НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Исус и Богородица
ПРЕНИЕ НА АНТИХРИСТ С ГОСПОДА НАШ ИСУС ХРИСТОС
От апокрифа са известни две гр. версии в лреписи от XII—XIII в. Издадени са от А. V a s i l i e v, Anecdota graeco-byzantina. Москва, 1893, с. 4—10. Смята се, че творбата възниква в дуалистична среда, но точното време на написването й не е установено. Тя прониква в България твърде рано, спомената е в Погодинов индекс.Известни са 8 преписа, най-старият от тях от XIV в. Два пр. се намират в НБКМ: Панагюрски сб. № 433, XVI в. (Цонев, Опис 1, с. 446) и сб. 326, XVII в. (Цонев, Опис 1, с. 316). Един късен пр. от 1821 г. намираме в сб. 1081, НБКМ (Стоянов—Кодов, Опис 3, с. 397).
П у б л и к а ц и и на апокрифа: Р а д ч е н к о, Заметки, с. 196—198 (по Виенски яр. от XIV в., бълг. ред.); Н о в а к о в и ч, Starine, 16, 86 — 89 (по пр. от XVI в., ср. ред.); П о л и в к а, Starine, 22, 1890, с. 200— 203 (по сб. XV в., срб. ред.); И в а н о в, Богомилски книги, с. 249—253 (по Виенски пр. с допълнения по Панагюрски); Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 282—288 (по два р. преписа от XVII и XVIII в.).
Сходни помежду си по съдържание са бълг. преписи от Панагюрски сб. и сб. № 326. От такъв пр. произхожда и новобълг. текст на апокрифа в сб. № 1081. Всички останали преписи се различават помежду си, различни са и спрямо известните два гр. преписа.
Превеждам тук апокрифа по Панагюрски пр., който изцяло не е издаван. В сравнение с Виенски пр. от XIV в. той има доста различия както по език, така и по съдържание. Част от разликите посочи Й. Иванов. Едно внимателно сравнително наблюдение би показало дали имаме два български превода на творбата, или две бълг. редакции на един първоначален превод.
1. Дойде господ на Маслинената планина [1] и каза
на своите ученици: “Да постим 40 дни!” И започна Исус да пости 40 дни със
своите ученици, за да надвие в спор дявола. Като чу, че Исус пости, дяволът
много се разгневи и се яви гневен пред Исуса. Исус му рече: “Заклинам те,
дяволе, в живия бог, да ми кажеш откъде си!” Дяволът рече: “А ти откъде
си?” Исус: “От предвечните небесни сили.” — “Ти ли си синът на вишния?”
Исус отговори: “Истината каза.” И пак дяволът му рече: “Иди на небесата
[2]
и седи на своя престол, твое е небесното, а мое е земното.” Исус рече:
“Аз дойдох да те затрия от лицето на земята.” Дяволът отговори: “Иди си
на небесата и седни на своя престол, защото твое е небесното, а мое е земното.
Ще се явят моите ангели, ангели горделиви, и ще погубят тялото ти като
на един човек.” И рече му Исус: “О, горко ти, дяволе, заради тебе дойдох,
заради твоите ангели и твоите съучастници.” И запита дяволът: “Кои са моите
съучастници?” Исус отговори: “Тези, които вършат твоите дела.” — “А кои
са моите дела?” — “Твоите дела са: разбойничество, кражба, блудство, завист,
ревност, омраза, огън, град, тъма, тръс, война, ненавист, разделяне на
брат от брата.” И рече дяволът: “Добре знаеш, че това са моите дела, но
аз от теб съм по-силен и от твоите ангели съм по-страшен.” [3]
Исус му рече: “О, горко ти, дяволе, че си измамник и осрамител на всички
хора!” Дяволът отговори: “Ти си измамник, защото се роди от жена.” [4]
— “Право знаеш, дяволе, че се родих от жена, за да се изпълни словото,
което владетелят рече: “Създадох го по свой образ и няма да го изоставя.”
