покушение срещу българския министър на външните работи Начев /вж. N 142/ през 1888 г.
Киселева, по баща Филипеско — съпруга на Киселев /N 113/.
Киселски — началник на бургаския гарнизон, участник в бургаския заговор от 1886 г.
282
Кисимов — участник в русчушкия заговор от 1887 г.; български емигрант.
Кисов — началник на софийския гарнизон, комендант на София.
Кожухаров — участник в шуменския заговор от 1887 г.; военен емигрант.
Козаров — български емигрант; участник в антикняжеския заговор от 1887 г.
Количич — черногорски свещеник, един от организаторите на бургаското въстание от 1886 г.
Колобков — един от организаторите на антикняжеското въстание в Русчук през 1887 г., вземал дейно участие в ред други заговори, впоследствие е офицер на руска служба.
Комисаров — вж.
Кръстев — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887
Кояндер И.А. — руски дипломатически агент в София. От 1885 до 1886 г. е един от организаторите на свалянето на Александър Батенберг. От 1887 г. е дипломатически агент и генерален консул в Кайро.
Крестов — комендант на Силистра.
Кривцов — адвокат от Одеса. Председател на одеското славянско благотворително общество; активен участник в царската политика в България, умира през 1891 г.
Кухта — вж.
Лаговари — сръбски посланик в Букурещ.
Ладиженски Н.ф. — пълномощник в Букурещ от 1888 до 1893 г. От 1894 г. е генерален консул в Галац.
Лишин К.Н. — руски генерален консул в Адрианопол от 1888 г.
Лобанов-Ростовски А.Б., княз — посланик във Виена от 1882 г. до февруари 1885 г. Посланик в Берлин през февруари и март 1885 г. По-нататък управлява Министерството на външните работи и е министър на външните работи
Лвов В.Е. — пълномощник в Мадрид от 1890 до 1895 г. I секретар на руската мисия в Букурещ от 1895 до 1896 г. От 1897 г. е генерален консул в Будапеща.
Лулчев — адвокат от Лом; ръководител на ломското и кутловицкото въстание от 1886-1887 г.; емигрант.
Людсканов — български политически деец. Един от лидерите на партията на цанковистите, играл голяма роля в работата на българския емигрантски комитет в Русия. По указание на руското Министерство на външните работи е взел участие в организирането на ред въстания в България и покушения срещу български политически дейци. Впоследствие нееднократно е заемал министерски постове.
283
Маджаров — български политически деец, един от водачите на Народната партия. Министър на финансите в Източна Румелия; нееднократно е влизал в състава на българския Министерски съвет. Автор на плана за организиране на общо въстание в България през 1887 г., предложен от него на Цанков за утвърждаване от царското Министерство на външните работи.
Майков В.А. — стажант в руското посолство в Константинопол до 1890 г.; от 1890 г. е секретар, а от 1891 г. — драгоман в същото посолство.
Македонски — капитан на софийски полк, осъден за участие в софийския заговор на юнкерите от 1887 г.; военен емигрант.
Манджиев — командир на дружината в Свищов, участник в свищовския заговор от 1886 г.; военен емигрант.
Маринов — вж.
Марков — български. военен прокурор, член на комисията по разследването на силистренското и русчушкото въстание от 1887 г., организирано от българското правителство.
Марков — участник в силистренското и русчушкото въстание през 1887 г.
Матвеев — участник в антикняжеския заговор от 1887 г.
Матеев — военен емигрант.
Метителев — капитан на I артилерийски полк, участник в преврата от 9 август; военен емигрант.
Мингрелски, княз — кандидат на руското правителство за българския престол.
Моллов — български политически деец; участник в антикняжеското въстание от 1887 г.
Мантов — префект на Русчушки окръг. Виден деец на партията на Стамболов; на 18.III.1887 г. срещу него е било извършено покушение по директиви на царското правителство.
Мусевич — български политически деец; депутат от Народното събрание от Татар-Пазарджишки окръг; емигрант.
Муткуров — български политически деец; член на партията на либералите, организирал заедно със Стамболов контрапреврата на 9 август; един от регентите, заел длъжността главнокомандващ българската армия. Български военен министър от август 1887 до 1894 г.
