Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

15. Дедеагачско и Гюмурджинско

 

Гърцитѣ внушаватъ на турцитѣ идеята за автономия на Гюмурджинско

Гръцка систематична пропаганда иежду турското население въ Гюмурджинско противъ българитѣ. — Турска депутация отива въ Одринъ. — Идеята за „автономия” се проповѣдва и въ Скеча и въ Софлу. — Българската войска се връща и влиза наново въ Гюмурджина и Скеча. — Гърцитѣ се оттеглятъ. — Второ отстѫпление на българитѣ. — До 200 души турски войници отъ Одринъ се притичатъ на помощь въ Гюмурджина. — Автономията се провъзгласява. — Българското население не пада духомъ, рѣшено да се защищава. — Турцитѣ се организирватъ да изтрѣбятъ българското население.

 

Когато нашата войска бездѣйствувала въ пълна неизвѣстность, какво се върши въ напуснатитѣ отъ нея области на западна Тракия, българското население тукъ до края на августъ само се е защищавало, както е можало, все съ надежда, че скоро ще бѫде спасено. Между туй гръцкитѣ власти

 

 

202

 

въ тритѣ центъра Дедеагачъ, Гюмурджина и Скеча замислили да организиратъ заедно съ турцитѣ по-силенъ отпоръ противъ едно второ завладяване на тая страна отъ България, което въ силата на Букурещкия договоръ, сключенъ на 28 юли с. г., се е очаквало. И наистина, турцитѣ били по-омекнали и почнали да говорягъ за помирение съ българитѣ. Случило се, че къмъ края на юли, когато бѣха и тамъ станали извѣстни ужаснитѣ звѣрства на гърцитѣ надъ българското население въ Македония, една българска доброволческа чега, надъхана съ отмъстителность къмъ всичко гръцко, слѣзла отъ Родопитѣ въ Гюмурджинско и нападнала гръцкото село Ирджанхисяръ, гдѣто извършила нѣкои жестокости, жертва на които паднали и двѣ жени. Гръцкитѣ военни власти въ Гюмурджина, които бѣха останали хладнокръвни прѣдъ неописуемитѣ кланета, извършени отъ турцитѣ надъ българитѣ въ Гюмурджинско слѣдъ оттеглянето на българската войска, използували единствената печална случка въ Ирджанхисаръ, за да прѣдприематъ между турското население по селата систематична пропаганда противъ българитѣ. Първомъ почнали да раздаватъ орѫжие на турцитѣ и да ги подканятъ  д а  о б р а з у в а т ъ  в ъ о р ѫ ж е н и  ч е т и. Фактъ е, че дори въ село Шанчи-хане дохаждали гръцки пратеници да подканятъ турцитѣ, да се записватъ доброволци, за да нападнатъ  б ъ л  г а р с к а т а  в о й с к а, която гърцитѣ не признавали вече за  р е д о в н а  в о й с  к а. Внушавали на турското население, да се възпротиви на българската реокупация, понеже положението на България било толкова лошо, че дори и нѣмало вече сѫщинска българска войска, а само башибозуци, които щѣли и надъ турцитѣ да вършатъ подобни звѣрства, каквито извършили въ Ирджанхисаръ и пр. и пр.

 

Отъ друга страна въ самата Гюмурджина гърцитѣ втълпявали на турскитѣ голѣмци мисъльта, да поискатъ отъ турското правителство да изпрати турска войска  в ъ  Г ю м у р д ж и н с к о,  з а  д а  с е  п р о г л а с и  т о  з а  а в т о н о м н а  о б л а с т ь. Най-много дѣйствувалъ въ тази посока замѣстникътъ на Гюмурджинския владика  а р х и м а н д р и т ъ  Н и к о л а, нахаленъ, зълъ и много отмъстителенъ гъркъ, заедно съ гръцкитѣ офицери, които се намирали въ града, съ адвоката  Ф о ш и я д и  и намиращитѣ се подъ тѣхно влияние евреина  К а р а с о, бивши турски депутатъ въ Цариградъ, и турския мюфтия  Р е у ф ъ -

 

 

203

 

е ф е н д и, тогава кметски помощникъ въ Гюмурджина. И Дедеагачскиятъ гръцки владика е взелъ живо участие въ тая пропаганда и нарочно за това идвалъ нѣколко пѫти въ Гюмурджина. По сѫщата работа била изпратена една турска депутация прѣзъ Дедеагачъ въ Одринъ. Въ сѫщия смисълъ водѣли тайна агитация и гърцитѣ въ Скеча и въ Софлу. Главенъ водитель на софлийскитѣ гърци въ полза на автономията билъ споменатиятъ вече лѣкарь Куртиди, въ чиято кѫща ставали тайни събрания и се водѣли прѣговори съ гръцкитѣ власти въ Дедеагачъ и Гюмурджина.

