Глава V.
За многобройните нахлувания на българите в Европа, преди да се установят на определени и постоянни поселения
f:
| Турчин подтикнал българите към война против императора | В лято Христово 1265-о [616] Азатин, турски владетел, бил победен от татарите и обърнат в бягство и дошел при Михаил [VIII] Палеолог [617], за да иска от него помощ против татарите. Императорът подлъгал с различни обещания Азатин, сключвайки потайно мир с татарите. Узнал за това, реченият турски владетел намислил да си отмъсти за притворството на императора. Той повикал прочее на помощ своя чичо, татарски хан, и същевременно подтикнал към оръжие царя на българите Константин. Последният от своя страна бил разгневен на императора, загдето изгорил с нажежено желязо очите и несправедливо ослепил брата на жена |
| Българи и татари нахлуват в Тракия | си, детето Михаил [618], истинския наследник на империята. И тъй в отсъствието на императора, който се намирал в Тесалия за усмиряване на избухналите там метежи, българите и татарите нахлули |
| 164 | в Тракия като внезапен ураган, опожарили селата, разграбили всички и в усилен ход побързали да уловят императора. |
| Императорът се принуждава да се спасява бягство |
Императорът, бягайки денем и нощем, стигнал до морето и потърсил спасение с
малка лодка, а повечето от неговите спътници били пленени. Турският султан
Азатин бил освободен от гр. Енос, където бил държан като пленник, и бил
отведен на сигурно място от неочакваните нападатели.
|
| Папа Григорий X действува усърдно за единение с императора |
В 1274-а
г. папа Григорий X [619], като действувал усърдно за сключване на единението с
Михаил Палеолог, така успял да убеди императора, че той привлякъл всички към
единението, а не малцина от духовенството изпратил в затвор. Противопоставял
се обаче упорито патриархът [620] с мнозина от първенците и народа, които се
обвързали с клетва никога да не се съгласяват с унията.
|
| Противопоставя се императрица Евлагия, която чрез дъщеря си Мария откъсва от унията българския цар |
Най-упорито се противопоставяла Евлогий [621], сестра на императора, която
стигнала дотам (може би по съвет на нечестивия патриарх), че чрез дъщеря си,
която след смъртта на Ирина, станала жена на царя на българите Константин,
[622] го подтикнала да обяви война на императора. Тя направила същото и с
всички източни патриарси, дори подтикнала против императора самия турски
султан на Египет. [623] Омразата на гърците към латините била толкова голяма,
щото те по-скоро „искали да нямат никаква религия, отколкото да се подчиняват
на латините във верските дела”. Обаче бог скоро смирил високомерието на тази
надменна жена.
|
| Татарите нахлуват в България. Лахан [Ивайло] свинарят заедно със себеподобни се противопоставя на татарите | И тъй в 1276 г. [624] татарите нахлули в България и българският цар Константин поради болестта си никак не бил в състояние да ги прогони. Виждайки това, някой си свинар Лахан [625] [Ивайло], човек смел и склонен към всякакво зло, без добро име измежду българите, събрал равни на себе си другари, мръсни роби и престъпни люде, разбил много пъти в отделни схватки нахлуващите татари и натрупал голяма плячка. Тази плячка привлякла |
| Същият събира голямо множество престъпници | и останалите по-почтени българи и те се присъединили към Лахана. Така той скоро се видял ограден от голямо множество народ и изведнаж от свинар станал знаменит вожд, започнал да бъде страшен за всички. Докато из цяла България се носила мълва, че той се |
126
| е оградил с множество престъпници, той дотолкова се възгордял, че не се поколебал ни най-малко да посегне на царското | |
| 165 | достойнство. Когато настъпил такъв смут [в страната] и отвсякъде дрънкали оръжие, българският цар Константин се видял принуден |
| Същият се вдига на бунт против царя и го убива в бой |
да влезе в борба с Лахан и присъединилата се към него тълпа. Тази война обаче излязла за него най-злополучна. Константин паднал убит в сражение и войската му била разгромена и обърната в бягство, България, жално смущавана от тези грабители, била предоставена за оплячкосване. Царувал Константин осемнадесет години.
Възгордян от тази победа, Лахан привлякъл на своя страна мнозина от болярите и си присвоил царско звание.
|
|
Против Лахан бива изпратен от император Иван Асен |
По това време при императора се намирал като изгнаник юношата Иван Асен [626], произхождащ по майчина линия от българския царски род. Императорът Михаил Палеолог, когато узнал, че цар |
| Императорът дава на Иван за съпруга дъщеря си Ирина | Константин бил убит в сражение и съзрял благоприятен случай да помогне на младия Иван Асен да застане начело на царство България, дал му за жена дъщеря си Ирина, и |
| Царица Мария, вдовицата на покойния Константин, се омъжва за Лахан |
в 1277 г. [627] той го изпратил с много войска да завземе България. Мария, съпругата на починалия цар на българите Константин, която заедно с майка си попречила на единението с римската църква, се видяла обградена от двама врагове, сиреч от Лахан и от Иван Асен, дълго се колебала към коя страна би трябвало да се обърне и що да стори: дали да моли за милост Лахан и да му се предложи за жена, или пък да премине на страната на императора и да позволи да бъде отведена като пленница в Цариград.
Победили завистта, жаждата за власт и сластолюбието в този дух на жената, та тя се предложила за жена на свинаря Лахан и непримиримия враг на покойния ѝ съпруг, давайки му в зестра царството. Лахан на драго сърце се съгласил, взел за жена царицата и докато преди две или три години пасел добитък и лежал на голата земя, сега вече се опътил към царското брачно ложе.
|
| 166 | Обаче това щастие не траяло дълго: Лахан, ако и отначало да провел успешно и упорито няколко битки, обаче сега бил така |
| Лахан бива победен и избягва при татарския хан |
притеснен от императорската войска и
българското болярство, че се принудил да избяга при татарския хан Ногай.
[628]
Иван Асен пристигнал в Търново, жителите на града след бягството на Лахан
предали столицата в ръцете на Иван Асен, заедно с жена му Мария.
|
| Царица Мария бива презряна от всички |
Лахан
бил щастлив поне в това, че от своето нищо не загубил, тъй като свинар нямал
нищо и за две години получил и царство, и царствена съпруга. Никой не бил
по-нещастен от Мария: тя, предадена на Иван Асен от търновските граждани като
пленница, презряна и изоставена от всички, била отведена в Цариград.
[629]
Справедливо бог наказал нейната надменност и омраза към светото единение, като
допуснал тя да се свърже в брак със свинар и поради този си брак да се опозори
не само пред българите, но и пред чужденците и особено гръцките си
родственици, произхождащи от императорското семейство. Тези събития обширно са
описани от [Георги] Пахимер [630] и [Никифор] Григор.
[631]
|
| Умира император Михаил Палео- | В лято Христово 1282-ро на 11 декември умрял гръцкият император Михаил Палеолог, след като царувал 23 години, на възраст 50 години. Наследил го на престола син му Андроник Палеолог [632]. |
127
| лог, наследява го син му Андроник | В 1280 г. в България избухнало въстание против цар Иван Асен: разбунтувал се Григорий (Георги) Тертер [633], прочут между |
| Григорий (Георгий) Тертер се бунтува в България и принуждава [Иван] Асен да избяга |
българите с богатство, достойнство и влияние. Той дотолкова притеснил Иван
Асен, щото този напуснал царството, което управлявал около 4 години, и се
принудил да избяга в Цариград. Наследил го на престола Григорий Тертер.
|
| Тертер изпъжда жена си и взема друга |
Той още
в началото на своето царствуване дал лош пример на народа си, като, следвайки
съвета на императора, изпъдил законната си съпруга и се оженил за сестрата на
Иван Асен, та чрез този брак да затвърди повече престола си, който получил
почти като зестра.
|
| Николай IV увещава Григорий Тертер към единение | В лято Христово 1291-во Николай IV [634], в четвъртата година от пастирствуването си отправил важно послание до Григорий Тертер, цар на българите, увещавайки го да сключи единение с |
| 167 |
римската
църква, която явно бил признал във Влахернския дворец в Цариград пред
император Михаил Палеолог и източните йерарси.
