УВОДНИ ДУМИ
 

Животът и делото на Димо Хаджидимов — Хаджията (1875—1924 г.) — една от най-светлите личности на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на социалистическото движение у нас — досега нямат свои изследователи, макар с по-общи статии или с очерци по повод на годишнини да е давана вярна оценка на жизненото му и творческо дело, справедливо да му е отредено високо място в пантеона на българското безсмъртие. А с цялата си просветно-литературна, пропагандистко-революционна и обществено-политическа дейност Хаджидимов дава блестящи уроци — на съвременниците си и на бъдните поколения — по родолюбие и саможертва, по човешки добродетели и стремеж за мирно сътрудничество между балканските народи, по публицистично майсторство и революционен оптимизъм. На него принадлежат думите, изречени още в зората на социалистическото движение у нас: „Бъдещето е наше, бъдещето е на социализма. Няма сила, която може да ни отнеме това бъдеще.”

Да се разгледа житейската и творческата биография на Димо Хаджидимов, това означава да се проследи цялата история на освободителните борби в Македония и Одринско и тези на Българската комунистическа партия, с които той е съдбовно свързан. Затова неговият духовен и политически ръст има многопосочни измерения. Той е виден революционер и педагог-марксист, един от създателите на Учителската социалдемократическа организация и на прогресивния педагогически печат, талантлив публицист и безстрашен комунистически народен представител, член на ЦК на БКП в един от най-драматичните и периоди — след кървавото потушаване на Септемврийското въстание от 1923 г. За другаря на Гоце Делчев и Яне Сандански, за ученика и съратника на Димитър Благоев и Георги Димитров е трудно да се определи къде оставя по-големи и трайни следи. Защото той винаги и навсякъде слива в едно марксистка мисъл и дело, пар-

5

тийно слово и революционен подвиг, достойна смърт и нейното продължение — безсмъртието.

Затова не толкова .литературни амбиции, колкото чувството за дълг пред бореца за свобода и пред антифашиста е било ръководното начало на това изследване. Що се отнася до психологическия подтик, то у Хаджидимов привличат чистотата на неговия образ и богатството на творческите му и обществени изяви. Краткият му 49-годишен живот е изпълнен с интересни факти. Това е живот — борба, живот — горене, където всеки ден носи напрежението, изненадата, риска.

Въз основа на неговото .творчество и революционно дело, както и чрез написаното за него, е направен опит за създаване на тази първа монография за Димо Хаджидимов. При нейното реализиране ценна бе помощта на дъщеря му проф. Дафина Хаджидимова, която с готовност предостави за ползуване своя личен архив. Авторът е имал предвид и някои публикации в чуждия печат, доколкото те притежават фактологически материал, без да е обръщано внимание на недобросъвестните от научна гледна точка становища.

Надяваме се, че това пионерско начинание във връзка със 110-годишнината от рождението на големия българин ще бъде обогатено и допълнено с нови изследвания.

София, 1980 — 1984 г.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]