Надписът на Самуил от с. Герман

 

 

Научна експедиция в Македония и Поморавието, 1916 г.

 

Съставител  Петър Хр. Петров

 

 

Университетско издателство „Св. Климент Охридски”

Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”

 

София 1993

 

Сканирано от Живко Войников 

 

  

Съдържание

 Като .pdf файл  (44.7 Мб)

Корица..

    Предговор  (проф. д-р Петър Хр. Петров)

 

I. ПОДГОТОВКА НА ЕКСПЕДИЦИЯТА

     1. Предварителна подготовка на експедицията  (Проект за изследването на новозаетите земи Циркулярно писмо)

     2. Богдан Филов съгласен да участвува в експедицията

     3. Протоколи на съвещанията  (Първо съвещание, 1.VI.1916 — Второ съвещание, 3.VII.1916)

     4. Включване на Любомир Милетич в експедицията

     5. Организация на експедицията  (Циркулярно писмо, 6.VII.1916 — Открит лист, 7.VII. 1916 — По заповед)

 

II. НАУЧНИ ДОКЛАДИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ЕКСПЕДИЦИЯТА

      1. Васил Златарски — Пътешествие из Македония    —     Карти      (С. Левуново – с. Ченгел – Мелник – пл. Беласица – Мъжкото население от с. Горни Порой отвлечено от французите – с. Ключ. Ходжа Сюлейман. Турците се страхували много от шопите на Огражден, т.нар. Игуменишка република – Всички села по северните поли на Беласица били български, християнски, но при завоеванието им било обявено, че ще бъдат пощадени и неизклани, ако приемат мохамеданската вяра – с. Скрит – Беласицката битка – гр. Струмица. Тивериупол. Струмишката крепост – с. Водоча – с. Велюса. Манастир „Св. Богородица милостива” – Старият град Просек. Илимов рид – Прилеп. Маркови кули – Манастирът Трескавец. Фреската на княз Борис в главния кораб в църквата – с. Диавато – Охрид. Библиотеката на Атанас Бодлев – „Св. София”, „Св. Богородица” („Св. Климент”), Имаретът – Скопие. „Св. Спас”, „Крушумлухан” – Марков манастир. Светиите замазани с червеникава блажна боя – Манастира „Лешко”, Тетовско – Гостивар. Език на пазара беше българският. Голяма скъпотия – Местността Черногория северно от Скопие. Манастирът „Св. Георги” се намирал до с. Бутел – Манастира „Матка” – Прищина. Манастирът в с. Грачаница – с. Янево, католишки оазис – Прищина. Тюрбета, Мурадовият гроб – Призрен. Остатъци от последния разгром на сръбската армия и държава – Областта Люма – Истинските западни граници на нашата народност – Душаново кале)

 

      2. Богдан Филов — Пътуване в Македония

 

      3. Стефан Димитров — Северозападна Македония. Народостопанска анкета  (Окръзи: Щипски Кумановски Скопски Прищински Призренски)

 

      4. Димитър Мишайков — Стопанските условия в Македония  (Окръзи: Тетовски — Охридски — Битолски — Кавадарски )

 

      5. Иван Каросеров — Моравската област в народостопанско отношение

 

      6. Анастас Иширков — Пътуване в Македония и Поморавия  (Пътуване в Македония и Източна Албания — Пътуване в Моравско)

 

      7. Любомир Милетич — Пътешествие из Македония  (Научни наблюдения — Днешното състояние на населението (неимоверния безпощаден глад) — Албанците и албанският въпрос)

 

      8. Йордан Иванов — Западните краища на Македония в етнографическо отношение  (Исторически права на България върху западните области на п-ва — Шарско (Гора - задшарска българска покрайнина) — Дебърско (Мала Река, Поле (Дебърско), Жупа, Дрим кол, Голо бърдо) — Охридско — Горни Девол (Корчанско) — Костурско (Пополе, Кореща, Костенария и Нестрам) — Държавната граница в свръзка с етнографската — Статистиката. Албански села, сега в развалини)

 

      9. Беню Цонев — Научно пътешествие из Поморавия и Македония  (Косовско-моравското наречие - с десет български свойщини и само четири сръбски свойщини - В Моравската област има на повече места български преселници, отколкото се знаеше досега - В Призренско и в съща Албания има големи групи села с помашко население)

 

     10. Михаил Арнаудов — Пътешествие из Западна Македония  (Горни и Долни Полог (сърбизми в Тетовския край) — Български елементи северозападно от Шар планина - Приложения: Прелюбища, Вруток, Куново, Вълковия, Лешок, Вратница, Рогачево, Средска, Кръстец, Запот)

 

     11. Стефан Младенов — Пътешествие из Македония и Поморавия  (Албанците в Северна Македония, в Прищинския и Призренския окрьг — Българите в областта Гора на запад от Шар Албанците в Охридския и Битолския окръг Българският елемент в Моравската област)

 

