Българско творчество в традициите на апокрифите

ПОВЕСТ ЗА КРЪСТНОТО ДЪРВО ОТ ПОП ЙЕРЕМИЯ
 

Творбата е бълг. компилация и обработка на по-стари апокрифи. Написана е от поп Йеремия в България в края на Х в. За авторството на Йеремия има изрични указания в Погодинов индекс: “За кръстеното дърво, известие за св. Троица и за господа наш Исус Христос как е поставен поп, също Йеремия нещо си излъга”. По-горе в същия индекс във връзка с молитвата против треска Йеремия е наречен “поп български”. По-късните индекси допълват описанието на апокрифа: “и как Христос орал с плуг е лъгано”, “как Христос орал с плуг, това излъга Йеремия, български поп, бил е между навите на дяволското хоро” (Я ц и м и р с к и й, Библ. обзор, с. 50, № 44—66). Отначало се мислеше, че в индексите са посочени няколко различни апокрифа — за кръстното дърво, за Исус, който станал поп, и за Исус, който орал с плуг. Намерените преписи показват, че това са моменти от един обширен апокриф, който се утвърждава в науката като “Повест за кръстното дърво”.

И з д а н и я:  Я ги ч, Starine 5, 1873, с. 83—95 (по Берлински сб., XIII в. б. ред.), заглавие: “Похвално слово за Мойсей, за сплитането на дърво от ела, кедър и кипарис”;  С о к о л о в, Материалы и заметки, I, с. 84—107 (по Драголев сб., XIII—XIV в., срб. ред.);  А.  П о п о в, Первое прибавление к описанию и каталог книг церковной печати библ. Хлудова. М., 1875, с. 31—44 (по р. пр. от XIV в.), в заглавието се съдържа името на автора: “Слово на презвитер Йеремия за честното дърво...” Изследване на творбата у  Е.  Г е о р г и е в, Литература на изострени борби в средновековна България. С., 1962, с. 202—225.

Превод у  А н г е л о в — Г е н о в, с. 423—438 (частичен). Тук превеждам началните епизоди по изд. на Ягич (у мен 1—14), останалите вземам от Ангелов—Генов, като правя някои поправки според оригинала.

1. Мойсей поведе синовете израилеви от Червеното море и ги заведе при Мера. Но от Мера не можеха да пият, въпреки обилната вода, защото беше много горчива. Мойсей призова господа и се помоли за хората. И дойде при него ангел и му показа три дървета: ела, кедър и кипарис. Мойсей направи, както му заповяда ангелът: взе трите дървета, сплете ги на плитка и я посади при изворите на водата. Господният ангел рече: “Това е образът на света Троица; това дърво ще бъде за спасение, това дърво е живот за света, на това дърво евреите ще разпънат господа и истинската светлина ще се възнесе от живеещия в света свещник. А еврейските старейшини ще осъдят този, който ще съди целия свят — живи и мъртви.” С такива думи Мойсей предсказа за Христа, тъй както бе научен от ангела.

И веднага водата стана сладка за красота и веселие на хората и животните, на небесните птици и земните зверове. И слушаха синовете израилеви за дървото, за което говореше Мойсей: кога ще дойде [Христос] и как тогава ще го осъдят. Мойсей пророчествува с много думи, коита се сбъднаха.

2. Като се изминаха много години, Мойсей дойде с хората в хоривската земя. Мястото беше удобно за тях да разпънат шатри. То се наричаше Моавий и беше пусто, защото не можеше да се премине там от множество змийска гад, която бе твърде зла. Ухапани, Мойсеевите хора започнаха да загиват в палатките си. Мойсей се наскърби за народа си и извика към своя господ бог. И господ чу. От бога бе изпратен ангел, който държеше в ръката си кръстен знак: едно копие с пронизана по средата змия от мед. “Направи това, което виждаш в ръцете ми! Дървото, което посади при водата, ето що ще стане от него, и един ще бъде окачен на него.” Ангелът каза това на Мойсей и го остави.

Мойсей стана рано, скова змия от мед, набучи я на копие и го постави сред своите хора. На ухапаните каза: “Ако някой е болен, а аз бъда далече, нека погледне поставения знак и да извика: “Боже мой, в името на това знамение, помилвай ме!” И започнаха ухапаните люде да оздравяват, а не знаеха, че това е кръстен знак. Те се кланяха на копието и медта и почитаха вишния, който щеше да дойде за спасение на целия свят. След това Мойсей каза на хората: “Всичките, както сега виждате, сте спасени само с гледане, така и ще бъде. След тези години ще дойде вишнияг всесъздател на първите хора Адам и Ева, които ще получат вечен живот. Ще дойде заради патриарсите, пророците, заради всички, които проляха кръвта си за Христа, които в негово име завършиха живота си.” Един от израилтяните му каза: “Кажи ни всичко, което ще се случи.” И той им разказа онова, което му съобщи ангелът: че дървото, което посади при водата, при Мера, това дърво ще бъде приготвено за разпятие на този, който ще се роди от рода на Юда; ще излезе от дева Мария и ще бъде от коляното на Давид, Аврамов внук; от праведния Есей ще произлезе пречистата дева, и от девата ще се роди синът на всевишния, и той ще бъде разпънат с двама разбойници. На този домът ще се иззида за 46 години. Тогава ще отсекат дървото на спасението, но по това време още не ще бъде позволено на вишния да дойде и да се роди на земята. Ще отсекат дървото след 4000 години и повече.

