Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ на ЯНЕ САНДАНСКИ

 

II.

 

У Сандански узрѣва планъ, да се залови нѣкой за да се вземе значителенъ откупъ. — Пленяване на американката Мисъ Стояъ и придружаващата я българка госпожа Цилка. — Дълго скитане съ заловеннтѣ жени. — Борба съ Дончо войвода, който ги преследва. — Г-жа Цилка добива момиче; грижитѣ около лехусата и детето. — Следъ дълги преговори откупътъ се взема. — Освобождението на плененитѣ.

 

Бѣше узрѣла у мене и Чернопѣева мисъльта да уловимъ нѣкого за откупъ. Ходихъ въ Дупница и се надумахме съ Чернопѣева да хванемъ единъ бегъ — Сюлиманъ бегъ, пашовъ синъ отъ Джумаята. Преоблѣкохме се двамата съ него, отидохме въ Джумаята да поизучимъ улицата и кафенето, гдето идваше бегътъ. Тогава се върнахме и пакъ влязохме та бѣхме решили да го грабнемъ отъ кафенето. Но случайно, види се, два дена не се яви, не излѣзе отъ кѫщи. Бѣхме съ 20 момчета, отъ които 4 души селяни отъ селата съ пушки. Мислѣхме да действуваме и съ бомби. Ние не можахме да държимъ въ града по-дълго момчетата, изпратихме ги въ селата и останахме съ Чернопѣева и Кръсто

 

18

 

Асѣновъ да уредимъ въ града управителното тѣло. Тогава изгладихме и нѣкои недоразумѣния у гражданитѣ. Накарахме да се назначатъ нѣкои учители, — Александъръ Китановъ (отъ Лѣшко) и Сава Михайловъ, противъ които се бѣха обявили чорбаджиитѣ. Следъ като уредихме всичко за два три дена, Сава Михайловъ и Кръсто се завърнаха въ България, а ние съ Чернопѣева си отидохме при четитѣ.

 

Завладени вече отъ мисъльта да хванемъ нѣкого, намислихъ да идемъ въ Разлога та дано накараме протестантитѣ отъ организацията, безъ да се осетятъ защо, да предизвикатъ нѣкакъ да дойде отъ Солунъ мисионерътъ докторъ Хаусъ. Отидохме въ Банско двамата, оставихме момчетата въ гората, едно че въ селото имаше войска, а друго че малко бѣха още организационни членове въ селото. Отъ приказкитѣ съ протестантитѣ разбрахме, че мѫчно може да се докара Хаусъ въ Банско, но узнахме, че тъкмо въ туй време дошла една американка, по име Мисъ Стонъ. Азъ изучихъ и разбрахъ, че е важна личность. Казахъ на Чернопѣева и той се съгласи да я хванемъ. Открихъ на едного отъ протестантитѣ отъ организацията, че ще искаме отъ тѣхъ помощь. Съгласиха се. Двамата отъ тѣхъ бѣха отъ рѫководителното тѣпо—Йонката Хаджи Въкановъ, Йонка Колчаговъ, Минчо Лазаровъ и Симеонъ Молеровъ. Тѣ ни обадиха, кога ще потеглятъ. Между туй 11 души отъ момчетата ни се върнаха въ България та останахме всичко петима. Заминахме за Градево, взехме още четирма души отъ това село (Нано, Тодоръ, Христо и Коле), отъ Покровникъ — единъ момъкъ, Лазо, и отъ Бистрица — Чиме. Ние бѣхме: азъ, Чернопѣевъ, другарьтъ му Димитъръ Кьосето (макед.), Стоянъ Просяковъ (отъ Влахи) и Димитъръ Иневъ (отъ Княжеството). Стояхме два дена и вечерьта на пѫтя на месечина срѣ-

 

19

 

щаме Кръсто Асѣновъ че иде съ момчета. Бѣхме писали за момчета: Юруковъ (отъ Карлово) и Шумановъ (отъ Тетовско) за моята чета, а за Чернопѣева — Александъръ Дърводѣлски отъ Враца, Станишъ отъ Кукушко и Александъръ Илиевъ. Последнитѣ бѣха тръгнали да влѣзатъ въ четитѣ на организацията въ Петричко. Взехме ги при насъ и зараньта ги наредихме по пусиитѣ безъ да имъ кажемъ намерението си. На своитѣ бѣхме казали ; казахме тогава и на Кръсто Асѣновъ плана си. Стояхме цѣлъ день и надвечерь около 5 часа доближиха. Бѣхме облѣчени въ турски дрехи — аскерски и други. Уловихме ги. Припадна на една бабичка, която се намираше съ тѣхъ и която искахме да вземемъ за другарка на Мисъ Стонъ. Мина единъ турчинъ, за когото после узнахме, че е билъ контрабандистъ, и му рекохъ да спре. Той слѣзе отъ коня и почна да бѣга къмъ отсрещната пусия. Дигнаха се отъ тамъ момчетата и той съ револверъ гръмна, рани малко въ темето едно момче, но биде хванатъ и веднага убитъ. Тръгнахме съ заловенитѣ. Това бѣ на 21 августъ на 11 часа по турски вечерьта при „Подпрената скала", на пѫтя между Банско и Джумая. По пѫтя ние говоримъ турски, но не знаемъ турски та още презъ нощьта решихме да говоримъ български. На другия день заловенитѣ ни попитаха, какви сме; ние казахме, че между насъ има и турци, и всѣкакви. Изплашиха се и почнаха да плачатъ и плачеха всѣки день почти първитѣ 5—6 дена. Най-сетне решихъ да имъ открия всичко, но при все туй не се успокоиха. Върнахме една часть отъ момчетата и останахме трима и Дърводѣлски и Кьосето. Счупихъ си ногата на втората вечерь следъ залавянето, — размѣстихъ си ситнитѣ кокалчета. Дойдохме въ Джумайско, минахме границата въ с. Цървище и заминахъ въ Дупница да ми прегледа докторъ крака. Като се увѣрихъ, че не може