     12. Стоян Романски — Разпространението на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония  (ПЪТУВАНЕ:  Между Тимок и Морава („Кад су нас срби узели” — Известна неустановеност на съзнанието за народностна принадлежност — Имена на планини, реки и селища с български, а не сръбски особености Да буде мир, па да влада кой хоче”)  —  В Македония;  ВЛАСИТЕ МЕЖДУ ТИМОК И МОРАВА:  Разпространение (Окръзи: Неготински, Зайчарски, Пожаревски, Кюприйски)  —  Език. Носия, време на преселението (Крайдунавската област обезлюдена в нач. на XVIII в. вследствие на постоянни войни и въстания „Унгурени” и „царани” - влашкото население от тези два дяла произхожда от две различни влашки области северно от Дунава);  ЦИНЦАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ;  ЗАКЛЮЧЕНИЕ)

 

     13. Димитър Гаджанов — Мюсюлманското население в новоосвободените земи   (Мохамедани православни и мохамедани сектанти — Разпределение на мохамеданите по народности и тяхното географическо разположение в новите земи (езиково потурчване на помаци след Хуриета) — Географическо разположение на мохамеданите от трите народности по окръзи и околии (Окръзи: Щипски, Струмишки, Кавадарски, Скопски, Кумановски, Прищински, Призренски, Тетовски, Охридски, Битолски) — Народности: помаци, албанци, македонските турци) — Турските диалекти, аграрният въпрос, политически размишления — Карта за трите мохамедански народности в новите земи)

 

III. ДОКЛАДИ НА ЕТНОГРАФИТЕ КЪМ АРМИИТЕ

      1. Стефан Л. Костов, етнограф при Първа армия  (Кратък доклад за обиколката ми из района на армията. Сокаи (Битолско, Прилепско, Охридско и Стружко). Решмета, убруси (Поречко и Кичевско)   Надписът на Самуил от с. Герман )

 

      2. Антон П. Стоилов, етнограф при Втора армия :

  1. Крива Паланка — библиотеката на прогимназията и архиерейското наместничество
  2. Скопие — опис на книгите и архивите, взети от Сръбската митрополия, мъжката гимназия и военното комендантство
  3. Велес — архивите и библиотеките на сръбската гимназия, на архиерейското наместничество, на инспектората на сръбските училища в Брегалническата област и др.
  4. Прилеп — библиотеките и архивите на сръбската мъжка прогимназия, на сръбските основни училища. Манастирът „Трескавец”
  5. Ресен — съдбата на цар Самуиловия надпис. Охрид - свещен град за целокупния български народ. Плащеница от византийския император Андроник Палеолог у стария свещеник Георги Поп Икономов. Разкошната св. Климентова корона у дякон Георги Снегаров. Нов гръцки ръкопис на „Скерден бей” на Григор Пърличев у дъщеря му
  6. Скопие — една ръкописна служба от Софроний Врачански
  7. Един каменен надпис със славянски букви от XIV век в основите на българската църква „Св. Димитър”
  8. Дойран и Тиквешко — някои сведения за архимандрит Теодосий, основателя на първата българска печатница в Солун през 1838 г. — За потурчването на помаците българи, които пазят матерния си език много по-чист — Осем паметници предадени на окръжния управител в гр. Кавадарци — Неготино
  9. Резюме на моята дейност като етнограф при Щаба на 2-ра отделна армия през време на войната (1915-1916)

10. Научна екскурзия в Източна Македония
    - Увод  (Сер, Драма и Кавала — няма вече онова издигнато гражданство, аристокрация, нито заможните селяни. Заместени са с бедни бежанци — Демир Хисар, Сер, Драма и Кавала — оцелелите от унищожение български църкви навред са боядисани, заличени са българските надписи, български икони на наши светии унищожени — Много малко български и гръцки момичета останали необезчестени от хандартите и офицерите. В Сер, Драма и Кавала около 500 гръцки девойки били обезчестени от гръцките офицери, под предлог че ще се годяват за тях)
    10.1. Демирхисарско  (Демир Хисар (Валовища) — Елешница и Цървища — Крушово — „Веда словена” и Ив. Гологанов. Дъщеря му Мария — „Градище” — „Капè)
    10.2. Серско  (Сер. В никой друг град, освен Мелник и Лъгадина, погърчването на българите не е взимало такъв голям размер — Бошнякът Стефан И. Веркович — Манастир „Продромос”—„Св. Иван Предтеча”. Въпросът с гроба на патриарх Евтимий Търновски — Географските имена в хрисовула от Стефан Душан)
    10.3. Драмско, Кавалско и Правишко  (Видното семейство Хаджи Георгиеви от Просечен избито от гърците — паметници във Филипи. Изчезнал един от старите паметници за смолените — паметници от моста на р. Раича — Римски паметник от Дикели таш — „Имарет джамия” в Кавала и библиотеката — Гръцкият манастир „Крушница”)
)

 

[Back to Main Page]