|
| Същият папа пише и на българския архиепископ | Същият папа писал и писмо до българския архипеископ, което започва: „Милостивият и съжалителен господ” и пр. Това послание било писано в Орвието. Същата 1291 г. папа Николай |
| Пише по същото дело и на сръбската кралица Елена |
изпратил послание до Елена, майката на сръбските крале Стефан и Урош, [635] в което хвали благочестивия ѝ стремеж, че увещавала Григорий, цар на българите, да се върне в католическата вяра, и я моли настойчиво да постоянствува усърдно в благочестивото си намерение. Посланието има следното съдържание:
„До светлейшата Елена, кралица сръбска,
Радваме се, дъще прелюбима, и коленопреклонно въздаваме благодарности на отца на светлината, че, както научихме с радост от устата на любимото ни чадо Марин, архидякон антиварски, пратеник на твоя светлост, ти, свише просветлена от светлината на католическата вяра, не само доказваш, че я спазваш с чувства на набожност, но и не преставаш да се проявяваш, като подтикваш други към нейното опознаване и за разширението на нейните граници. Поради това пред лицето на всемогъщия бог, чието дело отстояваш, ти си благоприета и възвеличаваш много между народите името си. Действително любимият архидякон сметнал, че трябва от страна на твое височество да помоли, да напишеш наше увещателно писмо до великодушния владетел, светлейшия български цар Григорий, с когото предлагаш това лято да имаш разговор върху обръщението му в преданост на светата римска църква и единението му в католическата вяра. Ние, възхвалявайки, както подобава, това душеспасително намерение на твоя светлост, сметнахме |
| 168 | за необходимо да отправим нашето увещателно писмо до същия цар според гореказаната молба, както и до достопочтителния наш брат, българския архиепископ, щото в това да бъдат задоволени и нашите, и твоите желания. Молим следователно твое височество, дъще любима, и те увещаваме в Исуса Христа с бащински чувства и с искрена душа, щото към оня, който може да направи чисто нечистото и който докосва планините (Псал. CIII, 22), т. е. люде възвишени, възгордяли се от висотата на своето достойнство, вливайки всемилостиво в сърцата им благодатта на святото вдъхновение, и те димят, принасяйки богу жертва на преклонение, да издигнем духовните твои очи и поставяйки в него кот- |
128
|
вата на
твоята надежда, да продължим мъжествено това толкова похвално и толкоза
душеспасително дело за хвала на бога, за възвишението на католическата вяра и
за чест на твоето име, така че колкото по-изобилни ръкойки на добри дела
внесеш в житницата господня, толкова повече да заслужиш да бъдеш възнаградена
с по-ценни дарове от възнаградителя с всички блага. Дадено в Орвието, на 23
март.” [636]
|
|
| В България брат Ангел францискан получава мъченически венец |
В лято
Христово 1307-о при папа Климент V, брат Ангел, заминаващ за Татария с други
епископи и братя, от някои българи бил жестоко съсечен с меч и се преселил при
господа, понеже често проповядвал вярата Христова. [637]
|
| Българите воюват с императора |
В същата
година българският цар Григорий започнал война с императора Андроник Палеолог:
краят на войната е неизвестен. Знае се само това, че новият кесар Роже дошъл
да поздрави Андроник в Одрин и бил убит от предводителя на аланите Георги в
предверието на двореца. [638]
|
| Много турци заемат в България военни служби |
В лято
Христово 1310-о турците били отблъснати от каталонските военни дружини,
отчасти се завърнали отново в [Мала] Азия, а отчасти заминали за България, за
да заемат военни служби. [639]
|
| Умира Григорий Тертер, наследява го Михаил Тертер |
Приблизително в лято Христово 1321-во умрял Григорий Тертер, след като царувал
41 година; наследил го на престола Светослав Тертер [640]. Той взел за жена
сестрата на Андроник Млади и умрял в 1323 г. след като царувал две години и
оставил за наследник сина си Михаил Тертер [641].
|
| 169 | И тъй в 1323 г. Михаил Тертер, виждайки че има големи смутове |
| Българите опустошават Тракия | в императорския двор между дядото Андроник Стари [642] и внука Андроник Млади [643], в много нашествия опустошил Тракия и превзел също град Пловдив. След като разприте между дядото и внука били прекратени, Андроник Млади решил да си отмъсти |
| Императорът им си отмъщава | на българите и като опустошил България, обсадил Пловдив, който не можал да завземе, понеже бил пълен с войници. Превзел го обаче с хитрост. Той оттеглил от града войската си и встрани |
| Императорът превзема Пловдив | оставил Георги Вриений в тайна засада. Виждайки това, българите изскочили от града и се втурнали да преследват императорските |
| Михаил загива в боя |
войски.
Между това поставените в засада завзели изпразнения от войниците град. Михаил
Тертер паднал убит при това сражение, без да остави потомство, като не царувал
даже и година.
|
| Наследяват го Страцимир и Войсил | Загрижени да си изберат [нов] цар, [644] повечето от българите клонели към Михаил Страцимир, наричан Страшимир, владетел на град Видин, а други — към Войсил [645], чичо на покойния цар. |
| Почти цяла България загива поради раздорите | Той се стремил към престола, като към нещо, което му е се пада по право. Това хвърлило България в голямо безредие: докато раздвоените българи се избивали помежду си, император Андроник |
| Войсил бива убит |
окупирал голяма част от
България. При все това Михаил Страшимир победил Войсил с неговите привърженици
и го погубил. А за да утвърди още повече престола си, той взел за жена
вдовицата на починалия Михаил Тертер и сестра на Андроник и поради това
родство не само бил сключен мир, но и вечно приятелство и военен съюз. Това
обширно описва [Йоан] Кантакузин.
|
| Братя минорити биват изпратени в различни мисии | По онова време, както нашият Вадинг [646] твърди, две години преди това, били изпратени от папа Йоан XXII [647] братя минорити в земите на сарацините, езичниците, гърците, българите, куманите, |
129
|
готите, зихитите, рутените, якобитите, несторианите, грузинците, арменците, мосцелините и други неверни източни и северни народи с писмо, чието начало е: „Тъй като е единадесетият час на деня” и пр., дадено в Авиньон, на 23 октомври, година VI-а. Вадинг обаче нищо не съобщава дали е постигнат някакъв резултат в България. [648]
В лято Христово 1327-о, [649] докато император Андроник Млади пребивавал в Димотика, пръснал се слух, че турски разбойници нахлули в Тракия. Разгневен от това, Андроник с малцина войници |
|
| 170 |
през
непроходимите гори нападнал варварите и успешно ги разгромил, но бил ранен със
стрела в крака и лежал дълго време болен.
|
| Българският цар Михаил посещава болния император | По това време той бил посетен от неговия родственик, царя на българите Михаил Страшимир. Стигнал слух до ушите на Андроник Стари, че внукът му в тази среща бил сключил договор със |
| Това било прието зле от императора [Андроник Стари] | царя за сваляне на дядото от престола и станало така, че дядото обявил внука си за враг и му обявил война. [Андроник] Млади обаче заедно с [Иван] Кантакузин [650] и българския цар, повикан на помощ, бързо покорил Македония и накарал сръбския крал, |
| Андроник Млади се вдига против дядо си с Кантакузин и го сваля от престола |
когото
дядото повикал против него, да се откаже от войната и превзел Солун. На
следващата година той превзел с хитрост Цариград, свалил от престола своя стар
дядо, който бил постоянно във вражда с него. Така той станал единовластен
владетел, обаче неговото царуване било много размирно.
|
| Българският цар Михаил дава на императора повод да наруши мира | И наистина в 1328 г. [651] българският цар Михаил Страшимир, ако и да бил роднина на императора и бил сключил вечен мир, дал повод за война, като поискал да му бъдат дадени някои градове в Тракия като зестра на жена му, сестрата на Андроник. Андроник отказал да направи това, затова Михаил нахлул отново с войски в Тракия; извършени били и от двете страни големи опустошения, без обаче да стане значително сражение. Андроник събрал голяма войска и уплашил царя на българите Михаил дотолкова, че този изпратил пратеници да иска мир. Освен това |
| Михаил се принуждава да иска мир |
Ксения,
майката на императора, пуснала в ход цялото си влияние и постигнала това, че
вечният мир бил възстановен нерушимо. Така твърдят [Никифор] Григора и [Йоан]
Кантакузин.
|
| Голяма война между българите и сръбския крал |
В лято Христово 1330-о [652] избухнала война между Михаил Страшимир и сръбския крал Стефан [Дечански] [653]. причината за която била следната: първоначално, докато Михаил Страшимир бил управител на Видин, той имал за жена сестрата на сръбския крал Стефан [654]. След като станал обаче цар на България, той, за да вземе по-благородна жена, изгонил сестрата на сръбския крал Стефан. За да сключи мир и да завърже ново приятелство, той взел за съпруга сестрата на император Андроник. [655] Българите, като станали схизматици с гърците, подражавали техните нрави и не смятали за нищо [срамно] да изпратят една съпруга и да вземат друга, когато намират това полезно за държавата.
Крал Стефан прочее твърдо решил да си отмъсти за тази обида и със съюзните си князе се вдигнал на оръжие. Против него били |
| 171 | изведени две войски: българската под предводителството на Михаил Страшимир, и император Андроник със своето войнство. Те нахлули с голяма ярост в Сърбия и предали всичко на огън и меч. Сръбският крал Стефан, който видял, че не може едновременно да се съпротивлява на двамата, нападнал първо царя на българите |
130
| Българският цар Михаил пада в бой |
Михаил, зает със събиране на плячка, наранил го зле и той наскоро умрял от получените рани, след като царувал седем години.
