НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Пътувания в задгробния мир

ХОДЕНЕ НА БОГОРОДИЦА ПО МЪКИТЕ
 

Смята се, че творбата възниква през VI в. на гръцки език. Тя е силно повлияна от апокрифа “Видение на апостол Павел”. В България се появява рано. В Погодинов индекс се споменава с най-популярното й заглавие: “Ходене на Богородица по мъките”. Отбелязва се и в по-късните индекси (Яцимирский, Библ. обзор, с. 46, № 52). Апокрифът е широко разпространен в славянския свят и оказва силно въздействие върху фолклора (вж. изследване  Ц в. В р а н с к а [Романска], Апокрифите за Богородица и българската народна песен. ГСУ, 1940).

Сантос Отеро наброява 33 преписа от творбата (Ръкописни апокрифи, с. 188—195). Този списък обаче не е пълен, липсват ред бълг. преписи, например: Сб. № 681, XV в., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 216).; сб. № 438, XVIII в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 456); Тревненски дам. № 710, XVII в., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 350); Сб. № 718, XVII—XVIII в., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 273); Берлински дам., XVIII в. (с неизвестно днес местонаходище, описан от Б. Цонев, Славянски ръкописи в Берлинската държавна библиотека. СбБАН, т. 31. София, 1937); Сб. № 1070, 1780 г., НБКМ (Стоянов—Кодов, Опис 3, с. 373) и др. от XIX в.

И з д а н и я:  Т и х о н р а в о в, Памятники II, с, 23—30 (по най-стария препис от XII—XIII в., р. ред., без начало — Троицки пр.);  С р е з н е в с к и й, Памятники древнерусского письма и языка. СПб. 1863, с. 204—217 (по същия пр. съвместно с гр. оригинал);  Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 30—39 (по пр. от XV в., срб. ред. от сбирката на Григорович);  П ы п и н, Памятники 3, с. 118—124 (по р. пр. от 1602 с разной, по Троицки пр.);  Ф р а н к о, Апокрифи 4, с. 153—159 (по сб. от XVIII в.);  Л а в р о в, Апокр. тексты, с. 144—148 (по дам. от XVIII в.); С т р о х а л, с. 47—54 (глаг. текст от XVIII в.).

Новобългарски  п р е в о д и:  А н г е л о в — Г е н о в, с. 214—223;  К. К у е в  в: Христоматия, с. 173—177 (частични).

Известните преписи на апокрифа очертават три версии: българска, разпространена сред южните и източните славяни, руска и сръбска. Към бълг. версия принадлежат: Тих. 1, Пыпин, Строхал, един молдавски пр. бълг. ред. (Отеро, с. 191, № 14), преписът в сб. № 681 от XV в. и др. Най-старият препис на варианта, който наричаме български, се отличава минимално от гр. текст (вж. сравнение у Срезневски). Апокрифът обаче още на гр. почва варира, а вероятно и на славянска, защото в границите на този вариант могат да се установят няколко славянски редакции.

Независимо от настоящия апокриф с неговите различни редакции и варианти, в славянската книжнина се разпространява втори, свързан с името на Богородица, който носи заглавие: “Въпроси на св. Богородица за 7-те гряха” или “Откровение на св. Богородица за 7-те гряха”. Два текста са издадени от  Н о в а к о в и ч, Starine 16, 1884, с. 91 — 92, Starine 18, с. 201—202, друг от  П о л и в к а, Starine 22, 1890, с. 203—204.

В настоящия сборник помествам превода на К. Куев, направен по иай-стария пр., като попълвам отделни пропуснати изречения. Непреведените две начални страници на преписа превеждам по изд. на Тих. Изгубеното начало на преписа превеждам и допълвам по Пыпин, ркп. от XVII в., тъй като той в останалите си части точно се покрива с Тих. По този начин представям апокрифа в неговата цялост.

