СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Началото на света

СЛОВО ЗА АДАМ И ЕВА ОТ НАЧАЛОТО ДО СВЪРШЕКА
 

Апокрифът за Адам влиза в най-ранните индекси на забранените книги. В славянския текст на Исидоровия индекс, поместен в Симеоновия (Светославов) сборник, е посочен на първо място. Апокрифът остава между “неизправните” книги и в Погодиновия индекс, и в останалите негови редакции. Основата му възхожда към еврейската “Книга на юбилеите”, написана пр. н. е. В гръцката книжнина е известен като част от “Апокалипсис на Мойсей” или като самостоятелна творба. Известен е и латински превод (И в а н о в, Богомилски книги, с. 226). В славянската книжнина апокрифът е познат в три варианта, които в отделни части се схождат — две южнославянски и една руска (И в а н о в, с. 208—209). Сред южните славяни най-разпространен е първият вариант, чийто превод е направен в България най-вероятно през Х в. Сръбските преписи съдържат българизми. Тази версия, общо взето, се покрива с гръцката, издадена от  Т и ш е н д о р ф, Апокалипсиси, с. 1—23. Различията в отделни епизоди показват, че славянският преводач е изхождал от друга, непозната днес нейна редакция.

От първата версия са известни 9 преписа, а от трите версии общо 24 (Я ц и м и р с к и й, Библ. обзор, с. 77—81). Най-старият препис е от XIV в. срб. прав. (вж. Н о в а к о в и ч, Споменик XXIX. 1895, с. 42).

Издания на текста: Т и х о н р а в о в, Памятники 1, с. 6—15 (по препис от XVI в. р. ред.); И в а н о в, Богомилски книги, с. 211—217 (по Панагюрски сб. № 433, НБКМ, със справки за изясняване на текста по Яг., Нов. и два непубл. бълг. текста); Н о в а к о в и ч, Примери, с. 489—494 (по препис от XVII—XVIII в., ср. ред.); V. J a g i с, Slavische Beitrage zu den biblischen Apokryphen. I. Die altkirchenslavischen Texte des Adambuches. Denkschriften der Kais. Academie der Wissenschaften. — Philos.-flist. Classe XLII, 1893 (пo Виенски препис от XVI—XVII в., р. ред. с разночетения по три други рък.). Новобългарски превод: К. К у е в, в: Христоматия, с. 150—154 (по изданието на Иванов). В настоящия сборник помествам този превод с минимални промени.

1. Преди да съгреши, Адам живееше в рая и имаше всичко, каквото поискаше, и всичко изпълняваше неговата воля — зверовете, животните и крилатите птици. По Адамово нареждане те ходеха, хранеха се и летяха. Без негова заповед не смееха нито да ходят, нито да лежат, нито нещо да ядат; също така и Ева.

А когато съгреши и престъпи господните заповеди, беше изгонен от рая. Адам взе жена си Ева, излезе и седна пред райските врата. Адам вида как ще роди Каин и брата му Авел, видя как Каин ще убие Авел и се наскърби много. Тогава архангел Михаил дойде при Адам и му рече: “Адаме, недей приказва, нито скърби, нито пък имай грижа: в сърцето си за Каин.” И тук пред Едем Адам прекара 18 години. Тук роди Каин и брата му Авела. [Като пораснаха] [1], изпратиха ги при стадата в Кирно. Когато се навършиха 14 години, Адам повика жена си Ева и й рече: “Навършиха се 14 години и Каин е пролял кръвта на брата си, както е жестоко предречено. Да отидем да видим.” Отидоха и намериха Авел, безмилостно убит от ръката на Каин. И рече господ на архангел Михаил: “Кажи на Адам да не упреква своя син Каин за това престъпление и да не скърби, но да го скрие в сърцето си. След това Ева ще роди син и ще го нарекат Сит.” И Ева рече на Адам: “Аз родих син на мястото на Авел, когото брат му Каин уби. Ела, господарю мой, да възхвалим бога и да му пренесем жертва.”