Дяволът рече: “Говориш за човека, а него аз създадох. Ако този съгреши
спрямо тебе, той изпълнява моята воля и оставя чест и слава. Нему ти какво
ще направиш?” [5] И рече Исус: “Слушай, дяволе, ако човек
изпълнява твоята воля, а моята чест оставя, и живее 36 години [6],
и се покае, странници приема в своя дом, бедни милува, голи облича, гладни
храни, жадни напоява, мъртви до гроба изпраща [7] и пости
40 дни и каже с плач: “Господи, помени съгрешилия ти!”, на такъв ще му
изпратя блажена смърт. Ще го предам на арахангел Михаил и неговите слуги;
те ще го поемат и ще го въведат в рая. Слушай ме, дяволе, ако човек живее
76 години и не се покае, странници не въвежда в своя дом, бедни не милува,
голи не облича, гладни не храни, жадни не напоява, мъртви до гроба не изпровожда
[8]
и с псалом и молитва не рече: “Господи помилуй!”, на този ще му изпратя
горка смърт. Ще го предам на ангела на огъня, лицето му е от пламък [9],
да го хване и да го запрати в огнения ров заедно с тебе, дяволе.” [10]
2. Дяволът се разгневи, отвърна се от Исуса и се покачи на висока планина. Там видя събрани много бесове, всички демони, безбройно множество, хиляда хиляди. [11] И рече им: “Чеда мои, бъдете крепки и твърди, защото великият противник Христос е дошъл. Ако го погубим, тогава наша ще бъде славата и честта. [12] Когато неговият баща създаде Адам, аз не пожелах да го целуна [13], нито да му се поклоня, затова баща му ме изхвърли. Не искам да имам с него нищо общо.” И рече на дяволите: “Чеда мои, тръгнете всички пред мен, аз ида след вас.”
Вдигна се прах от дяволското войнство. [14] Господните ученици погледнаха тресящите се планини и разлюляните дълбини [15] и рекоха на господа: “Видяхме яростта на дявола и като чухме гласовете им, разтреперахме се.” И избягаха на 10 поприща. [16] Страх от дявола обхвана и Петър, избяга от Исуса на 3 поприща. Исус рече: “Остани. Петре, защо така правиш?” [17] Петър щом се побоя, [върна се], застана зад господа и надзърна иззад рамото му. [18] А Исус, като погледна учениците си, рече им: “Кой изхвърли дявола от небесата?” Петър отговори: [19] “Господи, ти изхвърли дявола от небесата и твоят баща, единна неразлъчна слава за вечни времена.” Щом каза това Петър, господ заповяда на облака да слезе от небето като мълния, да върже дявола чи да го обеси за петите с главата надолу между небесните облаци. [20] А неговото войнство разгони като дим. Бягайки в пещерите, те говореха: “Какво ще правим без бог тук, да бягаме в дълбините, в пещерите и в земните пропасти, защото Исус Христос обеси нашия княз в облаците небесни.”
Тогава дяволът видя, че ще замлъкне словото за него [21], както бе рекъл бог на дявола. И рече: “Прости ми, господ», спусни ме на земята.” [22] Господ отговори: “Ако те помилвам и те спусна на земята, какво добро ще направиш?” Дяволът отговори: “Прости ми, не ме погубвай, а ме пусни на земята. На тези, които вярват в моето недостойно име, ще разкажа, та всички към тебе да се обърнат.” ,Това като рече, господ се смили и заповяда на облака да го отвърже.
3. И падна дяволът от небесата на земята като мълния. Там той лежа и напълни устата си с голяма храчка, надигна се и плюна срещу господа и духна срещу него. Господ рече: “Пак ли мислиш, дяволе, да тръгнеш срещу мен?” Дяволът му каза: “И ти ме заплюй и духни срещу мене.” Господ отговори: “Нито ще те заплюя, нито ще те духна; моята плюнка е свята и духът, който излиза от устата ми, е свят.” Дяволът каза: “Ако не се преборя с тебе, няма да бъда равен с вишния. Аз влязох в сърцето на Каяфа еврейски, да те мъчат, да те разпънат и да те умъртвят.” Исус рече: “Знаеш истината, дяволе, че попаднах в ръцете на грешниците, че ми направиха кръст и нему всички ще се поклонят, а тебе, дяволе, ще оплюят.” Дяволът рече: “Аз направих така, че да посекат Йоана пред царя Ирода.” Господ отговори: “Йоан кръстител не е умрял, а е жив до днес.” Дяволът рече: “Ако бях видял къде се раждаше, бих дошъл на онова място и бих погубил майка ти, а тебе бих разкривил.” А господ отговори: “Може ли от трън да получим вино или от бурен пшеница?” Дяволът не отговори.
