Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
 

СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Видения из небесата

ОТКРОВЕНИЕ, [1] НА СВЕТИ ВАРУХ, КОГАТО БЕ ИЗПРАТЕН ПРИ НЕГО АНГЕЛ ПАНУИЛ В СВЕТАТА ПЛАНИНА, НАРИЧАНА СИОН, КОГАТО ПЛАКА ЗА ПЛЕНЕНИЕТО НА ЙЕРУСАЛИМ
 

Възникването на апокрифа обикновено се поставя в I—II в. Днес той е запазен в гръцка, етиопска и славянска версия. В България е преведен не по-късно от XI в. (вж. у Иванов, Богомилски книги, с. 203). Апокрифът е известен сред славяните в два варианта — южнославянски и руски. От южнославянската версия са запазени 8 пр. (Я ц и м и р с к и й, Библ. обзор, с. 228—230), а от руската — два. В славянската книжнина се срещат и извлечения от апокрифа. Една кратка редакция, засега единична в книжнината, се среща в дамаскин от XVIII в. (вж. долу Лавров).

И з д а н и е  на текстове: М.  С о к о л о в, Апокрифическое откровение Варуха. Древности Труды слав. ком. Моск. археол. общества, IV, 1907,. с. 204—220 (по Драголев сб. от XIII—XIV в.), с. 220—223 (по Панагюрски сб. № 433, XVI в., НБКМ);  Н о в а к о в и ч, Starine, 18, 1886, с. 205—209 (по сб. от XVI в., срб. ред.);  И в а н о в, Богомилски книги, с. 193—200 (по Драголев пр. с паралели” под линия по Панагюрски и по Новаковичев пр.);  Л а в р о в, Апокр. тексты, с. 149—151 (по Тихонр. дам. от XVIII в.).

Българският пр. от Панагюрски сб. се схожда с друг бълг. пр. от XVI в. в т. нар. Аджарски сб., № 326, НБКМ (Ц о н е в, Опис 1, с. 317). Тези два преписа обаче спрямо Драголев и Нов. показват доста различия в подробностите, в имената и в езика. Следователно в границите на обширната южнославянска версия може да се говори за три редакции.

Превода тук правя по изданието на Иванов, като за нелогичните или недостатъчно ясни места си помагам с Панагюрски пр.


1. Когато цар Навуходоносор завладя Йерусалим и обогати Вавилон, аз, Варух, плаках непрестанно и говорех: “Господи, защо ти оправда цар Навуходоносор и защо не пощади своя град Йерусалим, твоя славен град? Защо така направи, господи?” Тъй като плачех, ето застана пред мене ангел господен и ми рече: “Усмири, човече, своята жалост, защото подобаваше да бъде Йерусалим завзет. Така ти казва вседържителяг бог, който ме изпрати при тебе лично, за да ти кажа всички божии тайни, защото твоите сълзи и твоят глас влязоха в господните уши. Но обещай да не прибавиш нещо, нито нещо да скриеш; ще ти кажа много тайни, които ни един човек не е видял.” Аз, Варух, казах на ангела: “Жив е господ бог, ако ми покажеш и чуя, нито една дума няма да добавя. Ако не изложа всичко прилежно, нека господ ме съди.”

2. И пое ме ангелът, и занесе ме на небесната твърд. Тя бе първото небе. На това небе ми показа огромна врата и ми рече: “Да влезем в тая врата.” И влязохме, и летяхме колкото седем дни път и ми показа спасението божие. Видях преголямо поле. Там живееха хора, които имаха волски лица, еленови рога, кози нозе, овнешки кръстове. И попитах аз, Варух, ангела :”Кажи ми, каква е височината на това небе, на което дойдохме, и какво е това поле, да разкажа на човешките синове.” И рече ми ангел Пануил: “Колкото е от изтока до запада, толкова е височината на небето, и колкото е от земята до небето, двойно толкова е ширината му. Полето, на което стоим, е много голямо.” И рекох аз на ангела: “Господарю, а тези другообразни кои са?” Ангелът отговори: “Тези са, които искаха да построят кула; господ ги преобрази.”

