СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Давид и Соломон

СЛОВО ЗА ЦАР ДАВИД ПРОРОК, КАК СЕ ЗАЧЕНА И КАК СЕ ВЪЗЦАРИ
 

Творбата не е посочена в индексите. Ако се съди по преписите й, преведена е на български преди XV в. Точното време на превода засега е трудно да се определи. Яцимирски наброява 8 преписа от апокрифа (Библ. обзор, с. 173—174), повечето южнославянски. Всички пр. показват един и същ превод.

И з д а н и я  на текста:  Я ц и м и р с к и й, Из истории славянской письмености в Молдавии и Влахии XV—XVII в., 1906, с. 110—114 (по сб. от XVI в., б. ред.);  Н а ч о в, Тиквешки рък., с. 394—398.

Превеждам творбата по Тикв. ркп. с минимални поправки и допълнения според Я ц. Допълненията поставям в ъглести скоби.

1. Есей беше силен и здрав мъж, в сърцето си пазеше божиите заповеди и служеше добре на бога. С жена си Езавела имаха 8 синове. [Посъветваха се помежду си] и си обещаха да се отрекат и да не се докосват един до друг за плътска похот. Езавела, неговата жена, повика слугата, когото обичаше, и му каза: “Ако опазиш своя господар, ще ти дам много имот. А поиска ли за себе си жена, извести ми, нищо не скривай от мене.” Заклеха се и решиха. Андрей рече: “Да бъде според думата ти!”

И така [Есей и Езавела] се пазеха 12 години. Един ден Есей каза на своя роб Андрей: “Намери жена, защото сърцето ми иска жена.” Андрей рече: “Господарю, познавам една добра жена далече от твоя дом.” — “Иди и ми я доведи тук!” — каза той и му даде злато. Андрей отиде при своята господарка Езавела и й съобщи. Тя дойде през нощта и се събра с Есей, а той не позна, че е неговата жена.

2. Езавела зачена дете, роди и го нарече с името Давид, по еврейски “откраднат”. Есей не узна за това, тя го запази в тайна. Когато момчето стана на 7 години, заведе го при овцете и го предаде на овчарите. За него никой не знаеше. Като порасна бе кротък и смирен. Сам научи всякаква свирня, и тимпан, и всички песни и инструменти. Когато засвиреше, овцете, воловете и всички животни играеха. Господ изпрати своя пророк да полее елей на главата му, защото ще се възцари Аврамовото семе. Пророк Натан дойде в дома на Есей и каза: “Доведи своите синове, на един от тях господ трябва да даде сврагида.” [1] Есей доведе своите 8 синове. Пророк Натан рече: “Тук не е твоят син, когото господ търси.” Есей рече: “Господине, други деца нямам, само тези.” Натан високо извика, а Есей му рече: “Нямам повече синове!” Натан отвърна: “Имаш, доведи го!” Есей се наскърби много. Езавела дойде и се изповяда на своя мъж. Рече: “Той е наш син, но не посмях да ти кажа да не се сърдиш.” Есей изпрати да доведат Давид. Когато пророк Натан го видя, много се зарадва. Той поля елей на главата му и му даде сврагида. Рече му: “Господ те благослови и благословено ще бъде името ти и никога не ще погинеш. От твоя плод ще се направи престол херувимски. И твоя дъщеря [2] ще бъде най-почетният херувим. А езикът ти ще бъде по-сладък от меда.” Есей се учуди и каза: “Къде ще се намери това добро? Той е учил пастирство.” След това пророкът си отиде.

3. Цар Саул царуваше по цялата земя и владееше всички създания. И влезе в цар Саул нечист дух, който му пакостеше, не му позволяваше да спи и никога нямаше покой. Един човек каза на Саул: “В Мадиамската земя живее мъж на име Есей. Той има овчар, който прави чудни свирки и пищялки; [когато започне да свири], животните и всички неща играят, може би и тебе ще успокои.” Саул поръча да доведат Давид. Когато той наду свирката, нечистият дух у царя утихна за три дни. Когато Давид си отиде, дяволът пак започна да пакости. След като се съветва, Саул даде на Давид своята дъщеря, та той винаги да свири и Саул да се успокоява от нечистия дух.

4. Тогава Голиат се отцепи от своя баща Саул, завзе Халдея и прие цялата Саулова земя, понеже Голиатовата майка беше халдейка. И тръгна срещу своя баща в Йерусалим. Тогава Саул рече на Давид: “Защо не рипне твоето сърце за това? Виждаш ли, моят син заради тебе се отдели от мене и взе цялата ми земя, а сега иска и Йерусалим да завладее. Ти, Давиде, защо не му се противиш?”

На утринта Голиат дойде пред Йерусалим. Давид облече тройно оръжие, подпря се на две копия и скочи 30 лакти. Хората видяха и се зачудиха. Й тогава излезе срещу Голиата. Сауловите хора обичаха Голиата и му дадоха Давид, за да го погуби. Голиат, като видя Давид, препусна свирепо своя кон. Давид се молеше: “Боже праведни, светли и всехвални!” Конят на Голиат се препъна, и мечът му го прободе в сърцето. Давид извади меча от утробата му, отсече главата му и се върна при цар Саул.