 

20

 

да се изцѣри, върнахъ се, та три месеца не можахъ да стѫпя.

 

Отъ тамъ отидохме въ с. Селище и тамъ имъ открихме на женитѣ, че непремѣнно искаме 25,000 лири откупъ. Тѣ почнаха да плачатъ. Написаха писма до единъ тѣхенъ добъръ приятель, Костадинъ Петканичъ, които занесоха хора отъ организацията по каналъ. Писмата не смѣели да му ги предадатъ въ рѫце, ами ги оставили на прага му. Той, като намѣрилъ писмата, уплашилъ се та ги далъ на властьта. Като не можаха да се заведатъ преговори въ Турско, писахме едно писмо за Самоковъ до Хаскелъ, но и това не бѣха го предали, та два месеца бѣхме въ неизвестность. Следъ това Асѣновъ отиде въ Самоковъ, предаде писмото на Хаскелъ и той веднага замина за Царигадъ. Завърна се Асѣновъ и ни каза, че е предалъ писмото. Тогава Асѣновъ и Чернопѣевъ дойдоха въ София при Дикенсонъ, американски представитель въ Цариградъ, който бѣше дошелъ тукъ за преговори. Асѣновъ се срещна съ него, а Чернопѣевъ вънъ е пазилъ. Дикенсонъ далъ надежда за паритѣ, но че ще трѣбва още да чакаме. Това бѣше презъ ноемврий.

 

Ние въ туй време се мѣстѣхме отъ Селище въ Покровникъ и назадъ. Случи се въ Селище една вечерь, въ кѫщата на Тоше Мирчевъ, че въ съседната до насъ стая спаха трима заптиета. Домакинътъ имъ даде повечко ракия, изопиха се и заспаха. Следъ това минахме въ Сушишката планина (два часа до селото Сушица); тамъ си направихме две колиби и тукъ поседохме четири дена. Взехме още четири момчета отъ Петричката чета, на която четникътъ Александъръ Илиевъ бѣ убитъ отъ Дончо. Чернопѣевъ и Асѣновъ се отдѣлиха съ шесть момчета за да преследватъ Дончо, а азъ останахъ съ четирма отъ старитѣ момчета (Дим. Кьосето, Андонъ

 

21

 

Кьосето, Каравасилъ и Стефанъ Мандаловъ отъ Гевгелийско, сега убитъ въ четата на Чернопѣевъ, на 6 септемврий).

 

Тогава азъ заведохъ женитѣ въ Сушица, гдето преспахме и сетне отидохме въ село Тросково. Тамо презъ дена бѣхме предадени. Дончо дойде съ 78 души. Имахъ сѣкашъ предчувствие, че Дончо ще дойде. Сънувахъ единъ сънъ и бѣхъ увѣренъ, че ще стане нѣщо. На вечерьта селяни си приказваха, че аскеръ имало къде мѣстностьта „Кръста" та отишли да видятъ на къде ще отидатъ. Азъ веднага се сетихъ, че това е Дончо. Дойде куриерътъ ни отъ Покровникъ и следъ това дойде единъ селянинъ та го извика; той не се върна и следъ половинъ часъ проводихъ да го викатъ. Той се върна, призна ми се, че Дончовитѣ хора били близу — въ кѫщата на Спасе. Заповѣдахъ на момчетата да пазятъ. Отидохъ съ едно момче близу до тая кѫща; въ тъмното изпоизкачаха Дончови хора та едвамъ се избавихъ. Цѣла нощь трая престрелка и на другия день до пладне единъ съ бѣла кърпа приближи — убихме го. Най-сетне се оттеглихме. Следъ пладне тръгнахъ съ женитѣ къмъ Лешко. На края на Тросково се срещнахме съ Чернопѣевъ и Кръсто, които бѣха събрали на помощь до 40 души милиция. Разбра се вече тогава за плененитѣ. Разпуснахме милиционеритѣ и останахме само ние, 13 души, и отидохме въ Лешко една вечерь, а на другата въ Дрѣново. Тогава проводихъ Чернопѣева и Асѣнова въ България да водятъ преговори пакъ съ Дикенсона, като имъ казахъ де свършатъ въпроса както знаятъ, защото вече ни бѣ дотегнало. Пакъ се завърнахъ съ женитѣ въ с. Покровникъ (въ кѫщата на Стоилко), после отъ тамъ минахъ за Сърбиново (на 21. XII, вечерьта). Пѫтувахме 12 часа пѫть и стигнахме въ кѫщата на единъ по име Никола — въ зим-