 

Докато отъ една страна така се е дѣйствувало противъ България, сѫщеврѣменно гръцкиятъ воененъ командиръ въ Гюмурджина кѫдѣ 3. августъ увѣрявалъ командира на българските войски, че чакалъ разпореждане отъ своето правителство и се надѣвалъ да го получи слѣдъ два-три дена, за да прѣдаде града Гюмурджина на българската войска. Така и станало слѣдъ петь дена, именно на 8. августъ, когато наистина градътъ билъ прѣдаденъ на българитѣ. Единъ очевидецъ, г. Стамо Маджаровъ, братъ на войводата Д. Маджаровъ, ми разказваше: „И азъ влѣзохъ съ войската ни въ града, именно съ дружината на подполковникъ Дамаскяновъ. Намѣрихме турското население съвършено изплашено. Прѣзъ нощьта срещу 9 августъ гърцитѣ съ трена се оттеглиха.  И з п ъ р в о м ъ  н и  в и к а х а  „у р а !”,  а  с е т н ѣ   п о ч н а х а  д а  н и  п о д с в и р к в а т ъ. На 9 августъ още зараньта, докато се настанявахме, пристигна съобщение, че турцитѣ прѣсѣкли пѫтя къмъ Мъстанлѫ и че напрѣдвали къмъ Маказа. Съвсѣмъ изненадани и гръмнати отъ това извѣстие, нашитѣ власти  в е д н а г а  р ѣ ш и х а  д а  н а п у с н а т ъ  Г ю м у р д ж и н а. На 11 августъ гърцитѣ бѣха прѣдали и Скеча на полковникъ Данаиловъ, а ние, като отстѫпихме отъ Гюмурджина, сѫщия день стигнахме въ Скеча. Войската нощьта прѣкара на височинитѣ надъ града, а на 12 августъ тя се отдалечи на сѣверъ.

 

Ясно е, че гръцкитѣ власти така лукаво сѫ постѫпили, защото е било безъ съмнѣние натъкмено, щото сѫщеврѣменно, когато тѣ напуснатъ Гюмурджина, да се сплашатъ новитѣ български власти та да се оттеглятъ, та да може веднага слѣдъ това ужъ отъ самия народъ да се прогласи „Автономията”. Нарочно пуснатиятъ слухъ прѣзъ нощьта на 9 августъ, какво ужъ турска кавалерия идѣла откъмъ Мъстанлѫ,

 

 

204

 

постигналъ цѣльта си: военниятъ началникъ на българския отрядъ, съвсѣмъ неувѣдоменъ въ задкулиснитѣ гръцки и турски маневри, и безъ да се е погрижилъ да нареди съотвѣтна разузнавателна служба, за да бѫде държанъ въ течение на сѫщинскитѣ сили на турцитѣ и тѣхнитѣ движения,  с е  с м у т и л ъ, и веднага, слѣдъ като съ отряда си прѣстоялъ въ града  с а м о  е д н а  н о щ ь, почти въ паника напусналъ Гюмурджина.