Император Андроник [656], като научил за смъртта на царя на българите Михаил, се оттеглил със своите войски. Сръбският крал Стефан пък с измама бил хвърлен в тъмница от по-стария си син [657], който бил в заговор с първенците. Смъртта на цар |
| Братовчедът му Александър го наследява |
Михаил станала причина да избухнат в България големи размирици, докато
най-сетне престолът бил зает от братовчед му [Иван] Александър [658]. Царицата
пък, вдовицата на покойния Михаил, забягнала с децата си в Цариград при брата
си императора. Императорът я взел под свое покровителство и превзел Месемврия
и някои други български градове.
|
|
[Иван] Александър нахлува в Тракия |
[Иван]
Александър, подпомогнат отпосле от кумански войски, обаче бесно си възвърнал
загубеното и така опустошил Тракия, че едва не пленил и самия император
Андроник. [659]
|
| [Иван] Александър взема за жена на сина си дъщерята на императора |
В 1337
г. царят на българите [Иван] Александър взел за жена на сина си Михаил Мария,
дъщерята на император Андроник. Сватбата била най-тържествено отпразнувана в
Одрин и на нея присъствувал самият император с много царедворци и
благородници. [660]
|
| Умира император Андроник Млади |
В 1341
г. [661] умрял император Андроник Млади и оставил двама невръстни сина: Йоан и
Мануил. [Йоан] Кантакузин пък бил назначен за опекун на посочения от бащата
наследник Йоан, тогава деветгодишно дете, и управлявал вместо него, докато той
си заеме престола.
|
| Предотвратява се голяма война между българите и императора | В лято Христово 1341-во [662] Анна, съпруга на починалия Андроник Палеолог Млади, убедила Кантакузин да обяви война на българския цар [Иван] Александър, който постоянно опустошавал тракийските предели. [Йоан] Кантакузин изпълнил волята на императрицата и потеглил за Димотика, за да приготви войската |
| 172 |
си.
[Иван] Александър обаче приятелски уредил работите.
|
| [Иван] Кантакузин бива заподозрян |
В лято
Христово 1341-во [663] завистта направила [Йоан] Кантакузин съмнителен не само
за чуждите, но и за своите и близките за това, че той искал да завземе
императорския престол и да лиши от [престоло-] наследство поставения под
негово опекунство Йоан [Палеолог]. Измежду многото заговорници бил и Андроник
Асен [664], произходящ от български царски род, тъст на [Йоан] Кантакузин,
пръв в столицата по богатство и достойнство, обаче силно мразещ Кантакузин
поради това, че при царуването на Андроник Млади бил хвърлил в тъмница заради
някакво престъпление неговите синове и още не бил ги освободил. Тази партия
поставила Кантакузин в такова затруднително положение, че той трябвало да се
крие десет месеца при сръбския крал. Против него били повикани в 1342 г.
[665]
българите, които до такава степен го притеснили, че той почти се отчаял за
спасението си. Обаче смелият [Йоан] Кантакузин не отстъпил дори и в нещастието
си, а събрал съюзници отвсякъде и избухналата междуособица траяла няколко
години.
|
| Българите получават от императрица Анна девет града, за да обуздаят Кантакузин | И тъй в 1344 г. [666] императрица Анна отстъпила девет града на българския цар Александър, за да ѝ окаже помощ против [Йоан] Кантакузин, и повикала също и турците от [Мала] Азия. [Йоан] Кантакузин обаче със своята хитрост осуетил всичко. |
131
| Против него се разбунтувал и Йоан Палеолог |
В лято
Христово 1353-о [667] Йоан Палеолог, когото [Йоан] Кантакузин оставил в Солун,
където, задоволявайки се с императорско звание, да живее с тамошните доходи и
да не крои заговори и причинява раздори. Понеже бил убеден обаче от някои лоши
съветници, че Кантакузин искал да го лиши от власт, да му отнеме зрението и
дори и живота и да постави на императорския престол сина си Матей, веднага се
вслушал в тези лъжи и решил да се вдигне на оръжие против Кантакузин. За целта
той поискал помощта на сръбския крал Стефан [Душан] и българския цар [Иван]
Александър, които и двамата му обещали всякакво съдействие.
|
| Тези кроежи биват разкрити | Асен Андроник, княз от българския царски род, обаче разкрил тези кроежи. И така императрица Анна заминала за Солун и с |
| 173 |
молби и увещания отклонила сина си от
неговите замисли. [668]
|
| [Йоан] Кантакузин повиква турците против българите и сърбите и ги разбива |
В 1354 г. [669] обаче започнала замислената война против Кантакузин. Императорът получил от българския цар [Иван] Александър седем хиляди българи и други войски от сръбския крал. Кантакузин пък повикал из [Мала] Азия на помощ турския султан Орхан заедно със сина му Сюлейман, които преминали Проливите с десет хиляди турци и дошли при българските граници край Марица. Българите и сърбите, като не знаели за тяхното идване, не подозирали нищо лошо, докато върху тях, както били неподготвени, изневиделица яростно налетели турците и ги избили почти до крак. Погинал и самият български цар [Иван], след като царувал 24 години.
В 1355 г. [670] Йоан Палеолог превзел Цариград. Като видял това, [Йоан] Кантакузин захвърлил знаците на императорското достойнство и приел монашество.
|
| Умира [Иван] Александър, двата му сина спорят помежду си за царството и го изтощават напълно |
След
като починал [Иван] Александър [671], наследил го син му [Иван] Шишман, но
понеже той оставил и друг син, на име [Иван] Страшимир, породила се между
двамата братя голяма разпра. Част от болярите се присъединили към [Иван]
Шишман, част — към [Иван] Страшимир. [Иван] Страшимир най-сетне получил онази
част от царството, която е около Видин, а останалото преминало в ръцете на
[Иван] Шишман. Така могъществото на българите, разделени, все повече и повече
западало.
|
| Турците побеждават [Иван] Шишман и опустошават България |
В 1363
г. [672] турският султан Амурат се опитал с всичките си въоръжени сили да
срази българския цар [Иван] Шишман и не било трудно да бъдат победени
изтощените вече от друго българи. И наистина [Иван] Шишман бил сразен в бой от
Амурат и станал негов васал, като му дал и дъщеря си за жена.
|
| Унгарският крал Лудвиг побеждава българския цар [Иван] Страшимир и подчинява България. Той пленява и отвежда в Унгария българския цар [Иван Страшимир] | В лято 1366-о, [673] в 159-ата (година) от основаването на Ордена на миноритите, в петата година от първосвещенствуването на папа Урбан V, унгарският крал Лудвиг навлязъл въпреки съпротивата на българския цар [Иван] Страшимир с войските си в България, която поради страх от турците се подчинила на Панония. Той водил успешно войната: още в първото нападение и след кратка обсада той превзел Видин, където пребивавал [Иван] Страшимир, пленил го и само в течение на три месеца можал да подчини цяла България под своя власт . [Иван] Страшимир бил отведен в |
| 174 |
Унгария, и бил задържан известно време под стража в замъка Гемлех, в
Загребската област. [674]
|
| След като Иван Страшимир поло- | После, след като положил пред Лудвиг клетва за вечна вярност и че ще служи на панонския [маджарски] крал, той бил вели- |
132
| жил клетва за вярност, [Лудвиг] милостиво го освободил | кодушно обсипан с дарове, възвърнато му било царството и бил освободен. След като си възвърнал [властта в] България, той, докато бил жив, спазвал сключените договори. Унгарският крал |
| Маджарският крал Лудвиг заляга за обръщението на България: изпраща там 8 францикани, които за 50 дни обръщат 200 хиляди души. Имената на обръщаните биват изпратени на генералния предстоятел |
Лудвиг,
[675] горящ от ревност за разпространението
на вярата, по съветите на босненския епископ брат Перегрин, мъж пресвят от
монастира Олово, изпратил в България осем отци францискани. В разстояние на
петдесет дни те обърнали във вярата над двеста хиляди души, чиито имена били
грижливо вписани в списъци, които крал Лудвиг изпратил на генералния
предстоятел на ордена, като молел да бъдат изпратени работници в това жетвено
поле. Генералният предстоятел писал на областния предстоятел на ордена на св.
