НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Исус и Богородица

СКАЗАНИЕ НА АФРОДИТИАНА ЗА ЧУДОТО, КОЕТО СТАНА В ПЕРСИЙСКАТА ЗЕМЯ
 

Ако се съди по най-стария препис, произхождащ от XIII в., апокрифът е преведен у нас твърде рано. През XVI в. в Русия той е рязко осъден от Максим Грек като неистинен и противоречив. Творбата обаче е била много четена и използувана от други автори. Следи от нея се намират в Палеята, под нейно влияние възникват и нови слова за раждането на Христос (вж. Порфирьев, Апокр. сказ. нов. лицах, с. 15—17).

И з д а н и я:  П ы п и н, Памятники 3, с. 73—75 (по пр. от XIII в., р. ред);  Т и х о н  р а в о в, Памятники II, с. 1—4 (по пр. от XIII в., р. ред.);  Н о в а к о в и ч, Afroditiana persianca prica o rodjenju Hristovu. Starine, 10, 1878, с. 72—80 (по пр. от XVIII в., срб. ред.);  П о л и в к а, Afroditiana Persianca prica o rodjenju Hristovu. Starine 22, 1890, с. 195— 200 (по пр. от XV в., срб. ред.);  П о р ф и р ь е в, Апокр. сказ, новоз. лицах, с. 149—155 (по р. пр. от XVI—XVII в. с разночетения по Тих. и Нов.);  Ф р а н к о, Апокрифи 2, с. 3—9 (с разночетения по Тих., Порф., Нов., Пып.).

Български превод у Ангелов—Генов, с. 199—206 по най-стария препис.

Преписите, публикувани от Тих., Нов., Порф., Пып. и Фр., произхождат от един превод. У Пол. творбата носи друго заглавие: “Повест на персиеца Афродитиан, написана от презвитер Филип, който беше сингел при Йоан Златоуст, за раждането на Христос, за звездата, която се яви тогава, за поклонението на магите и за даровете, които донесоха от Персия.” Този препис изглежда да е друг превод. От него един препис се намира и в Дриновски сб. от края на XVI в., НЬКМ (Цонев, Опис 1, с. 439). Разликите между двата превода по съдържание са минимални, първоизворът е един и същ.

Тук използувам новобългарския превод на Ангелов—Генов, направен по Тих., като внасям някои промени. Смисъла на неясни или недостатъчно логични места изяснявам с помощта на Пол., без да правя по него изменения по същество.

1. Персите най-напред узнаха за Христа, защото нищо не може да се скрие от техните книжовници, които с голяма любов се трудят, и защото техните писания са изваяни в златни ковчези и се пазят в царските палати. Говоря това за техните жреци в капището, посветено на Ира, което се намира от другата страна на царските дворци. Разказват, че това капище било направено с голяма грижа и царят поставил в него златни и сребърни идоли и го украсил със скъпоценни камъни. Но да не говоря повече за украсата, а да продължа разказа си.

2. Ще разкажа написаното в ония дни върху дъски. Когато царят влезе в кумирището, за да му разтълкуват съня, жрецът Прип каза: “Сърадвам ти, господарю! Ира зачена в утробата си.” А царят, като се усмихна, му рече: “Могат ли мъртвите да заченат в утробата си?” А той му отговори: “Не, но мъртвата оживя.” Царят каза: “Какво значи това, кажи ми?” Жрецът отговори: “Наистина, господарю, господ е дошъл тук. Защото цялата нощ идолите прекараха ликуващи, мъжките и женските, като разговаряха помежду си: “Елате да се радваме с Ира, защото бе обикнат!” Аз запитах: “Кой ще обикне несъществуващата? А те казаха: “Тя оживя и вече не ще се нарича Ира, а Урания, защото великото Слънце я обикна.” Женските [идоли] казваха на мъжките, като хвалеха събитието, че източникът е обикнат, защото Ира се бе обещала на един дърводелец. И казваха мъжете: “Източникът справедливо е наречен широкообятен, но името й е Мария, защото в утробата си като в море носи кораб с много блага. Ако тя е източникът, това трябва да се разбира така: прочее източникът на вода е източник на Дух, който постоянно тече и носи една риба, която може да се улови с божия въдица, тя храни с плътта си целия свят, като че ли той живее в морето. Добре каза, че е тайно сгодена за дърводелеца, но не ражда от този мъж. И той [Христос] се ражда дърводелец, старейшина на дърводелците. Детето е троично родено. Небесният покрив той направи с мъдро изкуство за уредба на цялата вселена, като постави сградата чрез словото.” И препираха се, прочие, идолите за Ира. Те се изказаха едногласно за източника.

