Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ НА ПЕТЪРЪ ХР. ЮРУКОВЪ

I.

 

Юруковъ за първъ пѫть като ученикъ въ Самоковъ се запознава съ македонския въпросъ. — Ученически революционни крѫжоци. — Юруковъ заминава като четникъ въ ДоЙранско. — Агитация по селата.

 

Роденъ съмъ въ Карлово на 19.XII.1882 г., баща ми бѣше търговецъ съ гайтани и шаякъ; търгуваше съ Цариградъ, Смирна, Пиротъ. Първоначално образование до включително IV. класъ получихъ въ Карлово, сетне въ Пловдивъ свършихъ V. класъ, въ 1897/8 уч. год. Презъ 1900 год. постѫпихъ въ самоковското желѣзарско училище, което скоро напустнахъ поради една ученическа стачка. Първъ пѫть въ Самоковъ се запознахъ съ македонското дѣло, именно като членъ на тайния революционенъ крѫжокъ „Трайко Китанчевъ". Заварихъ тоя крѫжокъ вече сформируванъ. Председатель му бѣше Дѣлчо Коцевъ (род. отъ Харманли, свършилъ V класъ, ученикъ въ желѣзарското училище). Тоя крѫжокъ датува отъ 1897 година. Отъ начало е било тайно дружество за саморазвитие, защото е било забранено отъ училището на ученицитѣ да образуватъ дружества и да четатъ. Полека-лека въ това дружество македонскиятъ въпросъ е изпъквалъ като главенъ въпросъ и членоветѣ се занимавали съ него. Революционниятъ духъ у членоветѣ му, все ученици отъ желѣзарското и отъ американското училище, намѣрилъ поприще за деятелность, главно по македонския въпросъ. Ставали сѫ даже тайни упражнения. Нѣкой си Нишковъ, като узналъ за сѫществуването на тоя крѫжокъ, предлагалъ на членоветѣ съ орѫжие да идатъ въ Македония, но не успѣлъ.

 

158

 

Сетне Дѣлчо Коцевъ, като се запозналъ съ нѣкои членове отъ едно тайно революционно македонско дружество въ Женева, далъ по-опредѣлена посока на самоковското тайно дружество „Самообразователенъ крѫжокъ". Съставени сѫ били уставъ и правилникъ съ клетва, така че дружеството е получило по-опредѣленъ революционенъ характеръ. Главни помощници на Д. Коцевъ при реорганизуването на тоя крѫжокъ сѫ били Велко Миковъ (род. отъ княжеството), Владимиръ Петровъ (пакъ отъ княжеството) и др. Тогава именно дружеството се е нарекло „Революционенъ крѫжокъ Трайко Китанчевъ". Една часть отъ старитѣ членове, негодни за новата посока на дружеството, била отстранена та се е мислѣло, че дружеството е разтурено.

 

Следъ като постѫпихъ въ училището въ Самоковъ, заварихъ тамъ нѣколко ученически тайни крѫжоци за самообразоване. И азъ попаднахъ въ единъ отъ тия подирнитѣ. Следъ това презъ месецъ юний 1899 год. бѣхъ приетъ въ революционния крѫжокъ „Трайко Китанчевъ". Председатель бѣше Владимиръ Поповъ отъ Сливенъ (ученикъ въ железарското училище). Прие ме Дѣлчо Коцевъ, опълномощенъ отъ крѫжока. Бѣха ме изпитали, какъвъ съмъ. Дадохъ клетва предъ Дѣлчо Коцевъ, че нѣма да издамъ тайната на дружеството. Клетвата бѣше хубаво написана на книга, имаше отдолу нарисувани кама и револверъ, надъ тѣхь бомба, която се пръска. Клетвата захващаше съ думитѣ: „Заклевамъ се съ чиста сьвесть въ името на Бога, въ името на честьта си, въ името на народностьта си, въ името на святото орѫжие, че ще работя за освобождението на роба" и пр. Следъ клетвата предъ опълномощения да ме приеме Коцевъ, станахъ членъ, и предъ председателя и секретаря ми се прочете уставътъ на дружеството. Строга дисциплина имаше, — смъртно наказа-