Миларов — редактор на българския вестник „9 август", издаван със средства на царското правителство; военен емигрант.
Набоков — капитан на руска служба. Един от организаторите на бургаския заговор от 1886 г. Опитвал се да вдигне редица нови въстания през 1887 г.
284
Начевич — български политически деец. Участвал в „генералното правителство", отменило през 1881 г. Конституцията. Заемал редица министерски постове в последвалите консервативни кабинети, министър на финансите в либералния кабинет на Цанков през 1883 в. Министър на външните работи в кабинета на Радославов /1886 до 1887 г./. През 1887-1888 и 1891-1892 г. е министър на финансите в кабинета на Стамболов. През 1889 г. изпратени от Русия български емигранти извършват покушение срещу него. През 1892 г. преминава в опозиция на Стамболов. Става член на Народната партия, след преврата от 1894 г. заема различни министерски постове в кабинета на Стоалов. През 1896 г. излиза в оставка. Бил е заподозрян в организирането на убийството на Стамболов през 1895 г.
Наумов — участник в софийския заговор на юнкерите през 1886 г.; военен емигрант.
Нейчев Лука — български политически деец; привърженик на руската ориентация, депутат във всички народни събрания в Източна Румелия, а след това в Народното събрание в България; емигрант.
Неклюдов A.B. — II секретар на руското посолство в Константинопол през 1885 г.; изпълняващ длъжността руски дипломатически агент в София през 1886 г.
Нелидов А.И. — руски посланик в Константинопол от 1885 г.
Никифоров — военен министър в кабинета на Стамболов.
Николаев — български военен министър от средата на 1886 до 1887 г. Участник в антикняжеския заговор от 1887 г.
Новиков — руски търговец, командирован от руското правителство в София през ноември 1887 г. с цел водене на преговори за отстраняването на княз Кобургготски от България.
Ножаров Кристо — един от убийците на българския министър на финансите Белчев /на 15.III. 1891 г./, организирано от руското правителство; военен емигрант.
Ножаров Христо — капитан на артилерийски полк; при преврата от 9 август 1886 г. е назначен за градоначалник на София, военен емигрант.
Обручев — началник на Главния щаб от 1886 г.
Орловски — член на партията на цанковистите. Български емигрант. Един от участниците в убийството на българския агент в Константинопол Вълкович, организирано от руското правителство на 8.II.1892 г.
Паков — командир на рота във Военното училище в София; участник в преврата от 9 август, военен емигрант.
Панайотов — виден член на партията на стамболовистите; помощник на българския министър на финансите Начевич /вж. N 32/.
285
Панина или Понин — полицейски агент на българското правителство /вж. N 138/.
Паница — председател на българския Главен военен съд; лидер на опозиционната група на българското офицерство, действала в Русчук и подготвяла антикняжеския заговор от 1887 г. Влязъл в преговори с царското правителство относно подготовката на свалянето на Фердинанд. Екзекутиран през 1890 г.
Панов — активен участник в свалянето на Александър Батенберг. Участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.
Панов — брат на горепосочения, командвал II артилерийски полк.
Паншерски — офицер на българска служба; привърженик на Стамболов.
Папазооглу — български емигрант; крупен търговец; русофил; бил посредник между руското правителство и българските политически дейци в делото по подкупването на последните.
Пагазян — турски търговец.
Паприков — началник на софийското Военно училище; участник в антикняжеския заговор от 1887 г. Впоследствие военен министър на България.
Пашич Николай — сръбски политически деец и публицист. Лидер на партията на радикалите. Организатор на зайчарското въстание. През 1886 г. е избран за президент на Скупщината. През 1891 г. е премиер министър. През 1892 г. е посланик в Русия. След отмяната на Конституцията /1894 г./ е отзован.
Пенчев — български емигрант.
Перчов — български политически деец, депутат в Народното събрание на България, емигрант.
Персиани А.И. — руски посланик в Белград.
Петков — редактор на вестник „Щурче", виден привърженик на Стамболов.
Петров Ганю — български емигрант, участник в антикняжеския заговор от 1887 г.
Петров — член на комисията по разследването на силистренското и русчушкото събитие от 1887 г., организирана от българското правителство. 57.
