![]() |
Научна експедиция в Македония и Поморавието, 1916 г.
Съставител Петър Хр. Петров
Университетско издателство „Св. Климент Охридски” Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”
София 1993
Сканирано от Живко Войников
|
![]() |
Като .pdf файл (44.7 Мб) |
Предговор (проф. д-р Петър Хр. Петров)
I. ПОДГОТОВКА НА ЕКСПЕДИЦИЯТА
1. Предварителна подготовка на експедицията (Проект за изследването на новозаетите земи — Циркулярно писмо)
2. Богдан Филов съгласен да участвува в експедицията
3. Протоколи на съвещанията (Първо съвещание, 1.VI.1916 — Второ съвещание, 3.VII.1916)
4. Включване на Любомир Милетич в експедицията
5. Организация на експедицията (Циркулярно писмо, 6.VII.1916 — Открит лист, 7.VII. 1916 — По заповед)
II. НАУЧНИ ДОКЛАДИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ЕКСПЕДИЦИЯТА
1. Васил Златарски — Пътешествие из Македония — Карти (С. Левуново – с. Ченгел – Мелник – пл. Беласица – Мъжкото население от с. Горни Порой отвлечено от французите – с. Ключ. Ходжа Сюлейман. Турците се страхували много от шопите на Огражден, т.нар. Игуменишка република – Всички села по северните поли на Беласица били български, християнски, но при завоеванието им било обявено, че ще бъдат пощадени и неизклани, ако приемат мохамеданската вяра – с. Скрит – Беласицката битка – гр. Струмица. Тивериупол. Струмишката крепост – с. Водоча – с. Велюса. Манастир „Св. Богородица милостива” – Старият град Просек. Илимов рид – Прилеп. Маркови кули – Манастирът Трескавец. Фреската на княз Борис в главния кораб в църквата – с. Диавато – Охрид. Библиотеката на Атанас Бодлев – „Св. София”, „Св. Богородица” („Св. Климент”), Имаретът – Скопие. „Св. Спас”, „Крушумлухан” – Марков манастир. Светиите замазани с червеникава блажна боя – Манастира „Лешко”, Тетовско – Гостивар. Език на пазара беше българският. Голяма скъпотия – Местността Черногория северно от Скопие. Манастирът „Св. Георги” се намирал до с. Бутел – Манастира „Матка” – Прищина. Манастирът в с. Грачаница – с. Янево, католишки оазис – Прищина. Тюрбета, Мурадовият гроб – Призрен. Остатъци от последния разгром на сръбската армия и държава – Областта Люма – Истинските западни граници на нашата народност – Душаново кале)
2. Богдан Филов — Пътуване в Македония
3. Стефан Димитров — Северозападна Македония. Народостопанска анкета (Окръзи: Щипски — Кумановски — Скопски — Прищински — Призренски)
4. Димитър Мишайков — Стопанските условия в Македония (Окръзи: Тетовски — Охридски — Битолски — Кавадарски )
5. Иван Каросеров — Моравската област в народостопанско отношение
6. Анастас Иширков — Пътуване в Македония и Поморавия (Пътуване в Македония и Източна Албания — Пътуване в Моравско)
7. Любомир Милетич — Пътешествие из Македония (Научни наблюдения — Днешното състояние на населението (неимоверния безпощаден глад) — Албанците и албанският въпрос)
8. Йордан Иванов — Западните краища на Македония в етнографическо отношение (Исторически права на България върху западните области на п-ва — Шарско (Гора - задшарска българска покрайнина) — Дебърско (Мала Река, Поле (Дебърско), Жупа, Дрим кол, Голо бърдо) — Охридско — Горни Девол (Корчанско) — Костурско (Пополе, Кореща, Костенария и Нестрам) — Държавната граница в свръзка с етнографската — Статистиката. Албански села, сега в развалини)
9. Беню Цонев — Научно пътешествие из Поморавия и Македония (Косовско-моравското наречие - с десет български свойщини и само четири сръбски свойщини - В Моравската област има на повече места български преселници, отколкото се знаеше досега - В Призренско и в съща Албания има големи групи села с помашко население)
10. Михаил Арнаудов — Пътешествие из Западна Македония (Горни и Долни Полог (сърбизми в Тетовския край) — Български елементи северозападно от Шар планина - Приложения: Прелюбища, Вруток, Куново, Вълковия, Лешок, Вратница, Рогачево, Средска, Кръстец, Запот)
11. Стефан Младенов — Пътешествие из Македония и Поморавия (Албанците в Северна Македония, в Прищинския и Призренския окрьг — Българите в областта Гора на запад от Шар — Албанците в Охридския и Битолския окръг — Българският елемент в Моравската област)