2. Адам роди 30 сина и 30 дъщери. Той живя 930 години и заболя. Тогава извика с голям грас и рече: “Елате, мои чеда, при мене!” Адам се изплаши много, защото не знаеше каква е болестта му. И събраха се чедата му. Син му Сит рече: “Татко, татко Адаме, каква е твоята болест?” Адам отговори: “О, чедо мое, моята болест е неизличима.” И децата му рекоха: “Татко, да не би да си спомняш райските блага, та затова така скърбиш?” Сит рече: “Татко, аз ще отида с мама и ще донеса от рая, може би ще ти олекне!” Адам запита: “О, чедо, та как ще влезеш в рая?” Сит рече: “Татко, ще отида срещу рая, ще заплача с цялото си сърце; господ ще чуе и ще прати ангела и молитвата ти ще те излекува!” Адам рече: “Сине, не така, не така, болен съм от коремна болест.” А синът рече: “Каква е тази болест и как ти дойде?” Адам отговори: “Бог създаде мене и майка ти, заради която ще умрем и всички вие ще умрете. Бог ни даде райската градина, но поради Ева я изгубихме. Тогава, когато наближаваше, шестия час, Ева се поклони и видя дявола в ангелски образ, който й подаде (плод) от дървото. И Ева престъпи заповедите на господа, яде от това, което й даде змията.” И Сит попита: “А кой научи змията?” Адам отговори на сина си: “Дяволът се направи светъл като ангелски образ, дойде при змията и рече й: “Ти си много мъдра, дай от това дърво на Ева да яде, а тя ще даде на Адам.” Така и направи. И затова се предадохме на болест и смърт. Тогава господ дойде посред рая, постави господния престол и извика със страшен глас: “Адаме, Адаме, къде си?” Аз рекох: “Гол съм, господи, не мога да изляза.” А господ рече: “Никога така не си се крил от мене. Когато се криеш от мене, престъпил си заповедта ми, та затова ще умножа раните на тялото ти и сърцето ти ще боледува: първата болест е чревобол и глухота, а след това идват и всички други болести.”

3. Тогава Адам въздъхна дълбоко и рече на своите синове: “От тежка болест боледувам, чеда мои.” Тогава Ева му рече с плач: “Господарю, стани и дай да си поделим болестта, защото ти боледуваш заради мене.” А Адам рече на Ева: “Стани с моя син Сит и иди срещу рая с плач, посипи главата си с пръст, дано господ като чуе молитвата ти, да даде от дървото маслина, за да видя как ще успокои болестта ми.” Ева стана със своя син и като се приближаваше до рая, тя видя голям звяр, наречен котур, [2] който подгони сина й Сит, за да го изяде. Ева силно заплака и рече: “О, горко ми, мое сладко чедо, отсега до второто пришествие всички ще ме проклинат, защото поради мене се размножиха всички злини.” И тя завика с голям глас на звяра, казвайки: “О, звяр, не се ли боиш от иконата на божия и господен образ, та искаш да го изядеш? Как смееш да отвориш устата си срещу човека и да му показваш зъбите си? Нима не помниш как те храних със собствената си ръка?” Тогава звярът й рече: “О, Ево, отсега нататък ти нямаш власт над нас да ни заповядаш, защото от тебе започна злото. Как ти се осмели да отвориш уста и да ядеш от дървото, което ти забрани господ? Затова и аз искам да те убия и да изям чедата ти.” Тогава Ева не отговори нищо. Сит рече на звяра: “Затвори устата си до съда, защото ти искаш да унищожиш божия образ. Заклинам те да лежиш винаги в леговището си.” И така пребивава във вековете. И Сит дойде с майка си до рая, плачейки, ридаейки и викайки към бога, посипвайки главата си с пръст. Господ прати архангел Михаил, който рече на Сит: “Човече божи, върни се при своя баща, защото се е приближил денят на неговата смърт и няма лекарство.” И му даде три клончета: бор, кедър и кипарис. Сит взе вклончетата и ги занесе на своя баща. Като ги видя Адам, въздъхна силно, уви си венец и го положи върху главата си.

