Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 

СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Давид и Соломон

СЛОВО ЗА СИВИЛА
 

Под името на Сивила се създават пророчески творби в течение на много векове — от пр. н. е. до късното средновековие. Предполага се, че първоначално Сибила е била легендарно демонично същество. На една монета тя се изобразява като богиня. По-късно се появяват няколко Сибили, като дейността им се свързва с различни култови средища. Известна е вавилонска Сибила, еврейска, елинска, римска. В християнските Сибйлини пророчества обикновено се пророкува за идването на Христа. Те са стихотворни поеми и в науката се наричат сибилйни. (вж. повече у  Х е н е к е — Ш н е е м е л х е р, 2, с. 498—502.

Нашият текст има малко общо с християнските стихотворни сибилйни — само името на пророчицата и засегнатият между другото въпрос за идването на Христос. Известни са 6 преписа (Яцимирский, Библ. обзор, с. 179—180). Един обширен вариант се съдържа в българския Панагюрски сб. № 433, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 444), втори в сб. № 326, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 311—320). И двата са необнародвани. Един кратък вариант публикува  Ф р а н к о, Апокрифи 1, с. 277—278 (по сб. от XVIII в.); други текстове у  Е.  К а р с к и й, Западнорусские сказания о Сивиле пророчице по рукописи XVI веча. Тексты, сказания, его состав и язык. Варшавские университетские известия, 1898 (не ми бе достъпно).

Във вида, в който познаваме творбата по Панаг. сб., тя възниква вероятно в България. Основата има връзка с някакъв гр. текст, но българската намеса е в подробностите — българите са представени в определено положителна светлина, а гърците в отрицателна. Допуска се, че творбата получава този си вид през XIII в. (вж. Е. Георгиев,.. Литературата на втората българска държава. Литературата на XIII в. София, 1977, с. 281—285). Най-важният аргумент за това е характеристиката на татарите.

Превеждам по Панагюрски сб., л. 616—656.


Цар Давид, господният пророк, имаше в себе си голяма похот. Когато седеше, силата му излизаше. Затова подлагаха съд и силата отиваше в съда. Един ден неговият роб избърса съда с трева и я хвърли. Една гъска я взе и я изяде. После снесе яйце. От това яйце се излюпи дете женски пол, коета имаше нозе като гъска. Съобщиха тайно на цар Давид. И цар Давид веднага разбра какво се е случило. Нареди да я заведат в горските места. [1] И я нарекоха с име Мария. Беше красива, много красива и мъдра повече от всички на света. И затова се нарече Сивила [2], по-мъдра от царя.

Тя завладя цялата горска земя и царува в Рим. Пророкуваше за Христа, както рече господ на Давида: “От плода на твоята утроба ще поставя на моя престол”, защото разбираше всички пророчески думи много добре. Тя се надяваше, че от нея ще се роди Христос, затова пазеше девството си, докато сто съдии видяха един и същ сън. Сивила тогава разбра, че няма да стане това, за което се надяваше.

Съдиите й казаха: “Ще ти изповядаме, господарке, съня, който видяхме в тази нощ, [3] разтълкувай ни го.” Сивила им рече: “Кажете ми какво сте видели, та от тези думи да проумеем.” Стоте съдии отговориха: “Видяхме, господарке наша, такъв сън: видяхме девет слънца, светещи над света.” Сивила: запита: “Кажете ми, как видяхте деветте слънца?” Отговориха й сто съдии: “Първото слънце имаше много лъчи, спокойно сияеше и като светеше много красиво, огряваше света. Второто слънце бе хубаво като мълния и имаше свещ. Третото слънце бе кървавозрачно, три пъти помръкваше, бидейки пламенно и много причудливо. Четвъртото слънце и то бе кървавозрачно, палеше много, по средата му се яви царски престол. Петото слънце светеше като синьо-червена свещ, имаше и гръмен страх. Шестото слънце светеше като сняг, беше ни драго да го гледаме. Седмото слънце бе горещо кърваво, страшно ни беше да го погледнем. Осмото слънце бе като облак и имаше по средата ръка, която покриваше света. Деветото слънце беше от всичките най-страшно, чернозрачно със син обръч наоколо.”