 

159

 

ние често се предвиждаше въ устава напр. за тогова, който издаде крѫжока, който не изпълни задача, съ която по решение се натоварва и пр. Презъ ноемврий сѫщата година вече бѣхъ председатель на тоя крѫжокъ, защото по-старитѣ свършиха училището. Главната цель на крѫжока бѣше да се събиратъ срѣдства, пари, които се предаваха на централния комитетъ въ Македония посрѣдствено, чрезъ Дѣлчевъ. Той е дохаждалъ веднажъ заедно съ Малешевски въ Самоковъ, когато още не бѣхъ приетъ въ крѫжока. И тогава Дѣлчевъ останалъ възхитенъ, като видѣлъ, какъ всички членове сѫ единодушно сплотени, готови да жертвуватъ всичко за освободителната идея. Дѣлчевъ намѣрилъ дружеството добре наредено, насърдчилъ е членоветѣ да продължаватъ въ поетата посока. Самоковскиятъ крѫжокъ успѣ да предаде на централния комитетъ всичко до 1600 лева. Всѣки отъ членоветѣ въ крѫжока трѣбваше да изяви, че е съгласенъ съ целитѣ и съ правилата на вѫтрешната македонска организация. Крѫжокътъ бѣше единъ видъ клонъ отъ вѫтрешната организация, главно да се подготвятъ дейци. Плащаше се членски вносъ 3 лева месечно. Подобни крѫжоци имаше въ Дупница, въ София, Кюстендилъ, Стара Загора и др.

 

Презъ януарий ни изключиха отъ училището, което временно се затвори. Следъ стачката отидохъ си въ Карлово. Бѣхъ отъ по-напредъ запознатъ съ Мицо Дѣлчевъ, братъ на Гоце Дѣлчевъ. Мицо бѣше свършилъ пети класъ въ Дупница и ходѣше празенъ, но бѣше вече предаденъ на дѣлото. Преписвахъ си съ него. Като се разотидохме отъ училището, дадохме си дума членоветѣ единъ на други, че ще заминемъ на пролѣтьта въ Македония. Бѣхъ писалъ на Мицо да ми обади, ако ще заминаватъ нѣкои за Македония. Като се разпръснахме отъ Самоковъ, избрахме си едно управително бюро съ

 

160

 

председатель Тошо Ивановъ (отъ България), който работѣше въ София, въ арсенала. Той бѣше задълженъ да следи вървежа на дѣлото и да съобщава именно на другаритѣ, пръснати по България, и всѣки бѣше длъженъ да се отзове въ случай, че той го повика по дѣлото.

 

Крѫжокътъ въ Самоковъ временно изчезна и после се възроди, следъ като пакъ се отвори училището. Бѣше дошелъ въ училището нѣкой си Койчевъ, който е билъ членъ на подобенъ революционенъ крѫжокъ, мисля, въ Ст. Загора или въ Сливенъ, та заедно съ нѣкои отъ останалитѣ бивши членове на крѫжока въ американското училище възобновилъ крѫжока, който траялъ до втората стачка, станала презъ зимата 1902 год.

 

Тошо Ивановъ ми съобщи презъ марта 1900 г., че другари заминаватъ за Македония, и азъ презъ априлий дойдохъ въ София. Тукъ заварихъ Дѣлчева, съ когото за първъ пѫть се запознахъ. Повече се срѣщахъ съ Гьорчо Петровъ, отъ когото узнавахъ за работитѣ. Отивахъ въ Македония да действувамъ да се подготви почва за революцията. Всичко туй правѣхъ на свои срѣдства. На тръгване ми дадоха въстанически дрехи — куртки и панталони и една сръбска пушка, бердана. Предназначенъ бѣхъ за секретарь на четата въ Дойранско. Тръгнахме на 1. май презъ границата заедно съ Тошо Ивановъ, Атанасъ Иванъ Пазарджиклията и др., всичко 13 души. Атанасъ замина за Гевгелийско като секретарь на четата при войводата Дюлберъ Иванчо; Тошо остана за секретарь при Васе войвода отъ село Владимирово въ Малешевско, а отъ другитѣ едни останаха въ Струмишко, едни въ Малешевско, като прости четници. Тѣзи подирнитѣ бѣха все македонци. Стигнахъ въ Дойранско презъ Малешевско, Струмишко и Гевгелийско. Стигнахъ самичъкъ въ Дойранско и намѣрихъ четата въ с. Попово. То

