Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ на ЯНЕ САНДАНСКИ

 

IV.

 

Следъ въстанието Сандански продължава агитационна работа срѣдъ населението. — Разглеждатъ се и сѫдебни дѣла. — Сандански, противенъ на идеята за въстание, остава съкрушенъ отъ известието, че въ Солунъ се е взело решение за въстание. — Сандански се обяснява съ Дѣлчева по този въпросъ.

 

Следъ това утихна борбата и азъ тръгнахъ по демирхисарския районъ, по селата Голешево, Лехово, Крушово и Кърчево по агитация. Въ Крушово викахъ и десетина души гъркомани, увещавахъ ги, покръстихъ ги. Кръщаване имаше на всѣкѫде съ клетва. Следъ туй отидохъ въ Сѣрско, въ с. Броди — голѣмо село съ 1100 кѫщи; седѣхъ тукъ 26 дена. Разнебитено бѣше, имаше развратъ, пияници, комарджии, чорбджии. Прегледахъ и смѣткитѣ на общината, понеже имаше караници. Наредихме рѫководителни тѣла, дадохме имъ упѫтване и пр. Следъ туй заминахъ въ с. Баница, отъ гдето, преоблѣченъ въ свещенически дрехи, отидохъ въ Сѣръ и престояхъ тамъ четири дена. Срещнахъ се съ рѫководителитѣ, говорихме по дисциплината на четницитѣ и за други организационни работи. Четата всѣкѫде я посрѣщаха добре. Следъ това въ с. Дутлия събрахъ, както обикновено, селянитѣ въ черквата, говорихъ имъ и пр. и заминахъ пакъ презъ Баница и Броди въ с. Каракьой (Неврокопско). Тамъ разглеждахме сума дѣла по редъ — по зимане-даване. Напр. за една нива за 4 лири се сѫдили и единиятъ похарчилъ 26 лири по сѫдилища, а другиятъ 22 лири. Ние ги повикахме, пресѫдихме ги, простиха се, свърши се дѣлото и пр. Отъ тукъ отидохъ въ с. Тарлисъ (турско-българско село). Тукъ не бѣ дохаждала чета. Разрешихме имъ дѣло между общината и единъ чорбаджия за една воденична вода и кория. Назначихме една комисия отъ друго село — отъ с. Ка-

 

35

 

ракьой, направиха планъ за водата и пр., добре се разреши дѣлото.

 

Следъ това отидохме въ с. Ловча. Отъ Ловча двама другари, Хр. Бадински и Кръсто Савовъ се върнаха въ България, а Стойо Хаджиевъ (отъ Голешово) си отиде въ Голешево като легаленъ и стана учитель въ Д.-Сушица (Малешевско). Останахъ само съ четирма души. Разглеждахме дѣла, смѣтки на общината; съ коджабашиитѣ и др. заседавахме 6—7 дена. Това бѣше въ декемврий, до около 11 с. мес. Отъ тукъ — въ Гайтаниново. И тукъ много смѣтки и сѫдебни дѣла. Военни упражнения не правихме. Имахме въ Неврокопско до 200—300 пушки, въ Демирхисаръ до 150, въ Сѣрско 150, въ Драмско 100 пушки. Вечерно време си правѣхме вечеринки, игри съ момчетата, напр.: „нашата градина родила толкова тикви — не сѫ 21 а 1, — не. е една а 5" и пр.; друга игра имаше, „поща"; друга: „на ти едно печено яйце" и пр., и който сбърка, се наказва напр. да декламира, да изпѣе нѣщо. Съ такива игри се прекарваха вечеритѣ. Не само момчетата отъ четата, но селяни вземаха въ тѣхъ участие, като се събератъ до 20—30 души та много добре поминахме. Но на последния день на Коледа въ Гайтаниново гледахме търчатъ женитѣ омърлушени, събличатъ нови дрехи и обличатъ вехти дрехи. Аскеръ идѣше до 50 души и остана тамъ въ селото. Отидохме въ с. Тешево. Тамъ имаше единъ турчинъ отъ Разлога, лошъ, та бѣ дошло разпореждане отъ Неврокопъ да го посрещне четата, когато се връща отъ Сѣръ, но той не се върна и по този поводъ се открихме. Аскерътъ обиколи селото, а пъкъ азъ се случихъ вѫтре. Единъ циганинъ забележилъ, че влизатъ-излизатъ хора изъ кѫщата, гдето бѣхъ азъ, та циганинътъ бѣше запиталъ, защо влизатъ толкова човѣци. Отговорило му се, че невѣстата се мѫчи да ражда. И като се разбра това, до-

 

36

 

макинътъ се разпореди невѣстата да легне ужъ божемъ да се мѫчи, а ние да се скриемъ, та ако аскерътъ дойде да пита, да се посочи невѣстата. Тази пъкъ наистина — за чудо — следъ малко се замѫчи и роди момиче. Тя бѣше жена на Андонъ Яневъ, терзия и трѣбваше азъ да кръстя детето. Дадохме му име „Автономия" — на 27 декемврий 1902 г. Живо е още туй дете.