Това говореше Мойсей и синовете израилеви слушаха казаното, внимаваха и го полагаха в своето сърце, казвайки: “Кога ли ще дойде това?” И поглеждаха към небето, молейки му се за пощада. И всички те, като дойдоха с много народ, пазеха дървото и го бранеха от чуждите. Често слушаха как ще бъде разпънат с двама разбойници.

3. По това време се намери един разбойник на име Афросит. Той, като дойде, каза: “Как мога да се освободя ог множеството си грехове?” Мойсеевите другари му казаха: “Иди при Мера и пази дървото от чужденци, докато дойдат от Йерусалим и го отсекат с царска заповед. И тръгни по пустинята с тях и ако видиш всичко, което се случи, разпий се и ти с този, който ще съди целия свят.” Афросит отиде при Мера да пази дървото и прекара там 75 години. И като завърши своя живот, изсушил тялото си с пост и молитва, отиде при господа.

И така се смениха пазещите дървото до 67 души, просвещавани от дух. Пророците един след друг проповядваха и казваха какво ще стане. [Хората] вярваха и се покланяха на дървото, казващи, че пророчеството на Мойсей е спасение. И така завършваха годините си.

4. Когато изминаха много години след смъртта на Мойсей и другите пророци, чиито имена са посочени в битейските книги, се въздигна първото царство на земята на Елкановия син [1] и този, който обнови царския ченец, си взе за зет Давид. Давид се изпълни със свети дух и пророчествува, казвайки: “Господ ще дойде от висините, и няма да закъснее, и славата му ще бъде велика, и царството му няма да има край.” Той още каза: “Милостта и истината се срещнаха, правдата и мирът се целунаха, истината възсия от земята и правдата слезе от небето.” Защото истината е Елисавета, от нея се роди Йоан Кръстител. А правдата и мирът е света Богородица, от която се роди Христос, нашият бог.

Този Давид имаше много синове, защото беше саретнистенин [многоженец?] — друг грях, освен разрешените от пророците, както рече пророкът: ще бъдат доведени на царя деви. Да припомним и за Урий в царските книги [2] как заради жена бе погубен от цар Давид, когото пророк Натан изобличи с ангелско повеление. Този Давид царува 42 години и роди Соломона от Вирсавия [3], и на него се спря духът на благодатта. При същия цар Давид се намери един човек на име Есром. Той, като дойде, разказа своите дела и всички разбойничества, кражби и обиди. Нему Давидовите съветници отговориха: “Чували сме, че в Мера има посадено дърво. То се нарича спасение, това е дървото на опрощението, това е дървото на утвърждението на живота. Та и ти иди там, макар да се наричаш лихварин, добре е за теб да отидеш; като видиш дървото, ще се спасиш.” Старейшините никак не му разказаха за разпятието, за да не се уплаши и да не се върне към предишните си зли дела. А той, като чу това, което се говори за дървото, още и за опрощението на греховете, веднага се затича към него с радост. Когато отиде, людете, които живееха там, го запитаха: “Защо си бил път, заради какво си дошъл тук?” Каза им, че бил изпратен от царя, затова е дошъл. Жителите, като чуха това, казаха му за дървото — какво ще стане и как бог ще се разпне с двама разбойници. Той се зарадва, защото се надяваше, че може би по-скоро ще настъпи това; очакваше, когато настъпи [събитието], да носи дървото. И като се молеше, казваше: “Ще пожелае ли бог да дойде на земята?” Така се молеше, кланяше се на дървото ден и нощ и всеки час.

Този Есром прекара 70 години край дървото на спасението, но божията благодат не бързаше. Той извика и каза така: “Това дърво е спасение за целия свят! Това дърво е за всички надежда! Това дърво е за вярващите в него избавление! Това дърво е украшение! Това дърво е помощ за всяка правоверна душа!”