 

Слѣдъ това обаче се изминали още цѣли шесть дена, докато се явила „страшната” турска сила. Именно пристигнали отъ Одринъ прѣзъ Кърджали всичко до 200 души турски войници, между които имало и араби. Имало и нѣколцина на бѣгащи бързоноги камили, облѣчени въ особена носия, съ кепе и съ тъмносивъ, голѣмъ шалъ наметнати. Потвърдява се, че въ Одринъ, слѣдъ като се явила Гюмурджинската депутация, Енверъ-бей държалъ рѣчь прѣдъ войскитѣ и ги поканилъ, който обича, да отиде доброволецъ въ Гюмурджинско. Образувалата се по този начинъ чета тръгва прѣзъ Ортакьой къмъ Кърджали. Отъ тая чета се отдѣля казаната група, която на  16  а в г у с т ъ  била дочакана съ голѣмо въодушевление отъ турцитѣ и гърцитѣ въ Гюмурджина. Когато българската войска, втори пѫть отстѫпила, въ града се е намиралъ видниятъ гюмурджински гражданинъ Коста Кирковъ (родомъ отъ Дарѫ-дере). „Когато се оттеглиха гърцитѣ, а слѣдъ тѣхъ веднага и българитѣ — разказва той — установи се въ града „автономна комисия” само отъ турци. Гърцитѣ се бѣха поизплашили, та отначало се държаха на страна, а мнозина бѣха и избѣгали въ Портолагосъ. И азъ бѣхъ избѣгалъ тамъ, но сетнѣ се повърнахъ. Слѣдъ шесть дена, откакъ втори пѫть се дръпнаха българскитѣ войски, пристигнаха „башибозуци” отъ Одринско прѣзъ Ортакьой—Кърджали. Дойдоха около 200 души, ужъ като башибозуци, а то имаше и араби и черкези: тукашнитѣ турци, като ги видѣха, подлудѣха, и всички се явиха въорѫжени. Чудно бѣ, отъ гдѣ се взеха толкова пушки”.

 

Събрали се турцитѣ на площадьта прѣдъ кметството, и една тълпа, не повече отъ 300 души, злѣ въорѫжена и недисциплинирана, потегля по слѣдитѣ на българската войска къмъ Скеча. Когато нашитѣ разѣзди тукъ забѣлѣжили тази турска тълпа, помислили, че иде голѣма сила въ колони, и поради това войската ни се оттеглила още пò на сѣверъ, като

 

 

205

 

заела една линия сѣверно отъ селото Габрово — та по височинитѣ на върха Елидже, по височинитѣ на Дарѫ-дере и отъ тукъ нататъкъ право къмъ Кърджалийско и къмъ Айдор-мушъ. На тая линия нашитѣ остаятъ дълго врѣме, до реокупацията.

 

Слѣдъ Букурещкия миръ турското правителство не се е надѣвало, че ще може да задържи областьта по дѣсния брѣгъ на Марица, и за това о врѣме се погрижило, докато още не е настѫпила българската реокупация, да се подкани турското население да мине въ турска Тракия. Имало е вече и планъ за нова турска колонизация на мѣсто на тамкашното българското население, за което е било рѣшено да се прогони изцѣло прѣзъ турската граница въ България. Не е можело сигурно да се разчитва, че гръцкиятъ планъ за „автономия” ще успѣе, а още по-малко сѫ можели турскитѣ власти въ Одринъ да знаятъ, че българската войска тъй лесно втори пѫть ще напусне Гюмурджина. За това и къмъ 12 августъ още изселването на турското население прѣзъ Марица на изтокъ е продължавало, както се вижда, и отъ цитуванитѣ по горѣ писма, размѣнени между българскитѣ села и войводнтѣ Славовъ и Маджаровъ (вж. стр. 256, № № 2, 4). Отъ сѫщата кореспонденция се вижда, че нашитѣ двѣ български чети чрѣзъ своята добрѣ натъкмена разузнавателна служба, като са използували за нея голѣмото усърдие и здравъ смисълъ на българското селско население, сѫ били много по-добрѣ освѣтлени относително въорѫженитѣ сили, съ които разполагали турцитѣ отсамъ Марица. [1] Тѣ сѫ знаяли къмъ 10 и 12 августъ, че освѣнъ единъ малъкъ отрядъ турска кавалерия отъ 60 души, друга турска войска нѣма въ Дедеагачско (вж. писмо № 2, 3), че турската войска въ Софлу е само 300 души, и тѣ разпръснати (писмо № 4). Ясно е сега, че тепърва, слѣдъ като сѫ видѣли успѣха на хитро скроения планъ, когато българската войска втори пѫть се е оттеглила отъ Гюмурджина, безъ да е имало въ страната редовна турска войска, турската агитация, да се създаде значителна мѣстна милиция, сериозно се е засилила. И върху това нашитѣ войводи Славовъ и Ма-

 

 

1. Трѣбва да забѣлѣжка, да се има прѣдъ видъ, че това българско население дълги години наредъ е вземало участие въ Македоноодринската револуц. организация та е било калено и по духъ и по срѫчность да върши и разузнавателни служби.

