Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ НА ИВАНЪ АНАСТАСОВЪ ГЪРЧЕТО

 

Иван Анастасов Гърчето 

Иванъ Анастасовъ Гърчето

 

 

ПРЕДГОВОРЪ.

 

Въ споменитѣ на Иванъ Анастасовъ Гърчето, родомъ отъ Мелникъ, особенъ интересъ представлява необикновениятъ фактъ, че единъ младежъ по народность гъркъ толкова се сродява съ освободителната македонска идея, че понася голѣми душевни и физически страдания, само защото е подозиранъ отъ хората на организацията, съ които работи по дѣлото, че е шпионинъ, и при все това, следъ като поради сѫщата, безосновна въ случая подозрителность, убиватъ и брата му, тръгналъ съ него като четникъ, пакъ остава вѣренъ привърженикъ на организацията до края на въстанието. Откъмъ тая страна Иванъ Анастасовъ е рѣдъкъ примѣръ на благороденъ характеръ и заслужава голѣма почить отъ наша страна. За неговата искрена привързаность къмъ нашето освободително дѣло най-много е причина обстоятелството, че Анастасовъ въ детинскитѣ си години е получилъ образование въ българското трикласно училище въ Мелникъ и Сѣръ и въ сѣрското българско педагогическо училище, следъ което е станалъ и български учитель въ Петричко. Но за да издържи всички гонения отъ страна на организационнитѣ власти, отъ които тайно е билъ осѫденъ на смърть, безъ да измени на клетвата си, това се дължи на обаянието, което е упражнявала върху такива честни и отзивчиви дейци, какъвто е билъ и Анастасовъ, личностьта на Дѣлчева, съ когото Анастасовъ въ най-критичния моментъ случайно се е срещналъ. Дѣлчевъ веднага е прозрѣлъ невинностьта на Анастасова, която сетне и фактически

 

132

 

се доказва, взелъ го подъ своя закрила и така е спасилъ за организацията единъ способенъ и вѣренъ работникъ като го е освѣтлилъ както требва и върху цѣлитѣ на организацията. Характеристиката на Дѣлчевата личность, която съдържатъ споменитѣ на Анастасова, сѫ цененъ приносъ къмъ биографията на Дѣлчева.

 

Иванъ Анастасовъ сетне успѣшно действува въ Поройско и Демирхисарско, вършейки по селата революционна агитация “въ духа на Дѣлчева", както самъ казва. Анастасовъ взема участие и въ стълкновението съ върховиститѣ, главно въ преследването на войводата Дончо. Най-сетне Анастасовъ, върналъ се въ България, потегля въ началото на 1903 г. заедно съ Дѣлчева за Македония съ голѣма чета, въ която между другитѣ е билъ и П. Яворовъ. Следъ смъртьта на Дѣлчева Анастасовъ съдействува да се подготви въстанието, но по липса на орѫжие трѣбвало да се ограничи съ планове само за дребни терористични акции. Следъ въстанието Анастасовъ бѣше дошелъ въ София та можахъ да го видя и да го разпитамъ за четнишката му дейность.

 

Л. М.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]