Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ на ЯНЕ САНДАНСКИ

 

VI.

 

Въорѫжени стълкновения съ турцитѣ. Върховисти действуватъ заедно съ вѫтрешнитѣ. — Голѣми турски загуби. — Нападение на гр. Мехомия. — Изгарянето на селата Бѣлица, Обидимъ и Кременъ. — Следъ въстанието Сандански се прибира въ България.

 

Два-три дена заседавахме въ Пиринско, при „Ливадката", и решихме никой да не увлича населението въ борба, а всѣки да гледа да направи нѣщо, каквото може. И тогава решихме да дигнемъ демирхисарския мостъ, ако може, и да нападнемъ и града. Пратихме подпоручикъ Василъ Ангеловъ съ демирхисарската чета да изучатъ, какво може да стане, понеже аскерътъ пази отъ дветѣ страни. Датата на въстанието, сир. когато ще започнемъ терористическитѣ акции бѣше опредѣлена на 14 септемврий, Кръстовдень. Тогава дойдоха върховиститѣ — около 20—24 августъ, дойде поручикъ Стоянчевъ съ 40 души да действува, гдето му намѣримъ работа. Раздѣлихме му четата — съ 20 души го пратихме съ Дѣдо Илия въ Демирхисарско, а 20 души останаха при насъ. Ние му казахме, че ние си имаме вече опредѣленъ планъ за действие, и ако Стоянчевъ и другаритѣ му желаятъ да се съобразяватъ съ нашия планъ, нека действуватъ, инакъ да си идатъ. Тѣ се съгласиха. Бѣше турналъ на шапкитѣ на момчетата си български войнишки (тенекиени) гербове и еполети. Азъ предложихъ да свали еполетитѣ и гербоветѣ. Нѣкои свалиха гербоветѣ, други рекоха, че после ще ги свалятъ. Най-сетне се споразумѣхме. Поручикъ Стоянчевъ е родомъ отъ

 

42

 

България. Следъ тѣхъ дойдоха Дончо, Дарвинговъ и Стояновъ, тѣ бѣха изгладнѣли, бѣха около 80 души. И тѣзи кандисваха, дошли на наше „разположение". Ужъ ще се разпредѣляме на малки групи, за да не се откриемъ. Докато се нахранятъ, на 30 августъ, откри ни аскерътъ, който знаеше за тѣхъ, че сѫ дошли. Ударихме се при Оброчището св. Троица съ аскера, дадохме само две жертви, именно отъ нашата неврокопска чета биде убитъ Димитъръ Гевгелийчето и още единъ. Отъ аскера паднаха повече — може би до 80 души, защото настѫпваха, а дочакахме въ засади една часть отъ аскера, който идѣше отъ Мелникъ на помощь. Нагазвахме ги на 50 крачки, дойде и другъ аскеръ, но се измъкнахме вечерьта. На другия день Цончевъ имаше сражение на мѣстностьта Гарваница, въ Пирина, — не далечъ. Селянитѣ му казали, че ние се сражаваме, та е мислилъ, че сме все тамъ. Ние тръгнахме на помощь, но докато да дойдемъ вече бѣше се прекратило сражението. Нашиятъ другарь Спиро Петровъ съ ония 20 души отъ Стоенчева и негови 8—9 души бѣше ходилъ въ Разлога да пренася материяли, па като бѣше се научилъ, че ние сме се сражавали, обърналъ да дойде на помощь и като дошелъ надъ селото Пиринъ, на мѣстностьта Куклитѣ, селянитѣ, избъгали отъ с. Пиринъ, му се молили: „Бай Спиро, нѣма да ни оставишъ!" И той имъ обещалъ. Заема едната чука, а подпоручикъ Настевъ (отъ Стоянчовитѣ хора) заема втората чука. Дохажда аскеръ безъ да знае, че чукитѣ сѫ заети. Удрятъ се първо съ Спиро и една часть се дръпва накъмъ чуката, гдето е Настевъ, и се почва и тукъ сражение. Настевъ отстѫпва съ другаритѣ си, безъ да съобщи на Спиро, а турцитѣ взематъ позицията на Настева и отъ тамъ се нахвърлятъ върху Спиро. Този се държалъ до вечерьта и най-

 

43

 

сетне пада още съ четирма свои другари, а падатъ и други 5—6 души отъ Настевитѣ, които сѫ били при него — всичко паднали 12-тина души. Отъ аскера паднали много — най-малко 100 души. Когато падналъ Спиро, турцитѣ помислили, че съмъ азъ, та бѣха залепвали обявления по Джумаята. Докато се сражавалъ Спиро, ние чувахме гърмежитѣ, но бѣхме далечъ — азъ бѣхъ далечъ съ Цончева, Янкова и др. на Гарваница.