Франциск писмо, за да бъде прочетено пред всички братя, които имали обичай да
се събират през близко предстоящия ден за голямото опрощение в Порциункула,
та, като научат за напредъка на вярата, да се отзоват на драго сърце в помощ
на божието дело. Писмото на генералния предстоятел било със следното
съдържание:
|
| Писмо на генералния предстоятел до областния предстоятел на провинцията на св. Франциск |
„Драги [во Христе] предстоятелю,
Вчера с радост получихме писма от славния крал Лудвиг и от босненския викарий, изпълнени с духовна радост. Започна да гори буен огън при размишлението върху това и проблясна искра на разпаленост и мощно и силно въодушевление за обръщението на неверните народи. С тези писма бе доведено до знанието ми, че неотдавна чрез рабите свои братята от нашия орден, от босненски викариат, господ извършил велики и пречудни дела, така че ако и числено да са много, никак не са достатъчни, за да кръщават тичащите към купелта на светото обновление и да обслужват людете със светите тайнства. Вследствие на това, аз горях от желание да заповядам на мнозина, за да задоволя молбата на христолюбивия и преблагочестивия крал на Унгария. Моят босненски викарий в Босна определил за тази област от кралството и на викарията осем подведомствени нему братя от нашия орден, които в разстояние на петдесет дни са покръстили повече от двеста хиляди души. И за да не би да се яви някакво съмнение за техния брой, ио кралска заповед всички покръстени поименно са били вписани в официален списък. Както ни пишат, от [населението |
| 175 | на] тази страна не е обърната дори една трета част. Твърдо обаче се надяват да им се отвори вратата на вярата, събирайки господ Исус Христос в кошарата господня онова, което е изостанало. Тичат князете неверни със своите люде, младежи и девойки, старци и старици и схизматиците на тълпи се стичат към кръщение и към истината на правата вяра, към единство със светата римска църква. Самите техни свещеници и калугери стават смирени под благия ярем на вярата, след като са били твърде упорити в ереста си. Те желаят да съзидат много метоси за нашия орден, та да пребъде плодът на добродетелта, единството и вярата. И тъй нека се въз-радват небесата и да ликува земята и всеки език да възхвали господа, тъй като земята се размърда и небесата прокапаха пред лицето на бога синайски, изливайки тези дни по-изобилно от обикновено добрия дъжд, който господ задели за своето достояние, достоянието особено на братята минорити, та да не се окаже у тях безплодна светлината Христова, а чрез техните ръце да се изпълни с множество обърнати в вярата народи. Едно е обаче това, което |
133
| Голяма е духовната жътва, а малко работниците в България | примесва бодила на скръбта към тази духовна радост: жътвата е наистина голяма, а работниците са твърде малко. Ето че земите са готови за жътва, но няма достатъчно люде да жънат и да могат да съберат плод за вечен живот. Затова с плач ми бе съобщено, че ако броят на братята не се увеличи, неизмеримият плод на вярата се изоставя и пренебрегва и се губят душите, за които спасителят проля драгоценната своя кръв, губи се цялата тази многолюдна страна, която непобедимият маджарски крал преди време с мощта си завоюва и особено градът Бдин (Видин), славен и голям, където братята се намират в голям брой. Патарените и манихеите са разположени повече от обикновено към кръщение и към обръщение към истинската светлина, Христа, ако не бяха в недоимък тези, които да им посочат пътя към тази светлина. Гореказаният преблагочестив крал, виждайки мнозина от много други народи и |
| Крал Лудвиг моли да бъдат изпратени до две хиляди братя | царства също с такова свято намерение, е изпълнен с учудване и радост, и моли набожно, щото да му се изпратят до две хиляди от тези братя от различни страни, които цели благочестиво да почете. Преблагочестивият крал дотолкова гори от ревност за католическата вяра и за обръщението на неверните, щото би желал да изложи на заколение дори собственото си тяло и цял себе си да даде |
| 176 | за обръщението на народите. Нека прочее нашите синове — монасите, подражателите на сина божи и верни чеда на блажения Франциск, станат и мъжествено се заемат с делото на жътвата, да жънат ликуващи и да навлязат в работата на сеячите верно, така че, и тия, които сеят, и ония, които жънат, заради пречистото събрано зърно в житницата господня да ядат хляб пресладък в царството господне и на трапезата Христова. Ти пък, предстоятелю, когато всички братя се съберат за светото опрощение на Порциункула, накарай да прочетат ясно и разбираемо или прочети сам това писмо, като, доколкото можеш, усърдно ги подбудиш и с постоянство насърдчиш за събиране на такъв душеспасителен плод и те се |
| Това послание се обявява пред братята на празника на Порциункула |
подготвят
най-скоро, като им обявиш от моя страна, че ако има някои, които, полъхани от
духа божий, пожелаят да заминат за там, то те трябва колкото се може по-бързо
и сигурно да се явят при мен, за да получат благословия и послушание, и
насочвайки мисълта си в господа, да приложат на дело това вдъхновение
по-свободно и по-сигурно. Здрав бъди в господа и моли се за мен.”
[676]
|
| Българите стават схизматици заедно с гърците | От това писмо се вижда, че българите и гърците са се откъснали от светата римска църква, така че първоначално са станали схизматици. По-късно, когато манихейската ерес в [Мала] Азия се |
| След това манихеи | ширела и се разпространила и по Европа и била силно преследвана от гръцките императори, мнозина преминали в България и |
| Заблужденията на манихеите | заразили голямо част от народа със своето учение. Манихеите и техните последователи [677] приемали две начала на нещата, т. е. два бога — единия добър, а другия зъл; 2) всички материални създания са от злия бог и са нечисти; 3) не е позволено да се яде месо; 4) не се разрешава бракът; 5) отричали вехтия завет; 6) допускали две души в човека: едната добра, от добрия бог, а другата — зла, от злия бог; 7) допускали преселението на душите, от тяло в тяло, дори и на животно; 8) поддържали, че душите ла животните и човеците са еднакви; 9) смятали Христа не за истински човек, а за привиден; 10) отхвърлили кръщението. |
134
| Българите попадат в ереста на патарените | Освен това все по онова време в България владеела ереста на патарените [678], която водела началото си от валдейците и албигойците. Тези, изгонени от Франция, заразили със своята отрова не само Илирик и България, но и други страни. Те също: |
| 177 |
1)
допускали две начала; 2) отричали възкресението на телата; 3) допускали
преселението на душите; 4) не допускали нито ад, нито чистилище, нито молитви
за покойните, нито почитанието на светците; 5) смятали кръщението за излишно;
6) казвали, че Христос не се намира повече, отколкото в другите неща.
|
| В България още съществува и павликянската ерес |
Нещо
повече: по онова време в България имало и други еретици, които се наричали
павликяни [679] и поставяли Христа след св. Павла, а при кръщението не
употребявали вода, а огън. От това е явно, че павликяните не са нищо друго
освен български народ и поддържат и до днес това име на сектата, към която
някога са принадлежали. Именно тези еретици били покръстени от францисканите в
България и така били напълно унищожени тези ереси.
|
| Идват 8-те францискани: носят със себе си иконата па блажената дева Мария. Установяват седалището си в Чипровец |
И така в
онази година тези осем отци францискани от монастира Олово донесли иконата на
преславната дева Мария, която оставили в Чипровец, където получили първия си
метох [680] с двама отци, за да обърнат във вярата онези и тем съседните люде.
Останалите шестима отишли в други паланки, села и градове и като събрали
изобилен плод, се завърнали при своите събратя и изпълнени с голяма духовна
радост, разказали за чудесата божии.
|
| Чудотворната икона па два пъти отлита в съседната планина и бива намерена по светлината, която издава |
За да
отправят благодарствени молитви към девата Богоматер, те отиват в параклиса и
виждат, че иконата им е била открадната от олтаря или била е другояче
загубена. Останали очудени и въздишайки, те изказали съмнение, че тя е била
открадната от неверните. Поради това отец Бернардин, който тогава началствувал
над другите, като се разхождал вън обзет от силна скръб, вдигнал очи към
небето и забелязал някаква си необичайна светлина в планината над града
Чипровец. Той я проследил с бърз ход и ето видял иконата между тръните да
издава силен блясък. Той бил обзет от нерешителност, дали да вдигне иконата
или не. Най-сетне благочестието победило боязънта, той вдигнал иконата и я
възвърнал на предишното ѝ място в олтаря.
|
| 178 | На следната нощ обаче иконата отново се върнала на първото си |
| Дават обет да построят храм |
място в
планината. След като това станало и трети път, те разбрали, че бог не иска
друго от тях, освен да се поселят там и на реченото място да въздигнат храм на
богородица. След като се помолили горещо, те обещали на богородица да положат
всички усилия, щото в нейна чест там да бъде построен храм. След това с почит
те възвърнали иконата и я поставили на предишното ѝ място, където тя се
задържала, догдето била пренесена в новата църква.
|
| Урбан V изпраща братя минорити при българите и други народи | В лято Христово 1368-о папа Урбан V в осмата година от своето първосвещенство, а от основаването на ордена на миноритите 161-ва, горящ от ревност за спасението на заблудените души и за разпространението на католическата вяра, изпратил францискани, способни разпространители на словото божие, при почти всички източни и северни страни на езичниците, гърците, българите, куманите и заразените от еретически заблуждения и им дал много и големи привилегии, които му се стрували нужни за едно толкова велико служение. Той горещо ги препоръчал на всички владетели, през чиито земи трябвало да минат, с послание, което започва така: |
135
|
„Когато вие отидете в земите на сарацините, езичниците, гърците, българите, куманите и пр.” Дадено в Рим, при св. Петър, на 7 декември година осма. [681]
Всичко онова, което казахме за обръщението на схизматиците и еретиците в България, Рашка (Сърбия), Босна и други страни, обширно се потвърждава от посланието на споменатия папа Урбан V.