5. Когато цар Давид навърши 30 години, изпадна в голям ужас. Бидейки в люта болест, душата му бе взета от ангел. Той му показа църковен образ в небето и му каза тези думи: “Такъв да бъде божият дом в Йерусалим!” После ангелът възлезе на небето. Цар Давид започна да пее: “Колко са възлюблени селенията на твоите сили, господи, моята душа желае да почива в господните двори!” И по-нататък от този псалм. Като размисли върху видяното и разбра с каква красота му бе заповядано да създаде храм на бога, веднага повика Соломон и му каза всичко, което видя и чу. А Соломон възкликна: “Как мога да приготвя аз дом на бога? Той е във висините и пребивава неръкотворен!” И това щом рече, Соломон се отказа: “Аз не мога да създам такава красота!” Давид каза: “Слушай, Соломоне, и не противоречи на своя баща. Аз ще ти направя църквата, чийто образ видях, а ти само дерзай и не отваряй уста срещу моята заръка. Защото аз разбрах, че ти ще изкушиш бога с умението на твоята ръка и със своя ум.” Давид заповяда на своите момци да донесат по сто свещи за всекиго. И когато се изпълни царската заповед и Давид получи всички свещи, той направи малка църква, показа я на Соломон и рече: “Виж какви стени, какви колони, какви греди, какъв връх, какви са основите й, какви сводове и какъв е нейният завършек.” Тогава Соломон се ужаси и с голяма тъга извика към господа, казвайки: “О, владико, вседържителю на всички твари, възможно ли е да дойдеш и да поживееш в ръкотворен дом? Защото аз съм твой роб, как мога да украся твоя дом?” И като каза това Соломон, дойде да се поклони на своя баща. После взе църковния образ и го понесе там, където отиваше. Тогава Соломоновият ум беше на небето, очаквайки помощ и утешение, които му бяха и дадени. Давид доживя до старост и много скърби понесе през своята младост. Той яви това на своя син Соломон и завърши своя живот на 73 години.

6. Соломон, като прие царството на своя баща Давид, пазеше образа на църквата, очаквайки пришествието на ангела. И ето, внезапно ангелът застана пред него, показа му знак и го сложи на дясната му ръка; на него имаше страшно писание. После ангелът изчезна. Единствен Соломон знаеше както бе научен от ангела, какво бе написано на този пръстен. Соломон започна да гради божия дом и събра безброй много хора да се трудят тук, едни за камъните, други за колоните; едни горяха камъни и тухли, други [се грижеха] за дърветата, трети за пясъка. Просто да се каже, тук беше цялото негово царство и всичко беше в движение. Когато чу, че се гради божи храм, всичко живо с радост тичаше и говореше: “Да не би да дойде бог при нас и да живее с нас!”

7. Соломон строеше осмо лято, когато при него пристигнаха едни мъже и му посочиха спасителното дърво, понеже бяха обхванати от завист. Те бяха от земите на Мера и не можеха да гледат славата на дървото на спасението и онова, което се случваше при него. Защото там се изменяше всяка царска дума, [опрощаваха се] не малко разбойници, [лекуваха се] болни от тежки недъзи; в голяма слава беше това дърво. Цар Соломон разбра, че дървото на спасението е красиво с извивките си и добро за църквата. Той пожела да иде и види дървото в Мера. И като видя неговата красота, заповяда да го отсекат. Пророк Есром, щом чу, че има царска заповед да се отсече дървото, бе осенен от дух, извика горчиво и каза с плач: “О, Соломоне, царю, не го посичай, остави това дърво на спасението, остави това дърво на защитата, остави това дърво на живота, остави тази светлина на целия свят, то ще просвети целия мир! Какво правиш, Соломоне? Не посичай дървото на осъждането! Още не се е родил праведният Есей, от когото ще се роди третият внук на Адам от майка девица. Защо отсичаш дървото на съда? Остави се, Соломоне, още не е родила девицата, защо отсичаш дървото на осъждането!”

Като чу тези неща, Соломон се дивеше на неговите приказки и се замисли какво ли ще значат думите. Той нареди на своите слуги да отсекат дървото и каза, че то ще прилегне в Йерусалим. И като отидоха, веднага им заповяда: “Да не лежи по никакъв начин на земята, а да бъде обковано с железни обръчи от единия край до другия.” А Есромовите приказки Соломон запомни и размишлявайки, каза: “Що, прочее, ще е това, което рече: “Не отсичай, дървото на осъждането?”

8. Тогава събраха ковачи и умели разпоредници да обковат спасителното дърво. Тук можеха да се видят всякакви майстори. Едни топяха руда, други копаеха пръст от земята; едни промиваха пясък, други дялаха, трети ковяха. За ковачите там бе люта мъка, защото им отказваше умението — онова място беше много неудобно, затова не бе възможно дървото да се изправи, нито да се понесе на рамене, но всички го влачеха, превързани за челата. Там можеше да се види всякакво майсторство, как много ръце прилагаха изкуството си. И така като се трудиха, го караха 7 години, едва донесоха дървото с много труд, но още не бе настъпило времето на осъждането. И когато го довлякоха и пожелаха да го изправят, за да видят всички хора в църквата за удивление, да видят и чужденците, които идват на поклонение в божия дом, защото бе много красиво с извивките си, ето, стана истинско чудо. Майсторите измериха с мярка, където ще го положат, а когато искаха да го положат, беше късо. Провериха го два пъти и три пъти и не беше угодно. Тогава го оставиха и сложиха друго на същото място. И това беше още по-чудно, че бе положено да сядат мнозина на него. И много години лежа извън църквата, 218 години. А Есром дойде в Йерусалим след спасителното дърво и като пази дървото 4 години, предаде душата си на бога. И разказваше на другите как на това дърво евреите ще осъдят Христа. Така завършваха [мнозина] своя живот в божия дом.