 

 

206

 

джаровъ по-добрѣ сѫ били увѣдомени. На 17 августъ е писано едно писмо отъ с. Съчанли до Русе Славовъ, че въ Гюмурджина дошли, откъмъ „Кърджалъка турци,  б ъ р к а н и  с ъ  в о й н и ц и  и  о ф и ц е р и, които казовали: до два дене всѣки, на когото държи рѫка, да дойде да се пише доброволецъ; който не дойде ще е застреленъ. И барабана така викалъ”. Това го разправяли гърци отъ село Ирджанхисаръ, които били въ града, и се прибавя че „вчера” сир. на 16 августъ „въ полето много пушки се пукали за радость, и турци, които срещнали нашя хора и тие също викали: наша войска е”. Какъ по-трѣзвено и по сърчано сѫ гледали на положението споменатитѣ наши войводи въ сѫщото врѣме показва слѣдното писмо, което на 6 августъ е писалъ отъ с. Дуганхисаръ Димитъръ Маджаровъ до Русе Славовъ: „Драги Руско, свѣденията тукъ сѫ слѣднитѣ: споредъ една телеграма отъ гръцкия командантъ въ Дедеагачъ гръцката войска ще седи въ Дедеагачъ до четвъртъкъ т. е. 8-и т. месецъ, който следъ тази дата ще бѫде заетъ отъ българската войска.  Т а з и  т е л е г р а м а,  о б а ч е,  т р е б в а  д а  с е  в з е м е  с ъ  р е з е р в а.  Т у р ц и т ѣ  т.  е.  в о й с к а т а  е  о т т е г л е н а  о т ъ  т о з и  к р а й  н а  с е к ѫ д е  о т ъ  с р е щ а  М а р и ц а. Азъ събрахъ 15 души момчета и имамъ надежда да събера още, и тази вечеръ потеглювамъ за къмъ българскитѣ села покрай полето. Други подробности за сега липсватъ. Съ поздравъ Д. Маджаровъ”. По-горѣ се спомена, че Маджаровъ съ четата си на слѣдния день, на 7 августъ, ималъ смѣлостьта съ своята малка чета при с. Окуфъ да нападне до 150 души турски башибозукъ — толкова е билъ увѣренъ, че нѣма задъ тѣхъ нѣкаква голѣма турска сила. За потвърждение на това служи и едно писмо отъ с. Дуганхисаръ отъ 4 августъ, адресирано до общ. кметъ на с. Голѣмъ Дервентъ, въ което се твърди, че „почти всички турци бѣгатъ отъ града (Дедеагачъ) и околноститѣ, че по свѣдѣния отъ Балѫкьой гръцката войска се е оттеглила отъ гр. Фере и се настанила въ с. Урумджикъ, а че въ Фере нѣмало войска нито турска, нито гръцка, и се прибавя: „научихме се, че турската войска се оттеглила отвѫдъ Марица и всички турци бѣгатъ, било Дремшили, Кѫшлакьой и др. села бѣгатъ отвѫдъ Марица”. При тия обстоятелства е било, разбира се, непонятно на хората, защо така скоро се оттеглила българската войска на другия день сир. на 9 августъ. Това

 

 

207

 

недоумѣние е изразено и въ едно писмо отъ Русе Славовъ до Маджаровъ, писано на 12 августъ въ Съчанлѝ: „Г-нъ Маджаровъ, най-послѣдната новина, която получихме отъ Гюмурджина е, че нашитѣ войски влѣзли въ града, но на другия день се оттеглили пакъ.  Д а л и  ч а к а т ъ  к о м и с и я  и л и  ч а к а т ъ  д а  с е  з а е м е  о т ъ  н а ш и т ѣ  п о н а п р ѣ д ъ  О д р и н ъ  и  п о с л ѣ  д р у г и т ѣ  г р а д о в е, това ще ни бѫде ясно въ сегашната поща”. [1] На 14 августъ отъ Дуганъхисаръ съобщаватъ на Славова съ писмо, че Дедеагачскиятъ гръцки комендантъ, прѣдъ когото отишли заедно съ нашия куриеръ „трима гърка отъ с. с. Каваджикъ и Пашмакли да му се оплачатъ отъ турски зулуми”, като не е знаялъ, че куриерътъ не е гъркъ, казалъ на гърцитѣ: „да си седите на мѣстата и добрѣ да се пазите; турска войска може да нахълта нанасамъ, само ако се обяви война; всички, които нападатъ сега, сѫ башибозуци”.