4. И пак рече бог: “Да зине земята 80 сажена и да се разкрият 4 земни
дълбини!” Дяволът се обърна, видя и рече: “Какво е това, господи?” — “Влез,
дяволе, да видиш какво е.” Дяволът попита: “Колко е дълбоко, господи?”
Господ каза: “Ако тридесетгодишен момък вземе камък свръх силите си и го
хвърли, той ще лети в глъбината тридесет години, докато стигне дъното.
Така ще бъде и с тебе, дяволе.” Дяволът запита: “А след това какво ще стане,
господи?” Господ рече: “Няма да те погубя, искам да властвувам над тебе
три години, до края на света”. — “А после, какво, господи?” Господ рече:
“През първата година ще има много вино и жито за хората. През втората година
не ще се намери нито една крина пшеница и нито едно ведро вино по цялата
земя.” Дяволът рече: “А след това какво ще стане, господи?” Господ отговори:
“Ще направя годината като един месец, месецът като една седмица, а седмицата
като един ден, а денят като един час.” — “А след това какво, господи?”
И рече господ: “Ще свия небесата като свитък, ще разпаля земята като пламък,
ще заповядам морето да изсъхне като камък. Тогава ще отида на мястото,
наречено Хизи, и там ще посрещна моята майка, която ме роди, Йоан, който
ме кръсти, и Илия и Енох, които са безсмъртни. И там, дяволе, ще те погубя!”
[Previous] [Next]
[Back to Index]
1. Виенски: “на Елеонската планина”, тук Маслинена се явява превод на Елеонска.
2. Преди тези думи във В. още: “Рече дяволът: “Тебе ангелски войнства те гледат, на теб не могат да ти говорят в небесата и да те слушат на земята. Ти имаш силни ангели, защо не ги послуша, а слезе на земята при нас?”
3. В. — “от твоите ангели съм по-велик и от тебе съм по-стар”.
4. В. — “ти си син човешки, от жена си роден”.
5. Този въпрос на дявола във В. липсва. В нашия препис е много важен изразът: “Говориш за човека, а него аз създадох.” Той влиза в противоречие с казаното от самия дявол по-нататък: “Когато неговият баща [т. е. бог] създаде Адама...” Дали въпросната реплика не е вмъкната от богомил? Или може би във В. препис е пропусната?
6. В. — “живее 30 или 40 години”, по-долу същото.
7. В. — тук добродетелите се изреждат в друг ред, освен това се чете и следният израз: “И със сърцето и ума се смири, мислейки га съдния ден (човекът)”.
8. В. — по-кратко: “не се покае, жадни не напоява и не милува иемощните”.
9. В. — “на ангела тъмен и горд с огнено лице”.
10. В. — “да го въведе в огнената страхотия [грозденьство], където червей не заспива и огън не угасва, и тук с тебе да се мъчи вечно, зли дяволе.”
11. В. — “и събра там своите слуги 40 хиляди”.
12. В. — “ако го надвием, наше е ангелството и славата во веки и ще мъчим [човечеството] с мъка голяма.”
13. В. само — “аз не пожелах да му се поклоня”.
14. В. — “И като тръгнаха, вдигна се прах над тях 30 лакти от множеството дяволи.”
15. В. — “И видяха господните ученици тресящи се планини и тресящи се и бягащи хълмове, и реките се отдръпнаха, морската бездна се развълнува и рибите започнаха да скачат.”
16. В. — вместо това изречение четем: “Така като говореха, вдигна се прах на 13 поприща от дяволското войнство.”
17. В. — “Исус рече на Петър: “Не прави зло!”
18. В. следва още: “И рече му: “Ще видиш славата божия.”
19. В. — “Филип отговори”, а в един от гр. текстове: “Филип и Тома”.
20. В. вместо “между небесните облаци” — “пред господа”. Изреченията след това до новия ред във Виенския пр. липсват.