9. Соломон завърши божията църква за 46 години и каза: “Възможно ли е бог да върви тук с нозете си?” После рече: “Господи, никак да не се разгневи срещу мен твоята десница, ако те попитам, владико, ще дойдеш ли някога на земята, или безмислено се трудих!” Тогава Соломон взе дърво, желязо, мед, сребро и злато и направи два грифона, подобни на серафим и херувим, постави ги пред себе си и възкликна: “Боже, проповядван от пророци и от апостоли, ако си пожелал да дойдеш на земята, направи така, че тези птици да получат дух и да ми бъдат за утешение, да разбера, че ти ще дойдеш на земята.” Тутакси слезе дух, орлите раздвижиха криле и се покриха един друг. Тогава Соломон прослави бога и ободри своите хора с думите: “Наистина бог ще дойде на земята!”

10. Соломон царува 72 години и умря. Неговото царство прие Синарион, който събра всички пророци, искайки да ги изгори с огън. Тогава внезапно дойде халдейска войска и плениха земята му, и самия него убиха и разпръснаха войската му, понеже бе казал: “Да бъдат изтребени всички, които вярват в пришествието Христово!” Синарион цар царува три години. Наследи го Навдан и той царува 30 години. И така се изредиха 24 царе до царя Ирода, когато тайната стана явна на целия свят, защото светлината дойде сред хората.

11. В ерихонската земя имаше един човек Иасон, който дойде в Йерусалим, за да се помоли в божия дом с жена си Нара. Тя беше бременна и роди син, когото нарекоха Спътник. Родителите му се заселиха в Йерусалим близо до божия дом. Соломон беше създал място за странници. А наблизо бе другото място, където всеки от тях седеше ден и нощ да пази дървото на осъждането. Това място и досега се нарича Разбоище, затова влезеше ли там някой, добър или лош, започваха да го наричат разбойник. Този Иасон, като поживя малко там, поръча на своя син Спътник: “Чедо, пази дървото, което лежи тук, защото на това дърво ще бъде разпънат Христос от евреите. А когато той дойде, ти, чедо, се разпни с него и ще спасиш от мъки целия наш род.”

Като говореше Иасон тези неща на своя син, ето че една жена притича, гонена от бяс, и като седна на дървото, започна да говори: “На осле, нежели на носилка понеси ме в царството небесно.” Това като каза, веднага ангел господен удари жената, която пазеше дървото и тутакси бясът избяга от нея. А жената оздравя и от този час не напусна църквата. Като отиде, тя влезе в мястото, наричано Разбоище, и там служеше до края на своя живот.

12. Господ бог Христос пожела да се роди по времето на царуването на Ирод. Другаде ще посочим как господ се роди и как бяха избити младенците заради него, как бе повит в пелени и как се записа Йосиф с Богородица Мария, неговата годеница, и как бе опечален за нея. Онази наредба излезе от цар Август — заповед всички да се запишат. Фанид имаше единствена дъщеря и нея с много молби едва даде на мъж от своя палат, и заради нея стана да се запише девата в Тарсия.

13. Когато Исус стана на 10 години, отиде един ден с другари на Йордан и там намери Адамовата глава. Исус й рече: “Това е дело на моята ръка.” И написа с пръст по нея: “Адам, Адамова глава.” Когато Адам умря, беше положен срещу рая. В деня, в който се роди, нашият господ заповяда да придойде Йордан, да достигне до Адамовия гроб и да разнесе костите му по четирите части на земята, от които и бе създаден. И се кръсти с костите си първо от Йордан, второ от морето, трето с господа наш Исус Христос. Главата му бе занесена в Йерусалим и жителите, малки и големи, се стичаха да я видят. И чудеха се на големината на главата на своя прадед Адам, защото беше голяма толкова, колкото да седнат 300 мъже в нея.

Имаше двама князе, имената им бяха Мардарий и Турас, които се препираха. Мардарий казваше да я погребат, а Турас говореше: “Нека да е в моя дом”, и пак казваше: “На мен подобава да взема главата на своя прадед.” И едва измоли да я вземе. Той внесе в дома си главата на Адам и направи при вратите хубаво място и там я положи. Излизащите и влизащите странници се чудеха, като я гледаха. Турас, докато бе жив и гледаше главата, казваше: “Да ме положат върху главата и така да ме погребат.” Но когато умря, Исус научи и забрани. Бе заповядано да я изнесат извън града на мястото, наречено Голгота, и там я положиха. Името на това място беше Краниево място, защото на него щеше да вкуси смъртта нашият владика и господ бог, спасител наш Исус Христос, и да се кръсти от своята кръв, от ребрата му свети и пречисти. Това стана 60 години след погребението на Адамовата глава.

