Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ НА САВА МИХАЙЛОВЪ

I.

 

Биографични данни. — С. Михаиловъ, като учитель въ с. Кавадарци влиза въ организацията. — Въ Гевгелий Михаиловъ рѫководи управителното тѣло. — Дошелъ временно въ София, схваща опасностьта за организацията отъ страна на върховиститѣ и се зарича да се бори съ тѣхъ. — Михаиловъ въ Джумайско се срѣща съ Сандански и Черньо Пѣевъ. — Залавянето на Мисъ Стонъ.

 

Името ми е Сава Михаиловъ, роденъ съмъ въ 1877 г. декемврий, въ с. Мачуково, Гевгелийско. Първоначално образование получихъ въ родното си село, а отъ I включ. до IV класъ се учихъ въ Цариградъ, въ класното училище презъ 1889—1892 год. Продължихъ образованието си въ солунската гимназия отъ VVII класъ презъ 1892/3—1895 год.) Назначенъ бѣхъ учитель въ с. Кавадарци презъ учебн. година 1895/6, сетне бѣхъ една година учитель въ с. Ракита (Кайлярско), отъ тамъ въ Тиквешъ и въ Неготинъ презъ 1897 година, когато стана Винишката афера, после въ с. Богданци (Гевгелийско) 1898/9, а въ града Гевгелия презъ 1899/1900, и въ Джумая 1900/1901 г. до коледа. Тогава минахъ въ четата на Чернопѣевъ и на Сандански, до получването паритѣ за Мисъ Стонъ, — сетне стояхъ въ София до 24. януарий 1902 г. заедно съ Кръсто Асѣновъ и Сандански. Обратно за Македония заминахъ съ Сандански въ Пирина на априлий 6., гдето останахъ до края на май, и пакъ въ София до 10. януарий, когато заминахъ заедно съ Сарафова презъ Кюстендилъ—Кочанско съ своя чета отъ 10 души за Гевгелийско. Стигнахъ благополучно тамъ на 20. февруарий;

 

82

 

въ Малешевското се срещнахъ съ Кръсто Асѣновъ и заедно съ него заминахъ; занесохме материалъ, 10—12 товара динамитъ и орѫжие въ Гевгелийско. Отъ тамъ заминахме въ Кукушко и въ Солунъ презъ мартъ съ Кръсто. Върнахъ се назадъ въ Гевгелийско и тамъ останахъ и презъ време на Илинденското въстание като районенъ началникъ.

 

Още ученикъ въ Цариградъ, когато прочетохь „Подъ Игото" въ Министерския сборникъ, вече смѫтно се захвана да се заражда у мене идеята за независимость отъ турцитѣ, но по-сѫщински — въ седмия класъ въ Солунъ, гдето имахме ученически крѫжокъ и знаехме, че нѣщо се работи. Знаехме напр., че Дамянъ Груевъ, който бѣше тогава въ Щипъ, работи нѣщо противъ турцитъ, но че има нѣкаква организация, нищо не знаехме. Въ VII. кл. имахъ другарь Дочковъ Страшимиръ, родомъ отъ Цариградъ (сега живѣятъ въ Сливенъ; Дочковъ сега свърши по медицина въ Берлинъ). Той ми повлия, имаше свободолюбиви идеи изобщо противъ тиранията. Получаваха се тайно вестницитѣ Гласъ Македонски, Право, Автономия, Другарь, Социялистъ. Когато заминахъ за Кавадарци като учитель, още не бѣхъ посветенъ по дѣлото. И учительтъ ми Димитъръ Мирчевъ ми влияеше, даваше ми книги съ революционно съдържание, напр. Запискитѣ на Захария Стояновъ, Ботева и вестници. Въ Кавадарци вече имаше устроенъ комитетъ още въ 1894 год. Дамянъ, минавайки за Щипъ, бѣше миналъ презъ Кавадарци и бѣше основалъ нѣщо като комитетъ. Заварихъ петима учители и две учителки. Отъ тѣхъ само единъ бѣше посветенъ и бѣше членъ на комитета, а другитѣ членове бѣха единъ търговецъ, Иванчо Мишевъ Велковъ, и единъ тенекеджия, Глигоръ. Мѣстниятъ комитетъ бѣше тричлененъ. Имаше още двама учители въ Вароша, — Пане Ивановъ и Иванчо Минчевъ,

 

83

 

родомъ тамошни, които бѣха посветени. Азъ въ разговоритѣ съ тѣхъ осетихъ, че тѣ сѫ посветени, можѣхъ полека-лека да ги узная, силно желаехъ да се заработи въ тая посока и много мѫчно ми бѣше, че криятъ отъ мене, че си шушукатъ. Тогава идваше вестникъ „Бунтовникъ", хектографирано издаванъ въ Солунъ отъ централния комитетъ, гдето бѣше и Груевъ като инспекторъ на солунскитѣ училища. Единъ отъ другаритѣ, Иванчо Мишевъ бѣше като председатель на комитета. Той ми съобщи най-сетне, откри ми всичко, понеже се бѣ увѣрилъ въ мене. Прочете ми и правилника, а формална клетва даже не ми поискаха. Отъ тогава съмъ членъ на организацията, сир. отъ края на 1895 година.