1. Пресвета Богородица се помоли на нашия господ на Елеонската планина: “В името на отца и сина и светия дух, да слезе архангел Михаил и да ми разкрие небесните и земните мъки.” Щом бе възвестено словото, слезе архангел Михаил заедно с 400 ангели — сто от изток, сто от запад, сто от юг и сто от север. Михаил поздрави благодатната с ангелите и рече: “Радвай се, отческо изпълнение! Радвай се, синово пребивание, похвало на светия дух! Радвай се Давидово пророчество! Радвай се свето поклонение! Радвай се пророческа проповед! Радвай се ти, от всички най-почетна при божия престол!”

Благодатната рече на архангел Михаил: “Радвай се и ти, архистратиже, войводо, служител на невидимия отец и светилниче! Радвай се, войводо Михаиле, повеление на светия дух! Радвай се архистратиже, похвала на шестокрилите! Радвай се, Михаиле, отпор срещу мъчителя, който стоиш достойно до престола на владетеля! Радвай се, Михаиле на светлината, която никога не угасва! Радвай се, архистратиже войводо, който ще възтръби и ще събуди мъртвите от века! Радвай се, първенецо на всички небесни сили, пръв и до божия престол, прославящ всички ангели!”

2. Богородица искаше да види как се мъчат душите, затова рече на архангела: “Покажи ми всички неща, които стават на земята.” Архангелът отговори: “Както искаш, благодатна, аз всичко ще ти разкрия.” И рече му света Богородица: “Кажи ми, колко са мъките, които изтърпява християнският род” — “Мъките са неизречени” — рече й архангел Михаил. Благодатната му каза: “Съобщи ми за небето и земята.” Тогава архистратигът заръча да се явят ангелите от юг и да се отвори адът. И Богородица видя в ада мъчещите се. Там имаше множество мъже и жени, и имаше много вопли. Богородица попита архистратига: “Кои са тези?” Той отговори: “Тези не вярваха в името на отца [1] и сина и светия дух и забравиха бога. Те не вярваха, че бог е сътворил живота, [всичко това те богове нарекоха — слънце, месец, земя и вода, зверове и гадини, след това направените от хората от камък Троян, Хърс, Велес, Перун превърнаха в богове; вярваха в зли бесове и досега са обхванати от зъл мрак. Заради това така се мъчат тук.”] [2]

3. И видя пресветата на друго място голяма тъмнина. Запита: “Каква е тази тъмнина и кои са тези, които пребивават в нея? Ангелът отговори: “Много души има на това място.” И рече света Богородица: “Да се дигне тъмнината, та да мога да видя и тези мъки!” Ангелите, които пазеха наказанията, отговориха: “Заръчано ни е да не видят бял свят, докато не се яви твоят син, по-светъл от 7 слънца.” И наскърби се света Богородица, обърна очите си към ангелите, видя невидимия престол на отца и рече: “В името на отца и сина и светия дух, да се дигне тъмнината, та да видя и тази мъка!” И дигна се тъмнината и [се откри седмото небе. Тук имаше] [3] множество народ, мъже и жени, и бе голямо стенание. Богородица попита просълзена: “Какво сте направили, нещастници, окаяни и недостойни, и как се събрахте тук?” Те не издадоха нито глас, нито отговор. Ангелите, които пазеха, казаха: “Защо не говорите?” Тези, които се мъчеха, отговориха: “Благодатна, от века не сме видели светлина, та не можем да погледнем нагоре.” Като ги съзря, света Богородица силно заплака. Мъчените я видяха и й казаха: “Как си ни смислила, света Богородице, твоят благодатен син дойде на земята и не ни запита, нито прадедът Аврам, нито пророк Мойсей, нито Йоан кръстител, нито апостол Павел, божият любимец, а ти пресвета Богородице и застъпнице, ти си стена за християнския род, ти помоли бога да посетиш нас, бедните.” Тогава пресветата запита архистратига Михаил: “Какъв е техният грях”. — “Тези не вярваха в света Троица, нито в тебе, света Богородице, и не искаха да проповядват твоето име и че от тебе се, е родил нашият господ Исус Христос, който приемайки плът, освети земята с кръщението си. Заради това дело се мъчат на това място.” Пак се просълзи света Богородица и им рече: “Защо се измамихте, не знаете ли, че цялото създание почита моето име?” Това като каза Богородица, пак падна мрак над тях.