В 1368 г. в писмо до унгарския крал Лудвиг, в което той препо ръчва успешния напредък на католическата вяра, изразява жела ние да получи свещеници от мирското духовенство, които да пое мат грижата за вече обърнатите във вярата, за да могат те да се отдадат на събиране на нова и по-изобилна жетва. Така постъпвали винаги нашите [францисканите], поставени на първа бойна |
|
| Папата пише послание до крал Лудвиг Унгарски |
линия. Презирайки смъртта, надвивайки трудностите, те оставяли най-добър плод и богати материални блага на следващите ги епископи и наследяващите ги енорийски свещеници. Папското послание е със следното съдържание:
„До скъпия наш во Христа син,
светлейшия унгарски крал.
Изпълни се с велика радост нашата душа от направения нам |
| 179 |
преблагоприятен богу доклад от страна на обичните ни чеда Йоан Рейнски и Андрей от Перуджа, от ордена на братята минорити, които идват от земите на България, Рашка (Сърбия), Босна, заявяват между другото, че по вдъхновението на онзи, който вдъхновява където пожелае, по това решение и преблагочестиво съдействие и проповедта на братята от речения орден, пребиваващи там, много хиляди души от дзата пола, изоставени в престъпната схизма и в други заблуждения, в които са се намирали, са се възвърнали към светлината на истинската вяра и към единение и подчинение на светата римска църква, майка и учителка на всички вярващи. С това ти донесе също и духовна радост не само нам, но и на целокупната общност на верните, както и на небесното войнство, които чуха за тези велики дела, че си я увеличил чрез най-предани усилия с толкова голямо множество. И действително, ако по свидетелството на истината, която е Христос, съставя радост за ангелите божии един каещ се грешник, то колко по-голяма би следвало да бъде тя от обръщението на такова множество? Прочее, благодарейки богу, от когото произхожда всеки добър дар, и отправяйки достойна похвала към твоята християнска светлост, молим те и те увещаваме от все сърце, щото, продължавайки това твое усърдие, достопочтените наши братя, клоцкият архиепископ и чанадският епископ, на които чрез апостолическо послание възлагаме и поверяваме тази грижа, да се потрудят както подобава за свещеници, които да бъдат пастири на тези новообращени люде и да помагат на същите братя за обръщението с божие съдействие и на други. Благоволи поради дължимата към бога почит, заради твоята и нашата неизразима с человечески слова вечна награда и почитта ти към апостолическото седалище, да дадеш съвет и помощ за обръщението и на другите схизматици, еретици и неверующи, на които е съседно твоето кралство, като окажеш всякакво каквото можеш съдействие, което от теб очаква светата майка църква. Дадено в Монтефиасконе на 2 юли, година шеста.” [682]
В лято Христово 1371-во [683] по времето на папа Григорий XI, чудотворната икона на блажената дева Мария била пренесена с |
136
| Пренася се тържествено иконата на Богородица в повия храм | голямо тържество и с немалко иждивение в храма, построен в планината край Чипровец. Вече утвърдените във вярата българи положили цялото си упование в богородица, като закрилница на града, тъй като освен получените от нейните почитатели частни благодати дори и в обществените потребности благочестивият народ |
| Дава много благодеяния на набожния народ |
изпитал
особеното нейно благоволение: публично изложение на светата икона
предотвратило засухата чрез благодатен дъжд и често-често призоваването на
милостивата богоматер пречудно спирало поройните дъждове и наводнения.
|
| 180 | В лято Христово 1379-о, в ден 12-ти на месец февруарий, в България, в града Бдин, сега Видин, понесли мъченичество в засвидетелствуване на вярата Христова петима братя [монаси], мъже |
| Във Видин претърпяват славно мъченичество петима францискани |
отлични и с изпитана добродетел. Първите трима от
тях били свещеници, а другите двама обикновени монаси: брат Антоний, саксонец,
мъж с огнено слово в проповедта, усърден в съзерцанието на бога; брат Григорий
Тагурийски, задълбочен тълкувател на светото писание, пламенен ревнител за
правата вяра и истински пример на монашеско смирение; брат Николай, унгарец,
мъж с чудно въздържание, който 16 години се хранил само с хляб и вода, и то
само веднаж на ден, след вечернята, обвивайки тялото си с желязна броня, а
краката и ръцете си с железни халки; брат Тома от Фолиньо, който измъчвал
плътта си с необикновени средства, и брат Владислав, унгарец, отдаден на
молитви и размишления. За тяхното мъченичество разказва Пизанус в „Босненски
Викариат”, но донейде изопачава имената им. [684]
|
| Турците опустошават България, след като победили Лазар Вукович и Вук Бранкович |
В лято
Христово 1390-о [685] Лазар Вукович, който владеел с титла деспот областта
около Белград и Смедерево ведно с Вук Бранкович, негов зет, който властвувал
над земите около Костур и пределите на Босна, събрали голяма войска от Сърбия
и Рашка против турския султан Мурад. Завързало се кръвопролитно сражение на
Косово поле, но тъй като турците далеч превъзхождали числено, най-подир
сърбите отстъпили и турците им нанесли страшно поражение, пленили деспот Лазар
Вукович и го съсекли на дребни късове. Възгордяни от тази победа, турците
прекосили надлъж и нашир цяла Босна, Влашко и България, като завладели Скопие
и Видин.
|
| Умира Йоан [V Палеолог], император на Изтока (Византия) |
В лято
Христово 1391-во умрял император Йоан Палеолог, след като властвувал след
смъртта на баща си петдесет години, а след онекунството на [Йоан] Кантакузин
36 години. Наследил го син му Мануил Палеолог. [686]
|
| Унгарският крал Сигизмунд идва с войската си да брани България |
В 1392
г. унгарският крал Сигизмунд, като видял, че Баязид Илдъръм е разширил надлъж
и нашир своето владичество не само в [Мала] Азия, но и в Европа, се побоял да
не би той да покори България и Сърбия, които поради страх от турците станали
васали на Сигизмунд. Той узнал освен това, че турците превзели Никопол,
нахлули във Влашко и че власите въпреки дадената клетва за вярност на
маджарите се вдигнали на оръжие в полза на турците, извел във Влашко голяма
войска, разгромил в сражение турците и превзел Никопол, който е разположен на
другия бряг на Дунава срещу Влашко. Така пишат Лаоник [Халкокандилас] и
[Антоний] Бонфиний. [687]
|
| 181 | Въпреки че турците били тежко разгромени, все пак те още притежавали голяма сила, никак не се стреснали от това поражение, |
137
| Побеждава славно турците, иска помощ против тях от френския крал Карл |
а със
всеки изминат ден нападали по-яростно и си отмъщавали на победителите. Затова
били необходими много войски и боеприпаси за обуздаване на този звяр, който се
бил обогатил с плячка от толкова царства. И тъй крал Сигизмунд поканил за боен
съюзник френския крал Карл VI [688], който му дал няколко хиляди французи.
Дошли помощни войски от българи и чехи и била мобилизирана почти цяла Унгария,
тъй че броят на войниците се начислявал на сто хиляди.
|
| Отговор на Баязид до Сигизмунд | И така в 1396 г. [689] крал Сигизмунд, преди да настъпи с оръжие, изпратил пратеничество до Баязид, убеждавайки го да отстъпи от България и Влашко. Когато пратениците доказвали правата на кралство Унгария върху тези земи, те били въведени от Баязид в една окичена с оръжия сграда. Баязид им ги посочил и рекъл на посланиците: „Идете при вашия крал и кажете, че турските права се крепят на това, което видяхте.” Така казва Георги [С]францес. |
| Сигизмунд идва в Никопол с войската си |
Сигизмунд разбрал от този отговор намеренията на варварина и затова насочил
войската си към Никопол, превзел турските крепости и укрепления по пътя и в
по-маловажни битки често разбил вилнеещия враг, като най-сетне пристигнал при
Никопол със всичката си войска. Баязид лично излязъл срещу него с много
по-силна своя войска.
|
| Поради несъгласие между християните те губят победата | Християните несъмнено щели да победят, ако не попречило взаимното несъгласие. Унгарците, бидейки по-осведомени за варварските начини на действие, искали да бъдат на първа линия в сражението и по-разумните [пълководци] сметнали това за разумно. Обзетите от необуздана смелост французи не се съгласили и без да изчакват излизането от стана на маджарите, с обичайния свой устрем нападнали варварите. Когато се видели оградени отвсякъде от вражеските войски, те слезли по обичая от конете и започнали жесток ръкопашен бой. Без ездачи конете се втурнали в безредие във военния стан. Маджарите, като видели това и не били осведомени за начина на водене на сражение от страна на французите, сметнали, че са избити до крак, паднали духом и мислили повече за бягство, отколкото да се притекат на помощ на съюзниците си. Между това турците, след като разгромили французите, се нахвърлили върху вече смутените маджари и им нанесли голямо поражение, като в сражението паднали убити петнадесет хиляди |
| Сигизмунд се принуждава да бяга и България остава под турско иго | християни, обаче много повече хиляди турци. От французите останали живи само осем велможи заедно с неверския херцог, които били отведени пленници от турците в Бруса и след това с много пари откупили свободата си. Крал Сигизмунд намерил лодка, преминал Дунав, през Влашко и Цариград и отишъл в Родос, а после в Далмация, страхувайки се от маджарите поради лошо проведената |
| 182 |
война, които и иначе го ненавиждали.
