II. НАУЧНИ ДОКЛАДИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ЕКСПЕДИЦИЯТА
9. НАУЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ ПОМОРАВИЯ И МАКЕДОНИЯ [1]
Проф. д-р Беню Цонев
( Косовско-моравското наречие - с десет български свойщини и само четири сръбски свойщини - В Моравската област има на повече места български преселници, отколкото се знаеше досега - В Призренско и в съща Албания има големи групи села с помашко население )
Като член на мисията, която почитаемият Главен щаб на българската армия учреди и разпрати по научни изследвания в новите земи, длъжност ми е преди всичко да благодаря, че ми се даде възможност да посетя земите, които българското храбро войнство извоюва и присъедини към общото наше отечество, та чрез лични наблюдения да събера данни, въз основа на които да получа по-вярна оценка върху тяхната етнографска и културно-политическа стойност. При това не мога да не спомена веднага, и то с признателна почит, името на главния инициатор на тая научна мисия, на без време починалия генерал ЖОСТОВ, който с учредяването на мисията си остави траен паметник в нашата наука. Нека му е славна и вечна паметта!
*
При пътуването си през новите земи имах за главна цел да изуча съотношението на българските говори един към други, а особено ме интересуваше да установя докъде се простира тъй нареченото косовско-моравско наречие и какво е отношението му към сръбския език. За тая цел посетих доста много градове и села на Поморавия и Македония, като се държах повече о крайните околии, за да установя съприкосновението на българските говори с инородни елементи. По-близко определен моят маршут беше тоя:
Тръгнах от София на 11-и юли и се отправих за Ниш, а оттам — за Алексинец-Соколска баня-Чифлик-Княжевец-Нови хан (Кралево село)-Гърляне-Зайчар-Болевец-Криви вир-Паракин-Кюприя-Деспотовец-Свилайна-Жабари-Влашки дол-Пожарево. Дотук пътувахме заедно с г.г. Романски и Младенов. От Пожарево г. Романски се отдели, за да изследва влашкото население в Неготинско, а ние с г. Младенов преминахме оттатък Морава и през Велика планина се върнахме в Ниш, отдето през Лесковец и Враня продължихме пътя си на юг. В Прешево г. Младенов ме остави, за да изследва албанските говори по Прищинско и Призренско, а пък аз заминах за Македония и продължих пътуването си през Куманово-Скопие-Тетово-Гостивар-Кичево-Дебър-Струга-Охрид-Ресен-Битоля, откъдето през Прилеп и Велес се върнах обратно в София на 7 септември.
151
Възползван от улесненията, които ми даде Генералният щаб, и от съдействието, що ми оказаха всички военни и граждански власти в новите земи, аз пропътувах благополучно по-голямата част от Поморавия и Македония, събрах ценни материали както за моята научна работа, тъй и за общото положение на тия земи, които материали ще бъдат предмет на по-сетнешни студии [2], а в тоя си доклад ще дам само общи заключения от всичко онова, що видях, чух и забележих през пътуването си, без да влизам в специални подробности.