4. Архистратигът й рече: “Благодатна, къде искаш да отидем, на юг или на север?” Благодатната каза: “Да идем на юг!” Тогава дойдоха серафими и херувими и 400 ангели и заведоха Богородица на юг, където течеше огнена река. Там имаше множество мъже и жени. Едни бяха потопени до пояса, други до пазви, трети до шия, а други — изцяло. Света Богородица като видя [простена] с голям глас и запита архистратига: “Кои са тези, които са потопени до пояса в огъня?” Архистратигът й рече: “Те са били прокълнати от майка и баща, затова като прокълнати се мъчат тук.” И пак запита Богородица: “Тези, които са до пазви в огъня, кои са?” Отговори й архистратигът: “Тези често укоряваха кумовете си, а други вършеха разврат, та заради това се мъчат тук.” И рече пресвета Богородица: “А тези, които са до шия в пламъците на огъня, кои са?” Ангелът й отговори: “Те са яли човешко месо, заради това тук се мъчат така.” [4] Запита пак светата: “А потопените до темето в пламъка огнен, кои са?” Архистратигът отговори: “Тези, госпожо, като държаха честния кръст, кълняха се с лъжи. Големи са силите на честния кръст, ангелите като го видят треперят и със страх му се покланят, а хората, които го държат, се кълнат в него, незнаещи каква мъка ги очаква. Заради това така се мъчат.” И видя света Богородица мъж, увиснал на нозете си, и червеи го ядяха. И запита ангела, кой е той и какъв грях е извършил? И рече й архистратигът: “Този получаваше лихви от своето злато и сребро и затова ще се мъчни вечно.” И видя жена, увиснала за зъбите си [5]; различни змии излизаха от устата й и я хапеха. И като я видя пресветата, попита ангела: “Коя е тази жена и какъв е грехът й?” Архистратигът отговори: “Тази, госпожо, ходеше при своите близки и при съседите си да подслушва какво говорят и съчиняваше клюки, за да ги скара. И затова така се мъчи.” И рече света Богородица: “Добре би било такъв човек да не се е раждал!”

5. И каза й Михаил: “Ти, света Богородице, още не си видяла големите мъки.” Светата рече на ангела: “Да излезем да обиколим и да видим всичките мъки.” — “Къде искаш, благодатна, да отидем?” — “На север” — рече светата. И явиха се херувими и серафими и 400 ангели и изведоха благодатната на север. И яви се огнен облак, по средата, на който имаше одри като пламък и огън. На тях лежаха много мъже и жени. И като видя светата, въздъхна и рече на архистратига: “Кои са тези тук и какво са сгрешили?” И рече архистратигът: “Тези, госпожо, не са ставали и не са отивали в света неделя на утринна, но лениво са се излежавали като мъртви. Затова се мъчат тук.” И рече света Богородица: “А който не може да стане, какво прави?” И рече Михаил: “Послушай, пресвета, ако някому се запали къщата от четири страни, обземе го огън и не може да се подигне и изгори, само такива нямат грях.” И видя на друго място огнени столове и на тях горяха много мъже и жени. И пресветата попита архистратига: [“Ами на тези какъв им е греха?” Архистратигът отговори] [6]: “Това са тия, които не почитат поповете и не им стават на крака, когато излизат от божия храм. Затова се мъчат.” И видя светата желязно дърво, на чиито клони върховете имаха железни куки и на тях увиснали за езиците много мъже и жени. И като ги видя светата, просълзи се и запита кои са тези и какъв е греха им. И рече архистратигът: “Това са клеветниците клюкари, които разделят брат от брата и мъж от жена.” [7] И рече пак Михаил: “Послушай, пресвета, ще ти кажа. Ако някой искаше да се кръсти или да се покае за греховете си, тези го раздумваха и той не получаваше спасение. Затова те вечно ще се мъчат така.” И видя светата на друго място човек, който виси на четирите си крайници [8] и от ноктите му течеше много кръв, а езикът му бе вързан от огнен пламък, та не можеше нито да въздъхне, нито да рече “Господи помилуй”. Като го видя пресветата Богородица, разплака се и рече: “Господи помилуй и чуй молитвата ми!” И дойде при нея ангелът, който владееше мъките и развърза езика на този мъж. И пресветата попита кой е този нещастен човек, който така се мъчи. Ангелът рече: “Този е служител на иконите и на църквата, но не изпълняваше божията воля, а продаваше съдовете — черковно имущество — и казваше, че който служи на църквата, от църквата трябва да се храни. И затова се мъчи тук.” И рече пресветата: “Каквото е извършил, такова и намерил.” И ангелът пак му свърза езика. И рече архистратигът: “Ела, госпожо, да ти покажа, къде се мъчат свещениците.” И тя видя увиснали много попове. От краищата на ноктите и от теметата им излизаше огън и ги гореше. Като ги видя пресветата, попита кои са тези и какво им е прегрешението. Михаил рече: “Тези са служители на литургията и представители на божия престол, които се смятаха за достойни, но когато проскомидисваха просфората, не пазеха и ронеха частици, [9] които падаха по земята като божии звезди. И тогава божият престол се раздвижваше и божието подножие трепереше. Затова се мъчат тъй.” И видя светата мъж и крилата змия с три глави. Едната беше в очите на мъжа, а двете в устата му. И рече архистратигът: “Този нещастен човек, който не може да си отдъхне от змията, е оня, що четеше светите книги и евангелието, но не ги изпълняваше; той учеше хората, а сам не изпълняваше волята божия и живееше блудно и беззаконно.” И рече архистратигът на господните сили: “Ела пресвета, да ти покажа, къде се мъчат монасите.” И пресветата видя...  (повреда в ръкописа).

