Неразривно свързани с двата центьра на българската палкенска култура, всяко от новите селища доразвива пренесеното под влиянието на новата среда, в която попадат изключително възприемчивите и същевременно краино консервативни палкене. Затворената общност на проповядващите дуализъм павликяни претърпява многобройни влияния, но успява да съхрани дълбоко заложеното самочувствие на хора, пазещи тайното знание, нужно за живота на общността. Подобно на всички други преселници те чертаят пътя си с жертви, лишения, мъка и неистов стремеж за оцеляване, който ги е тласкал да търсят все нови и нови пътеки, по които да пренесат познанията за миналото и за самите себе си. От момента, в който преминават Дунава, бягайки от неволите в поробеното отечество, те не спират да вярват, че все някога ще се върнат. Този копнеж по "староту гнезду" неколкократно променя същността си , поради факта, че банатските българи не спират да се местят в пространството. Нуждата от земя за обработване е поводът, които ги кара да започнат да се разселват, но струва ми се, че истинската причина е желанието да се доказват постоянно, завладяваики нови територии и срещаики лице в лице предизвикателството да се запазят такива, каквито са, въпреки новите условия, при които им се налага да живеят. Банатските българи са изключително силни при контакта си с "другите". Налагат дистанцираност и непременно изискват да се зачитат специфичните особености, по които се различават от общата маса. Бързо асимилират попадналите в тяхното обкръжение външни лица като ги карат да приемат неумолимите закони, които не позволяват да се нарушава строго определената схема. Консервативни до крайност, те все пак бързо преценяват доколко новите неща ще им служат и светкавично ги възприемат, превръщаики ги в неразривна част от своята култура.
Село Бешенов, основано през 1738 г, е първото българско селище в Банат, от което голям брой преселнически вълни образуват селата Бречкя, Телепа, Дента в румънски Банат и Модош, Канак, Старилец, Белоблато, Иваново, Гюргево в югославски Банат.Второто българско селище в Банат е Винга, основано през 1741 г. от чипровчани, което до Първата световна воина е било културен център на банатск.ите българи. След освобождението на България от турско робство част от банатските българи се връщат в родината, отново търсейки препитание и по-добър живот, и основават селата Драгомирово, Гостиля, Бърдарски геран, Брегаре и Асеново. Разсипани из безкрайното банатско поле палкенете лека-полека започват да изчезват. Свързани с Бешенов чрез пъпната връв на роднинските връзки и общите спомени, с течение на времето поради затрудненото общуване между отделните села, всяко от тях започва да създава свои малки подобия на родното място, което се превръща в приказна реалност, съживявана от нескончаемите разкази за живота там, за самото преселване и трудностите, свързани с превръщането на новото селище в "наш" свят. Затварянето на пренесените знания в капсулата на езиковото битие налага постоянното вербализиране на миналото, което да осъществява етнозапазващата си роля. Прекъснатите връзки с Бешенов, който е излъчващ център на българската палкенска култура; трансформирането на традициите поради дългите години самостоятелен живот; липсата на достатьчно будни палкене, които да се борят със забравата на миналото, водят или до асимилация на малцината оцелели банатски българи, живеещи съвместно с други националности, или до окончателното изчезване на цели села.
Най-ясно се вижда този процес при селата, населени с банатски българи в България, които, осъществявайки лелеяната мечта на толкова поколения да се върнат в родината, изведнъж разбират, че обричат на смърт всичко това, което са успели да изградят по времето на живота в Банат. Не би трябвало вече да отстояват самобитността си и да се борят за специално отношение към тях, защото са успели да се върнат, но тогава започва обратния процес на стремеж към Банат. Така известната песен, изпълнявана по всякакъв повод и будеща родолюбивите чувства на банатските българи:"Хайдат да се преберем, българе куя се звем", се превръща в нов вариант с променени първи стихове:"Хайдат, брайкя, да се преберем, синцата палкене дит се звем". Живеейки сред българи, преселниците от Банат се отказват от разграничаващото ги до тогава име "българе палкене" и започватда се наричат само "палкене". "Българи" са всички около тях, които е по-добре да се държат на разстояние и в постоянен възторг от донесената висока за времето си култура, специфичната носия и самобитния фолклор.
Народните песни, изггьлнявани от банатските българи в Банат и България са едни и същи, но ако внимателно се вслушаме в тях, ще открием, че жизнерадостния, забързан ритьм на песните в Банат, в България се е превърнал в бавно разливаща се мелодия, наситена с болка и носталгия. Песните не са тьжни по своето съдържание, но чувствата, с които се изпълняват, налагат все по-засилващия се интуитивно стремеж да бъдат изплаканата мъка на изгубилите пътя.
