Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ НА САВА МИХАЙЛОВЪ

II.

 

Първо стълкновение съ върховистска чета. — Агитация по селата противъ върховиститѣ. — Михайловъ принуденъ да стане нелегаленъ, постѫпва въ четата на Черньо Пѣевъ. — Харченето на паритѣ, взети за Мисъ Стонъ. — Михайловъ временно се връща въ България.

 

Това бѣше въ края на октомврий 1901 год. Кръсто ми съобщи това съ писмо и ме питаше, какъ да постѫпимъ. Пазаренъ день се погоди. Азъ зарѫчахъ на работницитѣ отъ три села (Селище, Покровникъ, Кърджево) да си взематъ пушкитѣ и да се сбератъ въ Селище на едно мѣсто. Отидохъ азъ съ единъ работникъ отъ Джумаята и съ 30 души въоръжени въ с. Логодашъ, гдето въ една кѫща бѣше се спрѣла върховистката чета. Посрещна ни Кръсто и заедно отидохме въ кѫщата, гдето бѣха тѣ. Още като ни видѣха, изтръпнаха. Питахме ги, защо сѫ дошли, кой ги е изпратилъ. Напомнихме имъ реда на вѫтрешната организация, че не може да се търпи вѫтре чета, която не ра-

 

88

 

боти въ духа на организацията и отъ името на централ. комитетъ. Предложихме ѝ да си предаде орѫжието и да се върне назадъ. Предаде си доброволно орѫжието. Оставихме имъ на нѣкои, които имаха, револверитѣ и съ наши момчета ги изпратихме до границата назадъ.

 

Отъ друга страна Дончо се бѣше загнѣздилъ въ Петричко и напираше всѣкакъ да си пробие пѫть и въ Джумайско. Пращаше заканителни писма до селянитѣ и до мене въ града, че щѣлъ да изгори всички, че щѣлъ да ни избие, ако не върнемъ пушкитѣ, взети отъ четата, която обезорѫжихме въ с. Логодашъ, и пр. Следъ моето заминаване презъ августъ и Дѣлчевъ бѣше заминалъ презъ Малешъ въ Струмишко и отъ тамъ въ Битолско. Тогава следъ Дѣлчева бѣше заминалъ и Хальо съ чета отъ страна на Цончева. Съ Хальо бѣше и Иванчо Карасулията. Тѣ отишли до Струмишко и скоро се върнаха назадъ. Вѫтрешната организация имъ правила спънки, отказали вѫтрешнитѣ да имъ съдействуватъ и затова скоро се върнаха назадъ. Имаше слухове, че имали намѣрение и Дѣлчева да застигнатъ и да го уловятъ. Отъ заканванията на Дончо, отъ друга страна и туй, че не можахме да устоимъ на думата си да доставимъ пушки о време, забележи се едно колебание между селянитѣ. Тогава по-силно се заговори и за централния комитетъ отъ една страна и за върховния комитетъ на Цончевъ отъ друга. Понеже четата бѣше заета съ женитѣ и не можеше да обикаля по селата, азъ бѣхъ принуденъ да напускамъ града и да обикалямъ нѣкои села. Свикахъ даже общо събрание на всички селски рѫководители въ с. Лешко, гдето имъ обяснихъ, какво гони вѫтрешната организация и за какво се домогва върховниятъ комитетъ. Представяхъ имъ работата така, че ако се подадемъ на върховния комитетъ, могатъ неговитѣ хора, било подбутнати отъ правителството на

 

89

 

България и главно отъ княза (както презъ 1895 година, когато нашитѣ хора бѣха играчка на княза), или пъкъ по лични свои побуждения да направятъ нѣкое движение вѫтре и съ туй да осуетятъ та да не може да стане нѣщо сериозно за свободата на македонцитѣ, за която вѫтрешната организация се подготовлява. И изново се убедиха рѫководителитѣ и обещаха да не се подаватъ на върховиститѣ. Това бѣше презъ ноемврий м. 1901 година. Въ това събрание единъ отъ селскитѣ рѫководители, Смилянъ Димитровъ, рѫководитель въ с. Падежъ, който билъ въ тайно споразумение съ върховния комитетъ, най-много настояваше противъ върховния комитетъ, като казваше, че който се отдѣли отъ вѫтрешната организация, трѣбва да бѫде убитъ и пр. Но следъ една седмица, когато оная обезорѫжена въ с. Логодашъ чета, повторно изпроводена отъ Цончевъ, преминала границата, сѫщиятъ Смилянъ я приелъ у себе си и ѝ указалъ съдействие. Следъ малко време сѫщиятъ съ едно писмо ми заявява, че тѣ се отказватъ вече отъ централния и се присъединяватъ къмъ върховния комитетъ, а събранитѣ за пушки пари, предадени отъ тѣхъ на мене, да имъ се повърнатъ. Азъ му писахъ, като му напомнихъ, какво е говорилъ въ събранието и го заплашихъ да се опомни, защото инакъ ще бѫде убитъ. Наближи коледа. Вече и въ града се явиха недоволни отъ вѫтрешната организация, понеже на сила имъ се бѣха искали пари, а въ сѫщносто не бѣха съгласни да се работи, бѣха хора търговци та се обявили противъ насъ и въ полза на В. К. Указа се още, че голѣма часть отъ селскитѣ рѫководители въ Джумайско бѣха злоупотребили съ паритѣ, събирани за орѫжие, и отъ страхъ да не имъ се иска смѣтка, наклонни се указаха да се пр-хвърлятъ къмъ страната на В. К. И казаниятъ Смилякъ — сѫщо. И въ с. Тросково, гдето Дончо нападна

 

90

 

четата съ женитѣ, и тамъ рѫководительтъ се бѣше подалъ по сѫщитѣ причини: той не бѣ даже никакъ внесълъ пари на Ц. К.