 

Понеже главниятъ учитель въ Кавадарци бѣше екзархийско орѫдие, бѣше осетилъ, какъвъ съмъ, и бѣше доложилъ. Кънчевъ тогава бѣше училищенъ инспекторъ. Като за наказание ме премѣстиха въ с. Ракита. Тукъ нѣмаше нищо още, — въ цѣло Кайлярско идеята бѣше съвсемъ чузда. Въ Ракита имаше още само една учителка. Първъ пѫть наредихме тукъ единъ общъ за цѣлата каза комитетъ, въ който влизаха момчета и отъ селата Палеоръ, Емборе и Конюй, — все учители, тамкашни. Влизаха и още нѣколко души работници отъ Ракита и отъ споменатитѣ села. Устрои се по правилника да се даватъ членски вносове. Гръцко-турската война попрѣчи малко на организирването, положи се само основата. Основаха се комитети и въ селата Дебрецъ и Налбант-кьой (Биралци). Емборе е тукъ центъръ на черковно-училищното дѣло. Селото Кайляри е чисто турско. Основаха комитетитѣ учители; запознахь се съ тѣхъ и тѣ приеха. Само учителитѣ въ Емборе не се подадоха. Сетне единъ отъ учителитѣ и друго момче, селянинъ, приеха. Бѣхъ въ сношение съ Пере Тошевъ въ Битоля. Кореспондирахме шифровано съ химическо мастило. Ши-

 

84

 

фърътъ ми го даде той. Тошевъ бѣше въ сношение съ централния комитетъ въ Солунъ.

 

Не ми се искаше да стоя дълго въ Ракита, искахъ да бѫда въ класно училище, въ града, за да мога повечко да работя. Дадохъ си оставката. Назначиха ме главенъ учитель въ Неготинъ въ второкласното училище по настояването на общината въ Кавадарци. Тукъ имаше комитетъ. Дейностьта състоеше въ организиране и увеличаване членоветѣ на организацията.

 

Минахъ въ второкласното училище въ голѣмото село Богданци (Гевгелийско). И тукъ вече имаше основанъ комитетъ отъ единъ мой бивши другарь отъ Солунския педагогически курсъ, който преди мене две години бѣше учителствтвалъ тукъ, именно когато азъ бѣхъ въ Кавадарци. Членоветѣ вече почнаха да си набавятъ пушки, имаше вече кримки, пренесени отъ България. На беднитѣ добри работници се даваха пушки, доставени отъ централния комитетъ. Наши хора отъ Гевгелийско ги подзимаха отъ комитетски хора въ Струмишко, по каналъ. Състоятелнитѣ си доставяха турски пушки, повече система Гра.

 

Като минахъ въ града Гевгелий, бѣхъ членъ на районното рѫководително тѣло. Председательтъ Андонъ Костовъ, отъ Дойранъ, бѣше главенъ учитель. Още членъ бѣше Аргиръ Манасиевъ отъ с. Сехово (Гевгелийско) — учитель. Тогава се случи Валандовската афера. Ние тогава въ Гевгелийско (1898—99.) имахме вече  ч е т а ; — тя е една отъ първитѣ чети. Солунски, компромитирани работници, прости хора, — терористи, извършили въ Солунъ нѣкои работи — забѣгнаха въ Гевгелийско. Четата ходѣше по селата и служеше като изпълнителна власть на рѫководителното тѣло. Присъединиха се къмъ четата и момчета отъ Гевгелийско, — едни компромитирани, а други отъ желание да водятъ независимъ, горски жи-

 

85

 

вотъ. Четата порастна на 12 души, сетне се раздѣли на две и на три чети, та една замина въ Енидженско. По-после дойде въ Гевгелийско Михалъ Попето отъ четата на Дѣлчевъ (На 1898 г. Дѣлчевъ съ чета е билъ заедно съ Бозуковъ въ Пирина). И той дойде съ малка чета, 5—6 души, и почна да действува въ духа на организацията. По селата четата вършеше агитация, разбира се, отначало съ предпазване — само въ кѫщитѣ на посветенитѣ. Минахъ въ Джумая вече като районенъ рѫководитель по искането на централния комитетъ.