Относително главните особености на говорите в Поморавия бях и по-преди ориентиран, понеже отдавна ги изучавах [3], обаче сега имах възможност да получа по-широк поглед върху тия говори и да науча нещо повече от това, що беше известно досега върху тях [4]. Тъй например сега зная, че тия говори, които можем с право да наречем косовско-моравски, заемат значително по-голям простор, отколкото се приемаше досега; те се простират на север до Кривовирски Тимок, на запад дори до Морава по цялото ѝ течение, а на югозапад достигат до Косово и до зад Призен. Това косовско-моравско наречие, което е основното, първично наречие в Поморавия (докато сръбският език е донесен там заедно със сръбската администрация), съставя преход от български към сръбски език, а главното му общо свойство е, че заменява ѫ с У: рука, мука. И както е съвсем естествено, ония говори от това наречие, които са по-близо до чисто български краища, имат и повече български особености, тъй например говорите по Пиротско, Белопаланско и Княжевецко са напросто продължение на българските говори в западните наши околии Босилеградска, Трънска, Царибродска [5] и Белоградчишка, а пък говорите по Вранско и Лесковско са продължение от северномакедонските говори по Кумановско, Кратовско и Кривопаланско. Ако първите говори наречем царибродско-пиротски тип, а вторите кумановско-врански, то главната разлика помежду им ще бъде тази, че първите изговарят Щ - ЖД (от tj — dj) като Ч — Џ: среча, преџа, а вторите — като К — Г: срека, прега. С това се получават две преднаречия на косовско-моравското наречие с разграничение: на север Тупижница планина, посред планини Свърлич и Суха планина, река Пуста и Власина, а на юг — Стрешер планина, отдето граничната линия минава през Плоча, Долна Любата, Църнощица и при Брайковци се съединява с областта на централното наречие (Кюстендилски говор). Макар че помежду говорите на това наречие има диалектни разлики, но за забелязване е, че в цялата област на косовско-моравските говори преобладават български свойщини и, то се знае, тия свойщнни са в по-голям брой в ония области, които са по-близо до чисто български земи, тъй че в югоизточната част на косовско-моравската област владеят говори несравнено по-близки до българския език, отколкото в северозападната. Обаче всички тия говори притежават следните еминентно български свойщини:
152
1) В тях няма стари падежи, както в сръбски, а употребяват само вин. Пад. ж. род: главу, руку, или член – главуту, рукуту.
2)
Дателен падеж се изказва в тия говори посредством на както в български: он
на мою жену
брат.
3) Старото неопределително наклонение липсва в тия говори, т.е. разположено е, както в български, в цяло подчинително изречение: немой да лъжеш!
4) В тия говори няма особена форма за сравнителна степен у прилагателните, както в сръбски, а си служат с частица по, както в български: пò голем, пò убав.
5) Ударението в тия говори е пак българско, т.е. пада и върху последната сричка: голèм, овчàр, орàч и пр., а не както в сръбски: гòлем, òвчар, òрач и пр.
6) Средсловно и крайно Л е запазено още, не е минало в У и О както в сръбски: длъго а не дуго, пепел а не пепео.
7) Тия
говори не употребяват устно (лабиално) Л, а изговарят устните
съчетания само йотовано: здрав,
гроб , сноп
и пр. — както в български, а не: здравље, гробље,снопље и пр. както в
сръбски.
8) Словното богатство на тия говори напомня веднага български език, па и самият изговор на думите е досущтакъв, какъвто е в нашите западни говори.
9) Употребата на член, като главна българска особеност, се простира в цялата източна половина от тая област — дори до Българска Морава, обхваща тъй също и областта от Ниш до Лесковец и Враня, но колкото се отива от Ниш надолу към северозапад, все по-рядко се среща тая българска особеност, докато най-сетне и съвсем изчезва.
10) Такава също постепенност се забелязва и в изговора на Ъ и Ь; до устието на Българска Морава изговорът на тия гласни е тъмен, както в български: мъкнем, тъмно, но оттам нататък захваща да се изяснява в А, както в сръбски: макнем, тамно.
Като вземем предвид, че срещу тия десет български свойщини косовско-моравските говори притежават само следните четири сръбски, а именно:
1) Изговорът на Ѫ като У;
2) Родово различие в множ. число: добри човеци, добре жене, добра села;
3) Изговор на личното местоимение ГА вместо ГО;
4) Изговор на 1 лице мн.ч. у глаголите МО вм. МЕ: идемо, гледамо, вм. идеме, гледаме.
Можем смело да твърдим, че тия говори са два пъти повече български, отколкото сръбски. Тяхната българщина не се намалява дори и ако приемем, че изговорът К — Г и Ч — Џ у тях е сръбски изговор, макар че всъщност както К — Г тъй и Ч — Џ (вм. Щ — ЖД) не се идентични със сръбските тям съответни ћ — ђ.