|
| Баязид не направил почти нищо във Влашко | След като извоювал тази славна победа, Баязид повел войската си във Влашко, където владеел княз Мирчо [691], тогава съюзник на Сигизмунд, обаче не постигнал там нищо: Мирчо го въвлекъл с цялата му войска в непроходими места и го разгромил напълно. Убеден от съвета на своите, [Баязид] извел войската от тези непроходими места и отишъл при Цариград, помъчил се със всички сили да го превземе и го обсаждал цели десет години, според както пишат Лаоник [Халкокандилас] и Георги [С]францес. [692] |
138
| Създаден бива Съюз между братята минорити на странствуващите ради Христа | В лято Христово 1399-о [693] при папа Бонифаций IX в десетата година от неговото първосвещенство, а в 191-та от [основаването на] серафическия орден, много францискани, запалени от огъня на божия дух и от ревност за спасението на душите, възобновили свещения съюз. Свързани помежду си с връзките на братолюбието те образували свещено войнство против еретическите сили за обуздаване на вразите на вярата Христова. Тогава благочестивото начинание се зародило при първосвещенствуването на Инокентий V в 1252 г. и при Йоан XXII и Григорий XI [694] между братята проповедници [ордена на Доминиканците] и братята минорити. При първосвещенствуването на Урбан VI с увеличението числото на братята това движение дотолкова се разпространило, че взело името „Общество на странствуващите ради Христа”. И действително те, след като си поставили за председател викария на генералния предстоятел, странствували из пределите на рутените, власите, татарите, сарацините, езичниците, българите и другите източни и северни неверни народи. Те имали в своите монастири и метоси архиепископи и епископи, снабдени с големи привилегии от апостолическото седалище. Като обхождали земите на неверните, те |
| Идват в България |
сеели
семето на светото учение, изкоренявали заблудите и ересите и тези сеячи на
словото господне разпрострели и в тези земи българската кустодия.
|
| Състоянието на българската кустодия |
И
действително в 1400 г. (както гласи един ръкопис във Ватикана) българската
кустодия имала извън това царство следните домове: в Северин, Оршиана около
Железните врати, сега Оршова, Шебеш, понастоящем Карансебеш; Срим, сега
Сирмиум; Кевешди. Тези седалища се намират и в ръкописа в Ара Чели с донейде
изменени букви, и то така: в Северина, в Оршиана около Железните врата,
Генешди. [695] Несъмнено в България [кустодията] е имала по онова време много
повече седалища, които ние ще посочим на надлежното място.
|
| 183 | В лято Христово 1421-во [696] при първосвещенствуването на папа Николай [Мартин] V, година 4-а, а от основаването на серафическия |
| „Обществото на странствуващите” придобива много привилегии |
орден 214-а, Обществото на ради Христа странствуващите братя напреднало в пределите на Русия, Подолия, Мала Влахия, в които земи братята били навлезли по-преди. Папата им дал разрешение да имат в тези страни домове, да строят монастири, храмове, кули, гробища, да имат камбанарии, без да се изисква за това ни най-малко разрешението на епархийския владика или на който и да било друг, спазвайки обаче винаги правата на енорийските църкви и на другите правоимающи.
[Папската] була започва така: „На свещения орден, в който, отричайки се от светските съблазни и пр.” Дадено в Тивори на 3 юли, година четвърта.
В лято Христово 1433-о [697] при първосвещенствуването на папа Евгений IV, от основаването на серафическия орден 226-о лято, братята от босненския викариат и от българската кустодия събрали преизобилен духовен плод — душите на съседните заразени с еретически заблуди земи. За да им окаже всестранна помощ, император Сигизмунд давал всичко необходимо за разпространението на вярата и замолил пана Евгений да потвърди всички дадени тем от предшествениците му привилегии, както и да прибави |
139
|
други. Това [папа] Евгений направил на драго сърдце, издавайки следната грамота: [698]
„Римският първосвещеник, приемник на небесния ключар, блажения апостол Петър и наместник на Исуса Христа, вземайки пред вид с бащинско внимание всички земи по света и обичаите па всички обитаващи в тях народи и като служебен дълг търсещ и желаещ тяхното спасение, погледна благосклонно дори и желанията на отделните [люде], чрез които повереното нему стадо да бъде доведено в господнята овчарня и да се увеличи славата на небесното величество, както и хвалата му, и да нарасне вярата и православната истина.
Отдавна наистина блаженопочившмят папа Йоан XXII, наш предшественик, издаде свое послание със следното съдържание: „Тъй като е единадесетият час на деня” , и пр. (което вече цитирахме към 1321 г.). Дадено в Авиньон на 1 ноември, година 62. А след това от блаженопочившия папа Урбан V, също наш предшественик, узнавайки, че вие в пределите на България, Влахия, Рашка [Сърбия] и Босна, в които живеят схизматици и еретици, се стремите да ги възвърнете към единение и подчинение на светата римска църква чрез проповед и личен пример на добродетелен живот с помощта на божията благодат, писмено ви разреши, щото [всички] вие и всеки един от вас да се ползувате със всички и поединично предписани благоволения, привилегии, опрощения, права и власти, |
|
| 184 | съдържащи се в грамотата на папа Йоан (XXII), според формата им в речените земи, с тази обаче уговорка да не можете да давате отпущения, по-големи от една година, да променяте обета на по-клоничество или на посещение на гроба господен или пък тези, които са присъщи на епископския сан, следователно да можете да се ползувате или изпълнявате посланието на папа Йоан, сякаш е отправено до вас. По-късно покойният Урбан VI, под чието подчинение тогава бяхте, чрез друго свое [послание] ви даде и обяви, че можете да се ползувате с гореказаната привилегия на същия папа Йоан във всичко съдържащо се в нея, въпреки че в тези места или страни е на резиденция или се намира католически епископ, щом той да няма клир или свещеници или певци в достатъчен брой, които да обслужват достатъчно верните или новопокръстените в тези земи, обслужвайки ги с църковните тайнства и проповядвайки им католическата вяра. забранявайки ви се абсолютно да извършвате само онези служби, които по право или по спазван обичай принадлежат само на облечения в епископски сан. По-късно благочестивият папа Мартин V, също наш предшественик, с друга своя була даде на ваша светост, вие с всеки един от вас да се ползувате с милостите и привилегиите, отпущенията и правата и всичко друго горепосочено в речената була на папа Йоан, т. е. тези, които се отнасят до епископския сан, в отсъствие на епархиалния епископ в пределите на България, Влахия, Рашка (Сърбия) и Босна и даже в други земи, в които вие работите със съдействие божие, щото техните обитатели и жители да се възвърнат в единството на вярата и към преданост и подчинение на църквата или да постоянствуват в тях, да се смятат в служба на светия престол, да се застъпвате, щото и останалите, чието дело е това, със съдействието на господа да бъдат тук и там, привлечени към тях, в бъдеще да се извършват дела и залягат, настойчиво да извършвате и изпъл- |
140
| нявате, както и да давате ежегодно поединично на всички Христови верни, истински каещи се и изповядали се, които посетят църквите на вашите метоси и монастири в празниците и техните осмини на Рождество, Богоявление, Възкресение, Възнесение, Петдесетница, просвета Троица, тяло на господа наш Исуса Христа, | |
| 185 | рождението на свети Йоан Кръстител, на св. апостоли Петър и Павел, както и на св. архангела Михаил и на всичките светци, на Връбница, Тайната вечеря и следващите два дни, в горепосочените и независимо кои други предели в границите на босненския викариат на вашия орден сега и за в бъдеще онова или подобно нему отпущение, което на тези верни, истински каещи се и изповядани може да се даде, тези верни, посещавайки църквите на гореказания орден на празника на св. Франциска, според както се казва изрично в самата була. Тъй като от съобщението на любимия во Христе син наш Сигизмунд, светлейшия крал римски и винаги август, разбрахме, че за да можете да принесете по-изобилен плод в божията църква и да спечелите за господа много верни души в Ха-рабих, Ресан, Тобол, Ковин, Харам, Оршова, Кевивесд, Хери, Шебеш и Хацах, подчинени на същия крал и в които живеят много еретици и схизматици, за да продължите службата на благовестието и да приведете в единство на вярата този народ с душеспасителни съвети и поучения, вие залягате ревностно, то ние, за да ви окажем в това по-голяма подкрепа по настояване на речения крал и на папа Йоан, разрешаваме ви в тези земи да приемате нови домове за обитание, както и да се ползувате със всички милости, привилегии и отпущения, права и дозволения и също и в отделните села на тези земи, където епархийските епископи са раздалечени на повече от две законни диети, свободно и законно да упражнявате функциите, присъщи на епископския сан според речените дозволения. С апостолическа власт по силата на настоящото предоставяме въпреки измененията и ограниченията, поставени от [нашите] предшественици Урбан V и Урбан VI, или условието на покойния Бонифаций VIII, също наш предшественик, забраняващо на братята от ордените на „просещите” да не се осмеляват било в град, било в село, било в какъвто и да било замък или друго място да получават нови домове за обитаване или пък приетите такива да заменят без разрешение на реченото [свето] седалище, в което [разрешение] се съдържат пълно и изрично установените за това запрещения, както и други апостолически постановления, каквито да били те, в противен смисъл. Никому прочее и пр. Дадено в Рим, при Св. Петър, в лято от въплощението господне 1433-о, на 30 септември, година 3-а.” Надписът на булата е следният: „До любимите чеда, викария на любимия ни син генералния предстоятел и братята от ордена на миноритите, на босненски викариат, по обичая на речения орден събрани сега и за бъдеще, поздрав и пр.” Тук бих желал да отбележа, че под името Шебеш може би не |
| 186 | се разбира Карансебеш, а Сасшебеш в Трансилвания и вероятно храмът и развалините от монастира, в които сега са отците-реформати, е бил на францисканите, съграден със щедрото иждивение на трансилванския княз за мисионерите от босненския викариат. |
141
| Турците обсаждат Белград |
В лято
Христово 1441-во турците обсаждали седем месеца Белград или Алба Грека, но
били принудени да вдигнат обсадата от Янош Хуниади, иначе наричан Корвин.