3. И пое ме ангелът и ме заведе на второто небе, показа ми отворена преголяма врата и ми каза: “Да влезем в нея!” И влязохме летейки, и на 7 дни път ми показа много голяма къща. В нея [също] живееха другообразни хора. Лицата им бяха кучешки, нозете еленски, а рогата кози. И запитах аз, Варух, ангела: “Кои са тези, господине?” И рече ми ангелът: “Тези са, които построиха кулата, искайки да се качат на небето, защото затова зидаха кулата. Събраха се мъже и жени от цялата вселена да я строят. Тук можеше да се види как едни сечаха дървета, други горяха варовик, някои мъкнеха тухли, а други бъркаха вар. Просто да се каже, беше голяма грижа за всички онези хора от изток до запад, като че ли някой им отнемаше живота. За хората имаше много скръб и мъка. И родилката не отстъпи оттам, за да роди детето си, но го роди, бъркайки вар, и като взе покривалото от главата си, пови детето, хвърли го на земята и продължи да прави същото. Построиха кулата висока осемдесет хиляди и два сажена, а широка 500. И сковаха свредел да се качат и пробият небето, за да видят какво е: каменно, стъклено или медно. Господ, като видя тяхната лудост и високоумие, порази ги с невидима палица и им раздели езиците на 52 езика. И всеки започна да говори със свой език, а по-рано бяха говорили всички един език — сирийски, от Адама до съзиждането на кулата.

4. И пак ме пое ангелът и двамата като летяхме колкото 32 дни път, показа ми обширно поле, което човешкият ум не може да преумее. На това поле имаше много висока планина, а на нея лежеше змей, простиращ се от изток до запад. Той се навеждаше и отпиваше всеки ден от морето по един лакът и ядеше земя като сено. Аз, Варух, рекох на ангела: “Господине, този змей пие от морето по един лакът, а как то не намалява, като го пие всеки ден?” И рече ми ангелът: “Слушай, Варуше, господ бог създаде 343 големи реки: първата е река Алфея, втората Авирия, третата Горника, четвъртата Дунав, петата Ефрат, шестата Азафа, седмата Зетеус, осмата Неус, деветата Перикула, всичко са 343 реки и те всички се вливат в морето. Заради тях бог създаде този змей и му заповяда всеки ден да отпива от морето по един лакът. Ако не би пил змеят от морето, не би имало земна суша. Заради това бог нареди така и разшири утробата на змея да пие от морето по един лакът, за да не прелива, нито намалява.” И казах аз, Варух, на ангела: “Господарю, колко е голяма утробата на този змей, щом като така отпива от морето един лакът и яде земя като сено?” И рече ми ангелът: “Колкото е дълбок и широк адът, толкова е и утробата на тази змия.”

5. И пак рекох аз, Варух, на ангела: “Господарю, покажи ми дървото, на което змията прелъсти Ева, тя сама яде и даде Адаму и заради това господ я изгони от рая.” Ангелът ми рече: “Слушай, Варуше, когато бог създаде Адама, заповяда на архангел Михаил да събере 200 003 ангели да насадят рая. Михаил посади маслината, Гавраил ябъката, Рафаил дюлата, Нопаил ореха, Саразаил калината, а Сатанаил посади лозата — това бе отначало името му, но след като изпадна, бе наречен Сатана. И така, всички ангели посадиха различни дървета.” И пак казах аз, Варух, на ангела: “Господарю, покажи ми дървото, на което змията прелъсти Адам и Ева.” И рече ми ангелът: “Слушай, Варуше, първото дърво е лозата, а вторто дърво е греховната похот, която Сатанаил изля у Адам и Ева. Заради това бог прокле лозата, защото нея сатаната посади и с нея прелъсти първосъздадения Адам и Ева.” И рекох аз, Варух, на ангела: “Господарю, щом като бог така прокле лозата и нейното садене, то как днес тя е от полза?” Отговори ми ангелът: “С право ме питаш. Когато господ направи потоп на земята и издави 49 000 исполини, а водата се покачи 20 лакти над най-високите планини и нахлу в рая, изнесе от лозата една клонка. Щом бог отдръпна водата и стана суша, Ной излезе от ковчега и намери лозата, която лежеше на земята. Той не я познаваше, само беше слушал за нея как изглежда. Като се размисли, каза си: “Това наистина е лозата, която Сатанаил посади в рая. С нея той прелъсти Ева и Адама и заради това бог прокле нея и нейното садене. Ако я посадя, бог ще ми се разгневи.” И като преви коленете си, Ной пости 20 дни и молейки се, говореше: “Господи, ако посадя това дърво, как ли ще ми се разгневиш, господи?” Тогава господ прати своя ангел Саразаил, който му рече: “Стани и посади дървото, което намери, а аз ще го променя и ще го направя за добро. Но внимавай, Варуше, защото това дърво още пази в себе си злобата, както Сатанаил не промени своята злина: онези, които, пият много вино, все злина ще правят, ни брат брата ще милува, ни бащата сина; от злобата на виното става разбойничество, прелюбодеяние и блуд, толкова зло става заради виното.”