153
Изучавайки моравските говори, обръщах внимание и върху българските колонии в Поморавня и констатирах, че в моравската област има на повече места български преселници, отколкото се знаеше досега. Тъй освен известните вече български колонии в Зайчар, Г. Извор, Гърляно, Дубле, Църквенац (Свилайнско), Салаковац (Пожаревско), за които съобщи Дацов, Пер. Сп. VIII и IX кн. (Зайчар и неговото население), българи преселници има още в следните села — де повече, де по-малко:
– В с. Вратарница, Зайчарско, преселени от Кулско;
– с. Заградско (Кралевоселска околия), преселени от Кулско и Белоградчишко;
– с. Ново корито, пак Кралевоселска околия, преселени от с. Рабиша (Белоградчишко);
– с. Планиница, Болевецка околия, преселени от Белоградчишко;
– с. Добруево, Болевецка околия, преселени от Видинско;
– и в самия околийски център Болевец има няколко породици, чиито бащи или деди са преселени от Видинско;
– в Соколска баня има тъй също една българска махала;
– в с. Босиляни до Паракин има преселници българи от с. Големаново (Кулско);
– в с. Ланище, пак до Парачин, има българи от Бойница и Белоградчик;
– в с. Бирине, Кюприйско, има наши българи от Кула;
– в селата Шалинаци, Батовци, Поповац (Пожаревско) има българи от Кулско и Видинско,
– а в самия град Пожарево има една цяла махала, която и досега се казва „Бугарска махала”, но младите вече не говорят български, макар да разбират всичко. Там намерих двама старци, които си говореха още български: те се казваха преселенци от Кула, а друг един, дядо Георги, бил преселен от Извор (Зайчарско) [6].
Повече сведения за българските колонии в Сърбия ще даде г. Романски, който специално се занимава с тях.
Говорите в Македония, макар да са твърде разнообразни, са пак много по-чисти от сръбски примеси, отколкото са косовско-моравските говори. С изключение на северномакедонските у-говори по Кумановско, Кратовско и Кривопаланско, които съставят част от косовско-моравското наречие, всички други македонски говори носят напълно български отлики. Една едничка фонетична особеност на някои македонски говори напомня някъде сръбско говорно свойство, именно изговорът К — Г вместо Щ - ЖД (от tj - dj): срека, прега; но и тази особеност не е чисто сръбска, защото сръбският изговор на тия звукове е зъбнопалатален, докато македонските К и Г са чисто гърлени палатали. При това трябва да се има предвид, че К — Г вм. Щ — ЖД се среща само в северните и средните македонски говори, докато в другите македонски области си е пак общобългарското Щ — ЖД. Аз се интересувах да узная как стоят македонските говори откъм тая страна и установих, че общобългарският изговор Щ — ЖД е разпространен много пò на юг и на запад, отколкото се приемаше обикновено, а именно Щ — ЖД е свойствен освен на цяла Охридска, Стружка и Ресенска околия, но обема и цяла Дебърска и голяма част от Галичка околия.
154
Друго нещо ново за мене беше, че и зад границите на Македония, т.е. зад Шар планина, има още българско население, чийто говор за чудо е запазен по-чист български, отколкото е в крайните македонски околии, а именно — в Призренско и в съща Албания има големи групи села (аз си отбелязах до 60 села!) с помашко население, което е запазило още стар изговор на Ѫ като Ъ, докато в околните нему говори Ѫ се изговаря като У, като О или като А. В помашкия говор от същите краища забелязах и други старинни черти, за които ще пиша на особено.
Пътуването ми по Македония ми помогна да определя по-точно и границата на централните български говори; тая граница отива много пò на север и на запад, отколкото се приемаше; тъй например почти цяло Тетовско и Гостиварско, голяма част от Охридско, Стружко и Ресенско влизат в областта на централните говори, т.е. изговарят Ѫ като А.
Върху другите особености на македонските и моравски говори ще изработя особена студия.
