Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година
Л. Милетичъ
14. Димотишко и Софлийско
Село Кутруджа
Гръцка чета плячкосва селото. — Турци и помаци го нападатъ. — Избиване и изгаряне 40 мѫже. — Селото опожарено. — Нещастниятъ Чорбаджи Добре. — Други жестокости и обири.
Половината жители на българското село Кутруджа (100 кѫщи) сѫ помаци, които били на сила покръстени та още при първото идване на турцитѣ кѫдѣ 18 юли то много пострадало. Тогава първомъ дошли, минали прѣзъ селото идейки отъ Софлу, 10 души турски конници съ единъ офицеринъ, и тѣзи обадили на помацитѣ да се издигатъ съ врѣме, защото имало да става грозно нѣщо въ селото. И помацитѣ веднага се изселили задъ Марица въ селото Едекьой. Слѣдъ това първенцитѣ отъ тѣхъ се завърнали пакъ въ Кутруджа
180
и казвали на нашитѣ, да бѫдатъ спокойни, да вършатъ и тѣхното жито — на половина. Сѫщеврѣменно ги съвѣтвали да си прѣдадатъ орѫжието, каквото иматъ, на правителството. И Кутруджанци четири коня, натоварени съ орѫжие — всякакви пушки, ножове — докарватъ въ Софлу и прѣдаватъ орѫжието. Тогава въ Софлу е имало турска войска, а на Карабунаръ, гръцкото село южно отъ Софлу, била гръцка войска. Въ Софлу се бѣ образувала една гръцка чета отъ 400 души, за да обира българскитѣ села, както вече и на друго мѣсто се спомена. Тая чета дошла и въ Кутруджа, събрала женитѣ и дѣцата, посѣгала върху честьта на женската челядь, обрала пари и покѫщнина като забрала съ себе си и мулетата на селянитѣ. Отъ тамъ тя минала и въ село Пишманъ, гдѣто събрала мѫжетѣ въ черквата, обрала имъ паритѣ и добитъка и пр.
Подиръ това въ Кутруджа дохаждатъ за първъ пѫть турци, повечето отъ които били помаци. Събрали мѫжетѣ па една страна и ги затворили, 27 души, въ селското кафене, и докато ги събирали, убили момчето на Добре Ивановъ, селски първенецъ, прѣдъ очитѣ на баща му, отъ когото искали пари, за да се уплашатъ всички, да даватъ пари. Като натъпкали мѫжетѣ въ кафенето, турцитѣ почнали прѣзъ отворенитѣ врата да стрѣлятъ върху тѣхъ и да ги мушкатъ съ щикове. Така повечето паднали убити, мнозина били само ранени. Слѣдъ това турцитѣ събиратъ дърва и запалватъ кафенето, като затварятъ вратата. Чорбаджи Добре билъ сѫщо тъй вѫтрѣ, раненъ въ грѫдитѣ и въ рѫката и въ краката, мушканъ съ щикъ. Като се запалило зданието, имало въ дюкяна една малка вратичка, прѣзъ която Добре и още двамина, отъ които единъ, Петко Вълчевъ, останалъ здравъ, като билъ затрупанъ съ трупове, избѣгватъ вънъ прѣзъ дима и се заравятъ въ една трева; два дена били тамъ скрити. Въ това врѣме женитѣ били безчестени, а една жена съ пушка убита. Турцитѣ, слѣдъ като плячкосали и запалили селото, се завърнали въ Софлу, и тогава нѣкои отъ прѣдварително избѣгалитѣ въ гората мѫже, Кутруджанци, влизатъ въ селото, което наполовина било изгорѣло, и намиратъ и ранения Чорбаджи Добре. Той разказалъ, че когато убили момчето му, турцитѣ искали пари, рекли на жена му, да донесе пари, за да оставятъ него живъ. Тя се затекла и донесла 650 лири и имъ дала. Паритѣ взели и слѣдъ това бутнали и Добре въ
181
дюкяна (кафенето). Ранения Добре закарали на Дедеагачъ, гдѣто въ болницата му отрѣзалн рѫката и гдѣто скоро слѣдъ това н умрѣлъ. Двѣтѣ му дъщери, обезчестявани отъ гръцката чета, отъ страхъ и мѫки умрѣли прѣди да дойдатъ турцитѣ. Останала само жена му, която, за да се поминува, продала за 12 наполеона брашно. Въ туй врѣме, на 8 августъ, повторно навлѣзли турци въ Кутруджа, гдѣто се повторили първитѣ ужаси, женитѣ пакъ били безчестени, а трима души мѫже, заварени въ селото, били застрѣляни. По казването на Януренци тоя пѫть била редовна турска войска, „прѣоблѣчена на башибозукъ”. На нещастната Добревица тѣ взели 12-тѣ наполеона отъ продаденото брашно. Макаръ и стара, и тя е била безчестена. „Отъ осемъ години на горѣ що бѣ женско, не оставиха не закачено”, казваха, просълзени, очевидци на тия страхотии.