3. Като се свечери, жрецът рече: “Сега прочие, господарю, прекарай тук, защото днес ще се разкрие дълбокият смисъл на събитието. Случилото се не е тъй просто.” Като пребиваваше царят тук, видя идолите, и започнаха да свирят с гусли и да пеят песни. И колкото четириноги и птици, златни и сребърни, имаше вътре, всеки пееше със свой глас. Царят се учуди и целият се изпълни със страх. Искаше да избяга, защото не можеше да търпи настъпилия в душата му смут. Но жрецът му каза: “Почакай, царю, защото настъпи последното явление, което бог благоволи да ни яви.” Докато беседваха така, сводът се разтвори и влезе светла звезда, и се спря над идола на източника. И чу се глас: “Владичице, източниче, великото слънце ме изпрати да ти разкрия истинното писание и заедно с това да ти послужа. Служа на тебе, майко, стояща над всички чинове, която ставаш невеста на триименитото единно божество. Неописуемият младенец се нарича Начало и Край — начало на спасението и край на пагубата.” Когато се раздаде тоя глас, всички кумири паднаха по очи на земята. Остана да стои само източникът, на него имаше царски венец със звезда, направена от благородни камъни, от рубин и от изумруди. А над източника стоеше явилата се звезда.

4. Царят заповяда да повикат всички мъдреци, които разгадават личби, всички, които бяха в царството му. И понеже виканите усърдно зовяха с тръбите, дойдоха всички в светилището. Когато гадателите видяха звездата над източника и звездния лик от камъни и лежащите на дъските идоли, рекоха на царя: “Божеският и царският корен се изви-шава, носейки образа на небесния и земния цар. Източникът е Мария [1], дъщеря на Витлеемската земя, венецът е царски знак, а звездата е небесно послание на земята за чудодейството. От Юдиното коляно се е въздигнало царство, което ще изличи спомена за евреите. Падането на боговете по дъските означава, че е дошъл краят на тяхното почитане. А сега, о царю, изпрати хора в Йерусалим да намерят сина вседържател в телесен образ, държан от телесни женски ръце.”

5. А звездата стоя над източника, наречен небесен, докато заминаха мъдреците от Персия. Тогава и тя тръгна с тях. Твърде късно вечерта на едного в същото капище се яви Дионис с хоругва, казвайки на кумирите: “Източниче, нито един от вас след това не ще остане, защото е над вас този, който ще обнови човешката природа, еднаква с божествената. Жрецо Припе, защо седиш тук? Събитието на писанието дойде върху нас. Ще бъдем изобличени от лице с висок сан за всичко онова, което лъжливо мечтахме и владяхме. При това няма вече да пророчествуваме, отнета ни е почитта, останахме без слава и без чест. Един е бог над всички, който получи своята чест. Казах ти, Припе, не се мами, защото с това персите не ще изпросят нито земни, нито небесни данъци. Той е дошъл да премахне данъците, а те искат от него, който данъци прощава. Като измени първия си образ, той се яви като дух. Небето и земята се радват, като приемат небесната слава, защото тоя, който не бе горе, слезе долу; когото с ум не постигнахме, телесен го виждате. На едни той пламъка угаси, на други дойде като роса. Благословеният източник Мария [1a] се роди във Витлеем. Еврейската земя процъфтя. За чужденците другоплеменници се яви като спасител, трудящите се получиха покой. Подобно на жена ликуват, казвайки: “Госпожо, източнице, която принасяш питие, бидейки майка на небесното светило, облако, който разхлаждаш от зноя целия свят, спомняй си за своите раби, любезна госпожо!”

6. Царят, без да се бави ни най-малко, изпрати мъдреците от царството си с дарове. Звездата ги направляваше. И когато се завърнаха, разказаха му, като вписаха на златна дъска това: “Като пристигнахме впрочем в Йерусалим, а заедно с нашето пристигане и знамението, йерусалимци запитаха: “Какво означава идването на персийските мъдреци заедно с появяването на звездата?” И разпитаха еврейските старейшини за бъдещето: “По каква работа сте дошли?” И отговорихме: “Тоя, когото наричат Месия, се роди.” Те викаха, но не смееха да се противят и ни рекоха: “В името на небесния съд, разяснете ни какво знаете.” Ние им отговорихме: “Вие страдате от неверие и няма да повярвате нито с клетва, нито без клетва, а следвате несвесния” свой разум. Христос, син на Вишния, се роди, като разсипа вашия закон и вашите сборища. Заради това, поразени от силно суеверие, не можете спокойно да слушате името на тоя, който неочаквано дойде при вас.” А те, като се посъветваха помежду си, молиха ни да си вземем даровете и да потаим чудото. А ние отговорихме: “Ние донесохме даровете в негова чест, за да разгласим, когато се роди, станалото чудо и величие в нашата страна, а вие казвате “вземете си даровете” и да премълчим откритото ни от небесния цар и да престъпим заповедта на своя цар. Или вие не сте чули какви изпитания преживя Асирийската земя?” Те се изплашиха и ни пуснаха.