 

Отъ тамъ излѣзохме, промъкнахме се презъ аскера (куриера ни хванаха) и дойдохме въ с. Ючдюрукъ (Неврокопско) и тамъ правѣхме пакъ обща агитация на всички въ черквата, следъ това разглеждахме сѫдебни дѣла та нова година тамъ ни затече. Дойдоха да се видимъ учители и учителки отъ Неврокопъ, донесоха ни една баница съ късметъ.

 

Още когато бѣхъ въ Ловча, получихъ писмо отъ Сѣръ, въ което ме питатъ, да си дамъ мнението, трѣбва ли да има въстание, защото отъ Солунъ се искало мнение, дали да се предприематъ само терористически акции или да се направи въстание. Отговорихъ, че не разбирамъ, по кои мотиви централниятъ комитетъ е дошелъ до това да пита за въстание. Поискахъ мотиви. Дадоха ми мотиви, че моментътъ билъ сгоденъ, дипломацията била предразположена, пъкъ най-сетне и върховиститѣ щѣли пакъ да главоболятъ. Тогава по тоя поводъ събрахъ рѫководителитѣ на Мелнишкия районъ: Даскаловъ Илия, род. отъ с. Калиманци, билъ въ Мелникъ 11 год. учитель, и Джумайския Василъ Хаджи Петровъ отъ с. Гайтаниново, и отъ Неврокопъ учителя Балтовъ. И съ тѣхъ (това бѣше въ с. Тешово) обсѫдихме въпроса за въстанието, изказахме се противъ и азъ въ Ючдюрукъ написахъ писмо като отговоръ. Писахъ и въ Разлога да се изкажатъ; и тѣ се бѣха изказали противъ. И единствениятъ делегатъ отъ Сѣръ въ Солунъ е билъ противъ въстанието. Казаното известие морално ни

 

37

 

уби; друго мислѣхме за организацията, друго агитирахме, а съвсемъ друго излизаше. Вече нѣмахъ ни лице ни сърце да агитирамъ както по-напредъ. Оставяхъ на момчетата да агитиратъ. Просто плакахме. Отъ Ючдюрукъ минахме Буржози—Давчифликъ—Баничанъ—Скребатно. Тукъ стояхме 5—6 дена по агитация и сѫдебни дѣла. Има и 50 турски кѫщи, та тамо, когато ни изпращаха хората, плакаха. Дадоха вечера. Единъ ще сготви ястието, а който дойде, си донася лъжицата, хлѣба и виното. Дойдоха около 30 души. Изпратиха ни насъ петимата, заобиколени отъ тѣхъ, съ гайда; минахме покрай турския патраулъ въ селото (деврието) и ние така се простихме. То бѣ на 8 януарий 1903 г. Повиканъ бѣхъ въ Сѣръ по много важна работа. Минахме презъ Сингартиитѣ, Либяхово, Ловча, Броди, Дутлий. Тукъ дойдоха учителитѣ Лазаръ Димитровъ, Ангелъ и Георги Диневъ и съобщиха, че въ Солунъ се решило да има въстание. Това бѣше цѣлъ гръмъ върху мене. Паднахъ съвсемъ, убитъ, не можехъ да ходя. Преди да се получи онова първо писмо, въ което ме питаха за мнение по въстанието, бѣхъ съвсемъ другъ, нито умора чувствувахъ, нищо. . .

 

Отъ Дутли пакъ отидохъ въ Броди — сетне за Калапотъ, а следъ три дена отидохъ въ Горенци. Върнахъ се пакъ презъ Неврокопско въ Куманичъ и отъ тамъ въ Каракьой, гдето се срещнахъ съ Дѣлчева. По въпроса за въстанието поговорихъ съ Дѣлчева. Казахъ му: „Много сте подранили, въстание да правите!" Съ ирония му казахъ. Дѣлчевъ отговори: „Какво да правишъ, изпаднаха много бѣжанци отъ Петричко и пр., и върховиститѣ ще ги употрѣбятъ пакъ да се води борба съ тѣхъ, а отъ друга страна и другаритѣ искали въстание, на пр. Стефанъ Димитровъ, бившиятъ делегатъ, се отказалъ да се занимава съ македонския въпросъ, щомъ не се решава

 

38

 

въстание. Затова трѣбвало поне да се предприеме терористическа акция." Азъ му възразявахъ, че терористическа акция ще повлѣче отъ страна на турцитѣ отмъщения, и ето ти пакъ въстание. „Ами ние защо агитирахме противъ върховиститѣ и защо предъ народа говорихме инакъ?!" Освенъ това силно упрекнахъ Дѣлчева, че сѫ прибрали и Сарафова, толкова компромитиранъ и пр. Азъ се съгласявахъ на терористически акции въ смисълъ да се предприематъ само отъ четитѣ и то по желѣзници и мостове, далечъ отъ селата. Най-сетне се съгласихме съ Дѣлчева противъ всѣкакво въстание, и остана той и Кошановъ да пишатъ.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]