Хаджи Димо Балджиевъ отъ с. Голѣмъ Дервентъ, който ми разказа печалната история на своето село, ми каза, че той въ Дедеагачъ въ болницата още заварилъ живъ Чорбаджи Добре, който билъ раненъ въ грѫдитѣ, а рѫката му била злѣ строшена; живѣлъ четири дена. Показали го на консулитѣ. Въ гръцката болница го оперирали, гдѣто и умрѣлъ.
Отъ войводата Русе Славовъ узнахъ, че Кутрудженци, подъ влияние на Чорбаджи Добре, си прѣдали всичкитѣ пушки на своитѣ съсѣляни, помацитѣ, за да ги защитятъ ужъ отъ други турци. Като се научилъ за това Славовъ, запрѣтилъ на другитѣ села да послѣдватъ примѣра на Кутрудженци, защото знаелъ, какво ще ги сполети. Въ Кутруджа тъкмо сѫщитѣ тия помаци, на които селянитѣ прѣдали орѫжието, извършили грознитѣ убийства, за които се разказа по-горѣ. Помацитѣ първи повикали 20-тима души редовни турски войници, всички, които били установени подъ селото. Избититѣ въ Кутруджа били всичко до 46 души, мѫже. Русе войвода, който и прѣди това писалъ писмо до консулитѣ въ Дедеагачъ съ молба, да опрѣдѣлятъ едно мѣсто, гдѣто би могло да се събере нещастното българско население подъ тѣхна гаранция за живота и честьта му, и като не получилъ отговоръ, написалъ по поводъ на станалитѣ ужаси въ Кутруджа и по другитѣ села една нова жалба до консулитѣ, и заедно съ писмото той изпратилъ и тежко ранения Чорбаджи Добре въ Дедеагачъ, за да видятъ консулитѣ, какво се върши надъ българитѣ. Селата Манастиръ и Съчанли още не били изгорени.
182
Точната дата на станалото жестоко избиване на мѫжетѣ въ Кутруджа мога да установя възъ основа на единъ прѣписъ отъ споменатото по-горѣ писмо на Русе войвода до консулитѣ, който можахъ да получа по-сетнѣ, и на едно друго писмо, писано на 30 августъ отъ село Дуганхисаръ до Р. Славовъ въ с. Съчанли.
Въ писмото, адресирано „До европейскитѣ прѣдставители въ гр. Дедеагачъ”, се казва: „Прѣди 10 дни ви описахме положението си и Ви поискахме покровителството за прибѣжище въ гр. Дедеагачъ за нещастнитѣ българи, подложени на ежедневни изтрѣбления отъ турската войска и башибозукъ. Прѣди три дни, обаче (сир. 28 того) унищожи се коренно и друго българско село отъ турския башибозукъ, с. Кутруджа, изкла се коренно всичко българско и прѣобърна се на пепелище и пр.” Въ споменатото второ писмо направо е казано: „На 28 того турски башибозукъ нападна и Кутруджа и пр.” И тъй речената дата се установява, че е 28 юли 1913 год.