14. Исус беше на 20 години, когато превърна водата на вино в Кана галилейска пред архитриклина [4], който беше старейшина. В Августовото царуване трябваше да се преброи цялото население. Имаше голяма грижа между хората по това преброяване, защото не малка работа се отвори. Вдигнал се беше сам царят да прави крепости, а син му прокарваше пътища от крепост до крепост по цялата земя, така че никой не беше без работа. В това време, при тоя цар, и сам бог стана орач.

Един ден Исус отиваше във Витлеем и намери един човек, че оре и отхвърля на една страна пръстта и обикаля нивата. И видя господ, че денят минава [напразно] и взе ралото в ръцете си, та изора три бразди, па обърна, даде му ралото и рече: “Сбогом, ори, брате!” О, дивно чудо! Как дойде господ и не отмина своя народ, но се яви орач! О, блажено дърво, което господ взе в ръцете си! О, блажено рало и блажен остен! О, блажени волове, които вървяха пред господа! О, блажена земя, която господ ора! О, блажено семе, което господ пося с ръката си! О, блажена нива! О, блажен път, по който господ дойде! О, блажена е тая земя, по която господ ходи с нозете си! О, блажено стадо, от което са тия волове, с които господ ора! О, блажен орач, когото господ видя и който отмени бога! [След това] ще кажем какво стана с нивата, която господ ора.

15. След смъртта на Августа наследи го Селевкий. Този Селевкий беше благочестив и чакаше да види бога [раждането на Исуса]. Той ходеше често в църквата божия и молеше се да може някога да види бога в къщата си. Веднаж влезе да му се поклони в 9 часа и легна да спи зае ино с отрока, който му приготви легло в Соломоновия притвор. И като полегна да чака да мине времето до обяд, неочаквано една птица при летежа си изпусна една коришка, която се случи да падне в очите му. И налегна го голяма тъга и болка, защото не се надяваше да живее, тъй като мислеше, че ще изтекат зениците му. От околните пазеха никой да не узнае болестта на царя, защото се боеше от укора на своите хора и от народа на своята държава, и от останалите сановници, та ако го изгонят, да има какво да яде при слепотата си. И повика сина си Пров и го изпрати по цялото си царство и из цялата област, като му каза да не взема със себе си ни един от своите отроци, за да не се узнае неговата слепота. Когато царският син Пров тръгна, видя, че на пътя стои 12-годишно момче. Повика го веднага и му рече: “От кои места си?” Исус му отговори: “От високите страни съм.” Исус искаше да му каже, че е от небето, но Пров си помисли, че е от горните земи. Той го запита: “Познаваш ли добре пътищата по тия високи страни и градовете и селата?” И рече му Исус: “Оттам дойдох сега тук — как да не зная?” И рече му Пров: “Работа имам в тия планински села, затова те моля, ако знаеш пътя, да ме заведеш там.” Исус му отговори: “Аз затова дойдох, за да те отведа в дома на твоя отец.” Пров не разбра Исусовите думи и го взе със себе си да му услужва. Поради това сам Исус рече: “Не дойдох да ми служат, но да им служа.”

Когато Пров дойде в Йерихонската страна между планините, йерихонци недружелюбно приеха Прова и Исуса и не даваха много данъци. Исус им каза да дават кесаревото на кесаря, а божието на бога. И като събраха по цялата област много дарове, и достигнаха до реката, която се именува Вояста, дето се спряха да стануват, и почнаха да плават, те и добитъка им, някои от по-младите отроци отидоха да ловят риба и да се къпят. Влезе и Пров и рече на Исуса: “Ела и ти, брате!” Исус разбра, че Пров го обича от сърце, и дойде да се къпе. И взе Исус една риба и показа я на Прова, като я държеше с лявата си ръка, а с дясната я прекръстваше. И запита Прова: “Знаеш ли, Прове, каква е тази риба?” Той отговори: “Не зная, брате, не зная каква е тази риба!” И рече Исус: “Какво има в тая риба?” Той каза: “Казах ти, брате мой, не зная!” О, дивно чудо! Как Пров се нарече брат на бога, защото думите на Исуса се показаха мили на Прова; затова хубаво е да се побратимяват хората, защото любовта е хубава нещо. И каза на Прова: “Главата на тази риба е за ядене, злъчката й — за лекуване на очи, а утробата й — за изгонване на бясове.” И даде я на Пров, и рече: “Запази тази риба!” Когато Пров чу тези думи, спомни си за бащината си болест, за изгонването на бесове и за човешките души и тутакси му стана драго, бързо излезе от водата и много се зарадва. Пров, който имаше в ума и в сърцето си бащината болест, взе рибата, извади от нея злъчката, за да я занесе на баща си, защото баща му Селевкий бе сляп. Жена му при новолуние лудееше, а син му боледуваше. И когато чу тези думи, заповяда на отроците бързо да оседлаят коня и взе със себе си колкото злато бе събрал и нямаше грижа за останалите градове. Пров се зарадва, напусна незабавно стана си и бързо тръгна за дома при баща си, а Исуса, заедно с отроците, хората и царските подаръци остави.