 

Възъ основа на всички тия свѣдѣния българското население отъ двѣтѣ области не е падало духомъ и било рѣшено да се защищава съ надежда на бърза помощь отъ България. Слѣдъ второто внезапно оттегляне на българската войска отъ Гюмурджина и засилената агитация по турскитѣ села противъ българското население, подирното, твърдѣ загрижено, рѣшило да се обърне за помощь до българскитѣ военни власти, като отиде войводата Маджаровъ отъ името на по-важнитѣ български села въ Софлийско и Дедеагачко устно да разясни положението му, за което и надлежно го опълномощили.

 

Ето текстътъ на това пълномощно:

„Подписанитѣ общини Доганхисарска, Домуздеренска, Балѫьойска, Окуфска и Турбалѫкьойска (Дедеагачка околия), упълномощаваме лицето г-нъ Димитъръ Маджаровъ отъ с. Мархамли, да се яви прѣдъ българскитѣ военни власти и изложи устно безизходното и тежко положение, до което е изпаднало българското население изъ поменатитѣ общини слѣдъ оттеглюването на българскитѣ. власти; че какъ това население е изпаднало до тамъ, щото трѣбва

 

1. И въ едно друго писмо отъ с. Пишманъ Славовъ казва, че споредъ донесението на едно българче, което се измъкнало отъ Гюмурджина, въ тоя градъ „нема никой освенъ тамушните си турци, отъ техъ си имать и кметъ и стражаринъ и сичко, бер̀ътъ хората — друго нищо. На което село и да са отишли (българско) за да се прѣдадать, ни едно село не се прѣдало до сега, и и не можели да влизатъ, зоръ по никакъвъ начинъ не могатъ да дадатъ, защото немали никаква сила”.

 

 

208

да се саморазправя съ турския башибузукъ, който напада на беззащитното българско население, за да отдава на пожаръ, грабежъ и убийства всичко българско.

 

Ето защо горѣпоменатитѣ общини упълномощаваме речения Д. Маджаровъ, който сформирува мѣстна чета съ цѣль за опазване на населението, да иска подкрѣпления и помощь, каквато могатъ да му се дадатъ отъ реченитѣ власти, щото да може да се прѣдпази поне това население, докато пристигне българската войска.

 

Молимъ сѫщитѣ власти да иматъ пълно довѣрие въ поменатия Димитъръ Маджаровъ.

 

17. августъ 1913. с. Доганхисаръ.

 

Подписали общински кметове отъ селата: с. Доганхисаръ: А. Митревъ, с. Домуздере: Д. Георгиевъ, с. Балѫкьой: Хр. Карамановъ. с. Окуфъ: И. Николовъ, с. Турбалѫкьой: II. Димитровъ, с. Мархамли: Ив. Димитровъ, с. Пишманъ: Петко Русиновъ.”

 

Ала при душевното състояние, въ което тъкмо тогава се намирали началницитѣ на българската войска, оттеглила се въ страхъ отъ въображаема опасность, това ходатайство нищо не е можало да постигне. Оставало е, населението самò да се грижи за себе си и да възлага напраздни надежди върху двѣтѣ български чети, които въ случая главно сѫ имали морално значение.

 

Опасностьта за българското население по селата е наближавала съ бързи крачки, слѣдъ като въ Гюмурджина се явили „доброволци” отъ Одринъ и турското население по селата си помислило, че нѣма вече второ връщане на българско управление. Башибозукътъ явно се организиралъ. Заканитѣ къмъ още уцѣлѣлитѣ нѣколко български села зачестили, а по полето българинъ вече не смѣялъ да се мѣрне: вежду прѣмо стрѣляли върху него. Особено били нарочени двѣтѣ голѣми български села Манастиръ и Съчанли. Веднага слѣдъ прогласяваното на Гюмурджинската автономия (16 августъ) почналъ да се събира, къмъ 20 августъ въ Гюмурджинското поле турски башибозукъ, главно въ селото Къзълъ.