Сивила им отговори: “Деветте слънца са деветте рода. Първият род са словените, сиреч българите [4]: гостолюбиви, смирени, честни, незлобиви, обичащи чуждите и християнството. Те ще предадат на бога правата вяра, повече ог всекиго на света. Вторият род са грузинците: кротки, любещи чуждите, незлобиви, любезни, почитащи попа, разпитващи за бога. Третият род са елините, т. е. гърците, издигащи царя, смесващи се с всички народи, самохвалци, лъжесвидетели, горделиви, златолюбци, съдещи с подкуп, те трикратно ще разколебаят своята вяра, ще предадат на бога царството, обичат църквите. Четвъртият род са евреите, от бога избрани. Ще се появи от еврейски род една жена на име богородица Мария, и ще роди син, и ще му дадат име Исус. Той ще разсипе еврейската вяра, ще установи закон и ще царува завинаги от изток до запад. Ще се отворят небесата за него и ще остане да се разказва за него по земята. Ще дойде глас от небесата и ангелски войнства ще носят неговия престол. Шестокрили херувими ще се поклонят в подножието на нозете му. Ще се съберат 12 мъже от Галилея и ще утвърдят неговия закон. А той от небето ще им изпрати глас и ще им каже: “Каквото получихте от мене, раздайте го на всичките 72 народа.”

Тогава еврейските първосвещеници казаха на Сивила: “Млъкни, господарке наша, млъкни, друго ще те питаме.” Сивила рече: “Какво искате да кажете? От писанието сме чували, че бог ще се яви на земята.” А те рекоха: “Ти вярваш ли, господарке, че това така ще бъде?” Царицата им отговори: “Вие не вярвате ли?” А евреите рекоха: “Наистина, не вярваме, че това ще стане — да дойде на земята и да се роди от девица. Наистина, няма да бъде така!” Тогава Сивила им рече: “О, горко ви, роде мой, този закон вам не ви е за добро! Това ви казвам: бог ще слезе на земята и ще бъде едновременно и баща, и младенец. Ще се надигнат царе срещу него и ще искат да го убият. Тези царе ще загинат, а много други ще се скарат за него.” Свещениците казаха: “О, Сивило, наистина право говориш, делата му по земята ще бъдат велики, заради него ще избият децата заедно с майките им и кърви ще се пролеят като реки. Тези царе като лед ще се стопят, а вярващите в него ще възкръснат. Те ще го напоят със злъч и на дърво ще го окачат. И след това ще чуят много знамения, които е направил по земята. Тогава ще се появи светото дърво, на което ще се разпъне Христос, на това дърво ще се поклони вселената.” Евреите казаха: “Господарке, разкажи ни откъде ще бъде взето дървото.” Сивила отговори: “Това е дървото, което изгони Адам из рая. Тогава ще се съберат всички хора и ще го разпънат и ще се извършат от него големи чудеса и мнозина ще напои. О, тежко на тези, които не вярват в него!”

Петият род е родът на франките; ще се надигнат трима царе, много дела ще извършат в името на бога и воини много. Ще има слънчев град, и пламенни хълмове и ще оставят наследници на храбростта(?)

Шестият род е сирийският, в него ще се появят двама царе и ще направят смут между хората през всичките години на своето царуване. И ще се съберат там князе, ще ги съдят и ще избият войските им и ще ги заколят в името на Исус Христос. След това ще се появи един двоероден цар на име Константин, ще излезе от Рим и ще бъде войник, избран от бога. Той ще разсипе църквите на езичниците и ще даде мир на елините. Ще принесе на бога голяма жертва и ще му се яви знак на небето. Ще излезе майка му, славната Елена, и ще намери кръста, на който е разпнат Христос, син на живия бог. Константин ще създаде голям град, който ще стане нов Йерусалим, крепост за гърците, за светците покоище, за царете украшение. Ще го нарекат Цариград.

Седмият род е аркадският [5], те ще възстановят Рим, който събориха, и Рим пак ще съществува. Сред франките ще пролеят кръв.