6. И рече й Михаил: “Къде искаш да отидем, благодатна, на изток, на запад или в рая, надясно или наляво, гдето са големите мъки?” И рече пресветата: “Да отидем на лявата страна!” Като изрече това пресветата, явиха се херувими и серафими и 400 ангели, които я изведоха от изтока на лявата страна. И близко до реката имаше мрачна тъмнина и там лежаха много мъже и жени, които вряха като в котел. Водата покриваше грешниците като морска вълна. Когато вълните си издигаха и потопяваха грешниците на хиляди лакти, те не можеха да кажат “Помилуй ни, праведни съднико!” И непрестанно ги ядеше червей и скърцаха със зъби. А ангелите, които пазеха там, като видяха пресветата, викаха всички едногласно, казвайки: “Свет, свет, свет си боже! Благославяме те, Богородице, от която се роди син божи! От векове не сме виждали светлина, а днес виждаме светлина поради тебе, Богородице.” И пак викнаха всички —едногласно, казвайки: “Радвай се, светлина на вечната светлина; радвай се и ти, архистратиже Михаиле, който се молиш на повелителя за целия свят! Ние виждаме грешниците, които се мъчат и много скърбим.” И видя Богородица ангелите скръбни и печални заради грешниците. И пресветата се разплака. И всички викнаха в един глас, казвайки: “Добре сте дошли в тази тъмнина да видите мъката ни.” И помоли се пресветата с ангела и чу плача на грешниците. Издигнаха глас, казвайки: “Господи, помилуй ни!” И като свършиха молитвата, речната буря и огнените вълни утихнаха и грешниците се явиха като синапови зърна. Като ги видя светата, просълзи се и рече: “Каква е тази река и тия вълни?” И архистратигът й рече: “Цялата тази река е от смола, а вълните й са все огнени. А тия, които се мъчат са евреите, които мъчиха нашия господ Исус Христос, син божи, и всичките народи, които макар и да се кръстиха в името на отца и сина и светия дух, обаче и като християни вярваха в демони и отхвърлиха бога и светото кръщение. Извършиха и блудство в името на кръщението с кумовете и майките и с дъщерите си. Това са отвратителите, които ядат с хората и ги тровят, с оръжие ги убиват и душат децата си. Та затова се мъчат според делата си.” И рече светата: “Да бъде според делата им!” И пак придойде бурната река и огнените вълни и ги покри мрак. И рече Михаил на Богородица: “Който се затвори в тази тъмнина, бог не си спомня за него.” И рече пресветата: “О, горко на грешниците, пламъкът на този огън е неугасим!”