 

Тогава дошли помаци отъ Шейдере въ с. Манастиръ и съобщили, че тѣгниятъ „командиръ” казалъ, манастирци да събератъ пушкитѣ и да ги прѣдадатъ тѣмъ. Манастирскиятъ кметъ отговорилъ, че докато не видятъ правителствени хора да имъ кажатъ това, не могатъ си прѣда пушкитѣ. Не се

 

 

209

 

минало много и на 22 августъ турцитѣ нападнали Манастиръ съ голѣма сила. Имало „ахряне” отъ Гюмурджинскитѣ села, все помаци, имало е и Гюмурджински турци. Заградили селото; Манастирци си имали орѫжие, прѣсрещнали ги. Манастирци поканили Съчанлийци на помощь и тѣзи о врѣме стигнали съ около 60 души. Сражавали се юнашки около два часа и и до обѣдъ успѣли да отблъснатъ башибозука, отъ който паднали до 80 души, а до 25 души щѣли насмалко да бѫдатъ живи заловени. Отъ Манастирци тогава паднали убити трима:  Г е о р г и  С т о я н о в ъ  (30 год.),  П а в е л ъ  Н е д ѣ л к о в ъ  и  Н и к о л а  М и т р е в ъ  (20 год.). Послѣднитѣ двамина били пратени на патраулъ и не се върнали. „Намѣрихме ги сетнѣ — разказваше съселянинътъ имъ Стамо Стойчевъ, — слѣдъ 10 дена въ балкана: тѣ бѣха просто заклани като ярета. Ранени бѣха въ сражението Андонъ Вълковъ, Георги Пульовъ, Коста Ивановъ, Николовъ Ангелъ и Недѣлковъ Никола. Турцитѣ  е д н а  ж е н а  б ѣ х а  з а л о в и л и  т о г а в а  и  я  у б и л и  —  р а з п о р и л и  я  с ъ  н о ж ъ  и  я  о с т а в и л и, близу подъ селото на бърдчината. Тя бѣгала отъ село Калайджидере, името ѝ  З л а т а”.

 

Женитѣ и дѣцата отъ селото забѣгнали къмъ Съчанли. Съчанлийци, уплашени и за себе си, още на сѫщия день, 22 августъ, пращатъ писмо за помощь до селянитѣ въ Дуганхисаръ, което привеждамъ тукъ изцѣло:

„До г-на Кмета въ с. Дуганхисаръ.

 

Г-нъ Кмете,

 

Щомъ като получите писмото ни, веднага да распоредите пощата ни, която ви испращаме, и по-скору да ни саопщите вашите новини, пакъ нашите, ако питате, тазъ утринъ Манастиръ нападнаха турци, башибозукъ, и до обедъ ги распраснаха; турците бегатъ и за сега има около 25 души турци  з а в ъ р з а н и; техъ не знаимъ какъ ще станатъ, а пакъ населението, децата, жените дойдоха въ нашето село, за това ако четата е тамъ, не е нуждна толкова камъ вашата страна, по-скору да пристигнатъ за нашите места. Обаче нашето население е на ноги, ще ве молимъ, ако е вазможно, да ни испратите неколко патрони, мартинцки, а по-малку маузерцки. Затова ще не задлажите крайно,  п о н  е ж е  в ъ  т а к ъ в о  в р е м е  с е  у з н а в а  н а р о д н о с т а  и  б р а т с т в о т о, и пакъ повтаремъ и крайно ве моле, колкото можите да ни се испълни желанието, до колкото можите.

 

Сасъ поздравъ. Опщ. Кметъ”.

 

210

(Р. S.) „Помислете, ако ще теглимъ още много време, требва да се расправите сасъ агентите Дедеагачки, вазможно ли е да ни запазетъ въ градатъ при техси та да ни саопщите, безъ друго да се напалнимъ въ Дедеагачъ.”