4. Ева повика чедата и внуците си и им рече: “Чеда мои, ще ви разкажа как ни прелъсти врагът, за да не измами и вас във вярата ви. Адам пазеше зверовете от мъжки пол, а аз пазех зверовете от женски пол. Тогава дяволът влезе в тази страна, където бях аз, повика змията при себе ей и я прати при мене. И дойде при мене ярко светъл, пеейки ангелска песен като ангел, и ми рече: “Ядете ли всичко хубаво?” Аз рекох: “Господ ни рече да не ядем само от дървото, което е по средата на рая.” Дяволът рече: “Много ви съжалявам, понеже нищо не разбирате. Казвам ви, че това дърво е по-хубаво от всички дървета и ако ядете от него, ще бъдете като богове и светли като ангели.” И когато ядох от това дърво, очите ми се отвориха и видях, че съм гола. И заплаках за стореното. А дяволът стана невидим. Аз събрах листа и покрих срамотията си. Понеже раят беше разделен — едната половина на Адам, а другата половина на мене, — всички дървета, които бяха в моята половина, хвърлиха листата си, само смокинята не ги хвърли. Взех от листата, опасах се и отидох под дървото, от което ядох. И повиках със силен глас: “Адаме, Адаме, къде си? Ела при мене да ти разкажа чудо.” Адам дойде при мене и аз отворих устата си, но дяволът говореше у мене за дървото и за разума, за да яде и той. Адам яде и очите му се отвориха — и видя своята и моята голота и рече ми: “О, жено, какво ми стори и защо се отдалечихме от божията милост?” Тогава чухме гласа на архангел Михаил, който призоваваше своите ангели с думите: “Господ казва: да отидем в рая, за да чуете присъдата: как е съгрешил Адам и как ще го съдя.” И господ слезе на рамото на херувим и имаше множество ангели, пеещи нестихващо песен. А посред рая бе господният престол. Адамовите дървета цъфтяха с голям цвят, а дърветата откъм моята страна вехнеха и изгаряха. Господ повика Адам. Адам рече: “Господи, чух гласа ти, но се уплаших, понеже съм гол.” А господ му отговори: “Кой ти казва, че си гол? Да не беше ял от дървото, както ти казах да не ядеш.” Ангелите ни взеха и жестоко ни подгониха. Затова ни изгониха от рая. А ние се молихме, казвайки на ангелите: “Помолете се богу.” И Адам рече: “Помилвай ни, владико, съгрешихме. Смили се, господи, над мене!” И тогава ангелите биха Адам и го изгониха. Адам рече: “Помилвай ме, господи владико, дай ми храна, как ще живея аз?” Ангелите ни изведоха от рая и го затвориха за нас. Тогава Адам викаше, като казваше: “Помилвай ме владико, дай ми благоухание, та когато поискам да пренеса богу жертва, да принеса кадило.” Ангел Йона непрестанно се молеше, казвайки: “Помилвай, владико, своето първо творение!” Господ попита своите ангели: “Справедливо ли е Адам да страда така, както му е отсъдено, или не е справедливо?” А ангелите казваха непрестанно: “Справедлив е твоят съд, владико, наистина е справедлив.” Тогава господ отпусна на Адам благоухание: Тамян, ладан [3] и ливан.

