България при цар Самуил и неговите наследници (976 -1018 г.). Том I

Извори и литература (опит за обобщение)

Антон Съботинов

 

България при цар Самуил и неговите наследници (976 -1018 г.). Том I

Извори и литература (опит за обобщение)

 

Антон Съботинов

 

Артграф, София 2008

 

Българска

Първо издание

формат 17/24 печатни коли 58

Цена 25 лв.

Излязла от печат ноември 2008 Печат: Артграф

ISBN 954-9401-22-1

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Предговор 9

Въведение по темата 11

Предмет и цели на изследването; Подход при изследването; Терминология; Параметри на изследването — хронологични граници и териториален обхват;

 

Извори и литература: Общ поглед и някои особености при използването на изворите; Кратък преглед на литературата; 23

 

Причини продиктувани от научен интерес относно изучаване Българската държава при цар Самуил. Поставяне на някои въпроси 48

 

Някои допълнителни бележки към книгата „Българският произход на цар Самуиловия род” 73

 

Глава I. Българското народностно име и античните наименования на Балканите във възрожденската книжнина и средновековните извори. Съпоставка и взаимовръзка 113

 

Глава II. Българската държава при цар Самуил в трудовете на българските учени от края на XIX и 40-години на ХХв., родени на територията на днешна Република Македония 146

 

Глава III. Обективни затруднения при изследването на Българската държава при цар Самуил 148

 

Глава IV. Субективни затруднения при изследване на Българската държава при цар Самуил. Политическа конюнктура и историческа реалност при изучаване на Самуиловата епоха (976 - 1018г.). Граници на изследванията 155

 

Глава V. Теории за управляваната от цар Самуил държава. Критика на тези теории: 202

1. Етнически теории за произхода и характера на управляваната от цар Самуил държава — теория за сръбския характер; теория за славянския характер, но с подчертано сръбско надмощие; теория за изцяло славянския характер; теория за новия етнос „Булгарини”, различен от българския; теория за славяно-македонския характер (етноцентриска теория); теория за влашкия характер; (стр. 202)

2. Теория за Източното и Западното български царства; (стр. 251).

3. Теории относно държавното устройство и положение на Българската държава при Камитопулите — теория за федеративния характер; теория за „автономния характер на Самуиловата държава” в отношението й с Византия; (стр. 253)

4. Теория, обясняваща възникването на новата държава през Самуиловото време, с възприемане името и държавно-правните традиции на Първото българско царство, но с отделен етнически облик; (стр. 277)

 

Глава VI. Заслугата на българската възрожденска и следосвобожденска

 

5

 

 

публицистика и историческата наука при отстояване истината за българското културно и етническо присъствие на Балканите 288

 

Глава VII. Обективен поглед при изследване Българската държава при цар Самуил от сръбски учени и интелектуалци от 70-години на XIX до 40-те години на XX в. 296

 

Глава VIII. България в периода 971 - 975 г. Предистория на въстанието на Комитопулите от 976г. 299

I. Границите на свободните български земи след завоеванията на Йоан Цимисхи през 971 г. в Източните Балкани (стр. 300)

[1. Данни от „Ескориалската тактика”,

2. Известие от гръцкото житие на Св. Иван Рилски на Георги Скилица (XII в.),

3. Допълнението на Михаил Деволски за отклонение коритото на р. Вардар,

4. Известията за покоряването на Рашка от Византия в края на 971 — нач. на 972 г.,

5. Печатът на Адралест Диоген, стратег на „Морава”, и монетните находки на император Йоан Цимисхи от този район,

6. Находки на монети, сечени от времето на император Йоан Цимисхи (969 — 976 г.), намерени на територията на дн. Западна България и дн. Източна Македония,

7. Дюканжовият списък на българските архиепископи (патриарси) и известието за отстраняването на патриарх Дамян от Йоан Цимисхи,

8. Преместването седалището на Българската патриаршия от Дръстър в Средец, според грамотата на Василий II от 1020 г.,

9. Дамянов надпис];

II. Българите в Новелата на император Йоан Цимисхи относно комеркиона върху заловените роби; (стр. 318)

III. Българското пратеничество при германския император Отон I от 973 г.; (стр. 323)

IV. Бунтовете на българите в Тесалия и Пелопонес около 975 г. (стр. 330)

 

Глава IX. България в периода 976 - 1018 г. 336

 

I. Български извори 336

[1. Надпис от с. Гераман (Преспанско) от 993 г., (стр. 336)

2. Надпис — графит с дата 993 г. от Велико Търново, (стр. 349)

3. Варошки надпис от 996 г., (стр. 350)

4. Медна посребрена плочка - „иконка” от Кюстендилската (Велбъждска) крепост с надпис на кирилица от края на X в., (стр. 353)

5. Глаголическо-кирилски надписи от Песача (Сърбия), края на X - нач . на XI в., (стр. 356)

6. Глаголически надпис от Чечан (Косово) от IX - XI в., (стр. 359)

7. Битолски надпис от 1015/ 1016 г. на цар Иван Владислав, (стр. 365)

8. Печатът от Костолац (Сърбия) на Йоан, архипастир на българите, края на X — нач. на XI в., (стр. 375)

9. Самуиловият камък от с. Самуилово (Петричко), нач. на XI в., (стр. 381)

10. Надписите и рисунките от местността „Писан камък - землището на с. Трекляно (Кюстендилско), XI - XII в., (стр. 387)

11. Пресиановият надпис от 1060/ 1061 г. от Михаловце (Словакия), (стр. 396)

12. Синайски требник (X в.), (стр. 405)