Пиомбацо — австрийски генерален консул в Одеса от 1888 до 1893
Платков — председател на одеското славянско благотворително общество от 1894 г. /след Знаменски/.
Помару Бордеа — румънски адвокат, защитник на убийците на Мантов.
286
Понин — турски поданик. Агент на българското правителство, командирован от българското правителство в Одеса за издирване убийците на българския дипломатически агент в Константинопол Вълкович.
Поп-Капичич — български политически деец; член на партията на цанковистите.
Попов — офицер на българска служба, военен емигрант.
Попов — един от регентите на бременното правителство от 1886
Попов — редактор на вестниците „9 август" и „19 февруарий", издавани в Турно Северин през 1887 г.
Похитонов И.Ф. — руски вицеконсул в Карн през 1887 г. От 1888 г. е консул в Рещ.
Путята А.Д. — агент на руското Министерство на външните работи в Одеса от 1888 до 1892 г., активен деец на царската политика в България. От 1894 г. е консул в Мелбург.
Радев — вж.
Радославов Васил — основател на либералната партия. Министър на правосъдието от 1885 до 1886 г. Един от членовете на временното правителство от 1886 г. През 1887 г. е министър-президент и министър на вътрешните работи. През 1895 г. е министър на народната просвета. Впоследствие нееднократно е оглавявал кабинета на министрите.
Ризов — един от дейците на македонското движение, участник в убийството на българския министър на финансите Белчев /вж. N 119/ на 13.III. 1891 г., организирано от руското правителство. Военен емигрант. Впоследствие заемал редица дипломатически постове.
Ристич Йован — сръбски политически деец. Лидер на партията на либералите. През 1867 г. е президент на Съвета на министрите и министър на външните работи. От 1868 до 1872 г. е член на регентството. От 1872 до 1873 г. и през 1876 г. е премиер-министър. Представител на Сърбия на Берлинския конгрес. След войната провежда русофилска политика. От 1887 г. е министър-президент. От 1889 до 1893 г. е отново член на регентството. След преврата през 1893 г. се установява зад граница.
Романенко — генерален консул в Галац до 1886 г. От 1886 до 1887 г. е агент в Министерството на външните работи в Одеса.
Рооп — генерал-губернатор на Одеса от 1887 г.
Ростковски — заместник на агента на руското Министерство на външните работи Путята, вицеконсул в Битоля.
Савов — помощник на военния министър /Муткуров/, привърженик на Стамболов, нееднократно е влизал в състава на българския кабинет на министрите.
287
Сапунов — участник в антикняжеския заговор от 1887 г.
Сарафов — един от водачите на македонското движение, привърженик на Стамболов.
Сахаров — руски wоенен агент в София.
Семков — български емигрант, участник w антикняжеския заговор от 1887 г.
Сендроподарис — български емигрант.
Славейков — един от редакторите на българския вестник с русофилска насоченост „Търновска конституция" 148.
Стамболов Стефан — лидер на партията на промишлената буржоазия. Президент на търновското събрание. Организатор на контрапреврата от 11 август. Глава на регентството. Министър- президент и министър на външните работи от август 1887 до 1894 г. Убит през същата година.
Станчов Петър — български политически деец, член на партията на цанковистите, участник в редица заговори, един от организаторите на убийството на българския дипломатически агент в Константинопол Вълкович /на 8.II.1891 г./, инспирирано от руското правителство.
Стоилов — български политически деец. Лидер на Народната партия. Министър на правосъдието в кабинета на Стамболов. През 1888 г. напуска кабинета, като застава начело на опозицията в България. След падането на Стамболов възглавява умерено либерален кабинет от 1894 до 1899 г.
Стойков — участник в бургаския заговор от 1886 г., военен емигрант.
Стоянов Захари — български държавен деец и публицист. Член на партията на либералите. През 1885 г. е депутат в Народното събрание, през 1886 г. е председател на последното. Редактор на вестник „Свобода". Привърженик на Стамболов.
Стоянов Богдан — псевдоним на Бурмов в кореспонденцията му с представители на руското правителство.
Стоянов Христо — офицер на българска служба. Организатор и ръководител на военния заговор в Румъния през февруари 1887 г.