[699]
|
| От Евгений IV биват изпратени други братя в България и Влашко | В лято Христово 1444-о папа Евгений IV, в четвъртата годишнина от своето първосвещенство, жадуващ за спасението на душите, след единението на гърците, арменците и якобитите на Флорентинския събор и на сирийците, доведени в Латеранския събор от Антоний Троянски през същата година, и след възвръщането на другите народи към истинския култ на католическата вяра, както сам той говори в булата, която веднага ще цитираме, също и тази година изпратил в пределите на Молдавия, Влашко, България, Рашка (Сърбия) и други царства брат Фабиан от Бакия и други братя от босненския викариат, които да обърнат много народи от сарацините в техните набези и еретиците, сеещи свободно своите заблуди и отклоняващи се от правия път на истинската вяра, в лоното на католическата истина. Самия Фабиан и приемниците му във викариата той назначил завинаги инквизитори в речените |
| Отец Фабиан, францискан, става инквизитор в Сикулия |
царства,
както и в пределите на Славония и в Скития, Молдавия, Буда, Сегедин и
Седмоградско и Сикулитската област (област в Трансилвания, разделена на седем
града, останала от хунските потомци след прочутата сикамбрийска война,
навлезли в Трансилвания, и променяйки не толкова приятното име хуни, се
нарекли с името сикули) и в други места за свои и на апостолското седалище
комисари. Папското послание гласи така:
|
| Начало па папското послание |
„До
любимите наши во Христе синове кралете и обичните ни во Христе дъщери-кралици,
както и до нашите достопочтени братя архиепископи, епископи, обичните ни
синове абати и други църковни прелати и господства им войводите, князете,
бароните, велможите, воините, градските общини и земските, крепостните,
укрепленските, селските и други местни общности и всички граждани, жители и
заселници в Молдавия, Влашко, България и Рашка (Сърбия) и другите царства и
страни, до които достигне тази наша грамота или неин превод, поздрав. Измежду
[съкровените] желания на нашето сърце, и пр. Дадено в Рим, при Свети Петър, на
1 март в лято от въплощението господне 1444-о, година четиринадесета.”
[700]
|
| Унгарският крал Владислав с войската си в България. Корвин разбива 30 хиляди турци | В същата 1444 г. [701] около началото на май Корвин тръгнал от Буда и след това с бърз ход при „Соления камък” преминал в България, превзел София, при река Морава обърнал в бягство турците и отвъд реката избил тридесет хиляди врагове, пленил четири |
| 187 | хиляди от тях и завзел много и големи градове в България. Тогава проблеснала надеждата да бъде изтръгната от турския ярем |
| Принуждава се да отстъпи по липса на продоволствие |
измъчената България, тъй като той победил даже Каран бей, който се бил въпреки
Мурадовата заповед, но поради липса на продоволствие войската се завърнала в
Унгария.
|
| Предприема отново подготовка за война | За покриване на разноските за войната против турците бил разхвърлен извънреден данък и грижата за военната подготовка била предоставена на Хуниади. Понеже Унгария била разяждана от много вътрешни раздори, по искането на Мурад, който виждал невъзможността да противостои на толкова голяма войска, бил сключен мир, тъй като и самият Хуниади клонел към мир. И тъй през юни в Сегедин се състояло събрание и бил |
| Сключва мир с турците | сключен мир [702] при условие, щото България да стане подвластна на турците, оста- |
142
| налите земи да бъдат възвърнати на владетелите им, а пленените от двете страни да бъдат освободени. Турците се заклели в корана, а християните в евангелието и така се разотишли. След като турците се оттеглили, [при краля] дошъл пратеник от Франческо Кардинале, който се намирал край бреговете на Хелеспонт (Дарданелите). След като било прочетено писмото, те се засрамили от | |
| Владислав обаче се разкайва, че е сключил мир |
този
договор, а Юлиан със своята реч убедил краля да отхвърли договора. Хуниади
настоявал за същото, защото Владислав след победата чрез грамота му обещал
българския царски престол. Чрез своите пратеници поляците увещавали Владислава
да не нарушава клетвата си, а да запази мира.
|
| Нарушава мира | Владислав обаче, ако и неохотно, като че ли предвиждал събитията, по подстрекателството на Юлиан на 21 септември потеглил от Сегедин, но с по-малко войски, отколкото в предната война. Той стоварил войската си в България, опустошил Никопол, а Владислав Дракул, войвода на Влахия, настоятелно молил краля да се върне обратно. Кралят обаче се насочил към Тракия, превзел Каварна, Макрополи, Калиакра, Галата и Варна, сражавал се |
| Превзема много градове в България и пада в сражение |
с променлив боен успех и изпълнявал дълга си на храбър и силен вожд, загинал славно на 10 ноември край Евксинско (Черно) море, където също паднали убити агрийският и варадинският епископи. Главата на краля, набучена на върлина, била показана из Търция и Мала Азия като победен трофей. Неговият надгробен надпис гласи така:
Римляните Кана, аз Варна с разгром сторих прочута. Поука, смъртни, вземете клетва да не рушите. На мене, ако папи не заповядаха мира да наруша, Не би носила днес Панония скитски ярема. [703]
|
| Ян Хуниади превзема Влашко |
В 1445
г. Ян Хуниади пленил влашкия войвода Дракул, след като превзел страната и го
обезглавил заедно с първородения му син. През същата година турците опустошили
кралство Босна и убили крал Стефан. [704].
|
| Корвин побеждава турците | В 1449 г. Корвин попречил на възстановяването на крепостта Сирмиум от страна на турския бей и нанасяйки му голямо |
| 188 |
поражение, прогонил го от града, превзел
българския град Видин и го предал на пламъците. В същата година започнал да
царува Константин Палеолог, последният източен император. [705]
|
| Брат Фабиан става инквизитор в Молдова и България против еретическата поквара | По онова време или по-скоро в 1446 г., според както се узнава от нашия Вадинг [706], при първосвещенствуването на Евгений IV, година 14-а, в княжество Босна и някои от пределите на Молдова, Влашко, България, Рашка (Сърбия) и Славония мнозина, дори и духовници, отпуснали юздите на безсрамието, водили разпътен живот и защищавали най-гнусните заблуди, заявявайки открито, че половият акт между несвързани в законен брак не е грях. За да попречи на тяхната поквара и лъжеучение, споменатият папа Евгений [IV] със строга грамота поставил против тези свещеници и духовници като еретици брат Фабиан от Бакия, босненски викарий и инквизитор на еретическата развала, както и неговите приемници в тази длъжност, та по силата на речената грамота да могат да ги съдят. Дадено в Рим, при Св. Петър, на 9 юли, в лято от въплощението господне 1446-о от първосвещенствуването наше, година 16-а. |
143
| Николай V изпраща в България брат Евгений Сомма |
В 1451
г. при първосвещенствуването на папа Николай V, година 5-а, а от основаването
на ордена на миноритите година 244-а, изпратен бил Евгений Сомма в пределите
на Албания, България и Рашка (Сърбия) с най-широки пълномощия и власт на
нунций, апостолически комисар и генерален инквизитор. Неговата добродетел,
ревност, мъдрост и наука папата препоръчва и му дава много права с грамота,
която започва: „Докато душеспасителното старание в твоите трудове”, и пр.
