НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Апостолски деяния
СКАЗАНИЕ, СЪСТАВЕНО ОТ ПРАВЕДЕН И СВЯТ МЪЖ НА ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА, ВЕЛИКИЯТ
УЧИТЕЛ ИЕРОНИМ, ЗА ЮДА ПРЕДАТЕЛЯ
Южнославянски преписи на тази творба не са известни. Не се знае дали произведението е било познато на южните славяни. Включвам го заради интересната му фабула. Тук са използувани стари мотиви, разработвани нееднократно във фолклора и в литературата от дълбока древност до най-късно време. Произведението е приписано на Блажени Йероним (340—420), но е по-късна творба.И з д а н и я: П о р ф и р ь е в, Апокр. сказ. нов. лицах, с. 231—235 (по пр. на Велико Зерцало, XVII в.); Драгоманов, СбНУ, кн. 6, (1891), с. 302—303 (по сб. от XVIII в. без заключението).
1. В Йерусалим живееше един мъж на име Рувим, който иначе се наричаше
Симон. Беше от коляното Даново, а някои казват, че е бил от рода Исахаров.
Този Симон имаше жена на име Цибория. Една нощ бяха заедно. Тогава Цибория
зачена син. И като заспа, видя сън, стресна се, обхваната от голям страх,
и с въздишка и тъга започна да разказва на своя мъж: “Видях се, че съм
родила много зъл син, който ще бъде причина за гибелта на целия наш род.”
Мъжът й рече: “Говориш празни неща, недостойни за слушане, защото лукав
дух те е изплашил.” А жената му отвърна: “Ако сега съм заченала и родя
син, няма съмнение, че не ме е изплашил лукав дух, а тъкто това е истинско
откровение.”
2. Когато времето за раждането дойде, роди им се син и те много се бояха за него. Какво да направят с детето, мислеха в себе си и си говореха: “Ако убием нашия син, това е ужасно, но да отхраним унищожителя на нашия род — и това не е безопасно.” Като написаха на хартия името му — Юда, — заедно с него го сложиха в едно ковчеже и го пуснаха в морето. Морските вълни го отнесоха на един остров, който се наричаше Искариот. От този остров той бе наречен Юда Искариотски. Жената на царя на острова нямаше деца. В това време тя бе отишла към морето да се разтуши. Като видя ковчежето при морския бряг, заповяда да го вземат и отворят, понеже искаше да види какво има в него. И намери там красиво дете. Тя въздъхна в себе си и рече: “Уви, аз безплодната! Бих искала да имам и аз такова чедо, за да не остане без наследник моето царство.” Заради това заповяда да се кърми детето и излъга, че била бременна. А след това излъга, че е родила младенец. В цялото царство се дигна голямо тържество, защото царицата родила син. Царят, нейният мъж, съвсем не знаеше истината, искрено вярваше и много се радваше за родилия се син. И всички негови хора ликуваха заедно с него.
3. Царят заповяда това дете да се храни по царски начин и благолепие. Не след дълго обаче царицата наистина зачена от своя мъж и като се измина времето, роди син. Когато двете момчета поотраснаха, често бяха заедно. Юда много пъти с презрение биеше царския син и многократно разплакваше детето. А царицата, като виждаше това, много се измъчваше от Юда и често го биеше, знаейки, че не е неин син.
4. Не остана дълго време скрито неправедното дело. Стана явно на всички, че Юда не е царев син, а е намерен край морето. Юда, като разбра това, се засрами много и уби своя брат, истинския царски син. Той се уплаши, че ще си наведе беда, и за да не бъде сам заради това убит, избяга в Йерусалим с тези, които носеха данъка.
Там Юда стана слуга на Пилат, който в това време беше управител на йерусалимците. И понеже нещата, които си приличат, могат лесно да се събират, щом дойде при Пилат, сприятели се с него. Пилат видя, че по нрав Юда приличаше на него, прие го в своя дом и скоро го обикна. Направи го старейшина и уредник на дома си; всички слуги, от малките до големите, му се подчиняваха.