Съсълов — български емигрант.
Таков — български политически деец.
Тодоров — на 9 август командир на дружина в струмския полк. Впоследствие един от лидерите на Народната партия.
Трикулис — гръцки министър-президент, министър на финансите и военен министър от 1885 до 1891 г. От 1894 до 1895 г. е министър на финансите.
Тутмаников — военен емигрант.
288
Тюфекчиев, същият е Христо Иванов и Иван Христов — градоначалник на София; един от организаторите на силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.; организатор на убийството на Вълкович. Бил едновременно в политическата агентура на Стамболов и на царското правителство.
Тянков — председател на одеския български емигрантски комитет. Военен емигрант.
Тянков — един от организаторите на бургаския заговор от 1886 г. и февруарското въстание от 1887 г. в Източна Румелия; военен емигрант.
Узелец — сръбски публицист, сътрудник на българския вестник, издаван в Букурещ.
Узунов — един от ръководителите на силистренския и русчушкия заговор от 1887 г., разстрелян.
Узунова — съпруга на Узунов, получавала помощ от петербургското славянско благотворително общество.
Усионович — участник в бургаския заговор от 1886 г.
Фердинанд I — български княз /род. през 1861 г./, по-малкият син на принц Август Саксен Кобургготски. Служил в австрийски хусарски полк. След свалянето на Александър Батенберг Фердинанд като протеже на Австрия е избран от българското Народно събрание /на 25.VI. 1887 г./. След империалистическата война от 1918 г. е принуден да се отрече от престола в полза на сина си принц Борис. Сега Фердинанд живее в Германия.
Филипов — офицер на българска служба, военен емигрант.
Филов — офицер на българска служба, един от ръководителите на силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.
Филова — съпруга на филов /вж. N 193/, получавала помощ от петербургското славянско благотворително общество.
Хаканов — български политически деец, взел участие в румелийския заговор.
Хартвиг Н.Г. — чиновник от азиатския департамент на Министерството на външните работи, командирован през 1887 г. на Балканите за подготовка и общо ръководство на въстанията в България. Дипломатическата си дейност на Балканите продължава до 1914 г. Преди началото на империалистическата война е бил руски посланик в Белград.
Хитрово М.А. — руски посланик в Букурещ от 1887 до 1892 г., взел активно участие в провеждането на царската политика в България. От 1893 г. е посланик в Токио.
Христов Иван — вж. Тюфекчиев.
Чариков Н.В. — царски дипломатически секретар на посолството
289
в Константинопол от 1891 до 1893 г. От 1894 до 1896 г. е съветник в посолството в Берлин. През март 1896 г. е командирован в София в качеството на представител на Русия във връзка с възобновяването на дипломатическите отношения с България.
Черковски -
Черниколев — същият е Черноков /вж. по-долу/.
Черноков — турски поданик. Агент на българското правителство, командирован в Одеса за издирване на убийците на българския дипломатически агент в Константинопол Вълкович.
Цанков Драган — български политически деец. Един от бившите лидери на партията на либералите, оглавил впоследствие партията на цанковистите. Активен агент на царската политика в България, водил борба със западната ориентация на стамболовистите, бил на издръжка на азиатския департамент.
Цанов Илия — български политически деец, министър на външните работи до 1887 г.
Цвятко — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887
Цветков — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887
Шатохин — секретар на руското консулство в Русчук от 1885 до 1887 г.
Шебенко Н.И. — помощник на руския министър на вътрешните работи и командир на жандармски корпус от 1887 до 1895 г.
Шиломанович — член на софийското опозиционно централно бюро.
Шимановски — член на одеското славянско благотворително общество.
Шишманов — съучастник на Тюфекчиев — вж. N 134.
Шувалов П.А., граф, генерал-адютант — от 1866 до 1874 г. е шеф на жандармите и главен началник на III отделение, впоследствие е посланик в Лондон, член на Държавния съвет.
Юренев А.Н. — агент на Министерството на външните работи в Одеса от 1893 г.
Юруков — български политически деец. Член на Постоянния комитет в Източна Румелия.
Якобсон — драгоман на руското консулство в Русчук.
Янков — капитан на българска служба, участник в преврата от 9 август, военен емигрант.