НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Исус и Богородица

ПОСЛАНИЕ, НАПИСАНО ОТ ЦАР АВГАР ДО ГОСПОДА НАШ ИСУС ХРИСТОС
 

Апокрифът се споменава най-напред от Евсевий (265—340), който твърди, че има писмата между Исус и Авгар от архива на гр. Едеса и ги представя за истински. По-късно в една сирийска книга, посветена на ап. Тадей, апокрифът се излага в разширена форма — съдържа не само разменните писма, но и разказ към тях. Тъй като учителите на църквата Августин и Йероним уверяват, че Исус нищо лично не е оставил в писмена форма, писмата и разказът към тях се обявяват за лъжливи, т. е. апокрифни.

Преданието за Авгар и Исус получава твърде широко разпространение. Известно е днес в сирийски, арменски, гръцки, латински, арабски, коптски, персийски и славянски редакции и варианти (повече у  Х е н е к е — Ш н е е м е л х е р, 1, с. 325—329 с немски превод на писмата според Евсевий).

Славянската редакция на апокрифа е по-късна и преминава в славянските страни най-вероятно чрез гръцки. В Погодинов индекс той не се споменава, но се отбелязва в по-късни негови редакции с укора, че някои “неразумни” го носят на шията си. Библиография и преписи — общо 48 — вж. у  О т е р о, Ръкописни апокрифи, 1, с. 149—157. Част от славянските преписи са цялостни, други предават само двете писма. В края на апокрифа се изреждат Христови имена и други заклинания, които не стоят в пряка смислова връзка с останалото съдържание на апокрифа и навярно са късни напластявания. “Имена господни” е отделен апокриф, който е споменат в Погодинов индекс и многократно се среща под такова заглавие в ръкописите. Ето защо при нашата публикация изпускам тази част на апокрифа.

И з д а н и я:  П о р ф и р ь е в, Апокр. сказ. нов. лицах, с. 463 (по препис от XVI в., р. ред.);  Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 11—17 (по пр. от XVI—XVII в.);  Н о в а к о в и ч, Apokrifi iz stampanih izbornika Bozidara Vukovica. Starine, 16, 1884, c. 60—62 (по сборник на Вукович от 1520);  К о д о в, Опис БАН, с. 78—79 (по триод от XV в., срб. ред.);  А н г е л о в — Г е н о в, с. 207—213 (препечатано по изд. на Тих.). Там и новобълг. превод. Тук помествам този превод, като внасям в него минимални промени.

1. Авгар изпрати бързописеца Лука, изкусен в рисуването на икони, с поръка да отиде по-скоро в Йерусалим, да види Исуса и да снеме лицето му върху платно. Като стигна до Йерусалим, срещна Исуса в човешки образ при .градските врати. Исус го запита: “О, човече, защо така бързаш?” А той му рече: “Изпратен съм от цар Авгара да видя Исус Назарянина и да нарисувам лицето му върху платно. Обещах до утре да свърша.”

2. След това, като видя, че Исус учи народа в църквата, бързописецът веднага дойде пред нея и започна да рисува лицето на Исуса, недоумявайки по какъв начин да го нарисува. Исус го видя, повика го от сбора и му рече: “Лука Авгарев, влез и ми дай платното, което носиш от Авгара.” Той му го даде. Исус взе платното, сложи го на лицето си и то се отпечата на платното за учудване на всички, които бяха събрани. И даде го на апостола Тадей Лувса.

3. Тадей тръгна заедно с Лука за град Едеса, където Авгар лежеше на легло от шест години. Като взе Исусовия образ, отпечатан на кърпата, Тадей заедно с Лука достигнаха града Иерапол, но се уплашиха, та не влязоха в него. Те легнаха вън от града, като скриха образа господен между две керемиди. И там, дето лежеше скрит образът господен, се показа от небето огнен стълб. Градският пазач, като видя това чудо, извика със силен глас. В същото време Тадей взе господния образ и продължи пътя си. Гражданите излязоха на мястото, дето се издигаше стълбът, но се уплашиха и паднаха на лицата си, защото видяха, че образът господен се бе отпечатал върху един камък. Те взеха образа и го отнесоха в града. При градските врати срещнаха слепи, куци и прокажени, които викаха: “Исусе Назарянино, смили се над нас!” — и щом се допираха до господния образ оздравяваха. А гражданите, като видяха това чудо, прославиха бога.