И рече й архистратигът: “Ела, пресвета, да ти покажа огнено езеро и да видиш где се мъчи християнският род.” Тя погледна и чу плач и писък, но самите тях не виждаше. И попита: “Кои са тези и кои са греховете им? А Михаил й отговори: “Това са онези, които се кръстеха, но кръста познаваха само на думи, а вършеха дяволски дела и пропуснаха времето за покаяние. Затова сега така се мъчат.” И рече пресветата на архистратига: “Моля ти се, да се помолим заедно да вляза и аз да се помъча с християните, понеже се нарекоха чеда на моя син.” И рече й архистратигът: “Остани в рая!”

7. Пресветата рече: “Моля ти се, свикай войнствата от седемте небеса и всички ангели, за да се помолим за грешниците. Дали не ще ни чуе господ бог и дали не ще ги помилва?” — “Жив е господ бог и велико е името му! Когато се молим на повелителя седем пъти на нощ, ние се молим, госпожо, същевременно и за грешниците, но повелителят малко ни слуша.” И рече пресветата Богородица: “Моля ти се, заповядай на ангелското войнство да ме издигне на небесната висина и да ме остави пред невидимия отец.” И заповяда архистратигът и се явиха херувими и серафими, които възнесоха благодатната в небесната висина и я поставиха при престола на невидимия отец. Тя издигна ръце към благодатния си син и рече: “Смили се, владико, над грешниците, защото ги видях и не мога да изтърпя. Искам да се мъча с християните.” И тя чу глас, който й казваше: “Как ще ги помилвам, като виждам гвоздеите в дланите на моя син! Не мога да ги помилвам!” И рече: “Владико, не моля за неверните евреи, а за християните прося твоето милосърдие.” Тя чу глас: “Аз виждам, че те не помилваха моите братя и затова не мога да ги помилвам.” И пак рече пресветата: “Смили се, владико, над грешните! Господи, те са творение на твоите ръце; по цялата земя прославят твоето име; и в мъките си, и на всяко място, и по цялата земя казват: “Пресвета Богородице, помогни ми!” Когато се ражда човек, пак казва: “Света Богородице, помогни ми!” Тогава господ й рече: “Послушай, пресвета Богородице, владичице, няма човек, който да не призовава твоето име. Такива аз не оставям нито на небето, нито на земята.”

8. Пресветата Богородица рече: “Къде е пророк Мойсей, къде са всички пророци и вие, отци, които никога не сте правили грях? Къде е божият възлюблен Павел? Къде е света Неделя, похвалата християнска? Къде е силата на светия кръст, чрез който Адам и Ева се избавиха от проклятието? Тогава архистратиг Михаил и всичките ангели рекоха: “Владико, смили се над грешните!” Тогава Мойсей извика, казвайки: “Помилвай ги, владико, защото аз им дадох твоя закон!” Тогава Йоан извика: “Помилвай ги, владико, защото аз им проповядвах твоето евангелие!” Тогава и Павел извика: “Помилвай ги, владико, защото аз предадох твоите послания на църквите!” И рече господ бог: “Послушайте всички вие, ако са живели според евангелското учение, което им проповядва Йоан, и според посланията, които предаде Павел, то те ще получат и присъда според това.” Ангелите не знаеха какво да отговорят, а само рекоха: “Смили се! Справедлив си, господи!” И рече пресвета Богородица: “Помилвай, владико, грешните, защото те приеха твоето евангелие и опазиха закона ти.” Тогава господ й рече: “Послушай, пресвета, ами ако някои от тях са вършили зло и не са се покаяли за делата си? Ти добре казваш, че са се поучавали в моя закон, но пак са вършили зло и не са се отдалечили от злото. И какво да кажа аз, когато е речено: “Ще им се въздаде според злините им.” Тогава и всичките светци като чуха владиката, не посмяха нищо да отговорят.

