Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ НА ХРИСТО КУСЛЕВЪ

I.

 

Биографични данни. — Първата организационна дейность на Куслевъ въ Джумайско. — Куслевъ се връща въ Солунъ да довърши гимназиалното си образование. — Привърженици на централния комитетъ и на „Братството" между ученицитѣ въ солунската гимназия.

 

18 януарий, 1904 год.

 

Казвамъ се Куслевъ Христо, роденъ съмъ въ Кукушъ на 18 мартъ 1877 г. Родителитѣ ми сѫ кукушани; баща ми бѣше търговецъ. Първоначалното си образование получихъ въ Кукушъ до III класъ включително, а после продължихъ въ Солунъ, гдето въ 1896/7 учебна год. свършихъ VI класъ. Дойдохъ въ София да ставамъ юнкеръ. Издържахъ изпитъ, но се разкаяхъ, не искахъ да ставамъ “машина", та отидохъ учитель въ с. Лешко (Горно Джумайско) презъ есеньта на 1808 г.

 

Още въ Солунъ, въ пети класъ, разбрахъ, че има революционна организация. Случайно се запознахъ съ единъ работникъ по дѣлото отъ вънъ; той ми обади подробности и тогава узнахъ, че има и въ Солунъ таенъ комитетъ, въ който се приемали за членове и по възрастни ученици. Попъ Стаматъ (род. отъ солунскитѣ села) бѣше като съветникъ и той кръщаваше новитѣ членове, при него ги водѣха. Той ме покръсти, записа ме за членъ. При него само дохождахъ, той ми даваше вестници. Въ шестия класъ предъ божикь се запознахъ съ Дамянъ Груевъ, който бѣше тамъ инспекторъ. Тогава той ми каза да агитирамъ между другаритѣ си въ гимназията. Въ Кукушъ узнахъ, кои сѫ работницитѣ. Както казахъ

 

104

 

поискахъ да постѫпя въ военното училище, за да се запозная съ военното изкуство. Разубедиха ме нѣкои кукушани въ София като ми казваха, че човѣкъ ставалъ въ това училище просто „машина" и пр., и азъ се отказахъ. Но все пакъ искахъ отъ малко-малко да се запозная съ военното изкуство. Искахъ поне малко, до пролѣтьта, да послужа войникъ въ България, колкото да зная да въртя пушка, но ми се каза, че това не се позволява. Гьорчо Петровъ бѣше тогава задграниченъ представитель на организацията, а по-рано учитель въ гимназията въ Солунъ, когато бѣхъ въ петия и шести класъ, та се знаехме. Въ споразумение съ него заминахъ или, по-добре, бѣхъ проводенъ за учитель въ Лешко. Тукъ имаше вече наредено нѣщо, имаше куриери и пр. Селянитѣ даже не искаха учитель, но се принудиха да ме приематъ. Въ Джумаята се съобщи на посветенитѣ неколцина да действуватъ предъ коджбашията и поповетѣ въ Лешко да бѫда назначенъ за учитель. И така се назначихъ.

 

Съобщиха ми въ Джумая шифъра, за да мога да кореспондирамъ съ града. Пазарихъ се за 11 лири годишно и отворихъ училището. Почнахъ да агитирамъ между населението, да покръщавамъ нѣкои членове, а главното бѣше да уредя мѣсто за приемане на чета, която щѣше да мине за Малешевско за да задигне нѣкой бегъ. Но задигнаха, презъ февруарий 1899 год. само 40 глави едъръ добитъкъ на Дюстинъ ага отъ Виница. Четата бѣше изпратена отъ Малешевски, който бѣше въ Дупница. Съ говедата се върна четата въ България, предаде ги, а паритѣ, види се, сѫ били дадени на Малешевски и на Гьорче за комитета. Четата бѣше отъ 7—8 души, водени отъ нѣкой си Васе. Не стана никаква афера. Турцитѣ помислиха, че „разбойници" сѫ сторили това. Наскоро, кѫде великдень, мина друга чета съ подобна цель, пакъ отъ 7—8 души, пакъ организирана ужъ отъ