6. И пак ми рече ангелът: “Ела, Варуше, ще ти покажа други тайни, ще видиш откъде изгрява слънцето. И ми показа колесница с четири образа. Конете бяха пламенни, а тези коне бяха ангели крилати. На колесницата седеше човек, който носеше огнен венец, а колесницата бе носена от 20 ангели. Пред тях летеше птица, чиито криле [се простираха] от изток до запад. И рекох аз, Барух, на ангела: “Кажи ми, господарю мой, каква е тази колесница, кой е човекът, който седи в колесницата и носи огнен венец, и коя е тази птица, кажи ми.” И рече ми ангелът: “Човекът, който седи в огнената колесница и носи огнен венец, това е слънцето, а тази птица, която виждаш да лети, тя е пазителката на целия свят.” И запитах аз, Варух, ангела: “Какъв пазител на света е птицата?” Ангелът ми отговори: “Тази птица простира своите криле и засенчва огнените лъчи на слънцето. Ако тя не засенчваше слънчевите лъчи, човешкият род и всяка твар не биха изтърпели слънчевия пламък. Защото господ заповяда на тази птица да работи за цялата вселена до свършека на света. Но погледни дясното й крило, какво е написано нам.” Като пристъпих, прочетох пк буквите бяха като голям харман и тези букви бяха златни. Прочетох ги, писаното бе това: “Нито земята ме роди, нито небето, но ме роди престолът на отца.” И рекох аз, Варух: “Какво е името на тази птица?” Ангелът ми каза: “Името на птицата е феникс.” И рече ми пак ангелът: “Почакай, Варуше, и ще видиш славата божия.” И двамата като стояхме, пеехме песен на бога. Тогава чух много силен гръм от небето и запитах ангела: “Какъв беше този гръм, господарю мой?” Ангелът ми отговори: “Гърмът, който чу, разделя светлината от тъмнината. Ангелите изнасят слънчевия венец до божия престол.” И видях слънцето да иде. Беше като човек унило и печално; а видях и птицата, идеща с него — също така унила. И запитах аз ангела: “Защо тази птица е така посърнала?” Той ми рече: “Отпаднала е от слънчевия зной и пек.” Тогава я чух да зове: “Светодавче, прати светлина на твоя свят!” Когато тя извика: “Светодавче, прати светлина на твоя свят!”, веднага пропя петел. И пак рекох на ангела: “Господарю, кажи ми, дълго ли почива слънцето?” Ангелът ми отговори: “Откогато петел пропее, докато зора зазори, толкова почива слънцето и. отново тръгва.” И рече ми пак ангелът: “Слушай, Варуше, да ти кажа още за хода на слънцето. Когато премине денят и слънцето залезе, 9 ангели вземат слънчевия венец и го занасят до божия престол, защото се омърсява от земята и от земните грехове. Когато слънцето преминава по небето, не може да гледа беззаконията по земята: убийства, прелюбодеяния; то плаче и осквернява своя венец, заради това се очиства при божия престол.

7. И пак рекох на ангела: “Господарю, разкрий ми пътуването на месеца да видя какво е.” И каза ми ангелът: “Месечината е подобна на жена, която седи в колесница, а воловете, които теглят колесницата, са 20 ангели.” И рекох аз, Варух, на ангела: “Господарю, кажи ми за това, което ще те питам: Защо луната няма светлина, равна на слънчевата, но загива и отново се ражда?” Ангелът отговори: “Слушай, Варуше, ще ти обясня и това, за да знаеш всичко. Когато змията прелъсти Ева и Адам с вкусването на лозата, те се видяха голи и плакаха горко за свояга голота. Заплакаха и всички създания за тях, небето, и звездите, и слънцето, и цялата твар се разтрепера до божия престол; ангелските сили се развълнуваха много от Адамовото престъпление, а луната едничка се засмя. Затова бог се разгневи на луната, помрачи нейната светлина и направи така, че за кратко време да остарява и пак да се ражда. Отначало не беше така, тя беше по-светла и от слънцето и имаше продължителност на дните си.