5. Един ден Пилат гледаше от дома си към градината, която беше недалеч от неговия двор. В нея видя много хубави ябълки и пожела да яде от тях. Тази градина беше на Рувим, бащата на Юда, но Юда не познаваше Рувима, а също така и Рувим не знаеше, че Юда му е син. Само си спомняше за него и винаги в сърцето си мислеше, че неговият син е потънал в морето с ковчежето. Юда не знаеше кой е баща му и коя е майка му, която го е родила, и къде е неговото отечество.
Пилат повика при себе си Юда и му рече: “Моята душа желае да вкуси от плода на онази градина. Ако не ям от него, ще умра.” Юда, като чу тези думи, изтича бързо в градината и започна да къса ябълките, които му харесваха. Случайно в това време дойде Рувим и видя Юда, че къса ябълки в неговата градина. Той се разгневи много. И започнаха един на друг да се подиграват, да се карат, а след това и да се бият. Юда взе един камък, удари Рувима по врата и уби своя баща, нанасяйки му смъртна рана. Като взе ябълките, той ги занесе на Пилат и му разказа всичко, което се бе случило. Когато се свечери, Рувим бе намерен в градината мъртъв. Всички заговориха, че е умрял от внезапна, сиреч неочаквана смърт.
6. Като се измина известно време, Пилат завладя целия имот на Рувим, а Цибория, неговата жена, майката на Юда, даде за съпруга на Юда, своя обичан слуга. Един ден Цибория, опечалена, тежко въздъхна. Нейният мъж Юда я запита загрижено, какво й е, а жена му му рече: “Уви, горко ми! От всички жени аз съм най-нещастната, защото детето си, моя син, хвърлих в морето, а мъжа си намерих неочаквано умрял. А Пилат ми прибави, страшно озлобен, сълзи към сълзите, като ме събра с тебе; насилствено ме даде за твоя жена.” И когато Цибория разказа всичко за своето дете, тогава Юда й извести всичко. По този начин Юда намери майка си, като я доведе за жена и живееше с нея, а своя баща уби. Затова по съвета на своята майка и жена той се разкая и отиде при господа, нашия Исус Христос, който проповядваше по това време и изцеляваше всички болни в цяла Юдея. От него той се сподоби с прошка заради греховете си.
7. По неведомите свои божествени решения тогози [човек] господ така много обикна, че го избра за апостол. Поръча му да се грижи за онова, което беше нужно за телесна потреба — за себе си и за другите апостоли. Той имаше едно ковчеже и в него носеше дадената милостиня. Същият по-късно стана предател на своя господ.
8. По времето на страстите господин Юда тъжеше за мирото, което можеше
да се продаде за 300 пенези и да се даде нужното на бедните, но не бе продадено,
а бе даром излято върху Христовата глава. Не защото толкова се грижеше
за бедните, а защото бе крадец, както пише свети Йоан Евангелист в глава
12. Заради това отиде и предаде господа Исуса на евреите за 30 сребърника.
Всеки сребърник съдържаше 10 пенези, а един пенез съдържа 10 полски гроша.
И така събра за себе си 300 пенези заради загубата на мирото. Или както
други говорят, от всичко онова, което бе донасяно на Христа, той винаги
крадеше една десета част, и именно заради десетата част, която изгуби в
много ценното миро, сиреч за 30 сребърника, продаде Исуса. След това се
разкая за тях, побърза да ги върне на евреите и като хвърли сребърниците
в църква, отиде и се обеси на едно дърво. И така вися, докато се изля цялата
му утроба. Подобаваше да се разкъса през кръста и цялата му вътрешност
да се изсипе, защото в нея се роди коварството и предателството. Подобаваше
със срамно въже да се върже гърлото му, от което бе изречена цената на
безценния господ и излезе лукаво слово. Добре е, че този погина във въздуха,
този, който оскърби ангелите и хората, изгонен от ангелските и човешките
предели. Никъде другаде, само във въздуха подобаваше да загине и с демоните
да пребивава. Нас, които слушаме и четем за този негов беззаконен живот
и дела, запази ни, Христе, боже наш, от такъв зъл нрав и ни сподоби със
своето преславно царство заедно с отца и светия дух завинаги. Амин.
[Previous] [Next]
[Back to Index]