 

Вѣстьта за тая „побѣда” на Манастирци се пръснала навредъ и тя още повече насърдчила българското население въ рѣшението му да се защищава до край. Ала сѫщеврѣменно и прѣтърпѣната несполука и особено многото дадени жертви отъ страна на турцитѣ сѫ дали поводъ, щото подирнитѣ вече сериозно да замислятъ пълното унищожение на българскитѣ села, като ги нападнатъ съ по-организирана въорѫжена сила и съ съдѣйствието на официалнитѣ Гюмурджински власти. Прѣдстоещата борба на животъ и смъртъ българитѣ сѫ я прѣдвиждали и насигурно сѫ я очаквали, като сѫ молели Бога само едно, до тогава да пристигне българската войска. Каква е била загриженостьта прѣдъ мрачното бѫдеще, се вижда отъ слѣдното писъмце, писано на 31 августъ отъ село Манастиръ до войводата Маджаровъ, който тогава се намиралъ въ с. Съчанли: „Г-нъ Войвода, съобщавами отъ селото ни и ви молимъ и ви канимъ отъ всички ни, малко и големо, старо и младо, желаятъ сърдечно да ви видятъ и ви очакватъ днесъ. Ако обичате и ако почитате населението ни, трѣбва да ни посѣтите по нѣкой часъ,  д а  с я  п о р а з г о в о р и м ъ  и  д а  д а д е т е  н ѣ к о и  с ъ в ѣ т и  н а  н а ш и т ѣ  м о м ц и,  з а  к а к ъ  д а  с я  о т н а с я т ъ  к ъ м ъ  р а б о т и т ѣ  и  к а к ъ  д а  с я  в а р д я т ъ. Затовъ Г-нъ Войвода очакваме ви веднага да ни испълните прозбата и да ни посѣтите днесъ. Оставямъ съ почитание отъ общината ни”.

 

Приготовлявали се за отбрана и другитѣ  п о – м а л к и  с е л а. На 25 августъ до 200 души башибозукъ нападналъ селото  К ъ з л а р ъ, но билъ отблъснатъ, — не можалъ да влѣзе въ селото. Отъ турцитѣ имало двама убити, а отъ българитѣ сѫщо двама,  И в а н ъ  В ъ л к о в ъ  (22 год.) и  П е т к о  К о с т о в ъ  (60 год.). Цѣлото село избѣгало въ гората, слѣдъ което турцитѣ се втурнали да го ограбятъ. Населението три дена гледало отъ гората това плячкосване, и отъ тамъ се задигнало та отишло въ Дуганхисаръ, гдѣто останало до 9 септември, когато и това село било съсипано. Трѣбва да забѣлѣжимъ, че селото Къзларъ, което е на три часа отъ Съчанли, е било нападнато и на 18 августъ отъ около 350 души турци отъ селата

 

 

211

 

Авренкьой, Кърджали, Козлукьой и Шапчи, прѣдвождани отъ нѣкой си Ахмедъ-ага отъ Гюмурджина. Селянитѣ се защищавали извѣстно врѣме, докато мѫжкитѣ успѣли да избѣгатъ въ града. Тогава падналъ убитъ Недьо Сарчевъ и единъ се ранилъ, Ив. Ангеловъ. Женитѣ и дѣцата тогава останали въ селото, въ което навлѣзли турцитѣ, „резилили женитѣ, обрали стока и откарали много едъръ добитъкъ”.

 

Дързостьта, която башибозукътъ проявявалъ на всѣкѫдѣ, се обяснява и отъ присѫтствието на малкото турска войска, дошла отъ Одринъ, както видѣхме, ужъ въ видъ на доброволчески отрядъ. Въ кореспонденцията на българскитѣ села къмъ 24 и 25 августъ съ особена загриженость се съобщава, че тур. войска се вѣстила въ полето. Отъ Домуздере съобщаватъ на Русе Славовъ, че на 24 августъ пристигнала на „Хамамету” турска кавалерия, но не знаели, до колко души сѫ. И отъ село Пишманъ пишатъ на сѫщия съ дата 25 августъ „че турска войска излѣзла на Лѫжакьойскитѣ хамами”, но не било извѣстно числото имъ.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]