 

После отидохме въ Неврокопско и всички се сбрахме при езерата надъ Брѣзница. Раздѣлихме се, азъ отидохъ въ Мелнишко и съ мене още Дончо, Дарвинговъ и Стояновъ. Цончевъ, Янковъ и съ тѣхъ Стефановъ и Симеонъ Витановъ отидоха въ Разлога. Въ оня нашъ конгресъ, за който казахъ, бѣхме избрали окрѫжно рѫководително тѣло: Димитъръ Стефановъ, Радославовъ и Симеонъ Витановъ. Като дошли тамъ, събрали се, решили се да нападнатъ гр. Мехомия. Пращатъ 100-тина вѫтрешни хора — мехомийчани, споразумѣни — та тѣзи отъ вѫтре да подигнатъ бунтъ, а отъ вънъ по сигналъ Цончевъ да удари. Но тия, които вечерьта трѣбвало да откриятъ огънь, турцитѣ ги осѣщатъ и се захваща огънь следъ обѣдъ, захваща се борба вѫтре, палене на кѫщи, а Цончевъ, който билъ 1 1/2 часъ далечъ отъ Мехомия, не отишелъ на помошь. Презъ това време пратили Лефтерова и Танушева (Цончевъ ги пратилъ) на Предѣлъ, да попрѣчатъ на аскера, ако би да дойде отъ тамъ, да го спратъ. А пъкъ тѣ нарамили пушкитѣ та право на границата. Цончевъ направилъ сѫщото. Янковъ съ Настева и Герджиковъ (сръбски офицеръ) и др. били при Бѣлица и тамъ се сражавали. Турцитѣ запалиха Бѣлица (700 кѫщи, отъ които 150 турски). А пъкъ поручикъ Атанасовъ отива съ една смѣсена чета та ударя аскера въ селото Обидимъ (80 души аскеръ). Убили нѣкои отъ тѣхъ, а другитѣ се разбѣгватъ. На другия день се връщатъ турцитѣ и изгарятъ Обидимъ и

 

44

 

Кременъ. Още въ Демирхисарско Стоянчовъ далъ едно сражение и бърже се оттеглилъ къмъ границата. Въ Сѣрско — сѣрската чета подъ водителство на Николиевъ има две сражения — едно около селото Фращани, а другото около с. Мертатово.

 

Съ туй се свърши въстанието. Насъ въ Мелнишко, аскерътъ ни откри, загради ни, но не ни откри огънь. Ние си бѣхме хванали позиция, а и тѣ сѫщо, гледахме се петь часа, турцитѣ не ни нападнаха. Вечерьта ние се измъкнахме отъ позициитѣ, надъ Лилянската рѣка надъ „Скалата", и слѣзохме къмъ Кресничко. Денувахме, на втория день хванахме позиции, пратихме за хлѣбъ, донесоха малко хлѣбъ, и аскерътъ хвана да се движи. Стояновъ пратилъ 10 души свои момчета въ село Влахи да хванатъ нѣкои чорбаджии — двама (Тодоръ Мицевъ, коджабашията и Въцковъ). Тия двама, първомъ хванати, били отъ селото изкарани на горе, но успѣли да избѣгатъ. Намѣрението на Стояновъ било да иска пари и да ги убие, защото презъ по-ланското въстание тия двама предали нѣкои пушки. Азъ, като се научихъ, съ какво се занимава Стояновъ, раздѣлихъ се и отидохъ въ Разлога и Дончо по мене, който заяви, че нѣмалъ време да стои гладенъ. Останаха Стояновъ и Дарвинговъ.

 

Азъ стояхъ въ Разлога 10 дена и разбрахъ, че всички чети избѣгвали въ България. Най-сетне на 29 септемврий и ние тръгнахме въ България. Падна снѣгъ, голи момчета, безъ кепета. Спахме две вечери на снѣга на Пирина, още отивайки въ Разлога. На Добро поле минахме подъ Царевъ върхъ, прекосихме между Пастра и манастирския чифликъ та слѣзохме въ Дупница — кѫде 2—3 октомврий. Останаха мои другари вѫтре въ Мелнишко, 12 души. И тѣ после дойдоха къмъ края на октомврий. Азъ минахъ съ 20 души. Хората ми тукъ се навъртатъ сега.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]