Дадено в Рим при Св. Петър, на 19 септември 1451 г., в лято пето от неговото
първосвещенствуване. [707]
|
| Турците започват да обсаждат Цариград |
В 1453
г. [708] в края иа март, турският султан Мехмед [II] започнал обсада на
Цариград и построил силно защитена крепост при Босфора, недалеч от града, като
първа стъпка към неговото превземане. Гърците, които много лесно можели да
попречат на тази работа, по-скоро я улеснили, доставяйки продоволствие,
камъни, вар и пр., дотолкова те били наплашени от турската сила. Като завършил
това укрепление, Мехмед заповядал да се направят огромни оръдия, които да
хвърлят камъни на тегло 800, 1000 и 1200 либри, за пренасянето на които били
използувани петдесет впряга волове.
|
| Загражда града с окоп | И така в началото на пролетта, сам Мехмед с везира Али и с всичките свои войски заобиколил града с окоп на протежение 13 мили или 104 стадия, като изпълнил със стенобитни машини онова място в континента от морето до Златния рог, което се простира между града и Галата. В морето се появил страшен |
| 189 |
флот и
след шест дни на същия месец [март] била започната обсадата. Турците били
четиристотин хиляди души, флотът в морето се състоял от триста кораба, а в
толкова големия град имало едва седем хиляди бранители, недостатъчни дори и за
часови на този тъй просторен град, ако прекрасното негово разположение не
допринасяло много за защитата и не помагало за отбиване на нападенията на
обсадителите. Между това Джованни Джустиниани, генуезец, по прякор Лонго
(Дългия), някога началник на флота, който се съжалил над гръцката некадърност
и поел грижата по защитата на града с такава смелост и умение, щото градът не
щял да падне, ако не се бил лишил от този свой защитник.
|
| Генуезците идват на помощ на обсадените |
На помощ
на обсадените се притекли три генуезки кораба, охрана на императорския
продоволствен флот, които толкова зле осуетили турската флотилия, че избили
над дванадесет хиляди врагове пред очите на негодуващия Мехмед, който
пришпорващ коня си в морето заедно със своите и така щастливо се добрал до
пристанището. Това събитие повдигнало духа на гърците и обезкуражило турците,
главно защото очаквали да дойдат скоро на помощ Ян Хуниади от Унгария с пехота
и обединения флот на западните държави.
|
| На 29 май градът бива превзет | Най-подир било решено решителното нападение срещу града. Мехмед си поставил за задача или да го завладее, или да се признае за по-слаб. И така, във вторник, 29 май, ден втори преди празника тяло Христово, след като турците извършили своята обичайна молитва, а също и гърците, на които султанския съветник Али паша обявил нападението, се препоръчали богу, градът бил нападнат от варварите, но с големи загуби от тяхна страна. В това сражение бил леко ранен със стрела в бедрото Джованни [Джустиниани], |
144
| по прякор Дългия, който неразумно, без да остави никого за наместник в командуването, се оттеглил за превръзка на раната и не помогнали никакви увещания на императора да се върне. Той отишъл първо в Пера, после в Хиос, където, идвайки на себе си, при спомена на бедствието умрял от мъка. След като започнал мъжествено отбраната на столицата, завършил я срамно, показвайки се отначало свръхчовешки герой, а накрай некадърен и подлец, по-долен от жена. Прочее, докато гърците повече бягали, отколкото се съпротивлявали, градът бил превзет. Император Константин, ранен, повлечен от тълпата, често падащ, най-подир загинал, | |
| Император Константин бива убит |
стъпкан
и смачкан; неговата глава била отсечена и разнасяна за ужас на християните.
|
| 40 хиляди души биват избити, а 60 хиляди заробени |
Какви и
колко многобройни ужаси били извършени от войските на варварина-победител
турчин в храмовете, в домовете на гражданите, в княжеските дворци, в
монастирите, трудно би се изразило с човешки слова. Четиридесет хиляди души
били избити, а шестдесет хиляди души пленени, които били отведени като добитък
едни в [турския] стан, други пък в корабите, така че в кратко време Цариград
бил опразнен от християни.
|
| 190 | Три дни било разрешено от Мохамед да бъде ограбван градът и след това [султанът] най-тържествено влязъл като победител |
| Градът три дни бива подложен на разграбвания |
в
столицата. Плячката от толкова цъфтящия град била огромна, тъй че много турци
обогатили себе си и потомството си от нея. Разказвало се, че тя възлизала на
четири милиона жълтици, а между турците се разпространила поговорка, че се
казвало, когато някой прекомерно забогатявал, че е участвувал в оплячкосването
на Цариград.
|
| Галата се предава доброволно на турците |
Жителите
на [пред]градието Галата, ако и да понесли щети, не били толкова нещастни,
било че се намирали по средата между турците и столицата, било че с падането
[на Цариград] веднага почтително принесли на Мехмед ключовете. И тъй те били
приети в подчинение, но им бил поставен съдия-турчин, който да ги обложи с
данък.
|
| Турчинът поставя на гърците патриарх | След това [Мехмед II] разрешил на народа да се посели в града, отстъпил им Влахернския храм и им поставил за патриарх Георги Генадий [709], мирянин, обаче с примерен живот и учен и угоден на гърците, комуто Мехмед лично предал в ръцете пастирския жезъл, обсипал го с почести, заповядал да бъде развеждай из града от турски първенци и да бъде настанен на патриаршеския престол. Изпълнявайки длъжностите на добър пастир, Генадий събирал жалките остатъци от своя народ и им обяснявал причината за техния разгром: сиреч отцепването от Римската църква (тъй като сам той се бил върнал в единението някога на флорентийския събор), но виждайки, че те не се вразумяват дори и от това нещастие, след петгодишно служение доброволно се оттеглил от пастирството. По такъв начин нещастните гърци, както някога евреите от някогашното си благородство, богатство и слава в науката паднали в позор, робство, невежство и всякакъв вид нещастия, както юдеите след разрушението на Йерусалим и претеглянето на толкова нещастия не само не се обърнали, а повече се ожесточили, тъй и гърците след падането на цялата Източна империя, след цариградското клане и толкова дългото турско иго, след толкова пъти сключваното единение с истинската църква Христова не само се връщали към схизмата като куче към бълвоча си, но дори паднали в по- |
145
|
лоши
заблуждения и в по-голяма омраза към католическата църква и латините, а може
би ще паднат още с течение на дните. Изминали се били от основаването на града
1024 години.
|
|
| Причината, поради която обсадата и падането на Цариград се поставят тук | Тези събития, тъй като съвсем нямат връзка с българската история, вероятно ще бъдат сметнати за напразно поставени тук. Нека обаче се знае от всекиго, който така мисли, че това не е направено безпричинно. Преди всичко това изискваше написването на историята, тъй като е невъзможно да се разбере състоянието на българското царство, без да се има що-годе понятие за |
| 191 |
източните императори и извършените от тях дела, което трябва да се разбира също и за онези, които тази история засяга: маджарите, рашките (сърби), власите и пр. Освен това, за да се посочи, че българите следва да припишат на гърците отслабването и падането на своето царство. Българите били обърнати от идолопоклонството в истинската вяра не от гърците, а от латините и след това, допускайки да бъдат подведени от гърците, заедно с тях се отцепили от истинската майка-църква и ставайки им почти равни в престъплението, били наказани с почти еднакво наказание и сведени под турско робство. Всякога обаче в сърцата на българите оставало едно малко пламъче на искрена любов към истинската църква Христова и нейния видим глава и затова, както се вижда от казаното досега, те често се стремели към единение с нея. Обаче поради постоянните войни и смутове вместо в единение попаднали в най-лоши ереси, докато най-после бог се смилил над тях, изпратил им, както вече споменахме, братята минорити, които възвърнали по-голямата част от тях в истинската вяра.
Разбира се, те щели да възвърнат с помощта на благодатта божия целия български народ, ако постоянните турски набези, кланета, грабежи, опожарявания, налози, оплячкосвания и омразата, ядът и постоянните опити за покушение над живота от страна на още невъзвърналите се [към истината] не пречили на благочестивото начинание. При все това днес ясно може да се види какъв изобилен плод са принесли тези проповедници на словото божие от босненския викариат и българската кустодия с други мисионери от различни народности от ордена на францисканите: изкоренили са до основи ересите на манихеите, или павликяните, и албигойците в тези предели, а верния български народ са опазили всякога с чиста вяра между хиляди опасности за живота, между неизброими притеснения, угнетявания и пречки.
|
| Заслугите на братята минорити от Българската кустодия | И ако през следния век поток от ереси и различни секти, като лутерани, калвинисти, анабаптисти, таборити и пр., е залял като потоп цялата Западна империя, Унгария, Трансилвания и много други царства, в България обаче нито една от тези ереси не могла да разпространи своята отрова или да зарази някои българи, тъй като отците-францисканци от българската кустодия са предпазили със солта на здравото учение верния народ в онова възобновление, в което го приели от господа, освободен от всякаква гнилота на неверието. |