7. А еврейският цар, като ни повика при себе си, разговаряше с нас и ни разпитваше, а ние му отговаряхме, от което той цял се смути. Напуснахме го, без да го слушаме като един последен човек. И пристигнахме там, където бяхме изпратени, и видяхме родилката и родения по звездата, посочваща божествения младенец. И попитахме майката: “Как се казваш, преславна майко?” Тя рече: “Мария.” Ние: “Откъде си, чедо?” Тя каза: “От село Витлеем.” А ние: “Омъжена ли бе?” Тя отговори: “Само бях обещана. Преди да стане брачен обряд, в събота сутринта, когато слънцето изгря, дойде архангелът и ми благовести някакво преславно рождение. Аз извиках: “Не може да бъде, господи, защото нямам мъж.” Ангелът ми извести, че това раждане ще стане по волята божия.” А ние казахме: “Майко над майките, всички персийски богове те облажават. Твоята велика хвала се издига по-високо от всички човеци.” [2] А детето седеше на земята, като да бе на две години. Приличаше на родилката. Тя самата имаше висок ръст, беше мургава, с овално лице и коси оплетени. [3] Ние нарисувахме и двете лица, занесохме ги в нашата страна и ги положихме собственоръчно в Диоптовото капище, гдето бе написано това посвещение: “На великия цар, бог Слънце! Записа персийската държава.”

8. И всеки от нас взе детето, подържа го на ръце и му се поклони. И като го целунахме, дадохме му злато, ливан и смирна, казвайки му: “Теб признаваме любовно! Теб почитаме, небесни Исусе! Без теб не би се устроило неустроеното. Ако ти не бе дошъл, не биха посмели да се съединят небесното със земното. Ако ти не бе дошъл, делото не би успяло толкова. Ако някой освободи роба си, нима ще се намери друг да дойде сам? Хвала ти, че с твоето премъдро изкуство така надхитри врага.” Детето се смееше и пляскаше с ръце, като приемаше похвалните ни думи. И поклонихме се на майка му, която ни оказа почит и ние я прославихме. След това си отидохме в къщата, гдето живеехме. Когато се свечери, при нас дойде един страшен и ужасен момък, който ни каза: “Скоро излезте, за да не подигнете света против себе си!” Ние ужасени му отвърнахме: “Кой е този, който причинява огорчения на пратениците божии войни?” А той рече: “Ирод. Станете веднага и си идете с мир, за да се спасите.” Ние като побързахме [възседнахме бързи коне] [4], отидохме си оттам и старателно изповядахме всичко, защото знаем, че Христос стана нам спасител. Нему слава и сила до века.” [5]
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. В текста е казано: “источник бо каринь”; неизвестно по каква логика Ангелов превежда: “източникът на въздишките”. За някои преписвачи това място също не е ясно, затова поправят думата “каринь” на “корен” (Нов.). По-нататък в текста: “К а р и н у  богослученый источникь” (1а) също не е много ясно за издатели и преписвачи. Ангелов овързва думата с “плач” и дава свое тълкуване на изречението, а Порф. смята, че тя трябва да се извежда от “” — глава, връх. Смисълът на думата става ясен от едно изречение у Пол.: “Кария же име ест ей” (т. е. на източника). Това място първият преводач превежда така: “Името й е Мария”. В Пол. обръщението към източника е “владичице” или “Карие”. Ясно е, че Кария е идентично с Мария и това изяснява всички тъмни места в преписите от първия превод, свързани с думата “Карин, карину”.

2. В Пол — “ ... от всички преславни жени, защото се яви на всички царица”.

3. В Пол. — “бяло лице, скромни и красиви коси и благовидни украшения. Имахме със себе си живописец...”

4. Попълвам според Порф., изразът се намира и у Пол.

5. В Порф. следва още една кратка заключителна част, която не е особено интересна, затова навярно в някои преписи е пропусната. Същото заключение се намира и у Пол., това показва, че е съществувало и в оригинала.