В петте села в България идват банатски българи от почти всички български селища в Банат и образуват едно цяло, различаващо се в някои подробности, но непоколебимо в единството на основните характеристики, обособяващи го от околните. Усилено общуват помежду си, тъй като са католици и браковете с източноправославни били нежелателни. Роднинските връзки спояват сравнително младата колония и спомагат за нейното оцеляване в изключително трудните условия за опазване на диалекта и традициите, които търпят постоянния натиск на българския книжовен език и на също толкова българските обичаи. Принадлежността им към католицизма, която има огромно значение за запазването на езика и българското им самосъзнание в Банат, поради водене на богослужението на роден език, изиграва своята роля и при връщането в България. И сега може да се усети вълнението и огромната енергия, която се акумулира по време на литургия при изпълнение на църковни песни на български палкенски диалект. От силната набожност и насажданата от най-ранна детска възраст нужда да се ходи на църква, у днешните банатски българи в България е останало много малко, което е една от причините те да губят в борбата със смачкващото ги време.
Обявяването на епископ Евгении Босилков за Блажен подготви процеса на завръщане в лоното на църквата, тьй като за невярващите и загубили навиците да се чувстват обединени от религиозна идея, издигането на човек, който е бил дванадесет години енорийски свещеник в с.Бърдарски геран до толкова високо признание за страданията и работата за запазване на общността, е необходимото звено за свързване на разкъсаната верига. Още са живи тези, които го помнят и това кара католическото духовенство упорито да използва неговото дело и влияние за обединяване на банатските българи в България, създавайки редица празници, които срещат отдавна неподдържащи връзка помежду си роднини от отделните села. Едва ли църквата се интересува точно от подновяване на връзките между палкенете, но усилията й да обедини католиците и да създаде у тях чувство за единство, отлично служат и на тези, които работят за запазването на специфичната палкенска култура.
Демографският срив е другият фактор, който подпомага изчезването на банатските българи. Щом това е проблем и за многолюдния в миналото и постоянно бълващ хора Бешенов какво остава за неговите малки подобия, които се лишават не само от работна ръка, но най-вече от живи носители на традиционното знание за общността. Протичащото от години напускане на селата й заселването в градовете, където вече по-трудно се осъществяват контактите,е на път да обезлюди кипящите от живот селища. Диалектът не е постоянно средство за общуване между "гражданите", смесените бракове лишават потомците от осъзнаването на принадлежността им към палкенското единство по простата причина, че никой не се занимава с приобщаването им, било защото няма желание или защото това е вече напълно излишна отживелица. Невладеенето на българския палкенски диалект от младото поколение, родено в градовете, и недостатъчното му пребиваване в родното село на родителите, окончателно спуска бариерата пред опитите за въздеиствие чрез банатския български фолклор, изпълняван на всички празници в селата или на концерт в някой по-голям град. С умирането на възрастните, които носят дълбоко в душата си идеализирания образ на тяхното собствено минало, което съдържа цялото богатство на живата по онова време традиция в селата, и същевременно жестоко херметизирали тези спомени, нежелаещи да допуснат, че животът в тези села е съществувал и без тях, практически в градовете (особено в България) повече няма да има банатски българи. Деиствителните центрове, които работят за оцеляването на палкенщината в България, с трогателната всеотдайност на възрожденците, са селата.Вътрешната борба между противопоставянето на новото и осъзнаването на самоизключването от общността с акта на излизане от селото, сковава желанието за активни действия в подкрепа на палкенската кауза.
За палкенете, които са превърнали своя диалект във втори български литературен език, служещ си с латиница, е характерно усиленото издаване на огромен брой учебни пособия, календари, книги, молитвеници, вестници и списания, чрез които малцината, виждащи надвисналата опасност.се стремят да въздеистват на събратята си и да спасят от унищожаване крехката стабилност на собственото битие, отдавна започнало да оеъзнава своето съществуване чрез превръщането му в територия на постоянно изговаряното минало като гаранция за бъдещ живот.
Лутайки се из проблемите на всекидневието все по-трудно успяваме да намерим пътя, включването в който гарантира преминаване в бъдещето. Разкъсвана от вътрешни конфликти и борба за надмощие, оредяващата група на банатските българи остава вярна на генетично заложеното й упорство да не търпи състоянието на безконфликтност. Ако случайно са спрели да ги забелязват, те си намират за какво да се изпокарат и превръщат неразбирателствата си в широко обсъждана тема, наслаждавайки се на вниманието, което са предизвикали. Свикнали винаги да бъдат приви-легировани, още от далечното време на павликянското им минало, съумяватда изискат правото на специално отношение, без значение по какъв начин ще го получат.
Оцеляването на общността зависи от общите усилия на принадлежащите към нея. Не успеем ли да съхраним завещаното, ще бъдем виновни единствено ние, днешните банатски българи, независимо от това къде живеем.