 

105

 

Малешевски, и тя отиде въ Виница, и пакъ искаха да задигнатъ единъ бегъ, но не успѣха, бѣха се разпръснали така, че дори войводата, нѣкой си Стоянъ, самъ бѣше миналъ „безъ опинци" презъ границата на България. Тая чета подигна „Винишката афера". Бѣха тия четници хубаво въорѫжени, съ бердани. Тъкмо когато стана Винишката афера, почнаха да пращатъ отъ България орѫжие, предназначено за Малешевско. Орѫжието минаваше презъ Лешко, — все кримки. На два пѫти минаха 10 товара съ по 16 пушки на конь. На третия пѫть не можаха да прекаратъ; турцитѣ удариха куриеритѣ и имъ взеха дори конетѣ, които на другия день стопанитѣ съ по едно бѣло меджидие си ги взеха въ Джумаята отъ аскеритѣ, като казали, че конетѣ имъ били откраднати. Следъ това друга чета отъ 7 души въ май месецъ 1899 год. мина за Струмишко. Въ тая чета бѣше Ефремъ Чучковъ, който сега е въ Лъджене на пункта; той бѣше учитель въ Пехчево, когато стана Винишката афера, а родомъ е отъ Щипъ. Имаше въ четата и едно помаче, родомъ отъ Кресненско. Азъ се учудихъ и ги запитахъ, какъ могатъ да водятъ такъвъ човѣкъ съ тѣхъ; отговориха ми, че тоя помакъ (на 26—27 години) е билъ и презъ 1895 година съ въстаницитѣ и че билъ „добро" момче. Поговорихъ съ помака, когато по месечина изпращахме четата, и помня, че той между друго ми каза думитѣ: „Не се пускайте въ авантюри". После се научихъ, че тоя сѫщиятъ помакъ е предалъ две момчета отъ сѫщата чета, които турцитѣ затвориха въ Скопье. Даже и насъ ни бѣше предалъ и куриеритѣ и всичко.

 

Запознахъ се съ рѫководителитѣ въ околнитѣ на Лешко села. Бѣхъ неопитенъ, младъ, много лошо живѣехъ, самъ живѣехъ въ училището. Селянитѣ бѣха добри хора, подвижни, много добри работници по дѣлото. Особено куриерътъ Николай бѣше добъръ, идеаленъ момъкъ.

 

106

 

И сега си е тамъ работникъ. И чорбаджията Китанъ бѣ добъръ човѣкъ, честенъ, и за дѣлото помагаше. Той биде много изтезаванъ миналата пролѣть кѫде Гюргьовдень, изтезаванъ до умиране, и пакъ следъ всичко туй и сега помага. Сега въ Лешко той и Николай сѫ стълбоветѣ. Попъ Стоилъ е невиненъ, страхливь човѣкъ.

 

Четата, що замина заедно съ помака, ми донесе порѫчка отъ комитета въ София (отъ Малешевски) да седя презъ цѣлото лѣто за да се намѣря на помощь както на други организациионни чети, които щѣли да минаватъ, така сѫщо и на нѣкои ранени, които може би щѣли да минатъ за България. Четата, за която казахъ, бѣше въорѫжена съ манлихерки. Седѣхъ до 20 юлий, и като видѣхъ, че нѣма такива чети, дойдохъ въ София, намѣрихъ се съ Дѣлчева, когото бѣхъ виждалъ още като ученикъ въ Солунъ и Кукушъ. Той се смѣташе тогава като първъ човѣкъ на организацията. Дѣлчевъ ми съобщи, че нѣма да минаватъ такива чети, и азъ наскоро презъ Дупница, кѫдето занесохъ на Малешевски нѣкои вестници и револвери, се върнахъ пакъ въ Лешко и отъ тамъ — право презъ Кресна за Солунъ, за да си свърша седми класъ въ гимн азията. Свършихъ въ 1899/1900.