5. Седяхме пред райските врата, Адам плачеше, паднал с лице на земята, лежеше и ридаеше. И 7 дена нямаше какво да ядем. Огладняхме много. Аз, Ева, извиках силно: “Помилвай ме, господи, създателю, заради мене и Адам страда.” И рекох на Адам: “Стани, господарю мой, да потърсим храна, защото духът ми отслабна; сърцето ми също отслабна.” Тогава Адам ми рече: “Дойде ми на ум да те убия, но се боя, защото бог създаде твоя образ, защото се разкайваш и призоваваш бога. Затова моето сърце не се отстрани от тебе.” Адам стана; обиколихме цялата земя и нищо не намерихме за ядене освен полска трева. И пак се върнахме към райските врата, молейки се: Помилвай, владико създателю, своето създание, дай ни да ядем. И молихме се непрестанно 15 дена. Тогава чухме архангела Михаил и Йоил да се молят за нас. Господ заповяда на Йоил и взе седем дяла от рая и ни даде. Тогава господ рече: “Тръни и бодили да се раждат от работата на дланите ти, от потта си да се храниш, а жена ти да те гледа и да трепере.” Архангел Михаил рече: “Господ каза на Адама: създадох жена ти не да ти заповядва, а да те слуша.” Ангел Йоил пак рече на Адам: “И отдели домашните животни и всякакви вещи от летящите птици и пълзящите, дивото направи питомно и на всичко дай имена.”

6. И тъй Адам улови воловете и започна да оре, за да изкара прехраната си. Тогава дяволът дойде, застана [пред воловете] и не даде на Адам да работи. Рече му: “Моя е земята, а божии са небесата и раят! Ако искаш да си мой, обработвай земята, ако ли пък искаш да си на бога, върви в рая.” Адам каза: “Небесата, земята и раят, и цялата вселена са на бога.” Дяволът му рече: “Не ти позволявам да ореш земята, ако не ми дадеш запис, че си мой.” Тогава Адам отговори: “Който е господар на земята, негов ще бъда аз и моята челяд.” Дяволът се зарадва. Адам обаче знаеше, че господ ще слезе на земята, ще се облече в човешки образ и ще смаже дявола. А дяволът рече: “Дай ми сега своя запис.” Адам написа: “Който е господар на земята, негов ще бъда аз и моята челяд.” [4]

7. Ева рече на Адам: “Стани, господарю, и се помоли на бога за всичко, за да ни избави от този дявол, защото всичко страда заради мене.” Адам отговори: “О, Ево, понеже се разкайваш за греха, сърцето ми ще те чуе, защото господ те създаде от моите ребра. Да постим четиридесет дена, та дано господ да се смили над нас и да ни даде разум и живот.” Аз рекох: “Господарю, ти пости 40 дена, а аз ще постя 44.” И Адам рече: “Иди в реката, наречена Тигър, вземи голям камък и го подложи под нозете си и влез във водата и се облечи с вода, като с плащ чак до главата и моли в сърцето си бога, без да излезе дума из устата ти.” Рекох: “Господарю, обръщам се към бога с цялото си сърце.” Адам пък отиде в р. Йордан, влезе във водата и се потопи цял до косите на главата си, молейки се на бога. И тук слязоха ангели и всички неща, зверове, животни и пернати птици, и застанаха като стена при Адам, молейки се богу за него. Дяволът дойде при Ева с ангелско лице и светлина, пророни едри сълзи по земята, казвайки на Ева: ”Ево, излез из водата, защото господ чу молитвите на молещите се за вас. Господ ме прати при тебе, за да излезеш от водата.” Ева позна, че е дяволът, и нищо не му отвърна. А като дойде Адам от Йордан, намери дяволските следи и се уплаши да не би Ева да е измамена. Когато видя Ева да стои във водата и да се моли, взе я и я изведе из водата. Тогава Адам каза на Ева: “Стани, излез и се помоли, докато предам духа си богу.” Ева, като излезе, падна с лице на земята и се помоли на бога: “Съгреших, господи, съгреших, владико, пред твоите ангели и шестокрили серафими, съгреших пред твоя страшен престол, съгреших, господи, всеки грях е сторен заради мене.”