Моето пътуване през новите земи имаше за главна цел, както казах, да ми достави материал за по-близко опознаване и разграничение на българските говори помежду им и по отношение към сръбския език, но покрай това аз се взирах и в културното състояние на македонското и моравското население, наблюдавах и душевното настроение в тия земи, за да си съставя по-ясно понятие като каква материална и духовна стойност представляват те за българската държава. Моето общо заключение върху тия две области е, че откъм материална култура Моравската област заедно с Тимошко стои несравнено по-горе от Македония: докато в Поморавия гледаш навред обработени землища или зелени гори с обилни стада по поля и планини, то Македония, с изключение на Кумановско и донякъде на Скопско и Тетовско, представя жална картина със своите запустели ниви и голи ридове; докато в Поморавия минералните богатства са вече разкрити и могат да бъдат веднага използвани, то Македония с твърде малки изключения още и не е изучена откъм тая страна и нейните земни богатства, и да ги има, стоят още зарити в недрата на майка земя. Но, от друга страна, Македония с чисто българското си население представя за нас жива сила, която трябва да се организира, за да стане незиблена опора на българската държавна мощ. Македонското население, свързано с общия български народ чрез дълговечни духовни връзки, надъхано с български патриотически дух, веднага след Освобождението си се свърза още по-плътно към българската държава и с това ѝ придаде повече сила. Това население, толкова страдало за българската национална идея, сега е тъй обрадвано, задето българското победоносно оръжие му донесе свобода, че е готово да понася още много несгоди на войната, само да бъде извоювано докрай неговото единство с българското общо отечество. Аз бях трогнат на много места, където гледах как македонските
155
българи търпяха големи лишения, тук-там дори същински глад, но и в тая си неволя те бяха пак честити, че са вече свободни, и с весело сърце пееха български песни, ония песни, които са ги крепили и през турското, и през сръбското им робство. Тая привързаност на едно милионно българско население възнаграждава твърде хубаво сегашната негова недостатъчна култура, която с подходящи мерки от наша страна в скоро време ще се поднгне и Македония ще стане и материално ценна област.
За българското самосъзнание на Македония, за нейния чисто български колорит няма защо и да говоря; това си го знаем всички българи, знаех си го и аз, но пак трябва да призная, че в туй отношение допълних моите сведения с някои данни, които усилват още повече българщината на македонците, констатирах именно, че македонските българи успели да наложат своя език на всички други народности в земята си, та и власи, и турци, и албанци в Македония говорят български! Туй показва, от една страна, че българите в Македония представляват голямо мнозинство по отношение към другите народности, но, от друга страна, то е доказателство за силния национален дух на българите в тоя край. Македония си е следователно и по език, и по дух чисто българска страна и заслужава напълно жертвите, що е дала и дава още България за нейното освобождение.
Други са нашите отношения към Моравската област; там имаме богата, уредена от всяка страна земя, ала населението ѝ още не е привързано към българската държавна идея. Не може и да бъде инак: това население стоя дълго време под сръбски режим, а пък сега, макар и под българска власт, то не може изведнъж да прояви български чувства; обаче не бива да допущаме и помисъл, че Моравската област може да бъде вредна за българската държава, както се изказват сегиз-тогиз такива опасения. Моите непосредствени впечатления, наопаки, ми дават пълно основание да твърдя, че в Моравската област скоро-скоро ще се всели български дух; ще го всели българската администрация, която при всичките си недостатъци е пак по-добра от сръбската; ще го всели българската школа, която стои върху по-здрава основа от сръбската, стига само да не се жалят средства за нейната издръжка. Но ако е само затова, че щяло да има недоволници в тая област или вън от нея, ако няма друга някоя непреодолима сила, която би била в състояние да ни отцепи от нея, не бива току-тъй да се показваме малодушни. Ние не познаваме както трябва тая страна, затова и даваме простор на разни опасения. Ние мислим например, че тая област е населена от компактно сръбско население, което държи много жилаво за сръбската държавна власт. Според данните, които събрах на самото място, Моравската област е населена от три вида или слоя население, от които най-малък слой е именно същинското сръбско население.