Осмият род са варварите, сиреч сарацините. [6] Ще се появи цар на име Лъв, бащата на Кирил Философ. В тези дни ще има земетръси и глад по областите и градовете, и големи битки ще има, и [мнозина] ще загинат. Тогава ще се появи една жена кучка на този цар и ще роди син, когото ще нарекат Лъв-Константин. Той ще изпрати войска и ще завземе Йерусалим. Тази жена ще живее 50 години. А сарацините ще владеят Йерусалим 300 години.

Деветият род са татарите [7] в тези времена. Ще минат дни и години, ще се надигнат войски от изток и от тях ще се разтърсят земи и градове. И кървав плач ще се дигне от тях. Където те воюват, кръв като вода ще потече и ще погълнат цялата земя. И ще погинат от човек с името на архангел Михаил.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. В текста “места горьская” (планински или горски места); Фр. — “землю оугорскую” (унгарска земя?) и втори път също така; и в двата случая недостатъчно ясно, може би в източника е стояло непонятно име.

2. Под името Сибила се разбират през античността жени, които в състояние на екстас пророкуват или имат едно постоянно оракулско седалище. Името Сибила (виз. Сивила) не е гръцко и значението му в науката не е убедително изяснено. Най-старият култ към Сивила трябва да се търси в персийско-иранската област.

3. В текста: “в този ден”, което не е логично; Фр. — “тази нощ”, поправям според този вариант.

4. Фр. — “първият род, това е българският род” — след това липсва характеристиката за българите, няма характеристика и за гърците и грузинците (през Средновековието наричани ивери).

5. Аркадски род — има област Аркадия в Пелопонес, тук не става въпрос за жителите й.

6. Под “сарацини” през Средновековието се разбират арабите; в някои случаи думата се употребява като общо название за мохамеданите. Казаното за арабите оттук нататък и казаното по-горе за сирийците и Константин липсва във варианта на Фр. В този пасаж се смесват отгласи от различни епохи. Арабите завземат Йерусалим през 636 и го владеят до 868 г. — може би това се има пред вид, като се казва, че сарацините владели Йерусалим 300 години? Арабските завоевания се преплитат със спомен от по-ранни събития от времето на Константин-Велики. Освен това авторът знае, че бащата на Константин-Кирил се казва Лъв (IX в.), но въпросът за времето, в което е живял, му е съвсем мътен.

7. За разлика от разказаното за Константин Велики, което е напълно легендарно, обрисовката на татарите е вярна за епохата. През XIII в. те достигат своята върховна мощ, завладели са цяла предна Азия, част от Европа и са страшилище за европейските народи. Тогава получават названието татари, т. е. тартари, излезли от тартара, дяволи. Дали се има пред вид конкретно лице, когато се предсказва, че някой си с името на арх. Михаил ще нанесе съкрушителен удар на татарите? Може да се предполага, че тук се загатва за историческа личност — например за българския цар Михаил Асен (1246—1257), през чието време татарите са пред вратите на България, или за Михаил VIII Палеолог (1259—1282), към когото вероятно са отправяни надежди. В 1264 г. българите в съюз с татарите нападат Византия и нанасят на Михаил Палеолог тежък удар. Второ голямо нападение на татарите от север върху Византия — през 1271 г. През 1272 г. — договор на Михаил със Златната орда. През 70-те години пак при царуването на Михаил Палеолог Ивайло в България води борби с татарите. Друго предположение — може би се касае за разпространена у нас през XIII в. легенда, свързана с епически герой Михаил. В апокрифа “Тълкувание Даниилово” (издаден от П. С. Срећковић, Зборник попа Драгола. Споменик V, 1890, с. 12—13) се говори за “Михаил каган”, който държи царството 33 години и се бори в българската земя с “мъчители от изток” и “измаилтяни”. В историческата наука се допуска, че Михаил каган е Борис-Михаил. Възможно е споменът от далечното българско минало да се смесва с по-късни събития (войни, нашествия), в резултат на което се ражда фигурата на юнак, борец-победител — една мечта за народа, какъвто е по-късно Крали Марко. Възможна е най-сетне и пряка връзка между “Слово за Сивила” и “Тълкувание Даниилово”.

Във варианта на Фр. този последен пасаж за татарите е съвсем кратък: “деветото слънце е род бусурмански — агаряни, турци, татари”. Бусурмани = мюсюлмани.