8. И дойде ангел господен при Ева и рече: “Стани, Ево, Адам излезе из тялото и духът му дойде при господа.” Ева, дойде при Адамовото тяло и видя златна кадилница и три горящи свещници, поддържани от светите ангели. И благоухание се възнесе до небесата. Поклони се пред ангелите и пред тялото, казвайки: “Светиньо на светините, владико, прости твоето създание, защото то е творение на твоята ръка!” Ева видя големите чудеса, които стояха пред бога и плака от голям страх. Тя повика своя син Сит и му рече: “Остави тялото на баща си и ела да видиш чудо, каквото не е имало никога.” А когато Сит дойде, майка му му рече: “Погледни към небето.” Като погледна, той видя цялото войнство ангели да стоят пред престола и да се молят: “Помилвай, владико, светото създание!” Тогава Сит рече на майка си: “Виж как слънцето и луната се покланят на престола, молейки се за моя баща Адам.” А Ева рече: “Къде е тяхната светлина?” Сит рече на майка си: “Когато архангел Михаил престана да се моли, замлъкнаха всичките ангелски сили пред господа и след това завикаха с голям глас, казвайки: “Благословена да е славата господня, за да се смили над своето създание Адам.”

9. Тогава дойдоха ангели, херувими и серафими, взеха Адамовото тяло и го положиха в блатото Герус. [5] А като го прославиха, умиха го три пъти. В третия час господ, седящ на престола, протегна ръка и прие Адам. Подаде го на архангел Михаил и му рече: “Внеси тялото му в рая! Духът му ще пребивава на третото небе, а тялото да пребивава тук до моето възкресение”. Тогава архангелът взе Адам и го занесе там, гдето му заръча господ. Господ пак рече на архангела: “Влез в рая, вземи порфирена плащеница и покрий Адамовото тяло, вземи елей и го полей.” И господ повика Адам и рече: “Адаме, Адаме, къде си?” А тялото отговори: “Ето ме, господи.” Господ рече: “Казах ти: от земя си и в земята пак ще идеш; и на възкресение ще възкръснеш с целия човешки род.” И прекръсти гроба на четирите страни, положи го в гроба, преля го и рече: “Твой от твоите ти се принася.”

10. Ева живя шест дена след Адам. Молейки се и плачейки, тя рече: “Господи боже, както си ме създал от Адамовото ребро, така да бъда и с него.” И припадна на гърдите си, казвайки: “Боже, приеми духа ми!” И тутакси предаде богу дух. Архангел Михаил дойде при Сит и го научи как да погребе майка си. И дойдоха трима ангели, взеха Евиното тяло и го погребаха там, гдето е Адамовото и на сина им Авел. Архангелът рече на Сит: “Така да погребваш всеки умиращ човек до възкресението.” И пак му рече: “И на третия ден го поменете, също на двадесетия и на четиридесетия; всичко да бъде по реда, защото и ние ангелите се веселим с праведните души.” Тогава архангел Йоил прослави бога с думите: “Свет, свет, свет, алилуя, свет е господ, изпълнил небето и земята със своята слава!”
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. В текста е неясно: “И рече Адам на Ева и ги изпратиха...” Поправям според преписа в сб. № 681 от НБКМ.

2. В руската редакция животното е “крокодил” (Порфирьев. Апокр. сказ. ветх. лицах, с. 94), в друг препис на същата редакция е “горгона” (Франко, Апокрифи 1, с. 22).

3. Ладан ( ) — ориенталска смола от дърво, арабска дума. Растението се среща в Кипър, Арабия, Сирия и Палестина.

4. Този епизод липсва в гр. текст. Й. Иванов допуска тук богомилска намеса, тъй като идеята за дявола като господар на земята е типично богомилска. Мотивът за Адамовия запис е разработен и в българското народно творчество. В по-широк смисъл — договор между човека и дявола за нещо земно (светлина, богатство, слава) — той е широко разпространен и се среща в литературата и във фолклора на много народи.

5. В текста: “героусие блато”, в сб. № 681 “вь Ероуси блат”; съответствува на гp. . Същото езеро е споменато и в апокрифа “Видение на апостол Павел”, вж. там бел. 3.