Най-главният и основен слой на моравското население съставя напросто продължение на онова също население, което имаме в
156
нашите погранични околии Белоградчишка, Царибродска, Трънска и Босилеградска, население, което наричаше себе си допреди 1878 г. „бугари”, а тъй го наричаха и самите сърби, докато не беше влязъл у тях бесният шовинизъм да гонят всичко българско.
Освен „бугари” сърбите от Шумадия наричаха и наричат още моравците „шопи” и „торлаци”, тъй както и ние наричаме на присмех нашите западни граничари. Моравското население, макар че е днес доста отчуждено от същинските си братя българи и насила припоено към сърбите, всъщност то стои по език, по нрави и обичаи много по-близо до нашите западни българи, отколкото до сърбите и един систематичен режим ще може в много по-кратко време да ги направи пак българи, отколкото сърбите са употребили, за да ги привържат към себе си.
Друго пък доста компактно несръбско население в Моравската област представляват ромъните в северната и част (Зайчарско, Неготинско и пр). Това население, което и не говори сръбски, па е инак некултурно, не дава никаква сила на сърбизма в Поморавия, то е индиферентна маса, която храни еднакви чувства и към сърби, и към българи, и занапред ще държи навярно страната на владеющето племе. Между тия два основни слоя на поморавското население, т.е. — между „бугарите” и власите, които заедно съставят ако не повече, то без друго четири пети от цялото население, са пръснати бившите владелци на Поморавня, сърби от Шумадия, които заемали разни държавни служби, или пък са вършили и вършат разни търговии. И наистина, същински сърби констатирах само в градовете, било както бивши административни и просветни органи, било тъй или инак отсетне посърбени елементи, които обаче съставят незначителен процент от общото население. Тоя процент днес за днес е още по-малък, понеже поради войната голяма част от сръбската интелигенция липсува сега от Сърбия. А като се вземе предвид, че понеже половината от тазя сръбска интелигенция сама ще потърси да осигури прехраната си чрез услуга на българската власт, може да се надявам, че отпорът, който би се очаквал против българското владичество, ще бъде съвсем незначителен. А за да се намали още повече тоя отпор, трябва да се вземат овреме мерки. И аз мисля, че главната работа ще извърши и тук пак оная сила, на която благодарим изобщо нашия бърз напредък — на училището: българският учител ще преобрази и тази област, стига да остане тя трайно присъединена към България. Аз бях почуден от неимоверния резултат, който бяха постигнали тия наши пионери: 3-4 месеца български учители войници, които заедно с казармената си работа учеха и децата на българска книга, бяха успели не само да ги научат да четат и пишат правилно български, но и да спечелят сърцата им към себе си. Случих се тъкмо на един вид годишен акт („един вид” казвам, защото учениците бяха учили само 4 месеца!) в Пожарево, когато малки дечица декламираха и пееха български песни тъй мило, че бях трогнат до сълзи, а ми стана още
157
по-драго, когато узнах каква задушевност владееше между учителите, децата и родителите им! След насърчителните думи на окръжния инспектор към пожаревските граждани да пращат децата си в училище те всички, колкото бяха събрани на годишния акт, изказаха в един глас: хочемо, хочемо! Това беше явна благодарност и похвала към българските учители, от които пожаревци бяха доволни, даже по-доволни и от бившите сръбски учители! Доволни бяха пожаревци не само защото не са очаквали такова бащинско отнасяне към децата им, но и защото българските учители в Пожарево бяха наистина добри преподаватели и възпитатели. И ако в Пожарево, в най-крайния град нв Моравската област, българската школа е имала още първата година такива успехи, можем ли да се съмняваме, че и в другите моравски градове успехът не ще бъде същият?
Но пак не бива да се забравя, че покрай училището, макар и главен фактор, има и други фактори, които трябва да дойдат тъкмо като него, ако искаме в скоро време да имаме добри резултати; трябва всичките органи на държавната власт да вършат правилно и добросъвестно своята служба, та да бъдат и те в очите на тамошното население по-добри в сравнение с бившите им сръбски управници; само тогава ще имаме ред и задоволство в новите наши земи.
София, 25.XI.1916 г.