 

161

 

бѣше на 2 юний 1900 год. Четата състоеше отъ 8 души съ водитель Хаджията (отъ с. Мутулово, Кукушко), а нѣкой си Гоце Мазновъ минаваше за водитель. Азъ по-напредъ си идеализирвахъ тия чети, но като ги видѣхъ, че грижитѣ имъ се въртятъ преди всичко около туй, съ какво ще се нахранятъ и какъ ще се прикриятъ, това до негде ме разочарува. Съ четата прекарахъ 5 месеца, като се движехме въ Дойранско и въ часть отъ Поройско. Моята работа бѣше да кореспондирамъ, съ шифъръ, съ районния рѫководитель. Тогава още не се събираха членски вносове. Като влѣзнѣхме въ нѣкое село, имаше посветени въ дѣлото само по 1—2 души. Тѣ ни носѣха храна, указваха ни мѣсто, где да се прикриваме. По нѣкога събирахме по 5—6 души отъ нѣкое село, препорѫчани отъ посветенитѣ като добри и патриоти хора, и тѣмъ проповѣдвахъ революционната идея. Тѣ обикновено се повикваха безъ да знаятъ, защо и при кого. И вече като дойдатъ, тогава се заклеватъ, главно че нѣма да изкажатъ, и че ще помагатъ. Предъ новопосветения се изваждаха кама и револверъ. Клетвата се казваше, а той повтаряше, следъ което прави три метания, прекърсти се и целува камата и револвера. Така видѣхъ че правятъ и въ Малешевско и пр. Казваше се на заклетия, че трѣбва да си купи пушка, защото ще дойде време, когато християнитѣ и турцитѣ ще се хванатъ гуша за гуша, че силенъ е този, който има орѫжие и пр. Отъ града районниятъ ни изпращаше опинци, дрехи, а храната бѣше отъ селата. Посетихме селата: Никуличъ, Владая, Татарецъ, Попово, Акънджали, Света Петка, Шугово. Въртѣхме се все въ тия села, които сѫ чисто български. Само въ Св. Петка има и турци. Успѣхме да привлѣчемъ въ всѣко село по 10—15 души. Поставяше се въ всѣко село по единъ рѫководитель, като се кажеше: „Тогова ще слушате". Нѣкои отъ четницитѣ,

 

162

 

които заварихъ въ четата, имаха и арамийски навици, — бѣха прости хора, селяни. Отъ тѣхъ нѣкой убилъ турчинъ, другъ убилъ шпионинъ. Тѣ се стѣсняваха отъ мене да извършватъ нѣкои непозволени работи, напр. да обератъ нѣкой турчинъ, като знаеха, че ще обадя въ града. Затова 6 души отъ тѣхъ се отдѣлиха и тръгнаха сами, безъ да се подчиняватъ нѣкому, и стигнаха до село Зарово (Кукушко). По пѫтя срещнали трима тютюнджии турци, убили ги, взели имъ тютюня и паритѣ, а оставили убититѣ. На другия день турскитѣ власти арестували около 6 души селяни. Ония 6 души харамии заминаха за България, като бѣха обрали още нѣкои хора. Сега нѣкои се намиратъ въ София. Тѣ станаха върховисти, като нар. Гого отъ село Мутулово. Единъ отъ тѣхъ го убили въ Паланечко.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]