 

Тогава бѣха въ комитета въ Солунъ Татарчевъ, Матовъ и Пере Тошевъ. Съ последния повече се срѣщахме. Когато бѣхъ въ шести класъ, покръстиха се до 21 ученикъ, които образуваха таенъ революционенъ крѫжокъ. Купихме си револвери, да си ги имаме; събирахме членски вносове — даваха кой колкото обича, по единъ-два гроша и пр. Събирахме и волни помощи. Даже откраднахме на едно богато момче отъ пансиона 6 лири, когато му пратиха пари да си плати въ пансиона. И тѣзи пари се дадоха „въ касата". Въ Солунъ имаше единъ крѫжокъ отъ кукушани, които внасяха по

 

107

 

единъ грошъ на седмица; бѣха все ученици, безъ да бѫдатъ посветени въ дѣлото. Паритѣ се събираха съ цель да се купуватъ революционни книги, които просто гълтахме. Четохме „Подъ игото", което ни направи силно впечатление; фразата на Боримечката „майка му стара!" бѣше тръгнала низъ населението, даже до тогава тази фраза не бѣше употрѣбителна въ Македония. Въ седми класъ продължихъ да се числя въ тайния ученически крѫжокъ. Много вече влияехъ като опитенъ деецъ, агитирахъ въ VI и VII класъ. Учитель бѣше и Мартиновъ. Тогава вече водѣхме борба съ ученицитѣ отъ гимназията, които принадлежаха къмъ „Братството", цельта на което бѣше да се противодействува на сръбската пропаганда. Това братство посвещаваше ученици, като имъ се казваше, че братството пакъ преследва революционни цели.

 

Когато дойде подполковникъ Янковъ въ Солунъ, още нѣмаше такова братство, и ние свободно си работѣхме. Колушевъ, Гарвановъ, Тенчевъ, Мишевъ не влизаха въ тайния революционенъ комитетъ. Слушалъ съмъ, че не сѫ ги приели. Съ тѣхъ бѣше и Ат. Наумовъ. Янковъ е искалъ отъ Дамянъ Груевъ да узнае смѣткитѣ на комитета и какво е извършено отъ комитета до тогава. Груевъ му казалъ: “Азъ имамъ мѣсто, кѫде да давамъ такива смѣтки; Вие не сте опълномощени отъ организацията да ви разкрия смѣткитѣ на комитета". Янковъ, разсърденъ, дохожда при Колушевъ и вече съ отворени карти захващатъ съ Колушева и гореказанитѣ да работятъ противъ комитета. Янковъ отиде въ Костурско и отъ тамъ — въ България. Отъ тукъ писалъ между други и едно писмо до Колушевъ, което попадна въ рѫцетѣ на ученическия крѫжокъ. Янковъ бѣше го изпроводилъ въ единъ хотелъ до ханджията, а пъкъ този го предалъ на единъ ученикъ отъ Костуръ, Стефанъ Кузмановъ, членъ на нашия ученически крѫ-

 

108

 

жокъ. Той го прочита предъ нѣкои другари, между които бѣхъ и азъ. То съдържаше много детински работи: „Защо не ми отговаряшъ? Какво уредихте? Работите ли вече по онуй? и пр." Отъ писмото се разбираше, че сѫ уговорили съ Колушева и др. да устроятъ нѣщо като контра комитетъ, и на тая идея се дължи „Братството". Скоро следъ заминаването на Янковъ се образува “Братството", и вече се захвана борба между насъ и него. Въ едно друго писмо Янковъ пишеше, че скоро кабинетътъ щѣлъ да падне и напролѣть щѣло да има война, въстание щѣло да има въ Македония. Наистина, кабинетътъ въ България падна. Колушевъ тогава бѣше говорилъ на своитѣ другари, че въстание непремѣнно ще има. Копия отъ тия писма се намиратъ у Пере Тошевъ. Често пѫти дохаждаше до голѣмо ожесточение между насъ, ученицитѣ, посветени на вѫтрешната организация, и ученицитѣ отъ Братството. Тѣзи ни следѣха даже кого покръщаваме, и ние неведнажъ искахме да ги биемъ дори, за което искахме позволение отъ Перета, но той ни забраняваше, за да не се дигне скандалъ и пр.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]