12. Стоян Романски — Разпространението на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония (ПЪТУВАНЕ: Между Тимок и Морава („Кад су нас срби узели” — Известна неустановеност на съзнанието за народностна принадлежност — Имена на планини, реки и селища с български, а не сръбски особености — „Да буде мир, па да влада кой хоче”) — В Македония; ВЛАСИТЕ МЕЖДУ ТИМОК И МОРАВА: Разпространение (Окръзи: Неготински, Зайчарски, Пожаревски, Кюприйски) — Език. Носия, време на преселението (Крайдунавската област обезлюдена в нач. на XVIII в. вследствие на постоянни войни и въстания — „Унгурени” и „царани” - влашкото население от тези два дяла произхожда от две различни влашки области северно от Дунава); ЦИНЦАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ; ЗАКЛЮЧЕНИЕ)
13. Димитър Гаджанов — Мюсюлманското население в новоосвободените земи (Мохамедани православни и мохамедани сектанти — Разпределение на мохамеданите по народности и тяхното географическо разположение в новите земи (езиково потурчване на помаци след Хуриета) — Географическо разположение на мохамеданите от трите народности по окръзи и околии (Окръзи: Щипски, Струмишки, Кавадарски, Скопски, Кумановски, Прищински, Призренски, Тетовски, Охридски, Битолски) — Народности: помаци, албанци, македонските турци) — Турските диалекти, аграрният въпрос, политически размишления — Карта за трите мохамедански народности в новите земи)
III. ДОКЛАДИ НА ЕТНОГРАФИТЕ КЪМ АРМИИТЕ
1. Стефан Л. Костов, етнограф при Първа армия (Кратък доклад за обиколката ми из района на армията. Сокаи (Битолско, Прилепско, Охридско и Стружко). Решмета, убруси (Поречко и Кичевско) — Надписът на Самуил от с. Герман )
2. Антон П. Стоилов, етнограф при Втора армия :
1. Крива Паланка — библиотеката на прогимназията и архиерейското наместничество
2. Скопие — опис на книгите и архивите, взети от Сръбската митрополия, мъжката гимназия и военното комендантство
3. Велес — архивите и библиотеките на сръбската гимназия, на архиерейското наместничество, на инспектората на сръбските училища в Брегалническата област и др.
4. Прилеп — библиотеките и архивите на сръбската мъжка прогимназия, на сръбските основни училища. Манастирът „Трескавец”
5. Ресен — съдбата на цар Самуиловия надпис. Охрид - свещен град за целокупния български народ. Плащеница от византийския император Андроник Палеолог у стария свещеник Георги Поп Икономов. Разкошната св. Климентова корона у дякон Георги Снегаров. Нов гръцки ръкопис на „Скерден бей” на Григор Пърличев у дъщеря му
6. Скопие — една ръкописна служба от Софроний Врачански
7. Един каменен надпис със славянски букви от XIV век в основите на българската църква „Св. Димитър”
8. Дойран и Тиквешко — някои сведения за архимандрит Теодосий, основателя на първата българска печатница в Солун през 1838 г. — За потурчването на помаците българи, които пазят матерния си език много по-чист — Осем паметници предадени на окръжния управител в гр. Кавадарци — Неготино
9. Резюме на моята дейност като етнограф при Щаба на 2-ра отделна армия през време на войната (1915-1916)
10. Научна екскурзия в Източна Македония
- Увод (Сер, Драма и Кавала — няма вече онова издигнато гражданство, аристокрация, нито заможните селяни. Заместени са с бедни бежанци — Демир Хисар, Сер, Драма и Кавала — оцелелите от унищожение български църкви навред са боядисани, заличени са българските надписи, български икони на наши светии унищожени — Много малко български и гръцки момичета останали необезчестени от хандартите и офицерите. В Сер, Драма и Кавала около 500 гръцки девойки били обезчестени от гръцките офицери, под предлог че ще се годяват за тях)
10.1. Демирхисарско (Демир Хисар (Валовища) — Елешница и Цървища — Крушово — „Веда словена” и Ив. Гологанов. Дъщеря му Мария — „Градище” — „Капè)
10.2. Серско (Сер. В никой друг град, освен Мелник и Лъгадина, погърчването на българите не е взимало такъв голям размер — Бошнякът Стефан И. Веркович — Манастир „Продромос”—„Св. Иван Предтеча”. Въпросът с гроба на патриарх Евтимий Търновски — Географските имена в хрисовула от Стефан Душан)
10.3. Драмско, Кавалско и Правишко (Видното семейство Хаджи Георгиеви от Просечен избито от гърците — паметници във Филипи. Изчезнал един от старите паметници за смолените — паметници от моста на р. Раича — Римски паметник от Дикели таш — „Имарет джамия” в Кавала и библиотеката — Гръцкият манастир „Крушница”) )