Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ НА САВА МИХАЙЛОВЪ

 

Сава Михайлов

Сава Михайловъ.

 

 

ПРЕДГОВОРЪ.

 

Сава Михайловъ, родомъ отъ Гевгелийско, свършилъ солунската гимназия, случва се народенъ учитель въ Джумайско тъкмо въ разгара на борбитѣ между вѫтрешната организация и върховния комитетъ. Повлиянъ отъ Дѣлчева, Михайловъ, както самъ казва, си поставилъ за начало да брани самостоятелностьта на вѫтрешната организация. И той докрай упорствува въ това направление, работейки въ съгласие съ Сандански, Черньо Пѣевъ, Кръсто Асѣновъ и др , съ които еднакво сподѣля и грижитѣ да се набавятъ на всѣка цена нужднитѣ на организацията парични срѣдства, поради което участвува и въ аферата съ Мисъ Стонъ. Сава Михайловъ минаваше за много честенъ деецъ и голѣмъ идеалистъ, високо цененъ и отъ Дѣлчева. Не може да има съмнение, че и въ борбата си съ върховиститѣ той се е водилъ само отъ чисто принципни побуждения споредъ тогавашното общо разбиране на революционнитѣ работи въ срѣдата на вѫтрешнитѣ дейци. За историята на фаталната междуособица между дветѣ революционни крила личната преценка на Михайлова касателно свързанитѣ съ нея събития е важна.

 

И като организаторъ вѫтре Михайловъ се отличава съ голѣма прямота и решителность въ обноскитѣ и действията си. За подготовката на общото въстание въ 1903 г. той неуморимо се грижи въпрѣки неблагоприятнитѣ условия, които особено се усилили следъ солунския атентатъ. По време на въстанието Михайловъ е единъ отъ последнитѣ, който се прибира отсамъ грани-

 

78

 

цата за да сподѣля съ множеството си другари по орѫжие тежката скърбь за понесенитѣ жертви. Запознахъ се съ него при особенъ случай, когато презъ зимата 1903 година по инициативата на неколцина доброжелатели въ полза на освободителното движение се правѣха въ София напразни опити да се примирятъ дветѣ течения — върховисти и централисти. Въ една среща съ Дѣлчева, когото за първъ и последенъ пѫть тогава видѣхъ, ставаше дума по въпроса за помирението; поканихъ го да присѫтствува на едно събрание отъ по-видни представители на емиграцията, за да се намѣри най-сетне единъ modus vivendi между външнитѣ и вѫтрешнитѣ дейци. Дѣлчевъ сподѣляше добритѣ ни желания, но и не скриваше съмнението си въ успѣха на примирителния починъ. Обеща най-сетне да вземе участие въ събранието, като каза, че ако не дойде лично, ще изпрати да го замѣстя едно лице, въ което може да имаме пълна вѣра като въ него самия. На събранието вмѣсто Дѣлчева се яви Сава Михайловъ. Не познавайки подробно предишнитѣ събития, които той бѣ преживѣлъ въ стълкновения съ хора на върховния комитетъ, не можахъ тогава добре да преценя мотивитѣ, поради които Михайловъ крайно недовѣрчиво се отнасяше спрямо представителитѣ на противната страна, между които бѣше и запасниятъ тогава генералъ Цончевъ. Помня добре спокойното, но внушително държане на Михайлова и голѣмото значение, което присѫтствуващитѣ отдаваха на всѣка негова дума. И когато на края на заседанието ужъ се дойде до едно споразумение и се състави помирителенъ протоколъ, който оставаше на другия день да се подпише отъ представителитѣ на дветѣ страни, Сава Михайловъ заяви, че той приема постигнатото споразумение, но е увѣренъ, че другата страна нъма да го изпълни. Той излѣзе правъ,

 

79

 

- на другия день Цончевъ и другаритѣ му се отрекоха отъ споразумението и отказаха да подпишатъ протокола, за което на времето се направи и едно печатано повѣрително съобщение до емиграцията.

 

Следъ Илинденското въстание се срещнахме съ Сава Михайловъ („Савата") като стари познати и този пѫть по-добре се разбирахме. Михайловъ бѣше много елегично настроенъ и на кѫсо предаваше споменитъ си. Той предчувствуваше, че ще загине, както и стана, понеже считаше за свой дългъ да продължи да работи за освобождението на своитѣ братя оттатъкъ Рила, тогава станали още по-нещастни следъ кървавитѣ последици на въстанието. У мене той остави впечатление на характеренъ мѫжъ съ благородни пориви и твърди принципи.

 

Л. М.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]