Изъ новата история на българитѣ въ Турция

Първата българска печатница въ Солунъ. — Живота на архимандитъ Теодосий. — Живота на Кириллъ Пейчиновичъ. — Отговоръ на Ястребова, Гопчевича и Драганова.

 

отъ А. Шоповъ

 

Пловдивъ, Търговска Печатница

1895.

Цѣна 5 гр.

 

Предисловие

.pdf файл  (2.7 Мб)

Корица..

 

1. Първата българска печатница въ Солунъ. Синаитски архимандритъ Хаджи попъ Теодосий  [*]

 

2. Книгитѣ, напечатани въ първата българска печатница въ Солунъ

    Кратко описание на Святогорскитѣ мънастири (1839)    Служение Еврейское и все злотворение нихно... (1839)    Оутѣшение грѣшнимъ, прѣведено отъ Иеромонаха Кирилла Пейчиновича (1840)    Книга за научение трихъ язиковъ, славяно-болгарской и греческия и карамалицкой (1841)    Началное Оучение съ молитви оутренния Славяноболгарский и греческия (1838)    Житие на Св. Иванъ Рилский, Цвѣтникъ, Типикъ

 

3. Теорията на г-на Ястребовъ („Обычаи и пѣсни турецкихъ сербовъ”, С. Петербургъ 1889) че славянитѣ въ Македония сѫ сърби

 

4. Подробно описание на книгата „Оутѣшение грѣшнимъ” на иеромонахъ Кирилъ Пейчиновичъ

 

5. Живота на Кириллъ Пейчиновичъ, автора на „Огледалото”, „Утѣшеніе грѣшнимъ” и пр.

 

6. Стоянъ Новаковичъ за книгата „Огледало” на Кирилла Пейчиновича

 

7. Вельо Негревъ отъ с. Селце, Дебърско, и „Плакокнижица,” или споменикъ за живи и мъртви на терзийския дебрянски еснафъ въ Солунъ (1817, 1841). Още единъ рѫкописенъ памятникъ отъ Вельо Негревъ

 

8. Календаря на „С. Петерсбургското славянско благотворително общество” за 1890 година и приложената къмъ него етнографическа карта на славянскитѣ народности

 

9. „̒Ο Καστορίας ὑπέρτιμος καὶ Ἔξαρχος” πασης παλαιᾶς Βουλγαρίας”. Титлитѣ на Костурския, Струмницкия, Пелагониския митрополити. И по границата на Епиръ и Тесалия, ако сѫ търси, може да се намѣри българския елементъ

 

10. Официални турски документи:  Телеграмма отъ Битолския валия до Великия везиръ (1888); Султански фирман на бившия Скопски Митрополитъ Кириллъ (1875). Пѫтувание на Пукевиля по Гърция и южна Македония (1825)

 

11. Статиитѣ за Македония на П. Д. Драгановъ въ „Извѣстія С.-Петербургскаго Славянскаго Благотворительнаго Общества”. Забѣлѣжкитѣ на А. Шоповъ

    Нарѣчието на Капановцитѣ, т. е. на Българетѣ отъ Скопско, Тетовско, Кумановско, Кратовско и Паланско.

    Пѣсни пѣяни отъ мома Стана Иовова (с. Осинчани), отъ Мария Сейова (Тетово), отъ П. Трандафиловъ (Команово)

 

12. Доказателствата на г-на Гопчевича че Македонското Славянско население не е българско, а сърбско

 

13. „Кърстното име” или „славата”. Гопчевичъ и Ястребовъ. „Гдѣ je слава, ту je србинъ”

 

14. Пѫтуванието на г-нъ Гопчевичъ (Мakedonien und Alt-Sеrbiеn). Препирнитѣ му съ македонцитѣ

 

15. Фанатичеството на г-на Ястребова („Обычаи и пѣсни турецкихъ сербовъ”). Салнаметата, това за манастирския вилаетъ (1889)

 

[Back to Main Page]


 *. Заглавията и разбивката на главите са условни (В. К.)