8. И отново ме пое ангелът и ми показа много гореща река, която изтичаше от грамадно езеро. Аз запитах ангела: “Какво е това голямо езеро?” Ангелът ми рече: “Това е езерото, от което облаците вземат вода и оросяват земята.” И рекох аз, Варух, на ангела: “Хората казват, че облаците слизат до морето, вземат морска вода и пращат дъжд по земята.” Ангелът отговори: “Лъже се човешкият род, незнаещ нищо, защото морската вода е солена; ако земята би се одъждявала от морето, не биха расли по нея плодове.”

9. И пое ме ангелът на славата, постави ме на петото небе и ми показа преголяма врата, на която бяха написани човешки имена. И рече ми ангелът: “Само тези могат да влязат, чиито имена са написани тук.” Запитах аз, Варух, ангела: “Няма ли да се отвори тази врата, та да погледнем през нея?” Ангелът ми рече: “Няма да се отвори, докато Михаил не дойде от божието царство. Почакай и ще видиш божията слава.” И ние като почакахме, разнесе се глас от небето вишно като троен гръм. Аз запитах ангела: “Какъв е този глас, господине?” Рече ми: “Ето Михаил слиза, за да приеме молитвите на хората.” И пак дойде глас, говорейки: “Да се отворят вратите!” Отвориха се и се чу гръм, по-силен от първия. Михаил дойде, ангелът, който беше с мене, го посрещна и му се поклони. Видях Михаил да държи много голяма хранилница, дълбочината й бе колкото от небето до земята. И рекох на ангела: “Господарю, какво е това, което държи Михаил?” И рече ми: “Това е, в което влизат молитвите на хората.” И така като ми говореше, дойдоха ангели от земята, които носеха пъстри дарове. Рекох: “Господарю, кои са тези?” И каза ми: “Това са ангелите, които служат на праведните хора и от тях донасят добри дарове.” Михаил прие тези дарове и ги сложи в хранилницата. Видях и други ангели, които носеха празни скривалища, бяха опечалени от грешните хора, понеже не намираха у тях нищо. Като ридаеха, те говореха на първоначалника Михаила: “Тежко на нас, които сме изпращани в тъмни човешки места и в тях не намираме никой праведен! Ако е възможно да не се връщаме там и да не дишаме техния смрад. И ако в църквата прибегнат техните жени, и оттам ги извеждат на блуд и за блуд ги въвеждат, и всякакви мръсотии вършат. Не можем да живеем с такива непокорни хора.” Михаил им рече: “Слушайте, всички божи ангели, не ви е заповядано да отстъпвате от грешните човеци, а ви е заповядано да им служите, докато се покаят. Ако ли не се покаят и не се поправят, аз сам ще ги съдя” — казва бог. И отново се чу глас от небето, казвайки: “Идете и служете на грешните, докато се покаят. Ако ли не се покаят, то пратете им болест и ненадейна смърт, ярем и гъсеници, люта тъга и град, зли духове и разрушение на градовете им; и издушете децата им, защото не се побояха от бога и не се събират в църква за молитва, а вместо молитви клетви възнасят.

10. И рече ми ангелът: “Погледни, Варуше, и виж покоището на праведните, тяхната слава, радост и веселие; виж и покоищата на нечестивите, техните сълзи и въздишки, червея вечно буден и зова на грешните до небето: “Смили се над нас, съднико!” И казах аз, Варух, на ангела: “Кои са тези, господарю мой?” Ангелът ми рече: “Грешниците.” Тогава рекох аз, Варух, на ангела: “Разреши миг господарю мой, и аз да плача с тях.” Ангелът отговори: “Плачи за тях, негли господ бог чуе твоя глас и им прости.”

11. Дойде глас от небето: “Свалете Варух на земята, за да разкаже на синовете човешки каквото видя и чу и да им предаде всички тайни.” На нашия бог слава, чест и поклонение, на отца, сина и светия дух, днес и навеки и през всички времена. Амин.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. В текста — “Чьтение”, в Пан. — “Въскресение”, в Нов. — “Откровение”. Заглавието в Пан. сб. е явна грешка; думата “чьтение” или “чтение” има значение на откровение, в този смиъл тя се среща и в други срб. преписи (ср. “Чтение свете Марие о муках” и др.). Вземам заглавието “откровение”, тъй като то отговаря на гр. текст