 

На коледа бидохъ и азъ предаденъ. Бѣха подхвърлили едно писмо на 24. XII кѫде къшлата, и единъ турски офицеринъ го намира и го дава на едно българче, симитчия, да го прочете. То съдържало: „Ако искате да знаете, где сѫ женитѣ, и ако искате да знаете, кой е тукъ комитетски човѣкъ, хванете главния учитель Сава Михайловъ и още Петъръ Китановъ (търговецъ), Никола Чевеята (механджия) и Лазо Покровнички (земледѣлецъ)". Тѣзи двамата бѣха работници, — Лазо и Никола бѣха взели участие при залавянето на женитѣ. Случи се, че симитчийчето било нашъ човѣкъ та рекло, че не може да чете писмото, и скоро обажда на Чевеята за това. Азъ, щомъ се научихъ за туй, забѣгнахъ въ четата на Чернопѣевъ и Сандански. Часъ и половина отъ Джумаята държахме женитѣ въ Селище и Покровникъ. Това бѣше на коледа, а на 18 януарий получихме паритѣ и пуснахме женитѣ. Когато забѣгнахъ въ четата, тѣ бѣха съ Чернопѣева, а азъ съ Сандански, Кръсто и нѣколцина момчета се грижехме да вземемъ паритѣ. Паритѣ ги донесохме тукъ съ Сандански и Кръсто. Дѣлчевъ не бѣше дошелъ та му писахме да дойде. Бѣхме взели решение да не държимъ паритѣ у себе си, а да се събере едно събрание отъ вѫтрешни дейци и да се реши, кому да се повѣрятъ паритѣ. Най-голѣмо довѣрие имахме у Дѣлчева. Сумата бѣше 14,500 турски лири, тежаха до 80 оки. Минахме въ България отъ Разлога презъ Доспатъ, презъ Аврамовъ проходъ на Бѣльово. Вървѣхме съ момчета до 15 души съ пушки; куриери отъ организацията ни служеха, намирахме въорѫжени и въ България. Оставихме ги въ Бѣльовската гора съ Сандански, а азъ и Кръсто денски тръгнахме за Пловдивъ, купихме дрехи и чанти за всички, и се вър-

 

91

 

нахме въ Бѣльово, преоблѣкохме се. Като се върщахме за Бѣльово, куриеритѣ бѣха ги вече върнали да си идатъ за Разлога, полицията ги бѣше заловила, но нищо не изказаха. Стигнахме като търговци въ София и чакахме Дѣлчева. Дѣлчевъ бѣше получилъ въ Воденско известие, че сѫ получени паритѣ, и бѣше се упѫтилъ та чакъ следъ единъ месецъ дойде. Става събрание. Опредѣли се една комисия, която ги харчеше. Изпратиха се пари и въ Разлога, въ Джумайско, въ Солунъ и въ Битоля. Тукъ трѣбваше да се въорѫжаватъ момчета и да се изпращатъ вѫтре, въ пограничнитѣ райони главно и да се борятъ противъ върховиститѣ. Благодарение на тѣзи пари ние можахме да противудействуваме и да се закрепимъ, защото тогава бѣхме останали съвсемъ безъ пари.

 

Стояхъ тукъ до края на мартъ, когато се взе решение да заминатъ всички вѫтре, а да останатъ тукъ само делегатитѣ. Избраха се нови делегати: Стефановъ Димитъръ (отъ княжеството), Дели-Ивановъ (отъ Кукушъ) и Дѣлчевъ. За жалость цѣлото лѣто се изгуби въ борба съ върховиститѣ.

 

Азъ заминахъ съ четата на Сандански. Докато ние тукъ имахме събрание и се разправяхме съ паритѣ, върховиститѣ бѣха успѣли да се промъкнатъ въ Джумая. Нашето събрание се състоеше отъ дейци отъ вътрешностьта, които се намираха въ София: Чернопѣевъ, Сандански, Гьорчо, Малешевски, Аргиръ, Чучковъ, Стефановъ, Дели-Ивановъ. Цѣлата сума се остави на разположение на комисията, а на момчетата отъ четата се купи само по единъ револверъ. Изобщо много малко се похарчи.

 

Взе се решение, голѣма часть отъ паритѣ да се употрѣби за орѫжие, но борбата съ върховиститѣ ни отвлѣче и отидоха по нея много пари та не се

 

92

 

достави толкова орѫжие, колкото мислѣхме.

 

Съ Сандански отидохъ въ Джумайско, а Чернопѣевъ и Кръсто бѣха пакъ тамъ, отъ дѣсната страна на Струма, а ние отъ лѣвата. Трѣбваше да се боримъ да отвърнемъ нашитѣ отъ връзкитѣ съ Цончева. Само съ убеждение действувахме. Заварихме вече чети на върховния комитетъ, чета на капитанъ Стояновъ въ Джумайско, отъ лѣвата страна, а отъ другата бѣше Пашалията. Искахме среща съ тѣхъ, но не се съгласяваха именно тя да стане предъ селянитѣ. Избѣгваха срещитѣ. Имаше опити да ни предаватъ. Ходихме по селата въ Джумайско, Разлога, Мелнишко. Върнахъ се въ началото на юний самъ въ София. Дѣлчевъ бѣше тукъ. Останахъ тукъ до 10 януарий (1902 година). Върховиститѣ бѣха взели върхъ. Азъ бѣхъ единъ отъ четиричленната комисия, избрана като контрола надъ харченето на паритѣ. И Кръсто бѣше тукъ до септемврий, раненъ прекарвайки нѣкои момчета презъ границата, и се цѣрѣше тукъ.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]