 

Тогава вѫтрешната организация бѣше въ най-голѣмата си сила. Сарафовъ бѣше на чело на върховния комитетъ. Дойдохъ по коледа въ София и тукъ съ Гьорче Петровъ въ единъ разговоръ разбрахъ, че Сарафовъ тъкми да посегне на вѫтрешната организация. Разбрахъ, че Сарафовъ отъ чисто славолюбие иска да овѣнчае своята деятелность съ движение, понеже бѣше вече втората му година на комитетствуване и клонѣше къмъ падане та естествено у него се е развивало желание “славно" да свърши. Това го схванахме като твърде опасна игра, зло за организацията и изобщо лошо та азъ се нагърбихъ да влѣза въ споразумение съ съседнитѣ на Джумайско районни началници (въ Малешевско и Разлога) за да се опремъ на едно евентуално посѣгане отъ Сарафова. Имаше мрежа. Предупредихъ ги, но солунската афера се случи, падна Сарафовъ и дойде смѣсениятъ комитетъ Михаиловски Кеповъ и Цончевъ. Когато се избираше Цончевиятъ комитетъ, азъ бѣхъ дошелъ презъ ваканцията въ София; тукъ бѣха Гоце и Гьорчо. Съ Дѣлчева добре се упознахъ въ Джумая, тамъ той дохожда съ ревизионна чета, дохожда у дома. Срещнахме се въ едно село съ четата му, а той, преоблѣченъ селски, дойде и у дома ми. Още тогава бѣхъ убѣденъ въ съгласие съ Дѣлчева и Гьорчо, че не бива

 

86

 

да се довѣряваме на Цончева, като предвиждахме, че ще искатъ пакъ като Сарафова да завладѣватъ вѫтрешната организация. И още тогава си турихме за начало да бранимъ самостоятелностьта на вѫтрешната организация, всѣкакъ да упорствуваме да не се приематъ въ Джумайско никакви чети безъ знанието и съгласието на делегатитѣ на организацията. Следъ туй въ септемврий се върнахъ въ Джумая. Още нѣмаше никакви Цончеви чети, имаше само една организационна чета въ Джумайско на чело съ Чернопѣевъ. Азъ се завърнахъ въ Джумая на 17. августъ.

 

Мислѣхме, още по-преди — на Петровденъ, какъ да намѣримъ пари. Имахме планъ за единъ бегъ въ Джумая, Сюлиманъ бегъ, но тогава и сетне презъ юлий месецъ не сполучихме да го уловимъ. Когато на 17. минахъ азъ, Чернопѣевъ вече се намираше кѫде Банско, вече планътъ за улавянето на Мисъ Стонъ е билъ приготвенъ и само още чрезъ мене се допитаха до Дѣлчева и Гьорчо, какво ще кажатъ, да се залови ли Мисъ Стонъ. Дѣлчевъ и Гьорчо не вѣрваха, че ще се взематъ голѣми суми за Мисъ Стонъ и за туй Гьорчо не бѣше съгласенъ да се залавя. Азъ заминахъ на 17. съ Кърсто Асѣновъ и съ нѣколко момчета, отидохме въ Банско и имъ съобщихме, че Дѣлчевъ се колебае. При все това на своя отговорность се извърши залавянето. Кръсто Асѣновъ (род. отъ Сливенъ, братовъ синъ на Хаджи Димитра) отиде съ четата и съ Мисъ Стонъ, азъ се върнахъ въ Джумая. До тогава Дончо го смѣтахме като разбойникъ. Ние бѣхме събрали доста пари вѫтре за пушки та трѣбваше да доставимъ орѫжието. А пъкъ като се ангажирахме съ Мисъ Стонъ, трѣбваше да употрѣбимъ тия пари за да изкараме до край аферата Мисъ Стонъ. Имаше голѣми разноски. Цѣлата чета трѣбваше да се издържа ма свои разноски, — бѣха 10—12 души. Селянитѣ

 

87

 

не знаеха, съ изключение на два-трима, кои сѫ ги заловили и пр. Поради туй, че закъснѣ доставката на обещаното орѫжие, бѣха се явили недоволство и недовѣрие, и Дончо употрѣби случая да интригува заедно съ агенти на Цончевия комитетъ въ пограничнитѣ мѣста. Сѣеха се интриги противъ вѫтрешната организация. Азъ бѣхъ още въ Джумая, дохажда въ с. Логодашъ (Джумайско) една генералска чета подъ водителството на Миялъ Лазаровъ (род. отъ България, запасенъ унтерофицеръ). Дойдоха селяни и ни казаха, че дошла една чета, която не познаватъ. Кръсто, преоблѣченъ въ селски дрехи, се срещналъ съ тая чета и разбралъ, че е дошла отъ името на Цончевия комитетъ безъ съгласието и знанието на нашия комитетъ.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]