 

22

 

ника и на край селото, въ лозята. То бѣ кѫщичка, гдето точатъ вино. На Цилка казахъ, че ще пѫтуваме, и я питахъ, може ли, да ли приближава времето да добива. Бѣхме приготвили всичко преди два месеца — ние взимахме платъ, а тѣ, женитѣ, му приготовляваха дрешки и пелени, плетѣха му и пр.. Цилка ми обади следъ единъ часъ, че ще роди и зарѫчваше „всичко" на Мисъ Стонъ, въ случай, че не остане жива. Тя вѣрваше, че следъ тия сътресения надали ще може да добие нормално. Повикахъ две жени отъ селото та лесно доби— момиче, здраво, пълно. Взехме детето, другаритѣ ѝ честитиха и почерпихъ другаритѣ. На третия день ще пѫтуваме пакъ. Цилка не може да язди, а трѣбваше да вървимъ, понеже бѣше дошелъ аскеръ въ селото. В ь единъ дълъгъ сандъкъ спружена тя си лежеше, — натоварихме го на коня, а отъ другата страна денкъ и така, съ подпираме отъ страни, изминахме б—7 часа пѫть и стигнахме въ с. Влахи, гдето се установихме въ една кѫща. Детето по пѫтя го носѣхме на рѫце, — то си палчеше, а Мисъ Стонъ яздѣше на другъ конь. Въ Влахи престояхме деветь дена.

 

На деветия день дойде Асѣновъ отъ България, донесе писмо отъ руския посланикъ Бахметьева за Мисъ Стонъ, съ която се познавалъ, и подаръкъ, — сладки, дадени чрезъ Дикенсона. Бѣха му съобщили, че паритѣ сѫ готови. Взехъ азъ Асѣнова и Спиро, 10 души оставихъ при женитѣ, а Чернопѣевъ съ 25 души бѣше въ Дойранско. Отидохме въ Банско, а следъ два дена дойдоха Хаусъ, Гарджолу, драгоманинътъ въ посолството, и Питъ, касиерътъ на мисията. Турцитѣ съ 250 души аскеръ вардѣха паритѣ и обградиха селото. И ние бѣхме въ селото. Викахме Костадина Петканчинъ да каже на комисията: „Днесъ дойде единъ човѣкъ та ни каза, че ще дойдатъ довечера трима човѣци, да се видятъ съ комисията. Вие какво ще ми

 

23

 

кажете?" Станахме съ него вечерьта, отидохме при комисията, дадохме имъ пълномощното отъ Мисъ Стонъ. Захванахме преговоритѣ, какъ да вземемъ паритѣ и какъ да предадемъ женитѣ. Обяснихме на Хаусъ и пр., каква е работата, че ние сме хора на една организация, че не искаме да унищожаваме никого и пр. Задължихме ги да махнатъ потерата. Пращамъ писмо до Мисъ Стонъ, че не се стараятъ и пр. Тя имъ писа остро писмо. Уговорихме да дойдатъ да донесатъ паритѣ на едно мѣсто, „Арами-бунаръ". Турцитѣ пазѣха паритѣ. Комисията, по нашъ съветъ, изтегли отъ сандъчетата паритѣ, а вмѣсто тѣхъ турнаха куршумъ. Предадоха ни паритѣ, а турцитѣ си натовариха куршума и съ войската се оттеглиха, а ние съ паритѣ, десетина души, минахме на Якуруда и отъ тамъ въ Бѣльовския балканъ. На момчетата дадохъ по две лири.

 

Пратихъ Асѣнова да ни купи дрехи. Първо въ Пловдивъ намѣстихме 2000 лири у едно момче, Михалъ Бояджиевъ, сега учитель въ гимназията, македонецъ, много добъръ. Сетне въ София оставиме у Хаджи Димова 4000 лири; у сестрата на Асѣновъ, докторка по медицината, Събка Асѣнова, оставихме 4000 и други 4000 лири оставихме у Узуновъ, телеграфистъ въ София. Между Гьорче Петровъ и Дели Ивановъ (тѣ бѣха представители на организацията) имаше недоразумѣние за паритѣ, та за това ги оставихме у частни рѫце, докато дойде Дѣлчевъ та да стане другарски, да се предадатъ. И сетне се предадоха на Дѣлчева и на другаритѣ и тѣ ги употрѣбиха. Паритѣ взехме на 18 януарий и писахме на Чернопѣева да пусне женитѣ. Той ги изпроводилъ отъ Влахи въ Ощава, отъ тамъ въ Сѣнокосъ — Сърбиново—Ораново и презъ Струма нататъкъ. Чернопѣевъ е изпроводилъ женитѣ до Малешевско, а ги е предалъ на татъкъ по каналъ. Все сѫщи момчета

 

24

 

ги съпровождали — Стефанъ Мандана, Андонъ Кюсето, Андреа, Деню.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]