4. Тадей не бе стигнал на километър от град Едеса, срещна един хром, който се влачете на същото място. Хромият видя апостола, че носи господния образ, и извика: “Апостоле господен, смили се над мене!” И допря се до него апостолът с образа господен, и хромият веднага почна да ходи. И затече се в града при майка си. Всички граждани, като го видяха, чудеха се за станалото и казваха: “Не е ли това синът на оная вдовица, който се влачеше по колене?” Едни говореха, че е той, а други — че прилича на него. И известиха за това на цар Авгара, който повика младежа и го запита: “Как оздравя?” А той му отговори: “Когато седях на един километър от града, просейки милостиня, някой се докосна до мен и аз веднага оздравях, както виждаш.” Авгар съобрази, че това е господ, и изпрати бързо своите хора да го посрещнат. По пътя срещнаха апостола, който носеше образа господен и бързо го заведоха: при Авгара, който лежеше разслабен шест години. И сложи апостолът платното върху царя, който тутакси оздравя и започна да върви. Царят попита апостол Тадея: “Какво трябва да правя?” Апостолът му рече: “Трябва да се покръстиш” — и научи него и жена му да се молят и уякчи ги във вярата.

5. Откак цар Авгар оздравя, изпрати хора при Исуса с такава молба: “Чух, господи, за теб и за направените от теб изцеления, които ти вършиш без магии и без билки. Немите проговорват, хромите прохождат, глухите прочуват, прокажените се очистват, нечистите духове прогонваш със слово и продължителните болести лекуваш; с едно допиране до. твоята дреха ти изцери кръвотечивата жена, мъртъвци възкреси. Чух всичко това за тебе, господи, и разбрах в сърцето си, че ти си едно от двете: или си сам бог, слязъл от небето, или си син божи, щом вършиш такива неща. Ето защо, моля ти се, господи, коленопреклонно ти се моля, дойди при мен непременно, да излекуваш и мъката, която имам. Понеже и това чух, господи, че евреите роптаят против теб и искат да те убият. Аз разполагам с малкия град Едеса, честит с кротостта си, и той ни е достатъчен; заповядай, господи мой, да озравея!”

6. Писмото на господа нашего Исуса Христа, изпратено със скорописеца Анания до цар Авгара в град Едеса.

“Блажен си, Авгаре, и твоят град Едеса, блажен си, защото повярва, без да ме видиш, и здравето ти е осигурено завинаги. Колкото за това, дето ми пишеш да дойда, при теб, знай, че аз съм дошъл да изпълня всичко, за което съм изпратен, след което ще се възнсса на небесата при отца, който ме е изпратил. Ще ти проводя едного от моите ученици на име Тадей Лубийски, за да изцери недъга, от който страдаш, да въдвори мир на душата ти и на всички с теб и да направи града мощен, та да не смеят да го погледнат до свършека на света. Достатъчно ти е да знаеш, че отецът за тях ме е изпратил, да възстановя рая им, от който бяха изгонени поради престъплението, да ги избавя със собствената си смърт; да понеса удара, за да ви освободя; да пия оцет и злъчка, за да ви напоя с чашата на безсмъртието; да нося тоънен венец, за да разкъсам веригите на греха ви; да се издигна на кръста, за да ви възнеса на небесата.”

7. Това послание, дето и да биде: на път или по море, или в бой, или в разпри, или в беда, или при пожар, или при боледуване от треска, или когато някому тече пяна, или при неизцелими болести, или каквито и да бъдат подобни на тях бедствия — да изчезнат всички [в името! на Христа Исуса, нашия господ. Който носи това послание с благоговение, ще бъде запазен от всякакви лукавства, ще се излекува и ще получи радостни вести, защото бе написано с ръката на господа нашего Исуса Христа, милостивия, човеколюбивия бог.

Да се приближи до болния, да му прочете три пъти със страх божи това послание, после да каже на болния: “Гос-тюд, нашият бог, ще те дигне, както повдигна Авгара от леглото, на което лежа 6 години. Вдигни [боже]и тоя твой раб (да се каже името му), защото той с вяра произнася, името ти и носи твоето послание у себе си, и много птьччг го чете твоят грешен раб (името му). Очисти душата к тялото му, за да ти служи през всичките дни, докато е жиь, с истина и правда, защото ти, господи боже наш, си чове-колюбец, който пак се яви да изцерява. Затова ти въздаваме слава — на отца и сина.

8. Това послание Исус Христос бог наш запечата със седем печата, които сложи по следния начин: ф, т, х, е, ц, р, д. — Смисълът на седемте печата е: бог е познаваем в три лица, наречен е един в две (естества); Ф означава, че доброволно се разпна на кръста; Т — че не е като всеки човек, но е човек; Х — че свободно отпочива върху херувимите; Е — че няма друг освен мен; Ц — че е цар и бог над боговете; Р — че е избавител на човешкия род; Д — че пребивава във всичко до века. Амин.

Тия заклинания бяха взети в Цариград от златния кръст. От тия шест знака, всеки е от небесните висини. Ако някой погледне кога да е това заклинание и го прочете, то в тоя ден няма да умре неочаквано от зла смърт; ако отиде на съд, ще излезе прав и никога няма да бъде осъден от несправедлив съд; няма да му се присъни, когато смъртта приближи, и душата му няма да отиде в ада.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]