Като чу Селевкий за пристигането на сина си, наскърби се и му рече: “Защо, чедо, се завърна толкова скоро? Да не би, сине мой, да е станала известна моята слепота, та те изгониха?” И отговори Пров: “Не, татко мой, но слушай да ти разкажа какво чух и видях. И взе злъчката и намаза очите на царя, своя баща. И прогледна в тоя миг царят, и заповяда да доведат жена му и сина му. Той взема утробата, покади я и веднага оздравя жена му и син му. И почна Проп да му разказва: “Намерих 12-годишно момче и го взех със себе си, а от отроците не взех ни едного, както ми бе поръчал ти; него взех и го направих брат, а на тебе — син.” И предаде на баща си всички Исусови думи, а Селевкий, като чу, запита Прова: “Как е името на момчето?” И каза Пров: “Исус се именува!” Тогава Селевкий разбра и каза: “Дали той е оня бог, когото очакваме, че ще се яви, на когото се надявам, че ще бъде бог?” И достраша го цар Селевкий и рече: “Може ли бог да даде здраве на мен, на снаха ми и на внука ми?” Спомни си Пров думите на Исуса, който му бе казал: “Аз затова дойдох — да послужа, а не да ми служат, и поради това дойдох да те заведа в дома на твоя отец” — и разказа му всичко, което бе чул от Исуса по пътя. И всички Исусови думи Пров слагаше на сърцето си. както и думите: “Въздайте божието на бога, а кесарерото на кесаря.”

И като се разговаряха така, ето пристигна товара от планинските жители. Рече Пров на баща си: “Ето отроците на моя брат, за когото ти говорих.” И рече Селевкий: “Чедо, скоро излез да го посрещнеш и го доведи тук, аз ще го направя свой сродник и [ще го сближа] с хората на кесаря!” Но когато Пров отърча срещу отроците, искайки да срещне Исуса, Исус се бе скрил, и нямаше го там. И върна се Пров много натъжен при баща си и му обади, че от сутринта го няма с отроците. Като чу Селевкий, че Исус се е скрил, рече: “Наистина, това е оня бог, когото ние очакваме да видим!” От тоя час той почна да вярва в бога и заповяда на цялото си семейство и на всички хора да вярват и да чакат Христовото явяване.

16. В онова време имаше един княз на име Авгар, който имаше един отрок в къщата си на име Лука, опитен търговец. Когато Лука пристигна веднаж в Йерусалим, намери един човек, който се казваше Ист, също такъв търговец, и прекарваше тук. Исус бе навършил 30 години, кръстил се беше, явил беше божеството си и всичко вършеше явно. Преди кръщението си, ако вършеше някои личби, то правеше това скришом. И като чу Лука за многобройните дела и чудеса на Исуса, върна се в сирската земя, в един град, дето бе Авгар. И имаше да върви 75 дни, а недели 8. И случи се, та Лука не можеше да се върне в Йерусалим 7 години, а свещениците направиха Исуса архидякон. И дадоха му книгата на пророка Исая да чете на народа. Там бе написано: “Той беше заведен като овца на заколение, и като безгласно агне стоеше пред ония, които го стрижат.” Той разбра, че пророкът говори това за него, каза на народа да седне и всички слушаха с наслада думите му. И разказа Лука на Авгара всичко онова, което чу за Исуса — че той е мъж силен в Йерусалим: на слепите дава светлина, прокажените очиства. И като чу това, Авгар повярва, че той е бог, за когото предсказаха пророците, написа и му прати писмо, с което го молеше да дойде да спаси неговия народ и да го види. Даде писмото на Лука и му рече: “Вземи това платно, а аз ще го целуна — това ще бъде за спасението на моя град и за негово застъпничество.”

17. Случи се по това време, та умря един поп от клира на божията църква. Той се казваше Меркел. Според устава на тая църква не можеше да се служи литургия, докато не се събират 40 попа. И загрижили се бяха 39-те кого да изберат за поп. Ето имената им: 1. Лефтер, 2. Меркелин, 3. Уст, 4. Зиот, 5. Кондрат, 6. Валерион, 7. Руфин, 8. Теренти, 9. Езекил, 10. Осия, 11. Хази, 12. Антим, 13. Меронтим, 14. Саломон, 15. Валерион, 16. Дороди, 17. Принарх, 18. Агатоник, 19. Марким, 20. Хрисогон, 21. Агатоник, 22. Доротим, 23. Сикиот, 24. Теронтий, 25. Малех, 26. Кастор, 27. Саварион, 28. Миниги, 29. Паривасон, 30. Кирион, 31. Хрисиг, 32. Валерикин, 33. Амос, 34. Салимол, 35. Мойсей, 36. Аронион, 37. Лукион, 38. Алирикон, 39. Авсин, 40. Исус.

