Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година
Л. Милетичъ
15. Дедеагачско и Гюмурджинско
Новото автономно правителство въ Гюмурджина
Съставътъ на новото автономно правителство. — Автономска администрация, жандармерия и милиция. — Сюлейманъ-бей, Главнокомандующъ. — Наказватъ се помацитѣ, които първо сѫ се покърстили.
Слѣдъ 16 августъ въ Гюмурджина поема властьта новото автономско управление, подъ название: „врѣменно тракийско правителство” (турски: „Гарби тракие хукюмати”), което слѣдъ малко взема друго официялно име: „независимо западно-тракийско правителство” („Гарби траки мустекилъ хукюмати”). Въ Дедеагачъ автономията се провъзгласила по-късно, на 18 септември, когато гърцитѣ напуснаха Дедеагачъ и го прѣдадоха на турцитѣ. Въ Софлу автономията е въведена на 16 августъ, когато се провъзгласи тя и въ Гюмурджина. За автономски управитель въ Софлу е билъ назначенъ сѫщиятъ гъркъ Д-ръ Куртиди, за когото се спомена вече. Тогава се установило автономно управление и въ Ортакьой.
Врѣменното автономно правителство се образувало въ Гюмурджина подъ прѣдсѣдателството на Х а ф ъ з ъ С а л и, помакъ отъ село Пандеджикъ (Ахърчелебийска околия) и единъ отъ главатаритѣ на движението за „автономия”, които бѣха ходили
212
въ Одринъ да уговорватъ съ турското правителство тая работа. Хафъзъ Сали е самоукъ, духовно лице, трудолюбивъ и способенъ човѣкъ. Прѣди години той дошелъ въ Гюмурджина като ходжа и успѣлъ да създаде на частни начала едно духовно училище, което той е рѫководилъ, и една джамия при това училище. Въ града се ползува съ голѣмо довѣрие като честенъ и справедливъ човѣкъ.
Прѣдсѣдателятъ стои на чело на единъ „Съвѣтъ”, между членоветѣ на който трѣбва да се отбѣлѣжи извѣстниятъ евреинъ Карасо; имало е и единъ гъркъ. За финансовъ началникъ билъ назначенъ споменатиятъ Реуфъ-ефенди (родомъ отъ Димотика), който слѣдъ втората българска реокупация изпълняваше длъжностьта помощникъ на Гюмурджинския кметъ г. Анастасовъ. Той отъ 30 години живѣе въ Гюмурджина като адвокатъ; по общо мнѣние нѣмало отъ него по-грозенъ фанатикъ и по-невъзпитанъ турчинъ: на всѣка дума отговарялъ съ псувня.
Прѣдсѣдателятъ заедно съ делегация, състояща отъ Карасо, Хаджи Сафетъ отъ Дедеагачъ и Мехмедъ Шукри паша отъ Скеча, наскоро заминалъ за Цариградъ съ мисия да дѣйствува да се запази новото автономско правителство. Дѣйствителенъ господарь на положението въ административно отношение остаялъ Реуфъ-ефенди, като замѣстникъ на прѣдсѣдателя. Той образувалъ извънреденъ сѫдъ и съ кѫса процедура прѣсѫждаль сѫдебни дѣла.
За жандармерийски началникъ билъ назначенъ Хакѫ-бей, лошъ турчинъ, който въ миналото твърдѣ е притѣснявалъ българитѣ и гърцитѣ, защото самъ ималъ чифликъ въ селото Каксалъ (смѣсено турско-гръцко село). И той, както и Реуфъ, не е обичанъ отъ населението.
Подобни чиновници сѫ били назначени и въ другитѣ градове, гдѣто е имало финансовъ началникъ и полицейски юзбашия.
Уредена е била и автономска поща. Извадени били и специялни пощенски марки по за единъ грошъ. На маркитѣ е написано названието на правителството; има два вида марки — съ първото название и съ по-сетнѣшното, поправено, както се посочи по-горѣ. Маркитѣ били печатани въ Гюмурджина отъ клише.
213
Образувала се и нова жандармерия, която е носила турска жандармска униформа съ тая само разлика, че на феса е имало пришито парче червено платно съ надписъ, нпр. въ Гюмурджина: „Гюмурджински стражарь”, или пъкъ въ Скеча — „Скечански стражарь” и пр., а покрай това и номерътъ на стражара.
Финансовата дѣйность на правителството се проявила главно въ събиране всички недобори отъ данъцитѣ за послѣднитѣ петь години. Събирали се и отъ турското население. Освѣнъ това се събирали и „волни” помощи отъ селата — по 10, 20 и 50 лири, особено отъ българскитѣ села. На всѣки закланъ добитъкъ се плащала такса за правителствената каса по 5 гроша. Продавали се на търгъ държавни прѣдприятия. Прибирали се дълговетѣ на турската земледѣлческа каса, разбира се, всичко туй съ тероръ. Съ тия срѣдства се издържала автономската милиция, която се подкрѣпяла и отъ Одринъ, отъ гдѣто идѣли сухари.