9. Пресветата като видя, че никой не успя и господ не послуша светците, но отдалечаваше милостта си от грешните, рече: “Къде е архистратиг Гавриил, който ми извести да се радвам и който преди всички векове се вслуша в отца, а сега не поглежда грешниците? Къде е великият, който владее всичко? Самата земя бе осквернена от злите човешки дела, та господ бог изпрати своя син и възстанови земния плод. Къде са служителите на престола? Къде е Йоан Богослов? Защо не се явяват с нас на молба пред владиката за християните-грешници? Не виждате ли как аз плача за грешниците? Елате, всички ангели, които сте на небето; елате, всички праведни, които господ оправда, защото вам е дадено да се молите за грешните! Ела и ти, Михаиле! Ти си пръв от безплътните до божия престол. Заповядай на всички да припаднем пред невидимия отец и да не се помръднем, докато бог не ни послуша и не помилва грешните.” Тогава Михаил падна с лице долу под престола, поклониха се и всички небесни сили и всички безплътни чинове. И чу владиката молбата на светиите и се омилостиви заради своя единороден син. И рече: “Слез, обични ми сине, чуй молбата на светците и покажи лицето си на грешниците!”

10. И слезе господ от невидимия престол и го видяха всички, които бяха в мрак, и извикаха в един глас, казвайки: “Помилвай ни, сине божи, помилвай ни царю на всички векове!” И рече владиката: “Чуйте всички, насадих рай и създадох човека по свой образ и го поставих господар на рая. И живот вечен дадох на хората, а те не ме послушаха и в желанията си съгрешиха и станаха смъртни. Аз не бих искал да гледам делото на своите ръце, измъчвано от дявола. Затова слязох на земята, приех плът от девица, разпънат бях на кръст, за да избавя хората от плен и от първото проклятие; вода поисках — дадоха ми злъчка, размесена с оцет; ръцете ми създадоха човека, а той ме положи в гроб; и в ада слязох и врага покорих, своите избраници възкресих, Йордан благослових, за да ви спася от първото проклятие, а вие не се стеснихте да правите грехове. Показахте се християни само на думи, а заповедите ми не спазихте. И затова се намерихте в неугасим огън. Така че няма да ви помилвам, но сега заради милосърдието на моя бащат който ме изпрати при вас и заради молитвите на майка ми, която много плака за вас, и заради обещанието на архистратига Михаил, и заради множеството мои мъченици, които положиха много труд за вас — ето давам на всички, които се мъчат денем и нощем, почивка от великия четвъртък до света Петдесятница, за да прославите отца и сина и светия дух.” И отговориха всички: “Слава на твоето милосърдие! Слава на отца и сина и светия дух. винаги и във вечните векове!”
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Оттук започва Тих.

2. Тези редове липсват в гр. текст. Не се срещат и в по-късните редакции на апокрифа (Л.). Тъй като се касае за старата слав, митология, трябва да се предполага, че са добавени от слав. преводач.

3. В Тих. текстът повреден, попълвам по Пыпин.

4. В Лавров (друга ред.) се обяснява какво значи да се яде човешко месо: “Запита Богородица: “Може ли човек да яде човешко месо?” Архангелът рече: “Слушай, Богородице, аз ще ти кажа. Тези са, които пият билки, помятат си децата и ги хвърлят на псетата да ги изядат, и брат брата затрива, или баща детето си издава на царе или на крале да го погубят, такива ядат човешко месо, заради това така се мъчат.”

5. В Л. жената виси за ушите.

6. От преводача това изречение е изпуснато — липсва в Тих. и Пыпин.

7. В Л. по-разширено: “Това са бродници, магьосници и клеветници, които разделят брат от брата и мъжа от жената, и жените о г мъжете им, и кумец от кумове.” Богородица запита: “Може ли да се отдели брат от брата?” Ангелът отговори...”

8. Л. — “висеше обесен за 20-те нокти на ръцете и краката”.

9. Л. след този грях творбата завършва. Следва кратко поучение: “Слушайте и вярвайте как се мъчат грешните хора. Който брат е съгрешил, да се покае пред бога; ако ли брат е съгрешил пред брата, да се простят и да почитат молитвата на свещеника н духовника, тогава 6oi ще им прости съгрешението. Нему слава и власт до века, амин.”