Като спореха с чие име да попълнят списъка, за да станат 40, дигна се голям шум. Едни казваха — тоя, други [посочваха лице] от знатен род, но старейшините не се съгласяваха ни за едного от тия, които евреите предлагаха. Един се оказа нечестен и несправедлив, друг — пияница, трети — грабител, друг — клеветник, друг — безчинен, друг — блудник, друг — постоянно боледувал. Изслушаха прочее, че свещените книги казват: “Всяка истина се удостоверява в присъствието на двама или трима свидетели.”

След време дойде един човек на име Уст, който, като разбра спора им, че не могат да намерят подходящ човек, и бидейки вдъхновен от св. дух, стана и отиде при евреите. “Искате ли — каза — да ви посоча лице, с което да се запълни списъка на поповете?” Те рекоха: “Посочи!” И рече им: “Поставете Исус Мариин.” И повикаха свещениците Мария и й казаха: “Марийо, знаем, че твоят син е учен и добре поучава народа, но няма баща.” И запитаха пак Мария: “Знаеш ли, Марийо, че според закона не може да се служи в църквата литургия, докато не се съберат 40 попа? Ние искаме в числото да отредим едно място за Исуса, но кажи ни, как да запишем в книгите? В коя година, в кой месец и в кой ден се посвещава той? Кажи ни, чий син е той?” Мария отговори: “Той няма баща на земята, нито по земята, но ми е явен от небето и баща му е на небето. Ако тук го търсите — няма да го намерите никога.” Като каза това Мария, разгневиха се, че рече “баща му е на небето” и веднага я изпъдиха от синагогата: “Кой е видял бога да дойде при нея и кога?” Други от тях казаха: “Ака против него не сте чули никаква клевета, нито от близките съседи, нито от далечните, нито от всички тук присъствуващи, тогава истина ще бъде онова, което каза тя.” И пак поръчаха да доведат Мария и рекоха й: “Право ни кажи: какво чу от оня, който ти яви тая радост?” Тя разказа онова, което й бе казал архангел Гавриил. Едни я слушаха с доволство, а други се гневяха и казаха, че не говори истина. И рекоха й: “О, Марийо, сега ли намери да лъжеш?” Мария отговори: “Това, което казах, е истина: милостта и истината се срещнаха. Защо не вярвате?” Пак изпъдиха Мария вън и вдигнаха голям шум. Мнозина не искаха да чуят, че баща му е небесен. И пак повикаха Мария и й казаха: “Докога ще се препираме с теб? Ти говориш неизменно все едно и също. Но ние сега ще открием. Защо не ни казваш истината?” И тутакси заповядаха да доведат баби, за да изследват девството й. И изледваха бабите, и видяха нейното пречисто раждане. Чудеха се и казваха: “Не само че е девица, но е пречиста и неосквернена.” И веднага повярваха и вписаха Исуса в църковните книги. О, велико чудо! Този, когото в небесата славят ангели, архангели, власти и господства, престоли, херувими, серафими и лачала — тук славят свещенически ръце. О, велико чудо! Тоя, когото слави всичко дишащо и всяка твар — него свещеници обличат във филон — него, който покрива небесата с облаци! О, дивно чудо! Тоя, който дава власт на всичко дишащо — нему заповядват да учи хората!

18. Като казаха това, Исус веднага излезе и видя стотника Лонгин, че носи свещеническа одежда. Той рече: “Не е достойно за него да стъпва по земята!” Тогава свали кърпата от главата и постла по пътя, и Исус вървеше по нея. А тая кърпа бе 70 лакти. И Лонгин прослави Христа бога. О, велико чудо! Тоя, който разпростря небето като кожа — нему Лонгин простря кърпата си! Спътник [5], който седеше в Разбоище, като видя това и видя славата, която се въздаваше на Исуса, рече: “Наистина, този ще е богът, за когото баща ми говореше.” И помоли в себе си, и каза: “Кога ли и сам господ ще седи на това дърво?” И многократно казваше: “Това ще бъде дървото на осъждането. О, велико чудо ... [6]

19. След това станаха много пречудни чудеса. След 7 години Лука се завърна от Едеса, носейки със себе си кърпата и писмото. И дойде в Йерусалим, и чу за Исуса най-дивни чудеса, и искаше да го види, но не можеше поради голямото множество народ. Исус извика с висок глас: “Лука Авгирев!” Като чу, Лука се помъчи да си пробие път през народа, но нямаше как да дойде. И рече му Исус: “Донеси онова, което ти предаде Авгар.” И той му даде писмото. Когато Исус го четеше, Лука внимателно се взираше в него и обмисляше как да го нарисува. А Исус знаеше мисълта му и рече: “Донеси онова, което носиш!” Той се уплаши: “Нямам нищо”. И вдигна ръцете си, и платното веднага падна. Исус го взе и го сложи на лицето си, па го сгъна и подаде на Лука. След това Исус пак каза: “Блажени са тези, които ме видяха и повярваха, но триж блажени са, които без да ме видят, повярваха.” И мнозина повярваха. След това освободи Лука. А Лука тръгна, намери Уст и го запита: “Защо не вярвате, че Исус е истинен?” А той му отговори: “Вярваме, но не открито, защото евреите са дали клетва да предадат на смърт всекиго, за когото се узнае, че вярва в Исуса.” И му разказа как записаха Исуса в черковните книги. Лука веднага се върна при Авгара, който намери образ на кърпата — господня икона — която и до ден днешен се пази в царския палат. И напусна Лука Авгара, и тръгна с Исуса, и стана негов евангелист и апостол.