13. Известията за Комитопулите и събитията от края на X в. в Българската апокрифна книжнина от втората половина на XI в., (стр. 410)

14. Българската кратка хроника в средновековния превод на хрониката на Константин Манаси (XIV в.) - краят на царуването на цар Петър и войните между Самуил и Василий II, (стр. 419)

15. Български глаголически и кирилски надписи на територията на Византия - глаголически надпис (подпис) от 982 г. в Иверския манастир, (стр. 424)

16. Вергилов надпис от Преслав от 1012/1013 г.]; (стр. 425)

II. Византийски извори 428

[1. „История” на Лъв Дякон (X в.), (стр. 428)

2. Българите в поезията на Йоан Геометър (края на X в.), (стр. 439)

 

6

 

 

3. Грамотите на Василий II в полза на Охридската архиепископия XI в.), (стр. 451)

4. „Кратка История” на Йоан Скилица (XI в.) (стр. 456) 4.1 Първото и второто известие за Комитопулите, 4.2 Определението „Велемощен комит в България” за Самуивовия баща Никола,

5. „История” на Михаил Аталиат, (стр. 477)

6. Събитията от времето на цар Самуил в творчеството на Кекавмен (XI в.), (стр. 480)

7. Житието на св. Никон Метаноите (XII в.), (стр. 493)

8. Допълненията на епископ Михаил Деволски от 1118 г. към „Историческия свод” на Йоан Скилица, (стр. 497)

9. „Световната история” на Йоан Зонара (XII в.), (стр. 537)

10. Анонимният продължител на Георги Монах, (стр. 541)

11. Гаврил Радомир в Похвално слово на великия мироточец Димитър” от Йоан Ставракий (XIII в.), (стр. 544)

12. „Похвално слово за св. Икумений” от Антоний - митрополит на Лариса (XIV в.), (стр. 549)

13. Галаксидийска хроника на на Евтимий Пантагиот (XVIII в.)] (стр. 552)

III. Арабски извори 559

[1. Землеописанието „Худуд-ал-Алам” от 982 г., (стр. 559)

2. „Китаб ал-Фихрист" на Мухамад ибн Исхак ал-Надим от 988 г., (стр. 564)

3. „Летопис” на Яхъя Антиохийски (XI в.), (стр. 567)

4. „Благословено събрание” на Ал-Макин (XIII в.), (стр. 615)

5. „Ал-Камил фи-т тарих” на Ибн Ал-Асир (XIII в.), (стр. 632)

6. Сведения за българите от Ибн-Зафир (XIII в.)] (стр. 635)

IV. Арменски извори 636

[1. „Всеобща история” на Степанос Таронеци - Асохиг (края на X - XI в.),

2. Българите в „Повествование” на Аристакес Ластивертци (XI в.), (стр. 649)

3. Българите в Хронографията” на Матей Едески (XII в.), (стр. 657)

4. „История” на Самуил Анеци (XII в.), (стр. 661)

5. „История на Армения” на Кириакос Гандзакеци (XIII в.)] (стр. 662)

V. Латински извори 663

[1. „История на франките” на Адемар от Шабан (XI в.), (стр. 666)

2. Записки на неизвестен монах за основаването на църквата „Св. Албан Намюрски” (70-те години на XI в.), (стр. 666)

3. Сведения за българите от Лупус Протоспатарий (края на XI в.), (стр. 666)

4. Известие на Козма Пражки за български отшелник-пророк от нач. на XI в., (стр. 673)

5. България и цар Самуил и неговите наследници в латинския препис на Дуклянската летопис (XII в.), (стр. 675)

6. Унгарски латиноезични извори от края на XI - XV в., (стр. 679) 6.1 Пристигането на бежанци печенеги от България, 6.2 Българският владетел Ахтум (Охтум, Айтон),

7. Цар Самуил в преписката на папа Инокентий III с цар Калоян от XIII в.]; (стр. 696)

 

Глава X. Допълнителни изворови паметници и въпроси, подлежащи на проучване и уточняване 704

[1. Сведения за Комитопулите и техните наследници във волжко - българския свод „История на Джагфар” („Джагфар тарихы“), (стр. 704)

2. Войната от 985 г. на киевския княз Владимир срещу българите според руските летописи, (стр. 731)

3. Гробът на цар Самуил съобразно археологическите открития на Николаос Муцопулос, (стр. 758)

4. Границите на България в еврейския трактат „Сефер Йозефсон” (края на X в.),(стр. 768)

5. „Турките” в България от края на X - нач. на XI в., (стр. 773)

6. Североизточна България при цар Самуил в периода 987/990 — 1000 г. в светлината на някои тълкувания върху епиграфските паметници и археологическите монетни находки, (стр. 784)

 

7

 

 

7. Военната кампания от 971 г. на император Йоан Цимисхи (969 - 976 г.) и войните на император Василий II Българоубиец (976 1025 г.) в представата на средновековните хронисти и съвременници — времето на покоряването на България от Византия, (стр. 794)

8. Българското народностно самосъзнание VII — XI в. изразено в средновековните български и византийски извори (каменни надписи, сфрагистични и правни паметници)] (стр. 815)

 

ДОПЪЛНЕНИЕ

[1. Старобългарски текст и превод на Воденския надпис от Иван Добрев; (стр. 845)

2. Превод на Воденския надпис от Божидар Димитров и Йордан Табов] (стр. 846)

 

Хронологична таблица на никои от по-важните събития между 976 - 1018 г. 847

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 854

СЪКРАЩЕНИЯ 857

ИЗВОРИ И ЛИТЕРАТУРА 858

ПРИЛОЖЕНИЯ 895

 

[Back to Index]