 |
Съчинения на М. С. Дринова
Томъ I. Трудове по Българска и Славянска история
издава Българското Книжовно Дружество въ София подъ редакцията на Профес. В. Н. Златарски
Държавна Печатница София 1909 Сканове в .pdf формат (58 Мб) от www.archive.org |
|
|
Съчинения на М. С. Дринова
Томъ I. Трудове по Българска и Славянска история
издава Българското Книжовно Дружество въ София подъ редакцията на Профес. В. Н. Златарски
Държавна Печатница София 1909 Сканове в .pdf формат (58 Мб) от www.archive.org |
Съдържание.
1. Погледъ врьхъ происхожданье-то на блъгарскій народъ и начало-то на българска-та исторія 1—69
Къмъ читатели-тѣ, стр. 5. — I. Древни-тѣ жители на Балканскій полуостровъ; тѣхно-то постьпенно омаляванье; опустяваньето на Балканскій полуостровъ въ 5-тій вѣкъ слѣдъ Р. Хр., стр. 7. — II. Заселваньето на Балканскій полуостровъ съ нови жители, Славене; Географически прегледъ на тѣхно-то тамъ размѣстванье въ 6-тій и 7-мій вѣкъ слѣдъ Р. Хр., стр. 16. — III. Дохожданье-то на Аспарухова-та дружина на Балканскій полуостровъ, основаніе-то на Българско-то царство; начало-то на сегашній Блъгарски народъ. По- грьчванье-то на нѣколко Славевски племена; происхожданьето на сегашни-тѣ грьци, стр. 31. — IV. Още нѣколко доказателства, които подтвьрдявѫтъ вышеизложенно-то мнѣніе за происхожданье-то на нашій народъ, стр. 44. — V. Кратъкъ прегледъ на нѣколко теоріи за происхожданье-то на нашій народъ, стр. 57.
2. Нови паметници за историята на Българетѣ и на тѣхнитѣ съсѣди 71—112
3. Отецъ Паисий, неговото врѣме, неговата история и ученицитѣ му 113—137
4. Заселеніе Балканскаго полуострова Славянами 139—316
I. Очеркъ древнѣйшей этнографіи полуострова. Были ли тамъ Славяне до Р. Хр.? стр. 143. — II. Время появленія Славянъ, стр. 183. — Славяне и Восточная Римская Имперія съ половины IV до половины VII вѣка, стр. 227. — IV. Славянскія поселенія на полуостровѣ въ половинѣ VII-го вѣка. Выводы и ихъ подтвержденіе, стр. 273.
5. Началото на Самуиловата държава 317—364
Прѣдговоръ, стр. 319. — I. Раздѣленье на Българското царство въ царуваньето на царь Петра, стр. 321. — II. Русско- византийската война въ България, стр. 329. — III. Русско-византийската война и нейнитѣ сѣтнини сѫ закачиле токо источнитѣ български области, стр. 345. — IV. Българо-византийската война отъ 976 г. до 981. Какъ трѣбва да се гледа на тая война? Нѣколко бѣлѣжки за състоянието на западното Българско царство до въцаряваньето на Самуила, стр. 357.
X
6. Южные Славяне и Византія въ X вѣкѣ 365—520
Предисловіе, стр. 367. — I. Болгарія въ первой четверти X вѣка, стр. 371. — II. Взглядъ на древнѣйшую исторію Хорватовъ, Сербовъ и Южно-Далматинскихъ Славянъ; ихъ положеніе въ первой четверти Х-го вѣка, стр. 404. — III. Царствованіе Петра Симеоновича. Богомилы. Государственное устройство. Раздѣленіе Болгарскаго царства, стр. 431. — IV. Русско-Византійская война въ Болгаріи. Начало Самуиловой державы, стр. 460. — V. Хорваты, Сербы и Южно-Далматинскіе Славяне въ послѣднихъ трехъ четвертяхъ Х-го вѣка, стр. 489.
7. Историческо освѣтленне върхъ статистиката на народноститѣ въ источната часть на Българското княжество 521—548
8. Още нѣколко бѣлѣжки за Паисия и за неговата история 549—562
9. Имали ли сѫ сърбитѣ нѣкои колонии и нѣкоя трайна власть въ Македония прѣди XIII. вѣкъ? Какъ сѫ се наричали Славянитѣ, които населявали Македония прѣди тая епоха 563—579
10. О нѣкоторыхъ трудахъ Димитрія Хоматіана, какъ историческомъ матеріалѣ 581—629
Начало архіепископствованія Димитрія Хоматіана; время написанія его писемъ къ севасту Григорію Камонѣ, севасту Іоанну Плиту, епископу Крои и къ сербскому Великому жупану. Значеніе этихъ писемъ для исторіи Сербіи, Эпира и средней Албаній, стр. 583. — II. Послѣдніе годы архіепископствованія Димитрія Хоматіана, его письмо къ Мануилу Комнину Дукѣ, синодальное рѣшеніе по дѣлу солунскихъ архонтовъ, трактатъ по наслѣдственному праву. Оправдательное слово Сервійскаго епископа къ патріарху Герману. Новыя данныя для исторіи политическаго и церковнаго разрыва между Никейской имперіей и Эпирско-Солунскимъ государствомъ. Время уничтоженія Латинскаго королевства. Споръ двухъ солунскихъ гражданокъ о виноградникѣ въ „Оградахъ“ и пр., стр. 606.
11. Реферати и дребни статии 631—644
I. Новъ паметникъ за Българската история, стр. 633. — II. По въпроса за названието на Пловдивъ, стр. 639. — III. По що и отъ кога сегашната Българска столица е наречена София, стр. 642.
12. Допълнения къмъ ст. „Погледъ врьхъ происхожданье-то на блъгарскій народъ и начало-то на блъгарска-та исторія“ 645—663
Показалецъ на собственитѣ имена 665—686