5. Нечистият дух си отиде от Саул и той намисли и се сговори как да убие Давид. Доведе един велможа от халдейската земя, името му беше Вастрала, да погуби Давид и да вземе Давидовата жена. Вастрала дойде преукрасен; на утринта щяха да посекат Давид и да дадат жена му на Вастрала. В леглото жената беше скръбна. Давид запита: “Защо така тъжиш като никога?” Тя отговори: “Ако би узнал какъв зъл сговор има срещу тебе!” — “Защо не ми кажеш?” Тя му разказа, а той й рече: “Можеш ли да ми вярваш?”. Тя му отговори: “Кълна се в този, който създаде небето и земята, друг мъж не познавам.” Давид взе едно момче и се скри, влезе в пещерата, която се наричаше Емухли. И тук прекара 60 месеца. Тук казваше: “Помени, господи, Давида и всичката негова кротост!”

6. Цар Саул искаше да го убие, затова изпрати да го търсят по цялата страна. Обходиха планини, пещери и скали, но не го намериха. Дойдоха и при пещерата, гдето лежеше Давид, видяха, че тя е оплетена с паяжини и се върнаха. Неговата жена се облече във власеница [3] и като легна на земята, плачеше. На Давид се яви ангел господен и рече: “Излез и застани на мястото, което се нарича Сухи; там господ е с тебе.” Давид излезе със страх и застана на мястото, което му посочи господ, молейки се: “Свети боже, владико, небесни царю, погледни от своята безмерна висина!”

Хората видяха Давид и едногласно извикаха. Саул чу, яхна свирепо коня и погна Давида. Той взе камък в прашката и като погледна небето, хвърли и удари Саула в окото. Царят падна, Давид изтегли меч и го прободе. Тогава влезе със слава в града и стана цар на Сауловия престол. И роди със своята жена красноглавия Авесалом. [4]

7. Неговата жена почина. След това Давид стана кръвник, немилостив и блудник душегубец. Имаше един праведен и велик мъж, името му беше Урий. Той имаше красива жена. Давид се блазнеше за нея, но тя не искаше, беше вярна на бога и на своя мъж. Давид изпрати мъжа й на война, за да го погуби. И там го убиха. Бог се разгневи за това и изпрати при него ангел и пророк Натан, та пророкът да го укори, а ако не се покае, немилостивият ангел да го убие. Пророкът отиде при Давид и му каза: “Съди ме, господарю, съди ме!” Царят рече: “Говори каквото искаш да кажеш.” Пророкът рече: “Един човек имаше 206 овце, а аз имах една. Той ме уби и взе моята овца. И Соломона от нея роди.” Давид рече: “Наистина този човек е достоен за люта смърт.” Пророкът каза: “Този човек си ти.” Давид падна на земята, после се огледа, и видя ангела като войник, държащ меч. [5] “Помилвай ме, боже, според твоята велика милост!” — извика той. И показа Соломон и рече: “Моят грях е пред мен, виновен съм.” И ангелът свали меча от него.

8. Давидовият първороден син порасна, отцепи се от него заедно с болярите, завладя всички области и градове и като дойде, затвори Давид. Давид стоя затворен три години. Много зло търпеше от своя син Авесалом — сухи кости държеше и гризеше и кожа вареше. Авесалом молеше Соломона: “Дай ми чедо [6], а ти седни на трона и бъди цар на вселената.” Давид нямаше какво да направи.

9. Соломон запита своя баща: “Кажи ми, татко, какво оръжие си учил на младини?” Давид отговори: “О, сине, никакво оръжие не познавам, само ръчна прашка.” Соломон каза: “Татко, татко, с това твое оръжие си победил Голиат и страшния цар Саул, с това оръжие ти се възцари. Помоли бога, когото си призовавал по-рано, и днес да те избави.” Давид взе три камъка, сложи ги в прашката и рече: “В името на отца, сина и светия дух!” и хвърли срещу войската. И господ удари с гръм войската, порази я невидимо и тя се разби. Тогава загинаха 21 хиляди души.

10. [Авесалом като препускаше], вятърът развяваше косата му. Тя се закачи за една череша и се уви. Соломон дойде, отсече главата му и я занесе на Давид. Като го видя. Давид се разплака. Соломон каза: “Татко, защо плачеш, не знаеш ли колко зло ти направи?” Той каза: “О, сине, оплаквам рождението си, понеже [бях роден от добра жена].” На нашия бог слава во веки!
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Сврагида (гр. ) — печат, с който нещо се обозначава, белязва. Оставям думата непреведена, както е в текста, защото тя няма смисъл на обикновен печат, а божи, съдбовен знак и получава значение на специален термин. В старохристиянската литература — означение за кръщение.

2. Има се пред вид Богородица, в други апокрифи се казва, че тя произхожда от Давидово коляно.

3. В текста — “студние роутих” — срамни, позорни, неподходящи дрехи; у Яц. — “власни роуты” — вълнени, козиняви дрехи, т. е. груби, тъмни дрехи в знак на скръб или униние.

4. В текста — “Соломуна” — явна грешка, поправям според Яц.

5. В текста “рофео”, на друго място “рофею” — непреведена дума (гр. ) означава голям широк меч, носили са го на дясното рамо.

6. В текста “копила”, Яц. — “копела”, староб. — “копиль” — момче, незаконнородено дете от гр.  — дете, момче. Според Библията Авесалом имал “трима сина и една дъщеря” (2 Царства, 14, 27). Без да се казва какво се е случило с тези деца, от друго място в същата библейска книга се разбира, че Авесалом няма поколение: “Още приживе Авесалом бе си въздигнал паметник в царската долина, защото казваше: “аз нямам син, за да се запази спомен за името ми...” (18, 18). Очевидно авторът на апокрифа осмисля тъкмо този библейски момент.