Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година
Л. Милетичъ
15. Дедеагачско и Гюмурджинско
Гърцитѣ окупиратъ Гюмурджина и Дедеагачъ
Гърцитѣ съ слаби сили окупиратъ Гюмурджина, Скеча и Дедеагачъ. — Незначителна гръцка войска потегля къмъ Софлу и се опира въ с. Кара-бунаръ. — Гръцкитѣ първенци отъ Софлу подписватт въ Еарабунаръ единъ „махзаръ” до турското правителство, че желаятъ да останатъ подъ Турция. — Хитра тактика.
Докато турцитѣ въ двѣтѣ околии така вилнѣяли, въ града Гюмурджина редътъ до негдѣ се спазвалъ, защото имало наредена градска милиция, която нѣколко дена подър-
200
жала тишина въ очакване на гръцка войска. Първомъ на 17 юли дошли отъ с. Марония петь-шесть души гръцки андарти, които гърмѣли по града и се разхождали. На сутриньта, 18 юли, пристигнали отъ Портолагосъ само двѣ роти гръцки моряци. Гърцитѣ и турцитѣ отъ града тържествено ги посрѣщнали. Началникътъ имъ направо дошелъ въ кметството и поставилъ за кметъ бившия втори кметски помощникъ прѣзъ врѣме на българската окупация, гърка Николаки Базба Зунди. Взели и единъ гъркоманинъ, бившия бирникъ въ кметството Лаловъ (родомъ отъ града), и го назначили на бившата му длъжность. Избрали се и членове на кметството отъ другитѣ народности съ изключение на българитѣ. Имало е и единъ командантъ на войскитѣ и единъ градски полицейски комисарь.
Съ такива слаби сили окупирали гърцитѣ Гюмурджина. Турци ми разказваха, че тогава гърцитѣ, за да прикриятъ, че иматъ малка сила, денемъ докарвали войска съ трепа отъ Скеча, а нощемъ я върщали назадъ и пакъ я докарвали въ Гюмурджина. И въ Скеча е било сѫщото положение. Въ околията по селата владѣела анархия, а въ града гърцитѣ отначало и не се опитали да въведатъ своя администрация. Границата на сѣверъ отъ града достигала само до Козлукьой.
Въ Дедеагачъ, гдѣто сѫщо тъй слѣдъ оттеглянето на българската войска нѣколко дена наредъ е царувало безначалие, к а т о н е е и м а л о т у р с к а в о й с к а, з а д а з а в з е м е г р а д а, на 14 юли сѫщо тъй слѣзли отъ гръцкитѣ параходи малко количество моряци и поели властьта.
Въ града се установило гръцко управление, душата на което е билъ злиятъ българомразецъ, гръцкиятъ Дедеагачски владика. Неговъ помощникъ и Дедеагачски окрѫженъ управитель станалъ гъркътъ, наричанъ „Пелтекътъ”, притежатель на голѣма мелница. Съвѣтници на владиката сѫ били търговцитѣ Коѝди и Фимрели Янко. Важна роля ималъ въ управлението и гъркътъ Антониядисъ, персийски консулъ въ Дедеагачъ.
Сетнѣ незначителна гръцка войска потегля къмъ Фере и Софлу и се спира при гръцкото село Карабунаръ, единъ часъ южно отъ Софлу. Види се, по спогодба съ турцитѣ е било, да не влизатъ гръцки войски въ Софлу. Гръцкиятъ воененъ командиръ извикалъ въ Карабунаръ гръцкитѣ първенци отъ Софлу, за да подпишатъ единъ „махзаръ” до турското правителство, че желаятъ да останатъ подъ Турция. Само двама-
201
трима се обадили съ мнѣние, не ще ли да е по-добрѣ да бѫдатъ подъ християнска държава та макаръ и подъ България, но другитѣ се нахвърляли върху имъ, и така всички подписали.
Нашитѣ войски, които на 13 юли напуснали Гюмурджина, стигнали до Кърджали, ала като видѣли, че нѣма сериозна неприятелска сила подирѣ имъ, както вече се спомена по-горѣ, потеглили назадъ прѣзъ Кушукавакъ—Авренкьой та пакъ слѣзли въ Гюмурджинско, гдѣто вече заварили гръцка войска, настанена въ града и въ най-близката околность. Нашитѣ тогава побиватъ демаркационна линия първомъ на 3 километра сѣверно отъ града, а слѣдъ малко я прѣмѣстятъ по-назадъ, на 6—7 километра. Артилерията ни била поставена на Карлѫ-дагъ. Това ставало между 22 и 25 юли.
Поради слабитѣ си сили гърцитѣ тогава се страхували отъ турцитѣ и затова всѣкакъ се стараели да взематъ на своя страна турското население. Съ тази цѣль въ Скеча тържествено върнали на турцитѣ новата джамия „Йени джамиси”. която нашитѣ прѣзъ първата окупация бѣха взели за черква. Вънъ отъ града гърцитѣ разпратили въ околностьта разни съгледвачи. Строго се отнесли само къмъ нѣкои турски „зулумджии”, които врѣменно арестували, и то главно за да имъ измъкнатъ заграбени отъ българитѣ пари, ужъ че тия пари щѣли да бѫдатъ сетнѣ раздадени на пострадалитѣ”.