20. Оттогава евреите почнаха да коват интриги против Исуса, за да го убият. Когато Исус навърши 60 години, изпълни се за него всичко, което бе написано в книгите на всички пророци. От тоя момент Юда търсеше сгоден случай да им го предаде. В управлението на Пилата повелителят Христос отиде доброволно на разпятие. Пилат, като си уми ръцете, предаде им го и го увенчаха с тръне. И прерязаха тогава Мойсеевото дърво на три: от къса, който бе до корена, направиха Исусовия кръст, както бе казал: “Аз съм, и нозете ми са от корена на дървото.” От средната част направиха кръст за Спътник, а от третата — за другия разбойник. И така се сбъдна всичко предсказано: “Към беззаконници съм причислен.” Спътник бе навършил 70 години, когато бе разпънат с Исуса, защото се беше родил 10 години преди него, а навърши 70 години в реченото Разбоище. И така предаде душата си с голяма мъка. Всичко това стана поради престъплението на Адам. Затова господ слезе в плът, закован биде с гвоздеи и ребрата му прободоха, и изтече кръв и вода, та се кръсти Адам. И затова вкуси злъч, та да премахне сладкия грях, и оцет пи, та да даде прошка на човешкия род; нима не знаеше, че .вкусва оцет и злъч из гъба?

21. Коя ли земя произведе тръните? Кое ли море изнесе тая гъба, с която напоиха Христа? От кое ли стадо взеха злъчката? Кое ли място роди тая тръст? Кои ли майстори изковаха тия гвоздеи, с които приковаха Христа, бог на небето и на земята? Кое ли място роди това вино, от което се получи оцета? О, велико чудо! Как прие от своите творения всичко зло оня, който бе дарил на земята всички блага и на всички радост. О, велико чудо! Как поиска да пострада от своите Оня, който дойде да избави човешкия род от съблазните и от наставленията на дявола!

Слава на твоето милосърдие, владико! Слава, Христе, на твоето дохождане при нас, земните, и на слизането ти в ада, за да освободиш оттам всички пророци и патриарси и да удостоиш и нас заедно с разбойника в царството си!

Да кажем какво стана и с нивата, която господ ора. Някой от силните отне това място и направи кошара за добитъка си, която съществува и до днес, ще бъде и до века. Амин.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Навярно става дума за Саул, но според Библията бащата на Саул е бил Кис, а не Алкан (1 Царства 9, 1—3). Герой с име Елкана има в Библията, той е “ефратец”, баща на пророка Самуил (1 Царства, 1, 1. 1—21), който помазва Саул за цар (1 Царства, 9, 16—17. 10, 1)

2. Става дума за 2 Царства (гл. 11, 12), където се разказва за хетееца Урий, чиято жена е отнета от Давид, а той е изпратен на война, за да бъде убит, и за изобличението на Давид от пророк Натан.

3. В текста се чете “Урий” — явна грешка на преписвача, трябва да се чете Вирсавия — неговата жена.

4. Архитриклин (гр. ) — столник, човек, който има задължението да се грижи за трапезата.

5. В текста “Сптникъ”, както и в еп. 13. Ангелов превежда тази дума със “стотник”, може би защото не се е запознал с предходните части на творбата или защото на едно място (волно или поради грешка) името Спътник е заменено със стотник. Същото име се среща и в апокрифа за Тивериадското море, в последната недовършена част; в нея се дава и разяснение на името: “Жена му [на Иасон, тук Асон], бидейки бременна, роди на пътя син и го нарекоха с името Спътник, понеже се роди на път” (Иванов, Богомилски книги, с. 294). Същото значение има името и в творбата на Йеремия — дете, родено на път. У Ангелов неправилно е преведена и думата “разбоище” с “разбойническо сборище” или “разбойническа шайка.” Става дума за място с такова название. В апокрифа е направена интересна корекция на евангелието. Христос е разпънат не с истински разбойници, а с хора, които са живели в местността Разбоище и оттам са получили името си. У Йеремия не се обяснява защо това място се нарича така, но споменатият завършек на Тивериадско море изяснява въпроса: “някога, преди Иасон да се засели в Йерусалим, на това място са живели “неблагодарни люде”, които вършели разбойничество. “Оттогава това място бе назовано разбойническо място”. И после: “Засели се Иасон на мястото, наречено Разбойник”.

6. Следва изречение, което е неясно по смисъл.