Първата главна грижа на новото управление въ Гюмурджина е била, да се организува военна м и л и ц и я. Принуждаватъ всички отъ града и селата да се явятъ за войници. Особено помацитѣ, които не се явили, ги облагали съ воененъ данъкъ до 50 лири. Така събраната милиция, до 4—5 хиляди души, е била въорѫжена съ разнородни пушки, часть отъ които е била набавена отъ гърцитѣ прѣзъ Портолагосъ и прѣзъ Окчиларъ. Водѣли се прѣговори съ гърцитѣ и за доставка на 6 топа, а тъй сѫщо и за нѣколко картечници. Милицията раздѣлили на три отряда, между които дошлитѣ отъ Одринъ войници били разпрѣдѣлени като инструктори. Единъ отрядъ се наричалъ К у ш у к а в а к с к и, вториятъ — Д а р ъ д е р с к и и И р и д е р с к и, и третиятъ — С к е ч а н с к и. Въ Марония и въ Дедеагачъ до 18 септември останало гръцко управление.
Главнокомандующъ на милицията станалъ С ю л е й м а н ъ – б е й. Той е отъ знатенъ произходъ, взималъ е участие въ Триполитанската война противъ италиянцитѣ. Казватъ, че билъ майоръ отъ турския генераленъ щабъ.
Главатаритѣ на споменатитѣ три отряда сѫ щабни офицери: Р а ш и д ъ – б е й, майоръ, помощникъ на Сюлейманъ-бей, участвувалъ съ него въ Триполитанската война, а и двамата
214
пъкъ хора на Енверъ-бей; А р и ф ъ – б е й, капитанъ отъ турската армия, и Д ж е м а л ъ – б е й. Послѣдниятъ билъ главатарь на Скечанския отрядъ.
Въ градоветѣ ставатъ команданти повече деребейовци отъ мѣстнитѣ жители. Въ Гюмурджина командантъ билъ Д ж а ф е р ъ – е ф е н д и, македонецъ, бившъ ходжа отъ Кавалското медресе, грозенъ главорѣзъ. На Скеча билъ командантъ Х а л и т ъ – е ф е н д и, бившъ началникъ на Имаретскитѣ вакѫфи въ Гюмурджинско, фанатикъ и краенъ българомразецъ.
Била построена телефонна мрѣжа, наредени били болници съ скѫпи медикаменти и съ особени за тѣхъ лѣкари.
Това е военната имъ организация, която до извѣстно врѣме се е издържала за смѣтка на мѣстното население. Малко прѣди подписването на Цариградския договоръ между България и Турция (16 септември) отъ Одринъ пристигнали въ Гюмурджина два трена съ маузербви пушки. Единътъ се разтоварилъ тукъ, а другиятъ — въ Скеча. Въ това врѣме гърцитѣ, слѣдъ като бѣха напуснали Дедеагачъ и Марония, прѣстанали да симпатизиратъ и да помагатъ на турцитѣ.
За да усилятъ милицията, главатаритѣ прибѣгвали до всички възможни срѣдства: на сила събирали населението, а онѣзи, които отказвали да отидатъ или бѣгали отъ боевата линия, наказвали съ смърть. По шосето оть Скеча до Паласъ имало до 12 души такива убити. Трѣбва да се знае, че когато милиционеритѣ далечъ на сѣверъ навлѣзли въ помашкитѣ села, с ч е л и з а п ъ р в а с в о я р а б о т а д а и з д и р в а т ъ о н ѣ з и, к о и т о п ъ р в и с ѫ п р и е л и х р и с т и я н с т во т о, з а д а г и н а к а ж а т ъ. Т а к а с ѫ о б ѣ с и л и п ъ р в и я п о к р ъ с т е н ъ п о м а к ъ в ъ Д а р ѫ д е р е, в ъ Ш а х и н ъ и в ъ д р у г и с е л а.
Бѣсенето започнало отъ гр. Гюмурджина, гдѣто най-напрѣдъ обѣсили единъ ходжа арабинъ, обвиняванъ, че е довеждалъ жени на българи. Поискано било да обѣсятъ и нѣкои туркини, които се подлагали на българи, но мюфтията се възпротивилъ възъ основа на шериятския законъ.
Цѣльта имъ е била, да сплашатъ мѣстното население. За да покажатъ отъ друга страна прѣдъ свѣта, че автономията се управлява отъ културни хора, взели строго да наказватъ нѣкои злодѣйци, които напакостили на българи. Така напр. въ Скеча на единъ българинъ открадватъ пари, и властитѣ обѣсвать
215
турчина крадецъ, а на стопанина публично броятъ паритѣ при самия обѣсенъ. Извѣстно е, че сѫщеврѣменно автономиститѣ обвиняваха българитѣ за варвари и бѣха изпратили депутация по европейскитѣ дворове, да иска да се подържи „автономията”.
Всичко туй се е вършило по гръцка инициятива.