Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ на ЯНЕ САНДАНСКИ

 

V.

 

Сандански агитира отсамъ Вардара населението да не въстава. — Сражение съ турска войска. — Следъ смъртьта на Дѣлчева приготовления за въстанието. — Планове за терористични акции. — Съвмѣстни действия съ върховиститѣ.

 

Следъ тоя разговоръ въ Каракьой отидохме въ Демирхисарско надъ селата Крушово и Кърчево при мѣстностьта Капѐ, гдето има голѣма пещера (вѫтре има и стара черквица) та тукъ всички чети, които бѣха дошли въ Каракьой, се фотографирахме. И следъ това се раздѣлихме всички. Решихме да произведемъ като за проба една терористическа акция въ Сѣрско, та отъ ефекта да можемъ да сѫдимъ, какъ да се приложи планътъ за терористическа акции въ други области. Избрахме тунела и моста при Анджишта (Ангиста). Дѣлчевъ бѣше въ Демирхисарско и отъ тамъ отиде да направи атентатъ. Дѣлчевъ си носѣше вече взривни вещества, динамитни патрони и пр., отъ което се виждаше, че още въ София е било решено да се предприематъ терористически акции. Следъ атентата на тунела Дѣлчевъ отиде

 

39

 

въ Солунъ ужъ да разубеждава, да не вдигатъ въстание. Тогава се представи, че битолчани не искали да чакатъ вече. Азъ казахъ, че ако битолчани така не могатъ да чакатъ, то ще трѣбва само четитѣ отсамъ Вардара да действуватъ, а народътъ по никой начинъ да не дига въстание. И въ този смисълъ взехъ да агитирамъ. Обиколихъ селата Калиманци, Хърсово, Враня и др., въ Мелнишко. На 21 февруарий отидохъ въ Орманитѣ. Тамъ се караха за единъ аджаръ на единъ чифликъ, взетъ подъ наемъ. Единъ отъ чорбаджиитѣ, които се карали съ други, се заканвалъ съ четата. Щомъ дойдохме, другитѣ избѣгватъ и ни предаватъ на аскера и този ни загражда презъ нощьта (460 души аскеръ) въ кѫщата. Бѣхме 8 души. Домакинътъ ни обади, че сме заградени. Събудихъ момчетета. Презъ едно капиджиче нарипахме, налѣгахме на улицата, престрелки. Зададоха се 20—50 души. Азъ изгърмѣхъ десетина куршума, ударихъ юзбашията и други, прекрати се огъньтъ. После ударихме на единъ купъ и си пробихме пѫть. Бѣха паднали 18 души турци убити и юзбашията. Следъ това на другата вечерь отиваме въ Кашина, въ Ковачево, Черешница, и въ с. Пиринъ починахме 6—7 дена. Бѣхъ писалъ да ни пратятъ пушки, за да се даватъ по селата. Пушкитѣ се изпратиха презъ Разлога. Като минахме Пирина за въ Разлога (на 10 мартъ) имаше голѣмъ снѣгъ и ужасенъ студъ. Три пѫти се прелюпуваха кожитѣ на лицето ни, отекли бѣхме всички; въ Банско лежахъ 6 дена боленъ.

 

Една часть отъ другаритѣ пратихъ въ Мелнишко, двама оставихъ въ Разлога и съ двама другари, Кипровъ и Петъръ Милевъ, дойдохъ въ София за да набавя нѣщо повече, да направимъ и ние нѣщо за въстанието.

 

40

 

Около 6 априлъ дойдохъ въ София, узнахъ тукъ за смъртьта на Дѣлчева. Стояхъ въ София около единъ месецъ и потеглихъ пакъ за Мелнишко съ чета отъ 30 души, въорѫжени съ манлихери и бердани, и понесохъ още 18 пушки. Въ четата ми бѣха и Никола Наумовъ, Пейо Яворовъ, Стефановъ Димитъръ, Харизановъ, подпоручикъ Ангеловъ, поручикъ Наумовъ, телеграфистъ и др. Минахме презъ Самоковъ на Демиркапия—Драглища—Банско та презъ Пирина въ Мелнишко. То бѣше въ май месецъ. Отъ тая чета избрахъ подъ водителството на Мирчо Кипровъ 7—8 души и го изпратихъ за началникъ на чета въ Драмско, понеже заедно съ Дѣлчева падна убитъ и Кощановъ, драмския четникъ. Наумовъ, Стефановъ и други въ четата повече така стояха, щѣха ужъ вестникъ да издаватъ. Раздѣлихъ четата на четири отдѣла и тръгнахме по селата да събираме храна. Събрахме до 60,000 кила жито (пшеница), изпекохме 6000 оки пексиметъ, брашно складирахме по високитѣ мѣста, сѫщо и захаръ до 500—600 оки, сирене около 200—300 оки, цървули 30—40 фаши, лимонтузи, сода, восъкъ, балсами (шишета, противъ умора, по 1 грошъ едното — спиртъ, който освежава). Ние казвахме на селянитѣ да дадатъ тия нѣща и че нищо повече не ще се иска отъ тѣхъ. Запрещавахме имъ да се дигатъ като имъ казвахме, че само ние, четитѣ, ще действуваме колкото ще можемъ. Като прибрахме тия храни, едно писмо писахме до четитѣ и рѫководителитѣ на другитѣ райони да изпратятъ делегати за единъ конгресъ, да си опредѣлимъ единъ общъ планъ на действие. Дойдоха делегати: Мирчо Кипревъ отъ Драмско, Баждаровъ Георги отъ Броди и Дѣдо Илия отъ Демиръ Хисарско, Николиевъ отъ Сѣрско, Филипъ секретарь на чета, и Димитъръ Пенковъ, рѫководитель на района—отъ Неврокопъ. Отъ Разлога бѣха дошли Димо Лазаровъ и Борисъ Голевъ

 

41

 

(и двамата сѫ отъ Банско). Отъ Мелникъ бѣхъ азъ. Отъ четата — Стефановъ, Радославовъ, Наумовъ и Яворовъ и други предъ тѣхъ се завърнаха още презъ юлий месецъ, сѫщо и поручикъ Наумовъ, Никовъ, Коцевъ и др..

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]